Метаданни
Данни
- Серия
- Уолт Флеминг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Killer Weekend, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Калина Кирякова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми(2015)
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносен уикенд
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
ISBN 978-954-260-557-7
История
- —Добавяне
15.
Уолт тъкмо даваше нареждания за поставяне на заграждения заради очакваните протести от „Право на глас“, когато Томи Брандън му съобщи за внезапно възникнало усложнение.
— Това никак няма да ти хареса, шерифе — започна той. Нарочно го търсеше на служебния телефон, а не по радиостанцията, защото не искаше да се разчува. — След летището отидох да поема наблюдението на Тейлър Крабтрий и го проследих до „Нортридж“ 72. Там живее Майра, нали така?
Уолт се сети за нахлуването на снаха си в канцеларията му и молбите й да го накара да говори със своенравния му племенник Кевин.
— Да — отвърна той.
— Сега какво да правя? — попита Брандън.
Шестнайсетгодишният малолетен нарушител Тейлър Крабтрий беше заподозрян в притежание и търговия с метамфетамини сред връстниците си. В кратката си биография имаше едно изключване от гимназия „Ууд Ривър“, втори шанс в училището за алтернативно обучение „Силвър Крийк“ и повторно изключване заради многократна употреба на наркотици. През последните две седмици колегите на Уолт го държаха под непрекъснато наблюдение. И ето че сега младежът беше отишъл да навести племенника му.
— Върви да си вземеш кафе, аз ще се заема.
— Прието — отвърна Брандън. — Търси ме на мобилния, когато решиш да те сменя.
— Добре. Благодаря ти, Томи.
— Що се отнася до мен — продължи Брандън, — аз съм в почивка от половин час и това няма да бъде включено в доклада ми, освен ако ти не прецениш обратното.
— Оценявам го. — Уолт сложи обратно слушалката. Нямаше никакво намерение да подправя доклади заради племенника си. Но ако успееше да се намеси навреме, преди ситуацията да е излязла извън контрол, може би щеше да спести на Майра и Кевин поредната семейна драма.
Паркира на алеята пред къщата, отвори шофьорската врата и отвън го блъсна сухият парещ въздух. Хлопна я силно, за да оповести пристигането си, и веднага впери поглед в един от прозорците на съседната къща, в който като в огледало се виждаше вътрешният двор на Майра. Практикуваше този номер от петнайсетгодишен.
Две деца изхвърчаха презглава от задната врата, сякаш вътре имаше пожар.
Уолт хукна след тях по алеята, последва ги зад ъгъла, покрай зеленчуковата градина и запустялата детска площадка. Прескочи ниската дървена ограда на съседната къща точно навреме, за да успее да мерне профила на единия от двамата бегълци.
— Ерик! — Успя да изтръгне най-строгия си шерифски глас.
Две жени от другата страна на улицата се обърнаха.
Той извика още веднъж.
Момчето спря.
Доядя го на хлапето, че го кара да се поти в униформата си.
— Какво, по дяволите, става, Ерик?
— Кевин каза, че може.
— Какво може?
— Да дойдем. В къщата. — Младежът дишаше по-тежко и от Уолт. — Той ни разреши.
— Кевин е на работа в четвъртък — реши да го изпробва шерифът.
— Току-що се върна. Кълна се, че не сме били вътре повече от десет минути.
Уолт знаеше, че са по-скоро трийсет. Деца!
— Не сте? С кого беше?
Момчето се поколеба.
— Лесно мога да разбера — каза Флеминг. Огледа хлапето и се зачуди дали да не го накара да изпразни джобовете си. Но се страхуваше от това, което можеше да намери там. — Кой беше с теб? — повтори той, въпреки че знаеше много добре. — Преди да отговориш, помни, че да излъжеш шерифа е лоша идея.
Ерик сведе очи.
— Краб — отвърна той след кратък размисъл.
