Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (62)

16.

Опряла се на предната броня на черокито, Фиона нетърпеливо потупваше крака си с вестник. Носеше три четвърти панталон в цвят каки и бледолилава риза с големи бели копчета. Обедното слънце прежуряше и пиколото беше паркирал колата на сянка под огромната козирка пред входа на хотела. Уолт я отключи с дистанционното и Фиона се пъхна вътре, без да чака покана.

— Закарай ме до моята кола, моля те. Чакам вече цяла вечност, а е прекалено горещо да вървя дотам. — Тя отвори прозореца. — Къде ли не те търсих.

— Можеше да се обадиш по телефона — отвърна той.

— Опитах, но ти не го вдигаше.

— А, да… бях в боулинга в сутерена.

Младата жена го изгледа подозрително.

— По работа — обясни той. — Но не ти го препоръчвам.

— Аз съм виновна — каза тя, когато Уолт влезе в огромния паркинг. Надяваше се, че ще го упъти къде е паркирала, но тонът й го накара да не пита. — Нали ти е познато онова чувство, когато се опитваш да се сетиш за нещо, усещаш, че е на върха на езика ти, но то все ти се изплъзва. Ето така се чувствах и аз. — Погледна го настоятелно в очакване да направи връзката.

Уолт нямаше представа за какво му говори.

— Птичите изпражнения — каза тя и размаха вестника пред очите му.

Той отмести встрани ръката й и отби колата.

— Какво за тях?

— Аз направих снимките.

— Знам, Фиона. Нали бях там.

— Не онези снимки — започна да се изнервя тя, сякаш нямаше по-ясно нещо на света от това. — Чети!

Уолт взе вестника от ръката й. Беше отворен на пета страница. Заглавието на статията гласеше: „Птици превземат областния приют за кучета“. Спомни си, че баща му се шегуваше със същата статия предишния ден.

— Има и още нещо… — продължи тя.

— Остави ме да я прочета — прекъсна я той.

— Не я пазя цялата.

— Чакай малко! Ставаше въпрос за лястовици — сети се Уолт.

— Стотици! Всичко е покрито с изпражненията им, включително и животните — каза Фиона, увлечена от вълнението му. — От регионалната здравна инспекция са се заканили, че…

— Че ще затворят приюта. Точно така!

— Птичи изпражнения, Уолт! — победоносно го изгледа тя. — Точно там настаниха упоената пума, докато отделът за защита на рибата и дивеча вземе решение какво да прави с нея. Алая Холмс е била в кучкарника.

— Мамка му!

— И аз това казвам!