Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (66)

20.

Уолт стоеше встрани от входа на конферентна зала „Пикабо стрийт“, за да не пречи на излизащите гости след беседата, изнесена от министъра на финансите. С Дъг Анестад до себе си, той веднага привлече вниманието на Патрик Кътър. Адвокат и клиент безмълвно се вгледаха един в друг, сякаш шерифа го нямаше.

Патрик поговори с неколцина ентусиазирани гости на конференцията, увери се, че министърът на финансите ще бъде подобаващо ескортиран към следващия му ангажимент, и се помота наоколо, докато в коридора не остана друг, освен тях тримата.

— Тази зала свободна ли е? — попита Флеминг и се здрависа с Кътър.

— Да, разбира се. — Патрик ги покани вътре и Уолт затвори вратата.

В помещението с капацитет стотина души се долавяше мирис на спарено и кафе. Появиха се двама служители от персонала, събраха чашите от подиума и сервираха прясна студена вода. Уолт ги помоли да излязат и те безмълвно се подчиниха.

— Както знаеш — обърна се адвокатът към клиента си, — шерифът и неговият екип направиха обиск в дома ти днес следобед. — Той впери поглед в Кътър, опитвайки се без думи да му обясни сериозността на положението. — Иска да ти зададе няколко въпроса.

— Разбира се — отвърна Кътър, видимо притеснен.

— Патрик, съветвам те да се допитваш до мен, преди да отговаряш. Разбираш ли ме добре? Не отговаряй на нито един въпрос, преди да си го обсъдил с мен! След като уточнихме това, нямам нищо против да започнем разговора. И още нещо — шерифът искаше да използва записващо устройство, но аз му забраних; искаше да се видите насаме — и с това не бях съгласен; твърди, че има основание да те подозира във връзка с разследване на убийство, Патрик. Точно така — убийство!

— С Дани ли е свързано? — тревожно попита Кътър. Въпреки тена, лицето му внезапно пребледня.

— Той ще ти обясни — отвърна Анестад. — От теб искам само това — да не си отваряш устата, преди да съм ти дал знак, и да обмисляш много добре отговорите си.

Кътър кимна.

Уолт започна с общите въпроси, които малко по-рано бе задал и на Дани. Патрик не можа да си спомни с точност кога за последно бе видял Алая Холмс и поясни, че ежечасно се среща с огромен брой гости на конференцията. Предполагаше, че вероятно е било на коктейла в дома му. Флеминг нагази в малко по-деликатна територия.

— Посъветвал си Дик О’Брайън да ми предаде запис от охранителна камера в къщата ти…

— Чакай малко! — прекъсна го Анестад и отведе клиента си в ъгъла на стаята до маса с черна драперия, отрупана с копия от книгата на министъра на финансите. Двамата обсъдиха нещо и се върнаха обратно.

— Точно така — отвърна Кътър.

— Кое те накара да го направиш? Той все пак е твой брат?

Патрик погледна към адвоката, който леко му кимна.

— Прецених, че така трябва. Както всички добре знаем, не е редно да се укриват улики, шерифе.

— Спокойно можеше да го унищожиш. Кой щеше да разбере?

Кътър изчака одобрението на Анестад и отвърна:

— Нямам какво да добавя.

— Можеше поне да предупредиш брат си.

— Той не е малко дете.

— Кои от колите сте ползвали този уикенд — ти и Дани?

— Аз шофирам джипа — „Порше Кайен“, а Дани взе лексуса. Жена ми кара волвото или се вози с мен.

— А тойотата? — попита Уолт.

Адвокатът поклати глава и Патрик объркано погледна шерифа.

— Инструктиран съм да не отговарям на този въпрос — отвърна той.

Уолт се замисли — Кътър или бе много добър актьор, или наистина не подозираше, че е възможно контактната леща на Алая да е била открита в колата му.

— Къде държиш ключовете? — попита Флеминг.

— На един рафт в кухнята. Всички, без тези на поршето. Много съм привързан към него — усмихна се той.

