Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (61)

15.

В обедната почивка на конференцията Уолт се приближи към Дани Кътър и го помоли да му отдели малко от времето си. Не му изглеждаше притеснен или разтревожен. Дани се съгласи да говори с него и двамата се запътиха към подземния етаж на хотела.

Частният хотелски боулинг датираше от построяването на сградата през 30-те години на XX век и символизираше тогавашната представа за великолепие и разкош. По обед в съботния ден там нямаше жива душа. Уолт знаеше, че тук с удоволствие са прекарвали времето си Гейбъл, Стануик, Купър и Хемингуей, и почти подушваше мириса на кубински пури и бърбън с лед, примесен с аромата на „Шанел №5“. Интериорът не бе променян през годините, но улеите се поддържаха в отлично състояние и пазеха в себе си духа на историята. Двамата се настаниха един срещу друг на покрита с линолеум маса, прогорена от цигари по ръбовете.

„Ако тази маса можеше да говори“, помисли си Уолт.

Той помоли служителя от персонала да ги остави насаме и младият швед се отдалечи безшумно, точно както се бе появил.

— Имаш ли нещо против да включа това и да записвам разговора? — Флеминг постави помежду им iPod с приставка за записване и се размърда притеснено в стола си.

— Прави каквото намериш за добре — отвърна Дани.

— Разкажи ми за Алая Холмс.

— Да. Не е за вярване. Точно за това си мислех, че ще ме питаш.

— Защото…?

Дани го погледна открито.

— Ти искаше да говорим, нали така? Ако не знаеше, че между мен и Али е имало нещо, преди да… изчезна за известно време, щеше да си единственият непосветен в града.

В момент като този красивата външност на Дани определено му пречеше. Изглеждаше нереален. Толкова хубав и толкова богат едновременно.

— Това нещо… за сегашно или минало време става въпрос? — попита Уолт.

Кътър се размърда в стола си.

— С нея си имаме досие, така да се каже. Тя пожела да осъвременим файловете, както се оказа. Да опресним информацията. Но аз не бях съгласен. Не успях да го избегна, но изразих несъгласие.

— Физически ли?

— Какво искаш да кажеш?

— Не знаеш ли какво значи да изразиш несъгласието си физически?

— Тя е човек, на когото… трудно можеш да откажеш. Всъщност… беше. Още не мога да свикна с тази мисъл. — Той отново се размърда неспокойно. После сниши глас, въпреки че наоколо нямаше никой: — Спах с нея онази вечер на коктейла, организиран от Пади в къщата му. По време на тържеството. Не знам как стана, просто се случи.

Уолт ги бе забелязал на балкона тогава. С мъка успя да запази спокойствие. Откровението на Дани му дойде като гръм от ясно небе.

— Това ми звучи повече като съгласие, отколкото като несъгласие.

Кътър се замисли за момент и насочи поглед към шерифа.

— Ти ми говориш за ръцете й, нали? Насинил съм китките й, предполагам. Много се беше ядосала заради това. Направо бълваше огън и жупел. Каза, че ако Стю ги забележи… Боеше се от него. Предполагам, че страховитата репутация на стареца не е мит.

— Какви синини? — попита Уолт и мислено си отбеляза да проучи въпроса с ревността на Стюарт Холмс.

— Отби се в къщата вчера сутринта. Разменихме си остри думи. Тя обичаше всички да й вървят по гайдата. Аз пък не обичам да ме манипулират и си изпуснах нервите. Нямам оправдание. Увлякох се. Тя обича да залага на сексуалната карта и в един момент, честно казано, на човек му писва. Почеши ме там, където ме сърби, и ще ти направя услуга. Обаче аз не исках да ми прави услуги. — Той мълчаливо разтри ъгълчетата на устните си. — Явно терапията не ми е била съвсем безполезна.

— Кой нормален мъж не би пожелал услуга от жена като Алая Холмс? — попита Флеминг.

— Такъв, който вече я е имал — отвърна Дани. — Освен това не ставаше въпрос за такъв вид услуга, а за пари. Просто не желаех помощта й, това е всичко.

Уолт мълчеше.

