Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (12)

10.

Навалицата за обяд при Кристина оредя и час по-късно, около три и половина, в задния салон на ресторанта имаше само няколко заети маси. Облечените в черно сервитьори сновяха забързано около последните посетители.

— Пума? Сигурен ли си? — Патрик Кътър носеше розова риза за голф с логото на К³, избродирано от едната страна. Той впери поглед в брат си от другата страна на масата.

— Разбира се, че съм сигурен. Що за въпрос!

— Каза ли на някого? — попита Патрик.

— Преди десетина минути бях все още под душа. Освен това, ако не си наясно, не изгарям от желание да се виждам с Уолт Флеминг.

— Уолт можеше да бъде и доста по-суров спрямо теб.

— Да, така е…

— А Лиз? Тя добре ли е?

Дани остави вилицата си и погледна изненадано брат си.

— Едва не бях сдъвкан от пума, а ти мислиш само за твоя ключов оратор!

Патрик присви устни.

— Не се тревожи, Пади, цялата е твоя. Ще си изнесе речта, ще обяви кандидатурата си и безценната ти конференция ще влезе в историята. Поздравления!

Патрик поклати глава почти незабележимо.

— Нали за това е всичко? — попита Дани. — Колко милиона лични пари харчиш за цялата тази работа? И за какво? За мъничко уважение? Та ти си Родни Дейнджърфийлд^[1] на Уолстрийт, Пади. Тъжното е, че никой не смее да ти го каже.

— Ако беше само заради собствената ми суета, щяха ли да присъстват Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Иън Къминг…? Конференцията има цел и дава резултати, иначе нямаше да се провежда.

— Тези пари могат да бъдат използвани много по-разумно.

— Интересен съвет от човек, който не може да задържи и петаче между пръстите си. Какво разбираш ти от това? Щом те стегне шапката, веднага хукваш за риба или да си прахосваш времето.

— Тежи ти, че ти отказах, нали? — попита Дани по-меко.

— Предложението все още важи — отвърна Патрик.

— Доста щедро от твоя страна, но не мога да приема.

— Просто смятам, че…

— Не започвай пак! Моля те! — Дани остави салфетката си върху масата, бутна чинията си настрани и се намръщи.

— Нали затова сме семейство…

— Ще ми се да можех, но просто не мога.

— Разбира се, че можеш — каза Патрик. — Просто не искаш. Има огромна разлика.

— Не мога, защото, откакто се помня, ти винаги ме измъкваш от кашите, които забърквам. Не че сега съм се забъркал в нещо. Този път не е така. Искам поне веднъж да се захвана с нещо сам и да успея. А твоята помощ с бизнес плана беше…

— … нищожна.

— Не беше нищожна. Ето че пак започваш. Недей да го правиш. Помогна ми и аз съм ти благодарен, но с финансирането ще се оправя сам. От нас двамата ти си този с безпогрешния усет. С късмет не се става милионер. Трябва да го направя, Пади. Това е всичко. Познато ти е онова чувство, когато знаеш, че си на прав път.

— В такъв случай пробвай първо със Стю Холмс. Идеално ще пасне с най-новите му завоевания.

— Не казвай на Лиз обаче. Веднага ще му лепне още някое дело за монополизиране — пошегува се Дани.

— Господ да ни е на помощ!

— Какво още трябва да знам за Стюарт Холмс, освен че не бива да споменавам Лиз Шейлър пред него?

Патрик се ухили и набоде парче пилешко от салатата си.

— Той е от старата школа. Не дава втори шанс. Упражнявай се върху Шарпълс и Дженкинс, а Холмс си остави за накрая, когато ще си подготвен. Като говориш, не пропускай да наблегнеш на силните страни — „Трилогия“ се прие добре на местна почва; разпространението на национално ниво няма да отнеме много време; не забравяй да споменеш, че големите бутилиращи компании филтрират водата и че източникът ти е на дълбочина три километра. Стю си пада по хубавите истории, така че не бъди свенлив. Ще оцени мащаба и перспективата. Свършил си добра работа, Дани. Той веднага ще го забележи. Ти създаде търговската марка „органична вода“, което е огромно постижение. Няма как да не види стойността му. Остави си този коз за накрая.

