Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (92)

21.

Тревалян изчака да отсервират подноса от вечерята. Вратата хлопна и отвън се чу щракването на резето. Погледна часовника — 8:06 вечерта. Сестрите го проверяваха на всеки два часа.

Взе за последен път една доза обезболяващо от електронната кутия до леглото си и се зае да изключи интравенозната система. Вече не наблюдаваха състоянието му на монитор, рано следобед махнаха и катетъра му и той се надяваше никой да не го безпокои. Спусна надолу страничната релса, откачи крака си от куката и го отпусна върху леглото. Търпеливо изчака притокът на кръв и болката в главата му да се успокоят. Стисна в ръка стойката на системата и чукна по един от панелите на тавана, който — за негово облекчение — поддаде леко. Сети се за чувала с трупа на Наглър, който бе пъхнал в подобно скривалище на летището в Солт Лейк Сити. „Интересно как кръгът се затваря“, помисли си.

Натисна панела и го плъзна встрани, но съвсем лекичко, за да не бие прекалено на очи. Ключът към всяка уловка се криеше в психологическия момент — умело манипулиране на противника, карайки го да вярва, че сам е намерил отговорите.

Уви самобръсначката в хавлиена кърпа, строши я в плочките на пода и се постара да събере и най-дребните парченца пластмаса. Отлепи парче лейкопласт от ръката си и омота с него едното от двете ножчета към края на писалка с надпис „Общинска болница Св. Яков“. За всеки случай го подсили с още едно парче лейкопласт. Получи се нещо като макетен нож със здраво закрепено острие към края на писалката. Инструмент. Оръжие.

Ослуша се внимателно за някакви признаци, че отвън са чули шума от счупването на самобръсначката. Пълна тишина.

Погледна за пореден път часовника и продължи работата си.