Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (21)

19.

Уолт спря полицейското чероки в края на дългата редица от коли, паркирани на Адамс Гълч Роуд, и тръгна по дъговидната алея за автомобили, опасана от двете страни с шестметрови смърчове и разкошни цветя. Този жилищен район на Сън Вали беше построен преди не повече от десет години, което значеше, че всяко от тези внушителни дървета е било закупено вече пораснало и е засаждано наготово. При цена от петнайсет хиляди долара за всяко, пищната демонстрация на богатство не можеше да остане незабелязана. Но алеята беше нищо в сравнение със самата къща.

Създадена от пет старовремски плевни, разглобени и пренесени тук от Нова Англия, а впоследствие построени отново като свързани помежду си жилищни конструкции, резиденцията на Кътър приличаше на малко селце от онази епоха. На входа го посрещнаха две официално облечени момичета с отличителни табелки К³ и му предложиха шампанско в кристална чаша с логото на конференцията. Съдейки по охладените бутилки точно до вратата, пенливата течност беше „Круг“, реколта 1999-а.

— Чашата е подарък от господин Кътър — информира го русото момиче.

Уолт носеше току-що изгладена риза и най-хубавия си панталон, но усещаше, че изобщо не се вписва в изобилието от лен, поплин и коприна наоколо.

Входната врата, изрязана в реставрираната огромна порта на плевнята, водеше към просторната вътрешност на къщата, решена в комбинация от старинно дърво и стъкло, и разделена на няколко по-малки помещения. Най-забележителният детайл във всекидневната представляваше огромна зидана камина с високо около два метра отворено огнище, пищно аранжирано с цветя за случая. Голям балкон опасваше втория етаж, а от тавана се спускаше внушителен полилей.

Уолт се стараеше да не се втренчва в жените, бижутата, прозрачните блузи и съблазнителните деколтета. Полагаше усилие да не се замайва от полъха на френски парфюми, проблясването на ослепителните усмивки и опияняващия аромат на шампанското. Остави полупразната си чаша на един поднос и забеляза няколко познати лица, присъстващи тук като лична охрана. Опитваха се да останат незабелязани до стените или зад някоя от десетината ръчно дялани дървени колони, за да дадат пълна свобода на работодателите си. Преброи четирима; един от тях не сваляше поглед от Бил Гейтс, друг стоеше близо до Самнър Редстоун. Предполагаше, че другите са някъде навън с останалата част от антуража — шофьори, готвачи и лични асистенти.

Огледа се за Лиз Шейлър, очаквайки да види и Драйър на крачка от нея, и забеляза Патрик Кътър да слиза по стълбището с вид на човек, който бърза, но се опитва да го прикрие. За по-малко от минута Уолт отклони предложенията за ордьовър от четири различни подноса.

Патрик слезе по стълбището и забърза към входната врата. Няколко глави се обърнаха нататък. Жуженето от разговорите утихна.

Уолт се обърна и погледна през рамо. Главният прокурор на щата Ню Йорк Елизабет Шейлър най-после беше дошла.

Кътър пръв успя да стигне до нея, останал почти без дъх.

Разговорите постепенно се възобновиха и името Шейлър започна да се споменава от уста на уста.

Заобиколена от двама мъже в сини сака и дънки — единият беше Адам Драйър, тя плъзна поглед покрай Кътър, мярна Уолт и му махна. Той нямаше представа какъв е етикетът, затова й махна леко в отговор, усещайки стотина чифта завистливи очи върху себе си.