Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (42)

10.

— Защо е тази строга секретност? — попита Фиона.

Седеше до Уолт в неговото чероки. Беше паркирал, без да гаси двигателя, на паркинга пред училище „Хемингуей“ в западната част на Кечъм. На стадиона срещу тях в момента се играеше футболен мач от градското първенство.

Беше сменил окървавената си униформа с черна тениска с надпис „Специални тактики“, която намери в багажника на колата.

— Няма да е услуга. Ще ти се плати за това — каза той.

— Графикът ми за уикенда вече е пълен, ангажираха ме за водач по реката.

— Ти няма да ми трябваш. Искам да ми заемеш фотографската си апаратура.

— Нали си имате собствена.

— Нямаме телеобектив, а тук няма откъде да взема под наем. От Солт Лейк могат да ни изпратят такъв най-рано в понеделник, а на мен ми трябва днес.

— Защото…?

— Може би си чула за инцидента при откриването на К³.

— Да, чух.

— Така… ами… замислих се, че ако аз бях наемен убиец, най-подходящото място за криене щеше да е някъде в тълпата.

— Сред протестиращите.

— Да. Трябват ми дигитални снимки в близък план на всяко лице. Мога да ги пусна за разпознаване в централната база данни и ако извадим късмет, може да установим самоличността на нашия заподозрян навреме.

— Аз мога да свърша тази работа.

— Нали си заета?

— Вече не съм. Ранди може да ме замести.

— Рискована работа е. Понякога хората не обичат да ги снимат. Мислех си за Брандън.

— Значи очакваш от мен да ти заема апаратурата си и да обуча Томи Брандън?

— Казах ти, че ще ти бъде платено.

— Не си мисли, че просто насочваш обектива и щракаш. Не е точно така.

— Но можеш да го обясниш и простичко, нали? Имам човек в полицейското управление в Сиатъл. Искам да му ги изпратя с имейл още днес следобед.

— Тогава нека аз да ги направя, без да обучавам Томи.

— Може да стане опасно. Не искам да те въвличам.

— Трогната съм — каза тя саркастично. — Добре, щом искаш, ще взема Брандън за партньор.

Само при споменаването на това стомахът му се преобърна.

— Програмата за разпознаване работи само с хубави снимки, Уолт. Висококачествени, в анфас. Мислиш ли, че Брандън ще успее да се справи?

В главата му отново изплува познатата картинка — Гейл и Том, потни между чаршафите в тясната каравана.

— „Земя“ вика „Уолт“ — обади се Фиона шеговито.

— Добре де… добре — дойде на себе си той. — Ще отидеш с Брандън. — „Удобен повод да го държа далеч от караваната му“, помисли си.