Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (75)

4.

Тълпата оредя и свитата около Лиз Шейлър се запъти към частния прием, организиран в нейна чест точно преди речта й. Уолт забеляза Чък Уеб, детектив към хотела.

— Шерифе?

— Чък, трябва ми номерът на една от стаите. И още нещо — разпредели хората, които имаш на разположение по всички изходи. Това трябваше да стане още преди пет минути.

Чък не се поколеба и секунда. Тревогата в гласа на Флеминг го убеди, че е важно. Той включи радиопредавателя си.

— На чие име е стаята?

— Наглър — отвърна Уолт и се замисли. — Малкото му име звучеше странно и не си го спомням.

— Това слепецът ли е? Знам за кого говориш.

— Да…

— Кристофър Робин — обяви Чък по радиото.

— Наглър — поправи го шерифът.

— Това е вътрешен код за блокиране на изходите. Използваме го понякога, когато се загуби дете, да речем. Веднага ще заключим вратите.

Уолт забеляза един от хората на О’Брайън да си проправя път към тях. Кътър се бе заканил да го изхвърли — нямаше да успее, но щеше да го забави.

— Номерът на стаята — изсъска на Чък. — И картата ти за достъп. Трябват ми веднага!

Уеб разрови връзката с ключове на колана си, измъкна оттам бяла пластмасова карта и я напъха в ръката на Флеминг. Той също бе забелязал човека на О’Брайън и усещаше, че се задават неприятности.

Радиостанцията му изпиука и Уеб я вдигна до ухото си.

— Три-две-седем — повтори той.

Уолт не искаше да се стига до гонитба, но нямаше друг избор. Точно тогава някой пристъпи помежду им с фотоапарат в ръка. Ослепителна светкавица блесна в лицето на преследвача му. Фиона.

Уолт хукна нагоре по стълбите.

Мъжът примигна и бързо се огледа наоколо.

— Накъде тръгна? — обърна се той към Уеб.

— Кой? — попита Чък.

Човекът отново се огледа. Шерифа го нямаше. Фотографката — също.