Метаданни
Данни
- Серия
- Уолт Флеминг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Killer Weekend, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Калина Кирякова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми(2015)
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносен уикенд
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
ISBN 978-954-260-557-7
История
- —Добавяне
12.
Лиз Шейлър махаше и се покланяше срещу светкавиците на фотоапаратите, наслаждавайки се на звездния си миг. Един телевизионен оператор се опита да разбута правостоящите, за да снима по-отблизо. Няколко души от екипа на О’Брайън незабавно се втурнаха към него.
— Той има оръжие! — изкрещя един от агентите и посочи към Флеминг.
Друг агент от охраната се хвърли към Елизабет, за да я повали на земята. Но тя вече бе видяла Уолт с пистолет в ръка и проумя, че той е бил прав през цялото време.
— Уолт! — изкрещя тя.
Шерифът тръгна към Наглър и в този момент чу някой да крещи: Той има оръжие!
Дори не му хрумна, че става въпрос за неговото оръжие. Предполагаше, че Наглър някак си бе скрил пистолет вътре в кучето, за да успее да го вкара в залата незабелязано от охраната. Сигурно вече бе успял да го извади и смяташе да го използва, а някой от хората на О’Брайън го бе видял да посяга към джоба на сакото си.
Ала нещо в картината, която рисуваше въображението му, не бе наред. Наглър стоеше напълно спокоен, с ръка в джоба на сакото, вперил поглед пред себе си — но не към Шейлър, а към нещо доста по-близо до пода.
Кучето…
Точно тогава в периферното му зрение попадна профилът на баща му. Той тичаше — а това не се случваше често.
— Неее! — изрева той и се хвърли към сина си, който отстъпи, за да избегне сблъсъка.
Отекна изстрел.
Кръв опръска лицето на Уолт. Баща му се завъртя и залитна. Пое куршума, за да предпази него. Очите им се срещнаха за кратко, преди Джери да се строполи на земята.
— Тръгвай! — изпъшка баща му.
Наоколо се носеха писъците на паникьосаната тълпа. Уолт погледна към подиума. Двама агенти притискаха Елизабет Шейлър към пода.
Докато навалицата се блъскаше към изходите, той потърси с очи Наглър. Мъжът продължаваше да стои неподвижен като статуя, приковал поглед в кучето.
Забило муцуна в пода, животното настървено обикаляше и… душеше!
Уолт отново погледна към Наглър, но тълпата го скриваше. Баща му кървеше в краката му. Кучето душеше по следа!
Изведнъж проумя всичко…
— Бомба! — изкрещя той.