Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (91)

20.

Друга сестра — по-млада и пълничка, облечена в широка синя униформа — докара в стаята количка с електрокардиограф.

Държеше се професионално. Зададе му няколко въпроса, разясни му процедурата и му помогна да се намести в седнало положение. Извади ръцете му от нощницата и я смъкна в скута му. Тревалян огледа съдържанието на количката.

Гъсти тъмни косми покриваха гърдите му, но това, което привлече вниманието й, бяха неговите девет белега. Огледа ги с професионален интерес един по един: две огнестрелни рани, три намушквания с нож и четири дълбоки разкъсвания. Тя разбърка малко крем за бръснене в метално канче и намаза гръдния му кош. После започна да го бръсне, като от време на време изплакваше ножчето в тъмночервената ваничка, предварително напълнена с топла вода от банята.

Когато приключи, му подаде хавлиена кърпа и каза, че трябва да изчакат минута-две, докато кожата изсъхне напълно.

— Може ли да ви помоля за още малко вода? — Той протегна към нея голямата пластмасова чаша със студена вода от масичката до леглото.

— Няма проблем — отвърна тя и тръгна към банята.

Тревалян пъхна ръка под страничната релса на леглото и грабна една самобръсначка от долния рафт на количката. Скри я между краката си под завивките — нека я търси там, ако й стиска — и се облегна на възглавниците. Сърцето му биеше ускорено от прилива на адреналин и той се зачуди дали това щеше да повлияе на резултата от електрокардиограмата му.

Сестрата се появи, неволно разля малко от водата и задържа чашата, докато пациентът пийна няколко глътки през сламката.

„Фасулска работа“, помисли си той.