Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (18)

16.

Тревалян пипаше внимателно и прецизно в банята на съседната на Наглър стая. Само една погрешна стъпка и щеше да бъде пометен от толкова мощен и изпепеляващ огън, който спокойно можеше да погълне и него, и цяло хотелско крило, преди изобщо да успее да реагира.

Кошчето за боклук преливаше от опаковъчна хартия и отпадъци.

Най-после приключи сглобяването на котлона за къмпинг „Коулмън“. Махна решетката на отдушника, напъха в дупката вентилатор с батерии и го залепи с тиксо, за да издухва по-бързо токсичните изпарения, които след малко щяха да изпълнят въздуха. Запали и двете горелки и тихичко си затананика.

Заразглежда покупките си. Не повече от два артикула от един магазин — добре го измисли. Непроследимо. Неоткриваемо. Невероятно лесно. Разпечата бутилката с белина, изля я в огнеупорна купа и я сложи да заври на котлона. Вентилаторът работеше. Претегли нужното количество заместител на трапезна сол, добави го към белината и остави сместа да поври още малко. Тестерът за батерии отбеляза „Пълен заряд“. Идеално. Махна купата от котлона и я остави да се охлажда в пълната с лед мивка. Изчака, обра образувалите се кристали и върна купата на котлона. Час по-късно загря кристалите в дестилирана вода и отново ги прецеди. Така, по метода фракционна кристализация, получи сравнително чист калиев хлорат, който стри на прах.

След това разтопи равни части вазелин и восък, затопли ги на котлона и ги смеси с калиевия хлорат в голяма пластмасова купа. Омеси добре всичко с гумени ръкавици и скри купата зад една саксия на балкона.

Провери още веднъж дали табелката „Моля, не безпокойте“ е закачена на вратата и пусна резето. За още по-сигурно подпря бравата отвътре с облегалката на един стол. Спокоен, че никой не може да влезе в стаята на Майснер, освен ако не използва стенобойна машина, почисти банята и прибра останалите неща в кафяв хартиен плик под мивката.

Влезе в стаята на Наглър, заключи междинната врата и мислено прехвърли отново всичко стъпка по стъпка. Замаян от вълнение — или може би от изпаренията? — той се запъти към огледалото в банята и търпеливо започна да влиза в образа на Наглър: сложи изкуствената брада, дрехите и накрая плътните лещи, които го правеха напълно сляп.

Отиваше на коктейл.