Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (51)

5.

Уолт отвори страничния прозорец на колата и вдиша прохладния въздух. Присъствието на Том Брандън на половин метър до него го изгаряше отвътре. Влязоха в Кечъм.

— Тя там ли е? Беше ли с теб, когато получи повикването по радиото?

— Мисля, че трябва да си изясниш тези неща с нея — отвърна Брандън.

— В този момент питам теб дали жена ми беше в караваната ти, когато получи обаждането. — Уолт зачака Том да каже нещо. — След като спиш с жена ми, смятам, че ми дължиш поне този отговор.

— Да, там е — процеди помощникът му и извърна глава.

Уолт стисна волана.

— От колко време?

— Шерифе…

— Месец? Шест месеца? Колко?

— Завий вдясно — инструктира го Брандън. Водеше го по задните улички на квартала Трейл Крийк към луксозна жилищна кооперация, до която бяха проследили Бартоломю заедно с Фиона.

— Нямах представа, че тази сграда съществува.

— Съвсем отскоро е — рече Брандън.

Уолт го изгледа. Дали имаше предвид кооперацията или връзката си с Гейл? Не каза нищо — и без това вече бе отишъл твърде далеч. Но този човек чукаше жена му и си го заслужаваше.

Всички апартаменти му изглеждаха напълно еднакви.

След четвъртото позвъняване отвътре се чуха стъпки. Двамата с Брандън показаха значките си пред шпионката. Бартоломю отвори вратата, сънен и рошав.

— Няколко въпроса — каза Уолт.

— Говорете с адвоката ми — изръмжа мъжът и се почеса между краката през боксерките си. — Ще ви дам номера му. — Преди шерифът да успее да реагира, вратата хлопна под носа му. Малко по-късно отново се отвори и Бартоломю се появи с телефон в ръка и пооправена набързо прическа. — Не отговаря — каза и остави слушалката на малка масичка в антрето. — Защо не го оставим за сутринта?

— Може да свършим това и в Хейли, ако предпочиташ. Като казвам Хейли, имам предвид да дойдеш с нас.

— Защото…?

— Защото някой е влязъл с взлом в местната ветеринарна лечебница и е пуснал животните на свобода. Да ти звучи познато?

Уолт се смяташе за добър психолог и ако съдеше по реакцията на Бартоломю, човекът нямаше никаква представа за случилото се.

— Три часът сутринта е. Имам махмурлук. Освен това сте ни разбрали грешно — „Право на глас“ защитава човешките права за свобода на словото и е против експлоатацията на детския труд. Не поддържам и не симпатизирам на активисти, борещи се за правата на животните. Не съм го правил, няма и да го направя. — Той се почеса по главата. — Твърде късно е за това.

Ако целта не беше политическа демонстрация, дали животните не бяха пуснати, за да се прикрие кражбата на лекарства?

Уолт благодари и му пожела лека нощ. Двамата с Брандън се обърнаха и тръгнаха към черокито, а зад тях Бартоломю все още не можеше да дойде на себе си.

— И сега какво? — попита Том, като потеглиха.

— Какво толкова намира в теб? Или засега всичко се върти предимно около секса? — Уолт говореше, без да отделя поглед от пътя.

Никой от двамата не обели и дума повече, докато не стигнаха обратно в клиниката на Ейкър.

Уолт паркира и излезе от колата.

— Имаме две деца, знаеш го, нали? — каза той и остави Брандън да мисли върху думите му.