Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (80)

9.

Патрик Кътър наблюдаваше Елизабет Шейлър отстрани и се наслаждаваше на дългоочаквания момент. Плъзна поглед по лицата на затаилата дъх публика и насочените към подиума камери на петте телевизии, получили разрешение да отразяват събитието.

Лиз Шейлър говореше с вдъхновение и увереност, подсилвайки въздействието с деликатни движения на красивите си ръце.

— Пропастта между богати и бедни в тази държава става все по-дълбока и е крайно време някой да се заеме с това разделение. Всички ние, присъстващи тук днес, имаме късмета да бъдем от първата категория, но същевременно с това носим и отговорността за бъдещето на страната ни. Наш дълг е да работим за напредъка и развитието й. Да — нуждата от по-висок морал е очевидна за всички, ала такъв, какъвто ни бе обещан от настоящото управление и който остана само на думи. Време е да се изправим и да кажем: Ако не аз, кой? Ако не сега, кога?

Публиката бурно заръкопляска. Много от присъстващите скочиха на крака. Патрик се усмихна доволно.

Ала точно в този миг зърна в дъното на залата Уолт Флеминг — задъхан и с пламнало лице — и осъзна, че го чакат неприятности.

* * *

Уолт спря за кратко до вратата. По всяка вероятност Драйър бе инструктирал хората си да не го допускат до тази зала. Потърси с поглед Наглър или кучето му. Отдръпна се от вратата и застана в един от ъглите, откъдето можеше да наблюдава лицата на публиката. Голяма част от присъстващите се изправиха на крака и блокираха видимостта към залата. Тогава забеляза баща си близо до трибуната. Той също го видя и поклати глава, сякаш му казваше: Няма начин да успееш!