Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (74)

3.

Тревалян чакаше реда си във фоайето на „Сън Вали Ин“, за да премине през проверката на охраната. Опашката се виеше точно покрай дамската и мъжката тоалетна — недомислица в организацията, която вече предизвикваше негодуванието на околните. В дъното на коридора се виждаха вратите на банкетната зала.

— Кучето ви е великолепно — каза женски глас зад гърба му.

Благодари й, чудейки се дали тази жена или пък някой друг е забелязал, че до голяма степен той самият водеше кучето, а не обратното.

Опашката се придвижваше плавно напред; всички бяха наясно с рутинната процедура — жените сваляха тежките си бижута, мъжете оставяха телефоните си в пластмасовите кутии. Единствено на жената, която чакаше преди него, направиха и ръчна проверка след минаването през детектора за метал. Дойде и неговият ред.

— Здравейте, господин Наглър — поздрави го широкоплещест млад мъж от охраната. — Нека първо премине кучето.

Зареял поглед към тавана, Тревалян се обърна в посока на гласа. Протегна към мъжа дръжката на ремъците, опитвайки се да не изглежда прекалено развълнуван, и се постара да не улучи точно ръката му — непрекъснато си повтаряше, че е сляп.

Докато кучето стоеше встрани, той пребърка джобовете си. Извади мобилен телефон, няколко монети и устройство с големина на дистанционно за гаражна врата. Чудесно изигра търсенето на пластмасовата кутия и след като я намери, внимателно постави в нея вещите си.

— Какво е това? — заинтригувано попита мъжът от охраната и посегна към кутията.

Тревалян нарочно допусна:

— Мобилният ми телефон?

— Не, това, което прилича на дистанционно за гаражна врата.

Кучето премина през детектора за метал и алармата нададе вой.

— По-внимателно, моля ви! — пресилено остро извика Тревалян. Протегна се, намери ръката на мъжа и върна устройството в кутията. — Електрически нашийник. Още се обучава.

— Трябва да го пуснем през рентгена. Ремъците също.

— Няма проблеми. Разбира се. Само внимавайте да не избяга, моля ви.

Момчетата поставиха ремъците и нашийника върху лентата, а Тревалян нетърпеливо чакаше, докато трети човек от охраната ги следеше на монитора. Най-накрая го пуснаха да мине през детектора за метал и проверката приключи успешно.

Сложиха тежкия нашийник на врата на кучето и закачиха ремъците на гърба му. Тревалян прибра вещите си обратно по джобовете, стисна дръжката на ремъците в ръка и пристъпи напред.

Най-после беше вътре.