Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (36)

4.

От двете му страни се издигаха стръмните склонове на тесния каньон Чоклит Гълч, а долу реката мързеливо криволичеше между двайсетината къщички. Каньонът започваше от шосе 75 на изток, а на запад се губеше сред боров лес, чиято безбрежна зеленина се прекъсваше тук-там от скални откоси, трепетликови горички и оголени участъци с повалени от вятъра дървета.

По стръмния планински склон се виеше пътека от гола пръст и камъни, отъпквана години наред от копитата на лосове и елени. По нея се катереше висок невзрачен мъж, воден от кучето си. В долината под него се простираха тучни ливади — като зелени кръпки върху завивка, пришити една към друга с ниски дъсчени огради.

Мъжът прехвърли пушката на другото си рамо, приведе се и запристъпва безшумно. Насеченият дъх излизаше от устата му като облачета пара в хладния въздух.

Кучето нетърпеливо го задърпа към храстите. Отнякъде се чуха гласове. Той приклекна и надзърна надолу към къщите — мъж и жена отмаряха в джакузито на двора си.

Стараеше се да остане незабелязан — човек с пушка на рамо обикновено привличаше внимание. Кучето бе хванало прясна следа и той следваше инстинкта му. Изстрелът на пушката щеше да го издаде, но дотогава работата щеше да е свършена, а той да е заслужил парите си.

Триста метра по-нататък, когато и последната от къщите остана зад гърба му, кучето забави ход. Погледна към него, потрепери от вълнение и се приведе напред.

Отне му секунда да забележи мишената. Седеше с гръб към тях на трийсетина метра по-надолу.

Мъжът внимателно свали пушката от рамото си, подпря се на коляно и се прицели.

Кучето проточи лиги върху сухите листа.

С мишената на прицел, той затаи дъх и внимателно натисна спусъка.

Оръжието отскочи в ръката му, а ехото от изстрела прокънтя в каньона като красива мелодия.

Пумата рязко се извъртя, опитвайки се да захапе стърчащата от хълбока й стреличка. После потрепери и се изправи на лапи. Обърна поглед към нападателя си и рухна тежко настрана.