Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (50)

4.

Пред входа на ветеринарната клиника Уолт завари набързо паркираната патрулна кола на полицейското управление в Кечъм с проблясваща в червено, бяло и синьо лампа. На шофьорското място седеше цивилен полицай и говореше по телефона на отворена врата.

Шерифът паркира черокито и го уведоми, че поема случая. Малко след него пристигна Брандън — двамата избягваха да се гледат в очите. Пикапът на Марк Ейкър спря до тях и — за голяма изненада на Уолт — субаруто на Фиона също.

Ейкър слезе от колата си и изтича към сградата. Брандън го последва, а Фиона започна да приготвя фотоапарата си. Носеше нещо като долнище на пижама, яке без ръкави върху бледорозова тениска и сини маратонки.

— Бях в семейното хотелче на Енгъл нагоре по хълма и чух сирената — обясни тя.

— Ако си тук като част от моя екип — каза той, — можеш да влезеш. Но ако идваш като репортер от вестника, ще те помоля да се отдръпнеш.

— Разбрах. С теб съм — отвърна тя.

Двамата влязоха при останалите в кабинета на Ейкър. Уолт се огледа и забеляза, че стъклената витрина на шкафа е счупена, а катинарът на хладилника — разбит.

— Лекарства ли са взели? — попита той.

— Знаели са много добре какво търсят. — Марк нахлузи чифт латексови ръкавици и огледа разбития шкаф.

Фиона се дръпна встрани и започна да снима.

Ейкър надникна през прозореца.

— По дяволите! — изкрещя той и хукна навън.

Уолт го последва през двора. Ветеринарят влезе в обора и включи част от външното осветление.

Няколко дузини животни мигаха уплашено насреща им, скупчени в тъмното.

— Пуснали са ги всичките навън! — извика Марк.

Уолт влезе тичешком след него в обора. Клетките зееха празни, с отворени врати.

Ейкър бълваше ругатни и крачеше напред-назад.

— Повечето от тези животни са болни.

— Имаш ли представа колко са? — попита го шерифът.

Ветеринарят поклати глава и го погледна тревожно.

— Всяко от тях има нужда от мен — измърмори той. Отвори съседната врата, която водеше към по-малък двор. — Господи!… Тук бяха кучетата, които обучавам… Не мога да повярвам! Кой би направил такова нещо?

Уолт се сети кой може да е.

— Брандън! — извика той. Помощник-шерифът дойде на бегом, задъхан. — Когато проследи Бартоломю, разбра ли случайно къде е отседнал?