Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (65)

19.

Седем души от личния персонал на Патрик Кътър и двама служители от охраната му стояха във вътрешния двор на дома му под надзора на Брандън до второ нареждане. Помощник-шерифът имаше задачата да не ги изпуска от поглед, за да предотврати всякакъв опит от тяхна страна да променят или повредят евентуални улики.

Дъг Анестад прегледа набързо написаната заповед за обиск.

— Сигурно не е лошо да се работи на място, където съдиите нямат нищо против да направят някому услуга в три часа в събота следобед.

— Предимството на малкия град — отвърна Уолт. — Не знам колко време ще отнеме, но може и да се проточи.

— Джини може да ни направи разкошно кафе с мляко, ако я пуснете вътре за малко. Патрик си го поръчва директно от Колумбия.

— Не, благодаря. Никой няма да мърда от мястото си.

— Ловиш риба в мътна вода, Уолт. Знаеш го много добре. Озовала се е на погрешно място в погрешно време. Лош късмет — това е всичко.

— Де да беше така!

— Имаш ли доказателства за противното?

— Много си любопитен — отвърна Флеминг. — Не споделям информация с противниковия лагер.

— Дай пет минути на Джини и веднага ще се върне тук. Казвам ти — носят му го от Колумбия. Никога не си вкусвал нещо подобно.

Уолт безмълвно впери поглед в адвоката. Анестад се отпусна върху огромен фотьойл във всекидневната и продължи да чете заповедта. Отново промърмори нещо, свързано с късмета, който шерифът е изкарал.

До три и половина следобед Флеминг вървя по петите на Андерсън, който обикаляше къщата и местеше флуоресцентната си лампа от контакт на контакт. Когато стигнаха до спалнята на Патрик, Анестад се намеси и му припомни, че в заповедта изрично е посочена причината за обиска — търсене на улики, свързани с клиента му Дани, а не със собственика на къщата. Наложи се да проведат няколко телефонни разговора и адвокатът извоюва победа.

Точно когато Андерсън проверяваше апартамента за гости, на вратата се появиха колегите им Тили и Кайзер и направиха знак на Уолт да ги придружи до шестместния гараж. Бдителната хрътка Анестад веднага ги последва.

Някои от гаражните клетки бяха празни. Вътре имаше четири автомобила: един „Хамър“, спортно БМВ, лъскав черен пикап и джип „Тойота Ланд круизър“. Всички бяха с отворени врати и нахвърляни върху цимента подложки за крака; някои от седалките също бяха свалени.

Шерифът се обърна към Анестад:

— За твоя информация, два наши екипа в момента претърсват колите на Патрик и Дани в Сън Вали. Посочено е в заповедта.

— Видях. Но продължавам да смятам, че излишно си правите труда да претърсвате всички коли, след като клиентът ми заяви, че е шофирал само лексуса. Но щом толкова държите…

— Дъг, ако не внимаваш, някой може да си помисли, че си адвокат на Патрик.

— Аз съм адвокат на Патрик на местно ниво — поясни той, въпреки че бе наясно, че Уолт го знае. — Представлявам семейството.

— Намерихме я ето тук — обади се Тили, нетърпелив да се похвали с находката си.

Флеминг се приближи до задната врата на ланд круизъра. Сърцето му биеше ускорено. Анестад му лазеше по нервите; до момента Ранди не бе открил дори капчица кръв и вече започваше да се чувства като глупак — какъвто се опитваше да го изкара адвокатът.

Тили посочи към багажника на автомобила. Върху светлокафявия мокет имаше залепена стрелка от бяло тиксо. Уолт се вгледа, но в първия момент не видя нищо. Наведе се и погледна по-отблизо.

— Тази кола е на Патрик — извика Анестад. — Това няма нищо общо с Дани.

Точно до върха на бялата стрелка лежеше прозрачна контактна леща.