Метаданни
Данни
- Серия
- Уолт Флеминг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Killer Weekend, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Калина Кирякова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми(2015)
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносен уикенд
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
ISBN 978-954-260-557-7
История
- —Добавяне
17.
— Как успях да се забъркам в това? — попита Лиз Шейлър секретарката си Джена, с която работеха заедно от десет години. Стоеше пред огледалото в бившата спалня на родителите си и почти приключваше с грима си.
— Ще се справиш — увери я Джена.
— И двете много добре знаем, че се държа като проститутка. Остава само да си разтворя краката и да се приключва.
— Гледай само да не те усетят папараците, ако решиш да го правиш.
— Обзалагам се, че през последните шест години съм разследвала половин дузина точно от тези хора или поне компаниите, за които работят. А сега смятам да ги моля за пари! Ама че лицемерие!
— Никого не молиш за пари.
— Да бе!
— Ти просто ще изразиш позицията си по определени въпроси, а ако някои от тези хора решат да те подкрепят, тогава добре.
— Много по-сложно е и ти го знаеш. Двамата с Патрик Кътър хитруваме и това не ми харесва особено. Човек рано или късно си плаща за тези неща.
— Не вършиш нищо лошо или незаконно. Всяка дреболия е проверявана десетки пъти. От теб се иска просто да се забавляваш. Само два дни са.
— Искаш да кажеш — последните ми два дни. Звучи като присъда. Така се и чувствам. В неделя сутрин всичко вече ще е различно. Не се заблуждавай, Джена — всичко! — каза тя и потупа клепачите си с тампонче памук. — Няма да имаме и секунда почивка през следващите петнайсет месеца и дванадесет дни. Започва да става доста напечено.
— Кога ли пък ни е било широко около врата?
— Да свиквам с ролята на проститутка? Това ли искаш да кажеш?
— Че какво й е на професията?
Двете си размениха усмивки в огледалото, но на Лиз не й беше особено весело.
— Надявам се, че не правя грешка.
— Разбира се, че правиш. Но какъв избор имаш?
— Бих могла да се шляя из ски курортите и да работя каквото ми падне.
— Бързо ще ти писне.
— Престани! — сгълча я Лиз. Съветниците й все това повтаряха — нагоре и само нагоре! — Как изглеждам? — обърна се тя към Джена.
— Като момиче за милион долара!
— Дано не си права — каза Лиз, — защото ще ни трябват доста повече само за да се включим в надпреварата.