Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (97)

26.

Уолт кръстосваше празната стая на Тревалян, а Брандън стоеше до вратата и го наблюдаваше. Провери прозорците — фиксирано стъкло, нито един счупен. Обиколи банята. Приближи се до дрешника, отвори го и внимателно го огледа. От един час претърсваха цялата болница, ала от заподозрения нямаше и следа.

— Отворът на тавана води до подпорните греди — обади се Том. — Точно над банята. Три от стаите на етажа имат подобен излаз.

— Да се катери с простреляното си коляно? Мислиш ли? — попита Уолт.

Той приклекна и погледна под леглото. Обърна една възглавница, после още една. Повдигна завивките и надникна под чаршафите.

— Този човек е сериозно ранен, освен това е много умен. Мога да се обзаложа, че не се е катерил до покрива; искал е да си помислим, че го е направил.

Опипа още една възглавница и рязко се завъртя на пети към дрешника.

— Старателно ли го огледахте? — попита той.

— Вътре няма нищо. Освен ако не се е скрил в някое чекмедже.

Шерифът отново го отвори и измъкна възглавниците от горния рафт.

— Не ти ли направи впечатление, че три от възглавниците на леглото — тези, които са били под коляното му, са с махнати калъфки? Изобщо обръщаш ли внимание на нещо друго, освен на сестрите?

Брандън се ядоса, но предпочете да замълчи.

Флеминг разкопча калъфката на една възглавница, която току-що бе извадил от дрешника, погледна неодобрително към помощника си и изтръска съдържанието й на пода. Отвътре изпопадаха големи парчета дунапрен, плат и парче от цип. Бързо изпразни и другата калъфка. Съдържанието й бе същото.

— Ела да ми помогнеш — каза Уолт, обърна се и спусна надолу страничната релса на болничното легло. Двамата издърпаха матрака на пода и го преобърнаха с долната част нагоре.

Дъното беше издълбано с нещо остро във формата на човешко тяло — глава, рамене, крака, ръце. Три парчета прозрачни тръбички паднаха на земята.

— Бил е в стаята през цялото време — процеди Уолт, — лежал е по гръб под матрака и е дишал през тръбичките. Изобщо не е мърдал от стаята, докато ние сме го търсили навън. — Вече крещеше вбесено към Брандън. — Един полицай задължително остава да пази мястото на престъплението! По дяволите, Томи!

Той изхвърча от стаята, опитвайки се да разсъждава като Тревалян. Къде би отишъл? Как бе планирал да се измъкне от долината? Имаше ли съучастник, който му помагаше?

После проумя — хората на Драйър и почти всички от собствения му екип бяха извикани да претърсват болницата.

Дано не бе твърде късно.