Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer Weekend, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2015)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносен уикенд

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

ISBN 978-954-260-557-7

История

  1. —Добавяне

12.

Лиз Шейлър махаше и се покланяше срещу светкавиците на фотоапаратите, наслаждавайки се на звездния си миг. Един телевизионен оператор се опита да разбута правостоящите, за да снима по-отблизо. Няколко души от екипа на О’Брайън незабавно се втурнаха към него.

— Той има оръжие! — изкрещя един от агентите и посочи към Флеминг.

Друг агент от охраната се хвърли към Елизабет, за да я повали на земята. Но тя вече бе видяла Уолт с пистолет в ръка и проумя, че той е бил прав през цялото време.

Уолт! — изкрещя тя.

Шерифът тръгна към Наглър и в този момент чу някой да крещи: Той има оръжие!

Дори не му хрумна, че става въпрос за неговото оръжие. Предполагаше, че Наглър някак си бе скрил пистолет вътре в кучето, за да успее да го вкара в залата незабелязано от охраната. Сигурно вече бе успял да го извади и смяташе да го използва, а някой от хората на О’Брайън го бе видял да посяга към джоба на сакото си.

Ала нещо в картината, която рисуваше въображението му, не бе наред. Наглър стоеше напълно спокоен, с ръка в джоба на сакото, вперил поглед пред себе си — но не към Шейлър, а към нещо доста по-близо до пода.

Кучето…

Точно тогава в периферното му зрение попадна профилът на баща му. Той тичаше — а това не се случваше често.

— Неее! — изрева той и се хвърли към сина си, който отстъпи, за да избегне сблъсъка.

Отекна изстрел.

Кръв опръска лицето на Уолт. Баща му се завъртя и залитна. Пое куршума, за да предпази него. Очите им се срещнаха за кратко, преди Джери да се строполи на земята.

— Тръгвай! — изпъшка баща му.

Наоколо се носеха писъците на паникьосаната тълпа. Уолт погледна към подиума. Двама агенти притискаха Елизабет Шейлър към пода.

Докато навалицата се блъскаше към изходите, той потърси с очи Наглър. Мъжът продължаваше да стои неподвижен като статуя, приковал поглед в кучето.

Забило муцуна в пода, животното настървено обикаляше и… душеше!

Уолт отново погледна към Наглър, но тълпата го скриваше. Баща му кървеше в краката му. Кучето душеше по следа!

Изведнъж проумя всичко…

— Бомба! — изкрещя той.