Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (54)

8.

Уолт се събуди в леглото на дъщеря си Емили от звъна на телефона в семейната спалня, която вече втора нощ избягваше.

Беше дремнал само два часа и се чувстваше като пребит. Успя да се довлече до кухнята и да поеме разговора оттам, преди да се е включил секретарят.

— Кати е. Съжалявам, че те безпокоя вкъщи, Уолт. — Диспечерската служба. Опита се да събере мислите си. — Пробвах първо на мобилния и на пейджъра ти.

— Казвай. — Той разтърка лицето си в опит да се разсъни. Не успя.

— Стюарт Холмс се обади в 5:56 сутринта.

Уолт погледна към часовника в кухнята — бяха минали седем минути.

— Слушам те — каза той. Май нямаше да има нужда от кафе. Само при споменаването на това име се бе събудил напълно.

— Държа се доста грубо и заповеднически. Обясних му, че спешните случаи се поемат от 911. Той ми отвърна да вървя по дяволите.

Уолт познаваше репутацията на Стюарт Холмс и изобщо не се изненада.

— Какъв е случаят?

— Не искаше да ми каже. Там е работата. Настоява да говори лично с теб. Звучеше разтревожен.

В главата на Флеминг светна предупредителна лампа — двамата със Стюарт Холмс не се познаваха лично.

Петнайсет минути по-късно Уолт вече зареждаше черокито на бензиностанцията, облечен в чиста, колосана униформа, с картонена чаша кафе в ръка. Звънна на номера, който Стюарт Холмс бе оставил в диспечерската служба, но отсреща вдигна някакъв негов асистент, който му предаде, че шефът му иска да говори с шерифа „по възможно най-бързия начин“.

Лично Холмс му отвори вратата на огромното си имение на брега на Лейк Крийк. Сгушен в подножието на планината, домът му приличаше на музей на съвременното изкуство. Домакинът го поведе към масичка за кафе, сложена пред огромна стъклена стена с изглед към градината. Сервираше им слаба жена на около трийсет години с френски акцент. Стюарт Холмс поръча за Уолт омлет с наденички, варен геврек, запечен с топено сирене, кафе и портокалов сок. За себе си взе пушена сьомга с каперси и сок от гуава.

Носеше синя пижама, пухкав хавлиен халат и мокасини от овча кожа. Изглеждаше по-млад, отколкото Уолт си го бе представял. Името на този човек не слизаше от бизнес страниците на вестниците от десетилетия.

Мъжът впери поглед в Уолт и заговори с дрезгав глас — явно имаше нужда от още кафе.

— Съжалявам за тази потайност, шерифе. Знам, че поверителността е почти невъзможна, но наистина се налага да запазя това в тайна. Извиках ви тук, защото домът ми е достатъчно далеч от града, а от сигурен източник знам, че на вас може да се разчита много повече, отколкото на шефа на полицията в Кечъм.

— Нямам представа за това. От какво естество е оплакването ви?

— Не е точно оплакване. По-скоро съобщение. Става въпрос за съпругата ми — Алая. Снощи не се е прибрала вкъщи — каза той и изчака да види реакцията на Уолт. — Това никога не й се е случвало и съм много разтревожен. Ако кажа на някого, пресата ще гръмне, преди да съм приключил със сутрешното си плуване. Като се има предвид и конференцията на Патрик… не искам да му развалям удоволствието.

— Човек като вас си има хора за тази работа, не е ли така? — рече Уолт.

— Предполагам, че биха могли да се справят — отвърна Холмс.

— Тя има ли мобилен телефон в себе си? — попита Флеминг.

— Видях я за последно, преди да излезе да тича. Това беше вчера, около пет следобед. Пропусна хавайското празненство.

— Звънихте ли на мобилния й телефон?

— Звъннах, да. И се оказа, че го е оставила вкъщи. Намерих го върху тоалетката й. Почувствах се ужасно.

— Вчера следобед, около пет часа — повтори Уолт. — Разпитахте ли прислугата?

— Дали е спала другаде? Това ме питате, нали? С някой друг? Смятате, че би могла да се промъкне в стаята си и изведнъж да се появи, прозявайки се, все едно че се е успала? Едва ли!

Сервираха им закуската.

Шерифът си записа подробностите, докато се хранеше. Стю очаквал да я види на хавайското празненство. Помолил персонала да й предадат да му се обади веднага щом се прибере. Тревожел се за нея, затова се върнал по-рано и взел приспивателно. Събудил се в пет сутринта, потърсил я в стаята й, но нея все още я нямало.

Уолт обра последните парченца омлет от чинията си. Сети се за собствената си съпруга и едва не разказа на Холмс за нея.

— Разкошен омлет — каза той.

— Заслугата е на Рафаел, личния ми готвач.

— Гениален е.

— Ще му предам. Много ще се зарадва.

— Обикновено изчакваме малко, преди да започнем разследване по сигнал за изчезнал човек, но във вашия случай бихме могли да се захванем веднага. Въпросът ми е — каква част от информацията сте склонен да споделите с пресата? Ако се заемем със случая, това би означавало телефонни разговори, задаване на въпроси тук-там… Бързо ще стане ясно какво се е случило. Ще ми се да можех да го запазя в тайна, но просто няма начин.

— Искам да я открия. — Храната в чинията му си стоеше недокосната като красиво произведение на изкуството.

Уолт му зададе още няколко уточняващи въпроса, които в полицията обобщаваха с код 411.

— Шофира бледозелен джип „Волво“. — Холмс бръкна в джоба на халата си и му подаде през масата лист, на който бяха написани регистрационният номер на автомобила, нейната възраст, тегло, ръст и дрехите, с които за последно е видяна — тясна бяла тениска, сини шорти и сиво непромокаемо яке с цип. В долния ъгъл имаше разпечатана скорошна снимка. — Имам доста способни служители.

— А личният ви персонал? — отново попита Уолт.

— За презокеанските си пътувания наемаме хора, които ни придружават. Също и за пътуванията до Ню Йорк, Вашингтон, Ел Ей. Но не и тук. Единствено Рафаел ни придружава навсякъде. Имаме няколко асистенти. Това е.

Флеминг се загледа в снимката и изведнъж се сети откъде познава тази жена — Дани Кътър разговаряше с нея на балкона по време на коктейла в къщата на брат си.

— Да, имаме голяма възрастова разлика, ако за това си мислите — обади се Стюарт. — Но аз съм едва на шейсет и изглеждам по-млад за годините си. Тя е красива, пряма и сладкодумна събеседница. Намерете я, шерифе.

— Кои са любимите й места за тичане?

— Велосипедните алеи. Адамс Гълч, Хълън Медоус, Лейк Крийк, Елкхорн. Редува ги.

— Доста голямо разстояние — каза Уолт.

— Затова търся съдействието ви.

— Заемаме се с разследването и ще се постараем да го направим колкото се може по-дискретно.

— Ако започнете да разпитвате за нея наоколо, сигурно ще изплува и името на Дани Кътър. Случилото се помежду им не е новина за мен и е вече в миналото. Казвам го за ваша информация.

— Добре — смутено отвърна шерифът.

— Алая и Дани ще бъдат партньори в новото му начинание, което смятам да финансирам. Миналото отдавна е забравено.

Уолт кимна едва забележимо, чудейки се защо, ако наистина е отдавна забравено, Холмс се бе почувствал длъжен да го спомене.