Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (59)

13.

Моргата се намираше в тесен подземен коридор на болницата. На едната стена имаше врата с надпис „Внимание — високо напрежение!“, а срещу нея — друга стая без обозначение, използвана предимно за склад.

Алая Холмс лежеше по гръб върху маса от неръждаема стомана с дренажни отвори, свързани с маркучи отдолу.

Маклуър дръпна синия предпазен найлон от тебеширенобялата й кожа, издрана от ноктите на пумата. Разкъсвания и прободни рани покриваха тялото й като непознати съзвездия. Слабините й бяха гладко избръснати, с изключение на тясна вертикална лентичка червеникаво окосмяване отпред. Уолт извърна поглед и пое дъх. Маклуър вече бе направил няколко среза по трупа.

— Попита ме дали съм забелязал някакви натъртвания — каза той.

— Да.

— Ето как стои въпросът със синините: час-два след настъпването на смъртта кръвта се смъква в най-ниско разположената част на тялото. Шест до осем часа по-късно се фиксира там. — Той привлече вниманието на Уолт към няколко тъмносини петна. — Може би помниш, че когато я намерихме, беше леко обърната наляво. — Посочи с пръст. — Точно в тази област има такива кръвонасядания. Със сигурност е стояла в това положение шест до осем часа след смъртта си. — Кимна в посока към мивката. — Вземи си чифт ръкавици.

Двамата повдигнаха трупа, за да го погледнат отзад.

— Виждаш ли това потъмняване? — попита Маклуър. — От дясната страна, на седалището?

— Да.

— Не е стопроцентов признак, но предполага наличието на стара синина.

— Значи се е търкулнала по хълма, заклещила се е някъде и какво… два часа по-късно някой койот я е преобърнал и е продължила да се търкаля надолу?

— Не е изключено.

— Кога е станало това?

— Между осем и дванадесет часа преди да я открием. Вероятно съвпада с часа на смъртта.

— Мога ли да погледна? — попита Уолт и посегна към лявата ръка на Алая.

— Разбира се.

Флеминг повдигна ръката й. Около китката ясно се виждаше синина като от гривна на белезници.

— Това тук отпреди настъпването на смъртта ли е? — попита той.

— Да, определено. Поне ден преди това, а може би и повече.

— От вчера рано сутринта е — каза Уолт. — Това поне е сигурно.

Маклуър повдигна главата на трупа и запретна парче от кожата, разкривайки розовите мускули и бялата кост на гръбначните прешлени.

— Има фрактура на седми шиен прешлен, точно над фасетата на първо ребро. И още една на трети прешлен. Около седми прешлен се наблюдава оток на тъканите, съответстващ на скорошна травма.

— Пумата е прекършила врата й — предположи Уолт. — Така правят обикновено.

— Чупи врата й — каза Маклуър. — Жертвата е жива, но парализирана. Подмята я като играчка известно време.

— Колко дълго?

— Травмата на врата е от около час-два, преди да умре.

— Мили боже!

— Повечето — ако не и всички — разкъсвания по тялото са причинени от ноктите на животното след настъпването на смъртта.

— Моля?

Маклуър впери поглед в шерифа.

— Сърцето е спряло да работи вследствие на кръвозагуба. Това е причината за смъртта. Невъзможно обаче е да се определи точният час.

— В момента моите хора са в гората, за да търсят първоначалното място на атаката — и по-точно кръвта.

— Може и нищо да не намерят.

Уолт го погледна изненадано.

— Ще ти обясня — продължи лекарят. — Третирахме тялото с луминол. — Взе специална флуоресцентна лампа от помощната маса до себе си. — Изгаси осветлението.

Флеминг се протегна към ключа и помещението потъна в мрак. Маклуър бавно прокара лампата над тялото. Под разреза на врата неръждаемата стомана светна в зелено — признак за наличие на кръв. По трупа обаче зелен оттенък почти липсваше.

— Почистили ли сте я? — попита Уолт. — Надявам се, че сте проверили за отпечатъци преди това.

— Точно там е работата — каза лекарят. — Не съм я мил. Има съвсем малко кръв и причината е проста — мъртвите не кървят.

Пред погледа на шерифа отново изплуваха калните отпечатъци от обувки и образът на Дани Кътър, притиснал Алая върху дивана.

— Възможно е пумата да я е убила, а едва след това да я е разкъсала.

— Ще измеря обема на кръвта — отвърна докторът.

Терминът нищо не говореше на Уолт. Той помълча малко и каза:

— Била е преместена.

— Има и още нещо. — Маклуър включи главното осветление. — Едната й контактна леща липсва.

— Как така липсва? — изненадано го погледна Флеминг.

— Може да е паднала някъде в тревата. Жената се е търкаляла по целия хълм надолу. Потърсете я, но и двамата знаем какви са шансовете да я намерите. Все пак ще го отбележа в заключението от аутопсията.

— Дали ще помогне, ако напръскаме района с луминол? — попита шерифът.

— Не. Луминолът се свързва с хемоглобина. Ако лещата е някъде там, ще трябва да се търси на четири крака.

— Кой излиза да спортува само с една контактна леща? — замисли се Уолт и осъзна, че всъщност го е казал на глас.

— Търкаляла се е дълго надолу — повтори Маклуър.

Уолт не го слушаше. Мислите му бяха насочени към обувките на О’Брайън и размиващите се от дъжда отпечатъци в гората.