Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (41)

9.

Точно в единайсет сутринта, четвърт час след края на речта на Патрик по случай откриването на конференцията в бялата шатра — събитие, за кратко помрачено от неприятния сблъсък, но белязано от пословичната щедрост на домакина, този път изразена в мобилен телефон за всеки от поканените — Стюарт Холмс седеше с Дани Кътър в апартамента за гости. Шефът на охраната на Стю — оплешивяващ мъж в хавайска риза, който се представи с името Емил — направи бърз оглед на помещението и излезе. Преди да затвори вратата след себе си, погледна Кътър изпод вежди, сякаш той представляваше заплаха, и Дани веднага си представи образа на Алая от предишната нощ, яхнала го с доволна гримаса на лицето.

Стю седна на дивана, избра си парченце сирене от подноса пред себе си и го задъвка.

— Така — каза той.

Изглеждаше по-млад, отколкото Дани си го спомняше. Лифтинг? Носеше кремав панталон и тъмнозелена риза. Имаше влажни очи, тънка коса и уши като криле на птица. Малко повечко слънце нямаше да му дойде зле, ала зъбите му бяха безупречни. Протези? Погледът му го пронизваше.

— „Трилогия“ звучи дяволски добре на хартия, иначе нямаше да съм тук.

— Продуктът е добър — каза Дани уверено. Бодрият оптимизъм му се удаваше. — Направихме сериозен пазарен пробив, разкошна опаковка, клиентите ни са лоялни към марката. Това, което все още не сме постигнали, е национален мащаб.

— И точно тук идват на помощ моите десет милиона. Да, разбирам. Но виж какво, Дани, не обичам да плащам за маркетинг и реклама. За инфраструктура — да. „Скуок Ком“ биха могли да ти осигурят всичко, свързано с комуникации, мрежа, интернет, телефон и база данни. Единият милион, с който разполагаш, ще е предостатъчен за това. Мога да ти издействам сериозна отстъпка. За бутилираща фабрика — съгласен съм. Обезпечаване на водоизточника — абсолютно необходимо. Даже задължително. Но долари за реклама? Сбъркал си човека, не и с мои пари. Отдели от оборотния капитал на настоящия си бизнес, а моите пари вкарай в заплати и транспорт или човешки ресурси. Аз обаче мразя рекламата. Кой изобщо си купува каквото и да било само защото е видял рекламата му?

Дани набързо осмисли чутото.

— Смяташ да инвестираш?

— Нали това искаш?

— Ами… да. — Не можеше да повярва, че толкова лесно успя да го убеди.

— Искам голямо парче от баницата, а не трохи — каза той. — Също така и място в управителния съвет.

— Все още няма баница.

— Ще има. Акции не ме устройват, Дани. Или ще участвам като равноправен съдружник, или изобщо няма да участвам.

— Това може да се уреди.

— Разбира се, че може. Що се отнася до мястото в управителния съвет — мислех си за съпредседател.

— Съпредседател? — повтори Дани изненадано. — За съжаление това не зависи от мен, притежавам едва трийсет и един процента от акциите с право на глас, а това значи…

— Съпредседател и съдружие, Дани — или отивай да чукаш на нечия друга врата. Изборът е твой.

— Не го приемай като неуважение, Стюарт. Просто винаги съм искал тази компания да си остане моя. Сигурно ти е познато това чувство…

— Разбира се, че ми е познато.

— Точно така! Значи разбираш как…

— Изборът е твой — отново го прекъсна Холмс. — Без лоши чувства, каквото и да решиш, Дани. — Той погледна часовника си — тежко бижу с титаниев корпус, орнаменти от бяло злато и платинена верижка. — Сумата е десет милиона долара. Моите хора ще прегледат документацията, ако приемеш условията ми. Брат ти държи всички ни изкъсо. Бих искал да чуя отговора ти сега. Харесвам хора, които умеят да мислят сами, но ако имаш нужда от още време…

— Не е въпрос на време, по-скоро е…

— Време и пари, Дани. Това са двете неща, които имат най-голямо значение. Ако смяташ, че парите са достатъчно, и нямаш нужда от повече време, значи сключваме сделка. — Той протегна ръка. — Имаш подкрепата ми, ако я искаш.

Дани се насили да помръдне ръката си. Осъзнаваше възможностите, които се откриваха пред него, и факта, че само глупак би отказал такова предложение.

На вратата се почука и това го спаси от ръкостискането. Дани се обърна в очакване да види Емил.

Ала вместо него в стаята нахълта Алая, облечена в шит по поръчка бял панталон и лъскава розова блуза с дълъг ръкав и с огърлица от огромни перли.

— Влизаме с десет милиона — уведоми я Стюарт. Протегна отново ръка и този път Дани я пое. Алая седна на дивана до съпруга си. — Жена ми ще заеме мястото ми в управителния съвет.

Дани усети как стаята се завъртя пред очите му.

— Какво? — задави се той.

Алая победоносно го изгледа, сякаш бе спечелила джакпота от лотарията.

— Дани — каза Стюарт, — запознай се с новия си съдружник.