Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (13)

11.

Без контактни лещи и с напълно възстановено зрение, Милав Тревалян изучаваше отражението на Рейф Наглър в огледалото. Ъгълчетата на устните му се извиха нагоре в усмивка, опъвайки изкуствената му брада — доволна гримаса за това, че успя да се справи със загубата на кучето.

Рики не беше реквизит; той наистина имаше нужда от куче. Загуби още и раницата си — пресметнат риск, наложил се заради некадърността на превозвача. В самолета нямаше рафтове за багаж над седалките, затова ги накараха да оставят и ръчните си чанти преди качването. Ала наземните екипажи в Солт Лейк или Сън Вали ги бяха смесили с останалите. Когато не намери раницата си в товарната количка, Тревалян се ядоса и реши да смени тактиката, като насочи гнева си към персонала. Заради неочакваната загуба на кучето и присъствието на шерифа реши да не я търси. Не можеше да е сигурен дали не е забравил да махне някой висящ етикет от предишно пътуване. Плътните матови лещи го правеха истински сляп (имаше и резервен комплект прозрачни) и нямаше как да провери дали е останал етикет или не. Така раницата и нейното съдържание просто изчезнаха.

Тревалян разопакова куфара на Наглър и установи, че ризите на мъртвеца му ставаха, а широките в кръста панталони можеше да попристегне с колан. Забеляза, че в задните джобове на панталоните имаше здраво зашити възелчета конец — нещо като брайлови знаци за определяне на цвета. Такива имаше и от вътрешната страна на ризите, а също и на чорапите.

Подреди дрехите в чекмеджетата на скрина, сложи ризите и панталоните на закачалки и остави тоалетните принадлежности на рафта в банята. Дори размаза малко паста за зъби тук-там, точно както би направил един слепец.

Разположи се удобно на леглото и се замисли как да реши проблема с липсата на куче. Чакането му се удаваше. Милав Тревалян притежаваше търпението на светец.