Нещо не се връзваше. Уолт очакваше, че Кътър ще е нервен или разтревожен. Анестад самодоволно наблюдаваше реакциите на шерифа — не на клиента си. Какъв ли инструктаж му бе провел в ъгъла, зачуди се Уолт. Или пък Патрик — свикнал да контролира емоциите си в суровия свят на бизнеса — майсторски блъфираше? Струваше му се невъзможно Кътър да изглежда толкова спокоен, ако наистина е виновен.

— Спал ли си с Алая Холмс?

Кътър направи пореден опит да се овладее, но вече губеше почва под краката си. Изражението на лицето му се смени от престорена изненада на престорена обида. Уолт внимателно го наблюдаваше — въпросът му го разяждаше бавно, като киселина. Търпението на шерифа се увенча с успех — човекът срещу него най-после свали маската си.

— Глупости! — запротестира Анестад, опитвайки се да даде на клиента си възможност да се опомни. — Откъде ти хрумна подобна измишльотина, Уолт? Не ти ли е малко неудобно да прибягваш до подобни трикове?

Въпросната измишльотина му бе хрумнала при срещата му с О’Брайън на моста. Усети нещо странно в погледа му, когато Дик спомена за съперничеството между двамата братя, ала отказа да посочи източника си на информация.

— Нека клиентът ти отговори на въпроса ми.

Патрик намръщено погледна към Флеминг. В очите му имаше сълзи. Цяла минута измина в мълчание, а може би и две. В стаята се чуваше само тихото бръмчене на климатика от тавана. На вратата се появи още някой от обслужващия персонал, но Уолт отново го отпрати.

— Много тежко преживявам загубата й, шерифе. Двамата бяхме… близки.

— Разбира се, че бяхте — обади се Анестад. — Ти и Стю…

— Млъкни, Дъг — отряза го Кътър.

— Колко време? — попита Уолт.

— Слагам край на този разговор! — оповести адвокатът.

— Дъг! — сгълча го Кътър. — Ако не млъкнеш, ще те помоля да напуснеш.

Анестад се облегна на стола си с пламнало лице и искри в погледа.

Патрик се обърна към Уолт и продължи:

— Накарах Дик да ти даде записа, защото се ядосах и исках… ако Дани се осмели да направи нещо… да я нарани по някакъв начин… най-после да си плати за това, по дяволите!

— Искам да знам къде си бил снощи, между девет вечерта и полунощ.

Кътър веднага отговори:

— Бях домакин на една вечеря в хотела, а веднага след това отидох на беседата с представител от Федералната комисия по комуникациите, организирана в „Трейл Крийк Кабин“. Повярвай ми, Уолт, всяка секунда от времето ми е разчетена. Почти не оставам сам — попитай хората от екипа ми и още десетки, ако не и стотици свидетели на всичките ми ангажименти. Лесно би могъл да провериш.

— Това отнася ли се и за Дани?

Патрик го погледна тъжно, без да каже нищо.

— Смятам, че приключихме — повтори Анестад.

Този път Кътър го подкрепи.

Уолт получи това, което му трябваше — Патрик не отрече, че е бил близък с Алая, точно както О’Брайън бе загатнал. Спокойно можеше да е платил на някого, за да я убие.

Тримата се изправиха едновременно.

Шерифът помоли Кътър да му даде паспорта си и за втори път срещна шокирания му поглед.

— Изпрати някого да го остави в канцеларията ми преди пет следобед.

— Но сега минава четири!

— Това е твой проблем.

— Отиваш твърде далеч, ако наистина смяташ, че имам нещо общо със смъртта на Алая.

— В багажника на ланд круизъра открихме веществено доказателство. Много вероятно е да има връзка с жертвата. Дъг няма право да разкрива каквито и да било подробности — това е единственото условие, при което му позволих да присъства на разпита.

— Какво веществено доказателство? Това е направо смешно. Али често се е возила в тази кола с мен, дори сме… — Патрик се усети и млъкна.

Уолт не каза нищо. Чувстваше се мръсен и изморен.

— Двамата бяхме много близки — повтори Кътър в своя защита.

— Достатъчно, Патрик. — Анестад хвана клиента си за ръката и го изведе навън.