Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (27)

25.

Уолт последва Драйър и Шейлър към разкошно обзаведената библиотека. Докато излизаше от всекидневната, мярна на входната врата Рейф Наглър — слепеца от летището — който тъкмо си тръгваше. Това го подсети, че беше обещал да му намери отнякъде куче водач.

— Е, Уолт… какво има? — попита Лиз веднага щом Драйър затвори вратата. Отпусна се тежко на един кожен стол и започна да разтрива прасеца на десния си крак.

Уолт бегло погледна към Драйър и срещна студения му поглед. Снимките издуваха задния му джоб.

— Ваша чест, имаме улики от ужасяващо убийство в Солт Лейк Сити. Това ме кара да се съмнявам, че животът ви е в опасност.

— Адам?

— Аз съм на друго мнение, но обещах на шерифа няколко минути от времето ви.

— Разбира се — каза тя и веднага насочи вниманието си към Уолт, което подразни Драйър.

Шерифът описа как е намерено тялото на летище Солт Лейк, спомена също, че убийството е извършено по особено жесток начин, но спести подробностите заради уговорката с Драйър.

— Не е изключено да има връзка с последната заплаха — завърши той.

— Няма никакви доказателства, които да свързват едното с другото.

— Служител от Транспортна безопасност е проследил вероятния заподозрян до зала Д, където следите му се губят. Първият полет от тази зала е с направление Сън Вали, Ваша чест.

Лицето й се напрегна и тя отклони поглед встрани.

— Разбирам — каза, опитвайки се да звучи спокойно, и се обърна към Драйър, който неловко наведе глава.

— Бяхме предупредени навреме и успяхме да посрещнем самолета, но не открихме никого, който да отговаря на описанието. Държа да отбележа обаче — това не означава, че човекът не е бил на борда.

— Няма да е лесно да се разбере — каза тя.

— Разследване от такъв мащаб може да отнеме седмици. Съобщиха ми, че ФБР са иззели видеозапис от летището, който може да ни бъде полезен. Трябва да се снабдим с копие. Със зъби, с нокти, ако се наложи.

— Задават се почивни дни — припомни Драйър, — а това изобщо не ни помага.

— Значи няма никакъв начин да се разбере кой и защо е убит, така ли? — попита тя.

Уолт предложи две възможности: едната, че мишената на наемника е била жертвата от летището, а не Лиз; и другата, че човекът е разпознал убиеца или е забелязал нещо подозрително и затова е бил ликвидиран.

— Или…? — обади се Лиз. — Хайде, Уолт, кажи го. Усещам, че има и още нещо. Голямо момиче съм.

Един от асистентите й почука на вратата и Драйър стана да се погрижи. Хвърли кръвнишки поглед към шерифа и почти незабележимо потупа ръчния си часовник.

— Не изключвам и възможността това убийство да е предупреждение — каза Уолт.

— Защо мислиш така? — ужасено го погледна тя.

— Послание към теб — към нас — за да ни уведомят, че намеренията им са сериозни, че са решени, че са професионалисти. Предупреждение да не участваш в надпреварата, да не обявяваш кандидатурата си.

— Спекулираш! — прекъсна го Драйър.

— Аз го помолих — възрази Лиз Шейлър. — Сплашване, така ли? — отново се обърна тя към Уолт.

— Ваша чест — отвърна той, — сигурен съм, че с агент Драйър ще успеем да осигурим плътна охрана около вас за всичките ви ангажименти през уикенда. Но никой от нас не може напълно да гарантира безопасността ви. Този човек е извършил убийство в сградата на летище — една от най-строго охраняваните територии в наши дни. Казвам само, че ако имате каквито и да било съмнения относно обявяването на кандидатурата си, можете да промените плана — свикайте конференция по-рано или пък отложете речта си за по-късно, когато се върнете в Ню Йорк. Ако наистина имаме убиец, който се навърта наоколо, това със сигурност ще го обърка.

— Ето къде си била! — Патрик Кътър връхлетя в стаята, хвърли бегъл поглед към Уолт и Драйър и се запъти към Лиз. — Търсих те къде ли не.

— Наложи се да обсъдим нещо — отвърна тя. Погледна към Уолт и на лицето й се изписа извинение.

Влизането на Кътър я върна обратно в реалността и й припомни важната й роля в дългоочакваната му конференция. Уолт се зачуди какво ли бе усещането да ти се налага да избираш между властта и парите, от една страна, и собствената си безопасност, от друга. Разбра отговора много по-бързо, отколкото му се искаше.

— Е — каза тя и неохотно се надигна от стола, — ще разчитам на теб да ме държиш в течение, ако има развитие в разследването, Уолт. По всяко време на деня и нощта.

— Дори и по време на споразумения на четири очи? — обади се Патрик с типичния си сарказъм.

— В Солт Лейк е станало убийство — без съмнение дело на професионалист. — Шерифът не успя да прикрие тревогата в гласа си.

— Ами добре — спокойно отвърна Кътър. — Значи са ни дали грешна информация. Успокоих се. — Той изгледа проницателно първо Драйър, после Флеминг и накрая Лиз в очакване да го опровергаят.

Уолт тъкмо щеше да го направи, когато Лиз незабележимо му даде знак да мълчи.

— Кой иска питие? — предложи Кътър като любезен домакин. — Аз черпя. — Засмя се на собствената си шега, хвана Лиз под ръка и я поведе към вратата.

Отпред стоеше Стюарт Холмс, който тъкмо се канеше да почука. За момент между него и Шейлър се усети напрежение.

— Ваша чест — каза Холмс.

— Господин Холмс — отвърна Елизабет.

— Знам, че имахме конфликт — продължи той, — но се чудех дали не бихме могли да поговорим? Бих се радвал, ако и двамата успеем да загърбим миналото и започнем на чисто.

— От това, което чета в пресата — отвърна Лиз, — няма да е лесно да го загърбим. Мнението ви за мен е от ясно по-ясно.

— Точно затова искам да поговорим.

Отново настъпи неловко мълчание.

— Нека всички отидем да пийнем. — Кътър я поведе през вратата. — Хайде, Стю, да изгладим недоразуменията.

Лиз плахо погледна през рамо към Уолт — в очите й продължаваше да се чете извинение. Силна музика и шум от разговори нахлу в стаята като вълна и Уолт неволно си представи Мария Антоанета с наведена глава на гилотината.

Три часовника някъде в къщата удариха 8 часа почти едновременно.

Вече закъсняваше за вечерята.