Метаданни
Данни
- Серия
- Уолт Флеминг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Killer Weekend, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Калина Кирякова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми(2015)
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносен уикенд
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
ISBN 978-954-260-557-7
История
- —Добавяне
Събота, 1:00 ч.
1.
Около един след полунощ, когато баровете започнаха да затварят, притихналият град отново се оживи за кратко. Главната улица се изпълни с автомобили, а по тротоарите се тълпяха пийнали гуляйджии. Млада жена се наведе над канавката и изпразни стомаха си.
По това време градската полиция обикновено дебнеше за превишена скорост и безотговорно шофиране. Тревалян имаше на разположение точно половин час. До 1:30 градът щеше да е потънал в сън и при сигнал за обир ченгетата щяха да реагират мигновено.
Отне му седем минути да изкърти ключалката от задната врата на химическото чистене. Алармената система започна равномерно да пиука — в рамките на трийсет секунди трябваше да въведе кода. Имаше готов план, в случай че не успее да я обезвреди навреме, но започна да брои. Пет секунди. Намери панела на алармената система и набра последните четири цифри от телефонния им номер. Десет секунди… пиукането продължаваше.
Прекоси помещението и се озова до касовия апарат. Петнайсет секунди… Прокара ръка около него и намери ключето. Предвидливо си бе сложил ръкавици.
Двайсет секунди…
Отвори касовия апарат и повдигна празната табличка. Разрови купчина касови бележки. Готово! В дъното на чекмеджето намери малко ламинирано картонче с написан на ръка номер — 4376.
Двайсет и пет… двайсет и шест…
Хукна обратно към панела на алармената система до задната врата.
Двайсет и осем… двайсет и девет…
Бързо набра цифрите 4-3-7-6.
Пиукането спря. Червената мигаща лампичка изгасна. Заключи вратата отвътре. Носеше фенерче с цветно тиксо върху стъклото, за да омекоти ярката светлина. Набързо огледа помещението — нямаше датчици за движение. Отново активира алармата — търговски обект без включена алармена система щеше да събуди сериозни подозрения. Познатият сигнал пиука в продължение на трийсет секунди и замлъкна — системата работеше.
Трябваше да претърси около шейсет еднакви сини торби с пране. Само една от тях беше на Шейлър. Поглеждаше етикетите и ги отместваше настрана.
На улицата отвън фучаха автомобили. Група шумни хлапета преминаха покрай прозореца на фасадата. Тревалян носеше маска, но я повдигна, за да вижда по-добре. Старателно прехвърляше торбите една след друга и десетина минути по-късно откри тази на Шейлър.
Захапа фенерчето между зъбите си и я отвори. Измъкна отвътре сутиен, два чифта бикини и — светия Граал! — едно спортно горнище. Подуши го просто за да е сигурен — миришеше на пот. Натъпка находките си в торбичка, преметна я през рамо и дръпна връвта на синия чувал. Точно когато я завързваше, задната врата се отвори с трясък. Алармената система започна с пиукане да отброява трийсетте секунди.
Тревалян спусна маската върху лицето си. Полиция? Двама души нахълтаха през вратата. Видя очертанията им на светлината от уличната лампа — бяха прекалено дребни за възрастни. Две най-обикновени хлапета. Реши да ги сплаши.
— Кой е там? — извика и пристъпи напред.
Децата се паникьосаха. Едното се обърна, препъна се в бидон с препарат и скочи отново на крака. Хукна към близкия прозорец и се хвърли през него — или поне се опита. Стъклото се строши и хлапето се стовари обратно на пода, обляно в кръв.
— Ерик! — извика приятелчето му.
Тревалян се забърза към падналото момче. Беше в шок, но се задърпа при вида на мъжа, размазвайки собствената си кръв по пода.
Тревалян сграбчи дясната му ръка, отвори стиснатите му пръсти и ги притисна здраво към раната на шията му.
— Натискай тук с всичка сила.
Алармената система се задейства. Механичен глас разцепи тишината:
— Нарушител! Нарушител! Напусни района веднага!
— Ерик! — изпищя второто хлапе и изхвърча през задната врата.
Тревалян хукна по петите му. Приятелчето му трябваше да притиска здраво раната си. Дано останеше в съзнание… Другото момче изпадна в паника и хукна с всички сили към улицата. Ако гледаше пред себе си, а не в посока към Тревалян, щеше да види триметровата дървена мечка гризли пред себе си. Удари се мощно с главата в нея, като при сблъсък с товарен камион. Падна тежко на тротоара и изгуби съзнание.
От ухото и носа му шуртеше кръв. Изглежда бе строшил костта около дясното си око. Все още дишаше слабо.
Чу се полицейска сирена.
Тревалян потъна в тъмнината. Преди пристигането на първата патрулка той вече бе в колата си и на безопасно разстояние.