Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (35)

3.

Отново сляп с помощта на плътните лещи, Тревалян със свито сърце очакваше появата на шерифа. Самият шериф — каква ирония — щеше да го снабди с кучето, от което отчаяно се нуждаеше. Тази мисъл му доставяше удоволствие.

Той седна на един от диваните във фоайето, а пиколото Карл гледаше вместо него.

— Ето ги — обяви той. — Сър, великолепно куче.

Тревалян се надигна от мястото си.

— Казвам ви, сър, това е разкошна немска овчарка. Трябва да видите как я гледат всички. Кралицата на бала!

— Господин Наглър.

Шерифът.

— Шерифе — отвърна Наглър.

— Мисля, че вече се познавате с Марк Ейкър.

Двамата с Ейкър се здрависаха.

— Запознахме се по доста неприятен повод — каза ветеринарят. — Но позволете ми да ви представя Тоуи.

— Тоуи? — повтори Наглър.

Карл пое бастуна от ръката му, а Ейкър му подаде каишката.

Тревалян приклекна, а Тоуи веднага облиза лицето му.

— Обучена е — обади се Ейкър — и е готова за действие.

— Така ли е, Тоуи? — енергично я потупа Тревалян по гърба.

— По ваш сигнал ще ви заведе до парапета на стълбището, ще ви преведе през вратата и ще чака нова команда.

— Умница си ти, а? — усмихна се Тревалян.

— Искате ли да я разходите малко? — попита Ейкър.

— Не мога да приема.

— А трябва! — каза шерифът. — Всичко вече е уредено.

Тревалян вдигна глава по посока на гласа. „Преструвай се, че не искаш“, помисли си той.

— Шерифе, имате ли кучета?

— Три.

— Значи знаете, че между собственика и животното с времето се изгражда силна привързаност, постига се доверие. Контактът на Тоуи с мен неминуемо ще навреди на подготовката й до този момент. Колкото и да ми се иска да приема компанията и помощта й, това би било лоша услуга и за нея, и за хората, които я обучават.

— Три дни едва ли ще се отразят на четиринайсет месеца обучение.

Тревалян наклони глава назад и се усмихна. Ако някой успееше да надзърне зад очилата му, щеше да види само мътния му поглед, без зеници и ирис.

— Тоуи? — развълнувано каза той. — Искаш ли да се поразходим?

Представи си доволните физиономии на Ейкър и шерифа. Зачуди се как ли щяха да се чувстват през следващите три дни.

Хвана здраво специалните ремъци на кучето и му даде команда:

— Води!

Докато бавно си проправяха път през навалицата във фоайето, Тревалян едва сдържаше доволната си усмивка. Точно шерифът — от всички възможни варианти!

Най-после си имаше заместник на Рики. Вече можеше да задейства първоначалния си план.