— Полезни съвети — каза Дани.

Патрик окапа ризата си със салатен сос и брат му просто не се стърпя:

— Розовата ти риза не струва, Пади. Все едно е шита от материя за изолация.

— Мислиш ли? — Патрик се изчерви, приглади ризата си и се огледа смутено наоколо.

Дани забеляза изписаната на лицето му изненада, а веднага след това чу мек, топъл глас, който идваше зад гърба му:

— Гледай ти кой е тук! Здравейте, момчета.

Алая Холмс имаше здраво и стегнато тяло, както много от жените в Сън Вали. Наближаваше средна възраст, но външността й скриваше десетина години, а в очите й проблясваше закачливо пламъче. Огненочервената й коса бе в унисон с характера й и не криеше, че обича да флиртува. Носеше яркозелена блуза и ластичен панталон „Ойлили“. Алая се наведе и целуна Патрик по бузата.

— Говорим за дявола и ето го и него — каза той.

Тя шеговито потупа главата си и гордо изпъчи новия си бюст.

— Дявол ли казахте? Да не би да се виждат рогцата ми?

Непохватно прегърна Дани за поздрав, като не пропусна да навре гърдите си под брадичката му.

— Забравихме се с теб, страннико.

— Така е.

— Всичко наред ли е? — загрижено попита тя.

— Имаш предвид последните четиринайсет месеца, които прекарах на държавна издръжка?

— Не ме интересува къде си бил, Дани. Радвам се да те видя — и толкова. Изглеждаш добре.

— Ти също.

— Е, Алая — обади се Патрик, — разкажи ни за Лондон.

— Така и не заминахме. На Стю му излезе някаква спешна работа. Да не повярваш.

— Били сте тук… през цялото това време? — попита Патрик.

Дани се изненада от явното разочарование, което прочете по лицето на брат си.

— Сметнахме, че си много зает около подготовката на конференцията. Тази се очертава да бъде паметна, нали? Елизабет Шейлър! Търпението ти най-после ще бъде възнаградено.

Патрик се протегна и придърпа един стол, но Алая отказа поканата:

— С удоволствие бих останала, но бързам. Стю ме чака. — Тя се наведе към Дани за втори път и докосна с устни бузата му. — Ще те видя довечера, надявам се — прошепна.

Изпрати въздушна целувка на Патрик.

— С нетърпение чакам да се видим довечера — каза тя и се обърна.

Двамата я проследиха с поглед, докато се отдалечаваше.

— Недей да ходиш — предупреди го Патрик. — Дяволски късмет извади, че Стю не разбра за вас предния път.

— Откъде знаеш, че не е разбрал?

— Стю може да е всякакъв, но в никакъв случай не е великодушен. Нито пък прощава лесно.

— Мислех, че целият град е разбрал.

— Очевидно не.

Патрик махна на сервитьора.

— Сметката, ако обичате.

Слабичкият младеж се обърна и веднага го позна.

— Ъъъ… да, господине. — Момчето се поколеба и реши да го заговори: — Вие сте господин Кътър, нали?

— Да, аз съм.

— Не се разделям с моя „G-6“. — И потупа джоба си.

— Мултиплейър ли си избра? — попита го Патрик.

— Жесток е.

— Кевин? — Кристина, собственичката, го извика от съседната маса.

— Искат сметката — каза той и се захвана да оправя освободилата се маса.

— „G-6“? — обърна се Дани към брат си.

— Мобилен телефон за залагания. Мултифункционален EVDO — високоскоростна безжична система за обмен на данни. Младежите са най-голямата част от потребителите ни.

— За теб няма почивка, а?

— Наистина ли смяташ, че розовото не ми отива?