Метаданни
Данни
- Серия
- Уолт Флеминг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Killer Weekend, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Калина Кирякова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми(2015)
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносен уикенд
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
ISBN 978-954-260-557-7
История
- —Добавяне
26.
Уолт се настани до баща си на ъгловата маса в дъното на бар ресторант „Пио“, точно под стенната украса от бодлива тел. Джери пък седеше с гръб към чифт снегоходки от сурова кожа. Полиуретановото покритие на масата сполучливо имитираше кехлибар.
— Съжалявам, че закъснях.
— Нищо ново.
Едра сервитьорка дойде да вземе поръчката им. Уолт си избра салата и ребра, а баща му — гъста царевична супа, дебела пържола с кокал и още едно уиски.
Джери, който вече изглеждаше пийнал, посочи разтворения пред себе си „Експрес Уикендър“ — притурка към градския седмичен вестник.
— Гледай какво пишат: „Нашествие от птици в градския приют за кучета; пума хапва за закуска жълт лабрадор. Дивият запад определено предлага интересни преживявания“.
Уолт нямаше никакво желание да споменава Солт Лейк и да започва нов спор.
— Страхотен начин да си изкарваш хляба.
— Трябва да се съберете с Гейл заради децата.
— Гейл си е добре така, татко. Не се бъркай.
— Тя ти е жена.
— Бивша. Истината е, че тя е чудесна съпруга, но калпава майка. Просто не й се удава. Такава си е и го знае. Каквото щеш ми приказвай, но някои жени изобщо не ги бива за това, както и някои мъже. Тя е точно от тях. Не можехме повече да я караме по този начин.
— Така смяташ ти.
— Тя ще ти каже същото, ако я питаш, повярвай ми.
— Това ще разбие живота на децата — измърмори Джери, отпивайки от чашата си.
— Ако щеш вярвай, но децата се чувстват много по-добре така. Сега се виждат за по няколко часа — половин ден най-много, и това й се отразява добре. Направо е жизнена. Беше станала много мрачна и избухлива. Грозна картинка.
— Тя ти е жена — повтори Джери.
— Разбери, че не може всички да са като Ози и Хариет[1], татко. Така е по-добре. Ако нещо не е счупено, защо да го лепим…
— Но то е счупено.
— Не, не е. Не знам защо винаги говорим за това, когато се видим. Какво толкова не можеш да разбереш?
Пет минути изминаха в мълчание. Уолт не чуваше нито разговорите около себе си, нито музиката, нито момчетата зад грила, подвикващи един на друг поръчките си. В ушите му кънтеше една-единствена реплика, която и алкохолът в бирата не можеше да заглуши: Тя ти е жена.
— Защо ме отряза така днес следобед? — попита Уолт. — Какво изобщо се стремиш да постигнеш по този начин?
— Приемаш го твърде лично. А то не е така.
— Не можеш да понесеш мисълта, че аз командвам парада, нали?
— Не съм казал такова нещо.
Сервираха второто уиски заедно със супата и салатата. Джери не докосна супата си.
— Ако тя обяви кандидатурата си по-рано — каза Уолт, — това може да е от полза.
— Имаш ли някакъв опит в осигуряване на защита? По-добре си запази енергията за онази пума — засмя се Джери.
Помежду им отново настъпи мълчание. Донесоха вечерята им.
— Толкова ли е невъзможно да успеем да намерим общ език и да работим спокойно заедно? — попита Уолт.
— От опит ли го казваш?
— Защо се държиш така? С какво съм го заслужил?
Баща му драматично погледна часовника си.
— Нямаме толкова време. Може и цял живот да не ни стигне, ако се захвана да ти обяснявам.
— Не ме бъркай с Боби.
Джери удари по масата и чашата му подскочи, което привлече вниманието на посетителите от околните маси. После впери кървясалия си поглед в сина си, избърса влажните си устни със салфетката и бавно разряза дебелата си пържола.
— Поканих Майра и Кевин да се присъединят към нас за десерта — каза Уолт. — Ако не искаш да ги виждаш…
— Разбира се, че искам.
— Кевин има нужда от нас, татко. Трябва да му служим за пример, а не вечно да сме в конфликт. Да обявим примирие за малко тази вечер, а?
Джери търсеше отговори в отражението си в чашата.
— Какъв конфликт?
— Рано или късно трябва да изгладим неяснотите около смъртта на Боби.
Очите на баща му гневно припламнаха.
— Кевин и Майра имат нужда да затворят тази страница. Ако продължаваш да го задържаш в себе си…
— Нищо не задържам в себе си.
— Мислиш си, че така ни предпазваш. Знам, че го правиш от добро сърце, но така изобщо не си помагаш.
— Нищо на този свят не е в състояние да ми помогне — каза Джери.
— Вече е късно да помогнем на Боби, но можем да опитаме да спасим семейството, татко.
— Вие с Гейл добре се справихте, нали? — Джери рязко надигна чашата си, сякаш за да спаси кубчетата лед от удавяне. Погледна го изпод свъсените си вежди и внимателно остави питието на масата.
Уолт забеляза Майра и Кевин, които стояха близо до грила и оглеждаха масите.
— Ето ги и тях — каза той. — Не забравяй, че той вече не е малък, татко.
Джери пресуши чашата си.
— Няма ли най-после да млъкнеш, по дяволите!