Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (78)

7.

Тревалян бе настанен на определеното за него място на маса, на която все още имаше няколко празни стола. Той се представи и непохватно се здрависа с останалите четирима, като не пропусна да спомене за стеснителността на Наглър и затворения му начин на живот. Една от жените се бе вторачила в него. Съпругът й я тупна по ръката, за да я извади от унеса й. Последваха опити да го заговорят на общи теми, но Тревалян не се поддаде. Кучето лежеше на килима от дясната му страна. Иззад тъмните си очила успя да хвърли поглед на програмата, разтворена върху чинията му. Започваше така:

„СОК, КАФЕ, ЧАЙ, СЛАДКИШИ

ПЪПЕШ

МНОГОУВАЖАЕМАТА ЕЛИЗАБЕТ ШЕЙЛЪР — ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА ЩАТА НЮ ЙОРК

ОМЛЕТ ОТ ТРИ ЯЙЦА, ХАЙВЕР И CREME FRAICHE

ИЛИ

БЕЛГИЙСКА ВАФЛА С МАНГО И ЯГОДИ

ИЗБОР ОТ

ПУШЕНА СЬОМГА ОТ СЕВЕРНО МОРЕ, ИРЛАНДСКИ БЕКОН, КЪРВАВИЦА, ПЕЧЕНИ ДОМАТИ, ПЪРЖЕНИ ВОДОРАСЛИ, КАРАМЕЛИЗИРАНИ ЯБЪЛКИ“

Стана му забавно, че Шейлър е включена в менюто. Щяха да я сервират веднага след пъпеша.

Само че тази програма се разминаваше с очакванията му. Първоначално речта й бе насрочена след основното ястие, а не преди него. Това ускоряване в графика щеше да попречи на плана му. Налагаше се да взриви експлозива веднага — доста по-рано, отколкото възнамеряваше. Спусна ръка под масата и опипа издутината в десния джоб на сакото си — дистанционното управление за електрическия нашийник.

— Боже мой! — ахна жената, седнала през две места от него, и дръпна назад стола си. — То кърви!

Тревалян погледна надолу. Под кучето наистина имаше кръв. Планът му отиваше по дяволите.

— Съвсем наскоро претърпя операция на яйчниците. Ще проверя как е — каза той и се изправи.

— Нека да ви придружа — предложи жената. — Обожавам кучета.

— Ще се оправя сам! — остро й отвърна и се извини на присъстващите. Кучето се надигна, без да дава признаци на неразположение, и Тревалян се запъти към изхода на банкетната зала.

Придвижването срещу пристигащите гости отне скъпоценни минути от времето му. С тревога очакваше онази жена да се появи зад гърба му. Най-после излезе в коридора и тръгна към тоалетните.

Двама мъже тъкмо миеха ръцете си на умивалника и поздравиха, щом видяха отражението на Тревалян в огледалото.

— Добро утро.

— Добро — отвърна той, влезе заедно с кучето в една от тесните кабинки и с усилие затвори вратата.

Седна върху тоалетната чиния и дръпна Кали към себе си. Опашката й се мяташе напред-назад под вратата, докато той изчакваше двамата мъже да излязат. Влезе още някой, но Тревалян не можеше да чака повече. Свали очилата си, стисна здраво нашийника и измъкна пинсети от външния джоб на сакото си. Металът в тях бе колкото в една химикалка и това успя да излъже детектора. Приклекна непохватно на коляно и огледа гръдния кош на Кали. Разтвори козината и намери розовата рана — близо двайсетсантиметрова плетеница от равномерни шевове, спускащи се в права линия по дължината на корема. Някъде по средата се стичаше кръв, но той я попи със салфетка и тя като че ли спря.

Внимателно прокара пинсетите между втория и третия шев, докато шепнеше успокоително в ухото й. Кучето потръпна от рязката болка, но бързо се успокои, когато Тревалян защипа парченцето жица в гръдния кош и го издърпа. Дълга около половин метър, изключително тънка алуминиева жица. Избърса я с парче тоалетна хартия. Прокара я между предните й крака и отвори отделението за батериите в електрическия нашийник, където имаше друга жица. Омота ги заедно и така активира дистанционното устройство в джоба си. Кали се превърна в ходеща бомба.

Изправи я на крака и я огледа. Жицата изобщо не се виждаше. Попи още веднъж процеждащата се от прясната рана кръв. Толкова по въпроса за кървенето.

От банкетната зала се разнесоха бурни ръкопляскания. Обявяваха появата на Елизабет Шейлър.

Тревалян извади скритата на кръста си торбичка и я отвори. Измъкна отвътре спортното горнище и го притисна към муцуната на кучето.

— Спомняш ли си нашата игра? — каза той и леко се усмихна.

Стана от тоалетната чиния и точно в този момент бомбата гръмна. Той изхълца изненадано, облян в гореща пот. После осъзна, че това бе просто автоматичната струя вода от казанчето, и избухна в смях. Грозен, злокобен смях, който отекна в мраморните стени на малката кабинка.