Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (39)

7.

Тревалян имаше проблем. За да осъществи плана си, му трябваше и второто куче — обучено да души по следа — за да ги размени впоследствие. Шерифът и ветеринарят неволно свършиха част от работата вместо него, като му доведоха куче водач. Ала ветеринарят Марк Ейкър, с когото се бе уговорил по телефона преди седмици да му продаде куче следотърсач, се запозна с Наглър тази сутрин. Тревалян съзнаваше, че е твърде рисковано да се срещне с него в един и същи ден и като Наглър, и като Майснер. Лекарите, ако не друго, бяха доста наблюдателни и Ейкър лесно можеше да направи връзка между двамата. Уговорката му да закупи кучето беше точно за днес във ветеринарна служба „Ейкър“ — просторна сграда, облицована с дървени трупи, на няколко километра южно от Кечъм. Знаеше кога Ейкър приема спешните случаи и възнамеряваше да се появи точно тогава.

Не искаше момичето на рецепцията да усети нетърпението му, затова взе да обикаля фоайето и да разглежда струпаните в единия край клетки за папагали, рафтове с играчки за котенца и торби с гранулирана храна.

Неспособен да чака повече, той се приближи до гишето в приемната за трети път.

— Не искам да бъда груб, но няма ли някой друг, с когото бих могъл да говоря за това?

— Опасявам се, че настоява да го изчакате — отвърна момичето.

— Но уговорката ми е отпреди няколко седмици — запротестира той. — Времето ме притиска.

— За Марк тези животни са като членове от семейството му. Държи да се погрижи лично за всяка една продажба.

— Но кучето вече е тук, нали?

— Разбира се.

— Не може ли поне да я видя? — попита той.

— Разбира се, че може. Много съжалявам, че се наложи да ви забавим толкова. — Тя заобиколи бюрото си и поведе Тревалян към изхода, прекоси двора и спря пред малък обор. Щом влязоха, пет-шест кучета започнаха да лаят.

Кали беше тригодишна немска овчарка с умна физиономия и две черни чорапчета на задните лапи. Тревалян коленичи до нея, погали я и й заговори успокоително.

— Обучена е да души по следа, нали? — попита той служителката.

— Да, като всички спасителни кучета — отвърна тя. — Превъзходни следотърсачи са.

Тревалян помоли за демонстрация и момичето се съгласи с удоволствие. Той наблюдаваше и слушаше внимателно специалните команди. Постара се да ги запамети, както и изражението и реакциите на Кали. Служителката направи две пълни демонстрации на уменията й — кучето очевидно се забавляваше на играта да души по следа и да получава награда накрая.

Тревалян драматично погледна часовника си.

— Едва ли има някакво значение кой точно ще приеме чека ми.

— Марк ще ме убие. Обучаваме Кали повече от година. Със сигурност ще иска да я види, преди да тръгне.

Тревалян се зачуди дали самият той да не я убие.

— А ако загуби двайсет хиляди долара от тази продажба? — попита той и видя как за пръв път увереността й се пропука. — Бих могъл да му звънна по-късно, за да се уверя, че не сме пропуснали нещо. Ще ви оставя и номера на мобилния си телефон — продължи да я притиска той.

— Ами… — поколеба се тя. — Ще пробвам да го прекъсна. Да влезем и ще му се обадя.

Тревалян я последва към сградата, оглеждайки се крадешком за охранителни камери, но не забеляза такива. Момичето влезе вътре и се появи обратно почти веднага.

— Имате късмет — каза тя. — Точно сега може да излезе за няколко минути, за да се видите.

Коремът му се преобърна, но се опита да изглежда доволен.

— Ще прескоча набързо до другата сграда, връщам се след минутка. Марк ще дойде всеки момент.

— Благодаря.

Тя забърза към вратата, очевидно доволна да се отърве от него.

Когато се върна, завари Марк Ейкър в операционна престилка, току-що свалил ръкавиците, да я чака на рецепцията със смесено изражение на обърканост и раздразнение.

— Е? — попита я той нервно. — Това някаква шега ли е?

— Оставих господин Майснер тук преди минута — отвърна тя.

Ала освен тях двамата, във фоайето нямаше никой.