Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (96)

25.

Уолт излезе от Мобилния команден център, облечен в чиста черна тениска с надпис „Планинска спасителна служба“ на гърба.

О’Брайън явно никога не спираше да се поти.

— Здрасти — каза той.

— Здрасти и на теб — отвърна шерифът.

— Как е той… баща ти, искам да кажа?

— Операцията му мина като по мед и масло.

— Това е добра новина.

— Да, така е — кимна Уолт.

— Моят човек… който го простреля… Искаше да улучи теб.

— Много утешително, няма що.

— Исках да кажа, че той просто си вършеше работата. Не го съди прекалено строго…

— Можем да направим сделка — ние двамата — предложи Флеминг.

— Можем ли?

— Сигурно му е кипнала кръвта, когато е разбрал, че тя отново е увлечена по брат му.

— Да не започваме пак с това, Уолт.

— Ревността е сериозен мотив за престъпление. Човек като Патрик получава всичко, което си навие на пръста, не е ли така? Но когато съперникът ти се окаже собственият ти брат, какво става тогава?

— Много грешиш.

— Не аз. Патрик — каза Уолт. — Ти ми помогна. На моста. Защо реши да го направиш?

— Не разбирам за какво намекваш.

— Да предположим, че шефът ти я е убил — нещастно стечение на обстоятелствата. Изпуснал си е нервите. Кой обаче я е занесъл до онази клетка? Кой й е причинил това? И кой я е захвърлил после в гората? — Той изпитателно наблюдаваше О’Брайън, който се потеше все по-обилно. — Искаше да натопи брат си и това те накара да действаш, нали така? Дани бе идеален за целта и ти знаеше, че точно така ще го приема.

Дик мълчеше.

— Освен това не може да не си знаел, че няма да има достатъчно свидетелски показания за доказване на престъплението и ще се свика съдебно жури. И ако се стигне до присъда, Дани просто влиза в затвора — и точка.

— Нямам никаква представа за какво говориш.

— Това, което не мога да си обясня, е спортният й екип. Тя вече е била приключила с джогинга за този ден. Не би излязла да тича още веднъж. Затова ти — или някой друг — е трябвало да й облечете спортни дрехи, за да изглежда като обичайния й крос по Адамс Гълч. Но откъде са се взели тези дрехи? Държала е резервен комплект у Патрик? Така ли е? За да има какво да облече набързо, ако жена му се прибере по-рано? Ето това не мога да си обясня.

— Радвам се, че баща ти е по-добре. — Дик се врътна и сложи край на разговора, ала размисли и отново се обърна към Уолт: — Цели четири дни бях до Патрик, на една ръка разстояние. Това е цялата истина.

— Дай ми Кътър и няма да повдигам обвинение срещу никого от твоите хора, замесени в онзи случай.

Чу се гласът на Брандън, който съобщи поредица от кодове по радиостанцията.

Шерифът стисна пистолета на колана си и профуча покрай О’Брайън. Щеше му се да имаше малко време, за да разбере дали човекът е готов на сделка.