— Знаеш ли кое е най-странното? — риторично попита Дани. — Аз самият бях нападнат от пума вчера. Чу ли за това? — Погледна изпитателно другия мъж. — Сигурно си чул. Беше на косъм от мен, можеше да ме разкъса за секунди, но вместо това се обърна и ме остави непокътнат. Представяш ли си — просто ей така! Такова нещо кара човек да се замисли дълбоко, само това ще ти кажа. И знаеш ли какво реших? Че искам да бъда полезен. Да направя живота си полезен — за някого, за нещо… не само за себе си. И искам да го направя без чужда помощ. От ясен по-ясен си ми, нали това си мислиш — изписано е на лицето ти — но аз не се шегувам, шерифе. — Той отново потърка устните си. — А сега и Али. Да я нападне пума в Адамс Гълч снощи? Точно пума! Може и да е същата. Не е ли странно?

— Меко казано странно — съгласи се Уолт. Забеляза, че според Дани пумата е атакувала през нощта. Дори Ройъл Маклуър не посмя да определи точното време. Трудно му бе да приеме Дани Кътър за виновен. Не му се искаше да е така. — Кога я видя за последно? — попита го той.

— И още нещо — каза Дани, сякаш не бе чул въпроса. — Кой тича два пъти в един и същи ден? Вярваш ли, че е възможно? Али не би го направила. Нещо не се връзва.

— Кажи ми кога я видя за последно.

— Вчера следобед. Имах бизнес среща със Стю и Али се отби. — Замълча за момент. — Трябва да ти кажа, изобщо не ми хареса това, че се отби точно когато имахме среща. Стю се държа доста странно. Смятам, че го бяха планирали — бяха го подготвили като шибана хореография — и ме направиха за смях. Мразя такива работи.

Уолт се вгледа в лицето му и разбра, че не се преструва.

— Не знам дали е важно, шерифе, но така или иначе ще излезе наяве… Стю се съгласи да инвестира сериозна сума в това, с което съм се захванал. И нека ти кажа, първо, бях много изненадан, че изобщо се нави. Второ, оказа се, че има уловка. Условието е следното: или приемам Али за свой съдружник, или забравям за сделката.

— А на теб това не ти хареса, защото…

— Защото има уловка. Предполагам, че никой не ме взема на сериозно — нито ти, нито който и да било друг. Но аз наистина смятам да се променя. Работата е там, че Стю вероятно е знаел за нас двамата. Що за съпруг би накиснал жена си така? Що за тъпо хрумване?

Уолт си записа някои неща, чудейки се за взаимовръзката помежду им и доколко замесен би могъл да е съпругът в цялата история.

— Може би по-късно днес или в понеделник ще получа предварителното заключение от аутопсията. Тогава ще знаем дали става въпрос за нещастен случай или не.

— Откога нападение от пума не се счита за нещастен случай?

— Налага се да те помоля за паспорта ти, Дани.

— Какво? — Човекът изглеждаше потресен.

— Разговорът, който проведохме, е поверителен. Ако разбера, че си го обсъждал с някого, ще държа теб отговорен. Нека ти напомня, че записът беше направен с твое съгласие.

— Измъкваш се от отговор. Какво имаш предвид с това „нещастен случай или не“?

— Искам да намеря паспорта ти на бюрото си най-късно до пет следобед. Ако не го получа дотогава, ще го взема със съдебно разпореждане.

— Нищо не разбирам! Защо подозирате мен? Аз харесвах Али. И защо да не е нещастен случай? Не ме забърквай в това. Моля те!

— Нямам избор. Съжалявам, Дани, но може би е най-добре да се обадиш на Дъг. — Дъг Анестад беше негов адвокат при ареста му за наркотици.

— Тъкмо сега започвам на чисто. Захванал съм се с нещо хубаво. — Вече се молеше. Изглеждаше жалък, докато хленчеше като малко дете. — Имам бизнес план. И то добър. Питай Пади. Хайде де, Уолт. Познаваш града на пръсти. Няма къде да ти избягам.

— Положението ти никак не е розово — рече Флеминг. — Ще ми се да можех да ти кажа нещо друго.

— Не може да бъде! — саркастично отвърна Дани, преливащ от яд. — За пръв път ще ми е. Уолт, стига глупости. Моля те!

Шерифът се изправи, изключи записващото устройство и го прибра в джоба си. Сложи ръка върху рамото на Дани и се зачуди какво да му каже; после се обърна и излезе.