— Тейлър Крабтрий?… Ерик, най-добрият съвет, който мога да ти дам, е да не ходиш там, където знаеш, че не бива да ходиш. Ти си добро хлапе, но ако продължаваш да се мъкнеш с Тейлър Крабтрий, гарантирам ти, че пак ще се видим.
— Да, сър.
— Хайде, изчезвай.
Ерик направи няколко крачки, а после отново хукна да бяга.
Минута по-късно Кевин посрещна чичо си на задната веранда.
— Здрасти, чичо Уолт.
Гол до кръста, изглеждаше още по-сух и върлинест. Панталонът му висеше под ластика на боксерките му — моден писък за някои, но не и за Кевин. Никой от семейството все още не можеше да приеме загубата на брат му Боби — вече почти година след смъртта му. Кевин го преживяваше най-тежко. Уолт се опитваше да запълни празнотата от липсващия баща, пренебрегвайки собственото си семейство, но плати за това с развода си. Той трудно показваше чувствата си и вероятно Кевин бе изтълкувал погрешно неговата непохватност, защото винаги отблъскваше опитите за сближаване от страна на чичо си. Единствения човек, който ги свързваше, вече го нямаше и болката от спомена за него все още измъчваше и двамата.
— Здрасти и на теб. Ерик и Тейлър Крабтрий си тръгнаха бързичко. Защо така?
— Де да знам.
— Заради полицейската кола и униформата, а?
— Може би.
— Тейлър Крабтрий не е стока.
Кевин се зае да изучава обелената боя по касата на вратата.
— И друг път си го споменавал. Смяташ ли да кажеш на мама?
— Да не съм луд! Изобщо не изгарям от желание да съм насреща й, ако разбере — рече Уолт и си спечели лека усмивка от Кевин. — Смятам да й кажа, че сме си поговорили за ходенето по купони, че си ми обещал да не шофираш, когато си пил, и да стоиш настрана от наркотиците. Можеш ли да го направиш?
— Абсолютно.
— Знаеш, че точно това ми е работата, нали? Да правя обиски по тези купони.
— Да.
— А ти си последният човек на света, когото бих искал да арестувам.
— Разбрах.
— Как върви работата при Кристина?
— Става.
— Скапана работа е това.
— Аха — усмихна се отново Кевин, — гадна е.
— Но ако потърпиш, може да те премести в кухнята или да станеш сервитьор. И в двата случая парите не са лоши, а и работата също.
Лицето на Кевин помръкна и той отново се дистанцира. Придоби онова изражение на ето че пак запя старата песен — поглед, който рано или късно всички младежи овладяваха майсторски. Така му се искаше да придърпа хлапето и да го притисне към себе си. Познаваше Майра; едва ли някой го бе прегръщал от погребението насам. Но нещо го спря.
— Дядо се обади.
— Нали разбра какво ти казах за Крабтрий? — Уолт се чувстваше длъжен да го накара да проумее.
— Каза, че ще е тук през уикенда и няма да е зле да се видим и да вечеряме заедно. Ти, той, аз и мама.
— Трябва да стоиш настрана от него, Кев!
— От дядо? — учуди се Кевин.
— Недей да ми се измъкваш. Кажи ми, че днешното посещение на Крабтрий няма нищо общо с наркотици.
— За бога, ти не си ми баща! Предполагам, че ще искаш да влезеш и да огледаш. — Той отвори вратата и я задържа.
— Нямам намерение да влизам. Затвори вратата.
— Какво ще кажеш за другото? Да се видим с дядо?
— Дядо ти и аз ще ходим да вечеряме по-късно в „Пио“. Защо не наминете с майка ти към осем за десерта?
— Наистина ли?
— Няма да съм с униформа.
— Това не ме притеснява.
— Лъжеш — каза Уолт.
— Добре де, малко.
— В осем, нали разбра?
— Да.
— Крабтрий!
— Разбрах!
— Хубаво.