Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (14)

12.

Уолт се почувства малко странно като гост в собствения си автомобил, но през следващите четири дни Мобилният команден център — МКЦ — на полицейското управление в Блейн щеше да е на разположение на тайните служби.

Конфискуваният при обиск за наркотици автобус на някаква рокендрол група, впоследствие преустроен в МКЦ и оборудван с всякакви джунджурии за нуждите на полицията, стоеше на огромния паркинг пред пощата, точно срещу „Сън Вали Ин“.

Помощникът на Драйър — специален агент Скот Рамзи, седеше пред лаптопа в една от двете кабини на автобуса. Зад него висеше поименен списък с местата на поканените в балната зала на хотела.

Той кимна на Уолт. Трима други агенти се изправиха и тръгнаха към задната част на автобуса, откъдето се чуваше предаване на живо от Си Ен Ен.

Рамзи имаше набити рамене и врат като на любител на стероиди.

— Драйър е отсреща в хотела, но е зает в момента. Казах ти го по телефона.

— Трябва да го видя.

— Невъзможно е. С какво мога да ти помогна?

Уолт остави на масата обработените и принтирани от Фиона снимки.

— Имаме си посетител — каза той.

Рамзи безизразно прегледа първите няколко.

— Разказвай.

— Летището в Солт Лейк Сити, тази сутрин. Жертвата е открита в чувал за трупове, напъхан в окачения таван на ресторант в строеж. Може да се каже, че сме имали късмет — тялото е било още топло. Смятам, че убиецът е същият човек, нает да ликвидира Шейлър.

Скот продължи да прехвърля снимките.

— Добре че не съм ял скоро.

— Мога да ги занеса и направо на главния прокурор, но си помислих, че няма да е зле, ако първо поговоря със старши специален агент Драйър. Но щом казваш, че не е важно, значи не е важно. Благодаря за отделеното време. — Той събра снимките и му обърна гръб.

Рамзи се изправи.

— Почакай. — Мина покрай шерифа и го придружи до „Сън Вали Ин“ — хотела, където се организираше голямото събитие.

От една от конферентните зали надолу по коридора се чуваха познати гласове и Уолт усети как лицето му пламва. Зави зад ъгъла и се озова очи в очи с куп познати физиономии, които тъкмо се разотиваха. Някои от мъжете спряха, за да се здрависат с него.

— По-добре късно, отколкото никога, шерифе — извика един от тях.

— Пропусна собственото си заседание — обади се друг познат глас.

Уолт инстинктивно погледна часовника си, въпреки че знаеше много добре колко е часът.

Координационната среща за обсъждане на извънредните мерки за сигурност бе насрочена за след четирийсет и пет минути — на практика обаче тя току-що бе приключила.