Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (15)

13.

Уолт влезе в задушната конферентна зала, готов да удуши Адам Драйър. Ни най-малко не очакваше, че там ще види и баща си.

Двамата с Адам седяха на маса с ленена покривка върху подиума в дъното на залата, издигнат на трийсетина сантиметра от пода срещу подредени в редици сгъваеми столове, разделени от пътека по средата. Уолт се почувства като адвокат в съдебна зала.

Джери Флеминг вдигна глава и срещна изненадания поглед на сина си.

— Оставих ти съобщение.

Уолт погледна мобилния си телефон; нямаше неприети съобщения.

— Глупости! — отвърна той.

Джери Флеминг изпълняваше длъжността директор по сигурността на „Авикорпс“ в Сиатъл — най-големия производител на самолети в света. Бе приел работата заедно с шестцифрената заплата — подробност, която обичаше да споменава пред сина си.

— Кой премести срещата, нали трябваше да е в пет? — попита Уолт.

Отговори му Джери, а не Драйър:

— Наложи се да пришпорим малко графика заради коктейла на Кътър довечера и да направим срещата един час по-рано.

— Това беше моята среща. Моя и на О’Брайън. Ти нямаш думата.

— Очевидно имам — отвърна Джери.

— Баща ти ни съобщи, че „Право на глас“ смятат да протестират срещу конференцията. — Адам Драйър се постара това да прозвучи извънредно важно. — Оставих ти съобщение на мобилния телефон, че срещата се мести с един час по-рано.

Уолт го изгледа.

— По-спокойно, синко — обади се Джери Флеминг.

— Ти не се меси!

— Ще ми се да можех. На коктейла ще присъстват хора от моята компания, а часът на срещата не устройваше нито мен, нито екипа ми. Организацията на конференция от такъв калибър трябва да е по мед и масло, синко. Знаеш го.

Баща му обичаше да си служи с клишета.

— Организацията не е твоя работа!

— Присъствието на „Право на глас“ изисква допълнително планиране — намеси се Драйър.

— Антиглобалистката демонстрация срещу СТО^[1] в Сиатъл? За тези „Право на глас“ ли става въпрос? — попита Уолт.

— За същите — отвърна Адам.

Уолт пристъпи напред и остави снимките от Солт Лейк пред Драйър, който мрачно ги разгледа, подавайки ги една по една на Джери Флеминг.

— Кучият му син — вдигна поглед Джери към сина си. — Това в Солт Лейк ли е? — Той отново се вгледа в снимките. — Организиран мозък. Майсторски пипа с ножа. Трийсетинагодишен. Необвързан.

— Това не е сериен убиец, татко, а наемен.

— Имал съм вземане-даване с такива, синко — каза Джери, — а ти още нямаш голям опит.

— Добрата новина е, че информацията ни е грешна — извиси глас Драйър, за да прекъсне спора между баща и син. — Когато и ако изобщо се установи самоличността на трупа, готов съм да се обзаложа, че инициалите му няма да имат нищо общо с ГП — „главен прокурор“. Тревогите ни са били напразни.

— И това убийство — наблегна на думата Уолт, — само на двеста-триста километра от мястото, където ГП Шейлър ще държи реч, е било случайно, така ли? Стига глупости! Информацията е сериозна. Чували за трупове не се продават в будките за вестници по летищата. Тази подробност е ключова и не бива да я пренебрегваме, защото е сигурен знак за предварително планиране. — Направи пауза, за да им даде време да го проумеят. — Това убийство потвърждава информацията. Трябва да разберем коя е жертвата — и то по най-бързия начин — за да разберем ролята й в цялата работа, защото човекът с ножа ще се появи съвсем скоро, ако вече не е тук.

— Имаш право на мнение, шерифе — каза Драйър. — Но докато жертвата е без самоличност и ние нямаме никакво доказателство, свързващо убийството с конференцията, би било безотговорно от наша страна да изпадаме в безпричинна истерия.

— Безпричинна истерия? — повтори Уолт. — Защо не хвърлиш още един поглед на снимките? Този човек е професионалист — който и да е той и каквато и да е целта му — и освен това е наблизо. Казвам само, че трябва да си отваряме очите и да сме нащрек.

Джери се намеси в разговора:

— Коктейлът е след около два часа, а „Право на глас“ възнамеряват да се изсипят на конференцията. Къде според вас трябва да насочим вниманието си? В град на петстотин километра южно оттук, в друг щат? Или върху преките си задачи?

— Трябва ми обезопасен маршрут и ескорт от два автомобила за придвижването на главния прокурор до коктейла в дома на Кътър в седем без петнайсет довечера — обърна се Драйър към Уолт.

— Вече съм се погрижил. — Той стъпи на подиума и събра снимките от масата. — Искам да ги покажа на Лиз Шейлър.

— Изключено! — изръмжа Адам.

— Има право да е наясно със степента на заплахата.

— Главният прокурор е моя отговорност — напомни му Драйър.

— Тя ще говори на конференцията, а това я прави и моя отговорност. Наистина ли искаш да го обсъждаме?

— Ако настояваш да я видиш за няколко минути, мога да го уредя. Но никакви снимки!

Уолт го прие като малка победа.

— Благодаря ти — каза той.

Джери Флеминг демонстративно погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам. Уолт, нека довършим разговора по-късно.

— Кътър не иска униформени да присъстват на коктейла — припомни той на баща си.

— Разкарай униформата тогава — каза Драйър. — Ще се видим направо там, шерифе. Ще ти осигуря минутка насаме с главния прокурор. Виж дали няма да измислиш нещо относно „Право на глас“ дотогава. Трябва да сме подготвени.

— Ще се видим в седем — каза Уолт.