Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer Weekend, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2015)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносен уикенд

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

ISBN 978-954-260-557-7

История

  1. —Добавяне

17.

Уолт влезе в пристройката към сградата, в която се помещаваше Дружеството за закрила на животните, няколко минути след колегата си Ранди Андерсън, а малко по-късно пристигна и Фиона с фотографската си апаратура. Яркозелената метална постройка стърчеше върху затревена могила на около пет километра от Крой Каньон, западно от Хейли. Рано сутрин там виеха койоти, а зимно време снегорините едва успяваха да изкачат стръмния баир. Доброволката от приюта — жена на средна възраст, която Уолт разпозна като редовен зрител на срещите по софтбол — му предложи чаша кафе, но той учтиво отказа. Двамата с Андерсън си сложиха латексови ръкавици и нахлузиха хартиени калцуни върху ботушите си. Колегата му Ранди — върлинест мъж с тясно, момчешко лице и големи зъби — изпълняваше функциите на съдебен следовател в екипа на шерифа. Имаше зад гърба си курс с основни познания по съдебна медицина към специализирания колеж в Нампа, завършен веднага след средното образование.

— Всичко ли взе? — попита Уолт, без изобщо да е сигурен, че иска да знае отговора.

— Да. Готови сме. — Андерсън посочи черната брезентова торба, която стискаше в ръка. — Отне ми около пет минути да забъркам химичните съставки.

Флеминг застана пред вратата, която водеше към кучкарника. Отвътре се носеше силен лай. Отвори я и видя пред себе си десетки различни по размер клетки, наредени върху рафтове от двете страни на тесен коридор. Тук-таме парчета шперплат разделяха котките от кучетата. Въпреки старателните усилия да се поддържа хигиена, наоколо се носеше тежка смрад. Отляво имаше доста по-голяма и сериозно подсилена клетка с допълнителна плъзгаща се врата, както на останалите от лявата страна. На тази обаче висеше заключен катинар. Без да ги изпуска от поглед, пумата безшумно кръстосваше тясното пространство.

Целият коридор беше осеян с неясни бели петна, останали след енергичното остъргване на цимента. Уолт вдигна поглед нагоре и забеляза стотици кални следи от изтръгнати лястовичи гнезда по гредите на покрива. Десетки други все още стояха и очакваха да ги сполети същото. Няколко смели лястовици надничаха през отворите на гнездата, направени от изсъхнала кал и трева. Наподобяваха миниатюрни пещери.

— Борбата с тях няма край — обади се доброволката иззад гърба му. — Не можем да насмогнем да почистим. Опасявам се, че вонята до голяма степен се дължи точно на птичите курешки. Все още търсим начин да се справим с проблема изцяло.

— Може ли да преместим пумата?

— О, не, сър. Нямаме право. Трябва да се обадим в Защита на рибата и дивеча.

— Андерсън, луминолът ще навреди ли на котката? — извика той към Ранди.

— Не, не би трябвало, сър. Най-обикновен водороден прекис е.

— Да побързаме тогава.

Двайсет минути по-късно Андерсън бе напръскал почти целия циментов под вътре в клетката. Пумата мъдро предпочете да стои колкото се може по-далеч и обикаляше плътно покрай стената в дъното.

Появи се Фиона и веднага се зае да сглобява апаратурата си. Носеше мрежичка за коса, ръкавици и предпазни калъфи за обувки.

— Дали е била жива, когато се е случило? — попита тя.

— Все още не знаем нищо. Нека караме поред.

Андерсън смеси още една доза и напръска и отвън.

— Аз съм готова — обяви Фиона.

— Да започваме. — Ранди включи в контакта флуоресцентна лампа с половинметрова тръба, подобна на онази, която Маклуър бе използвал в моргата. — Така, търсим синьо-зелени оттенъци — признак за наличие на кръв.

Уолт помоли доброволката да излезе. Щом затвори вратата след нея, кучетата изпълниха въздуха с ожесточен лай, от който го полазиха тръпки. Той изгаси всички лампи и помещението потъна в мрак.

Фиона ахна.

— Пресвета майко божия! — извика дрезгаво Андерсън.