Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (98)

27.

Тревалян влезе в града по възможно най-прекия маршрут. Този, който полицаите едва ли щяха да се сетят да претърсват или блокират — алеята за велосипеди. С един удар в главата бе проснал в безсъзнание полицая, който пазеше отвън аварийното стълбище на болницата, съблече го, напъха чорап в устата му и го закопча с белезниците. Нахлузи униформата му и взе мобилния му телефон, ала обувките се оказаха с един номер по-малки и ужасно му стискаха. Почти целия път до града измина с инвалидна количка по велосипедната алея. На петдесетина метра вдясно от него полицейските коли фучаха напред-назад по магистралата. На завоя към ски пистите захвърли количката. Засега обезболяващите още действаха. После щеше да стане страшно.

Добра се почти до центъра на града, набра наизустения телефонен номер и остави съобщение след сигнала. Надяваше се, че все още не е станало прекалено късно.

Зачака. Изминаха пет минути. Десет.

Най-после телефонът звънна и той се обади.

— Казвай — чу се мъжки глас отсреща.

— Сватбата не се състоя.

— Разбрах. Много съм разочарован!

— Имах малък проблем, докато успея да се измъкна от църквата, но това вече е зад гърба ми. Свободен съм.

— Свободен?

— Да. Ала роднините на булката ме преследват и няма да успея да се измъкна от града. Имам нужда от подслон.

— Така е, когато човек е ерген — отвърна мъжът. — Ще измислиш нещо.

— Нуждая се от помощта ти.

— Опасявам се, че не мога да ти помогна. Не успя да консумираш брака.

В този момент над главата му прелетя хеликоптер. От силния шум Тревалян не чуваше събеседника си и се надяваше, че не е затворил. Ала за огромна негова изненада, същият шум от хеликоптер се носеше и от слушалката.

Вдигна поглед нагоре и видя проблясващите му в червено и бяло светлинки, докато се отдалечаваше към другия край на града. Задържа се във въздуха над Ноб Хил и бавно започна да се спуска към някакво огромно частно имение.

Разговорът прекъсна, но след малко телефонът отново иззвъня. Нямаше и следа от шум на хеликоптер в слушалката и Тревалян се зачуди дали наистина го бе чул по телефона.

— Булката е все още в града — каза същият глас. — В къщата на баща си. Пробвай да се сдобрите. Ако успееш, обади ми се. Ще видя какво мога да направя, за да ти помогна.

Тревалян затвори и се зачуди дали ще е в състояние да направи и крачка.