Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (47)

1.

Около един след полунощ, когато баровете започнаха да затварят, притихналият град отново се оживи за кратко. Главната улица се изпълни с автомобили, а по тротоарите се тълпяха пийнали гуляйджии. Млада жена се наведе над канавката и изпразни стомаха си.

По това време градската полиция обикновено дебнеше за превишена скорост и безотговорно шофиране. Тревалян имаше на разположение точно половин час. До 1:30 градът щеше да е потънал в сън и при сигнал за обир ченгетата щяха да реагират мигновено.

Отне му седем минути да изкърти ключалката от задната врата на химическото чистене. Алармената система започна равномерно да пиука — в рамките на трийсет секунди трябваше да въведе кода. Имаше готов план, в случай че не успее да я обезвреди навреме, но започна да брои. Пет секунди. Намери панела на алармената система и набра последните четири цифри от телефонния им номер. Десет секунди… пиукането продължаваше.

Прекоси помещението и се озова до касовия апарат. Петнайсет секунди… Прокара ръка около него и намери ключето. Предвидливо си бе сложил ръкавици.

Двайсет секунди…

Отвори касовия апарат и повдигна празната табличка. Разрови купчина касови бележки. Готово! В дъното на чекмеджето намери малко ламинирано картонче с написан на ръка номер — 4376.

Двайсет и пет… двайсет и шест…

Хукна обратно към панела на алармената система до задната врата.

Двайсет и осем… двайсет и девет…

Бързо набра цифрите 4-3-7-6.

Пиукането спря. Червената мигаща лампичка изгасна. Заключи вратата отвътре. Носеше фенерче с цветно тиксо върху стъклото, за да омекоти ярката светлина. Набързо огледа помещението — нямаше датчици за движение. Отново активира алармата — търговски обект без включена алармена система щеше да събуди сериозни подозрения. Познатият сигнал пиука в продължение на трийсет секунди и замлъкна — системата работеше.

Трябваше да претърси около шейсет еднакви сини торби с пране. Само една от тях беше на Шейлър. Поглеждаше етикетите и ги отместваше настрана.

На улицата отвън фучаха автомобили. Група шумни хлапета преминаха покрай прозореца на фасадата. Тревалян носеше маска, но я повдигна, за да вижда по-добре. Старателно прехвърляше торбите една след друга и десетина минути по-късно откри тази на Шейлър.

Захапа фенерчето между зъбите си и я отвори. Измъкна отвътре сутиен, два чифта бикини и — светия Граал! — едно спортно горнище. Подуши го просто за да е сигурен — миришеше на пот. Натъпка находките си в торбичка, преметна я през рамо и дръпна връвта на синия чувал. Точно когато я завързваше, задната врата се отвори с трясък. Алармената система започна с пиукане да отброява трийсетте секунди.

Тревалян спусна маската върху лицето си. Полиция? Двама души нахълтаха през вратата. Видя очертанията им на светлината от уличната лампа — бяха прекалено дребни за възрастни. Две най-обикновени хлапета. Реши да ги сплаши.

— Кой е там? — извика и пристъпи напред.

Децата се паникьосаха. Едното се обърна, препъна се в бидон с препарат и скочи отново на крака. Хукна към близкия прозорец и се хвърли през него — или поне се опита. Стъклото се строши и хлапето се стовари обратно на пода, обляно в кръв.

— Ерик! — извика приятелчето му.

Тревалян се забърза към падналото момче. Беше в шок, но се задърпа при вида на мъжа, размазвайки собствената си кръв по пода.

Тревалян сграбчи дясната му ръка, отвори стиснатите му пръсти и ги притисна здраво към раната на шията му.

— Натискай тук с всичка сила.

Алармената система се задейства. Механичен глас разцепи тишината:

— Нарушител! Нарушител! Напусни района веднага!

— Ерик! — изпищя второто хлапе и изхвърча през задната врата.

Тревалян хукна по петите му. Приятелчето му трябваше да притиска здраво раната си. Дано останеше в съзнание… Другото момче изпадна в паника и хукна с всички сили към улицата. Ако гледаше пред себе си, а не в посока към Тревалян, щеше да види триметровата дървена мечка гризли пред себе си. Удари се мощно с главата в нея, като при сблъсък с товарен камион. Падна тежко на тротоара и изгуби съзнание.

От ухото и носа му шуртеше кръв. Изглежда бе строшил костта около дясното си око. Все още дишаше слабо.

Чу се полицейска сирена.

Тревалян потъна в тъмнината. Преди пристигането на първата патрулка той вече бе в колата си и на безопасно разстояние.