Даниъл Силва
Изповедникът (31)

31. Рим

Ари Шамрон бе решил да не заблуждава Христовия наместник. Искаше Габриел да разкаже всичко, без да мисли за сигурността на източниците или за методите. Нареди му да подреди събитията в хронологичен ред, защото като човек, докладвал пред петима премиери, Шамрон знаеше цената на добрия разказ. Вярваше, че подробностите за нечистите средства, с които си служи разузнаването, често правят изводите по-убедителни за слушателя, в този случай — върховния глава на Римокатолическата църква.

Настаниха се в хола. Папата седна на удобен фотьойл, събрал колене и скръстил ръце. Отец Донати зае мястото си до него, с разтворен бележник в скута. Габриел, Шамрон и Ели Лавон се сместиха на дивана срещу тях, от другата страна на ниската масичка, с каничката чай, която никой не докосна. Киара и Шимон Пацнер стояха на пост на балкона. След като бе свършил работата си, Франческо Тиеполо бе целунал папския пръстен и бе заминал обратно за Венеция с кола на Службата.

Габриел заговори на папата на родния му език и отец Донати започна трескаво да си води бележки, като на всеки няколко минути го прекъсваше, повдигайки сребристата си химикалка, и го поглеждаше над полукръглите си очила. Настояваше да повтори и изясни някоя привидно незначителна подробност или спореше с него за превода на отделни фрази. Ако се окажеше, че е допуснал неточност в записките си, енергично задраскваше неверния пасаж. Когато Габриел преразказа разговора си с Питър Малоун и спомена за първи път думите „Крукс Вера“, Донати хвърли многозначителен поглед към папата, който негово Светейшество решително си даде вид, че не забелязва.

До този момент папата бе слушал мълчаливо. Ту свеждаше очи към сплетените си пръсти, ту ги затваряше, сякаш за да се моли. Само вестта за нечия смърт го караше да потръпва. При споменаването на всяко убийство — на Бенджамин Щерн, Питър Малоун, Алесио Роси и четиримата карабинери в Рим, оперативния агент на „Крукс Вера“ в Южна Франция — той се прекръстваше и прошепваше молитвени слова. Нито веднъж не погледна Габриел или дори личния си секретар. Единствено Шамрон успяваше да привлече вниманието му. Папата сякаш откриваше нещо общо между себе си и стареца. Може би близката възраст или дълбоките бразди по загрубялото лице на Шамрон му вдъхваха увереност. На всеки няколко минути двамата се поглеждаха съсредоточено над масичката, като че тя представляваше бездната на времето и историята.

Габриел подаде писмото на сестра Реджина и отец Донати го прочете на глас. Лицето на папата издаде дълбока скръб и очите му се затвориха. За Габриел това изглеждаше като реакция, породена от мъчителен спомен, сякаш някой бе отворил стара рана. Само веднъж негово Светейшество отвори очи — когато чу за момчето, заспало в скута на монахинята. За миг погледна към Шамрон над преградата и отново склопи очи и потъна в дълбоката си лична болка.

Когато свърши, отец Донати върна писмото на Габриел, който разказа за решението си отново да отиде в Мюнхен, за да претърси апартамента на Бенджамин, и за документа, който приятелят му бе поверил на фрау Ратцингер.

— На немски е — обясни Габриел. — Искате ли да го преведа, Ваше Светейшество?

Отец Донати отговори вместо папата:

— И двамата със Светия отец владеем добре немски. Ако обичате, прочетете документа на езика, на който е написан.

Меморандумът от Мартин Лутер до Адолф Айхман сякаш причини на папата физическа болка. По средата на четенето той посегна към ръката на секретаря си, търсейки опора. После наведе глава и преплете пръсти под разпятието на гърдите си. Щом отвори очи, погледна право към Шамрон, който държеше изповедта на сестра Реджина.

— Забележителен документ, нали, Ваше Светейшество? — попита Шамрон на немски.

— Бих използвал друга дума — отвърна папата на същия език. — „Срамен“ е първата, която ми идва наум.

— Но е точен разказ за срещата, която се е състояла в манастира през 1942 година, нали?

Габриел погледна първо Шамрон, а после папата. Отец Донати понечи да възрази, но Светият отец му даде знак да замълчи, като леко докосна ръката му.

— Точен, с изключение на една подробност — заяви папа Павел VII. — Всъщност се преструвах на заспал в скута на сестра Реджина. Не бих издържал да кажа дори още десет думи от „Броеницата“.

* * *

После им разказа историята на едно момче — момче от бедно планинско селце в Северна Италия. Момче, загубило родителите си на деветгодишна възраст, без роднини, от които да потърси подкрепа. Момче, изминало само пътя до манастира край езерото, където помагало в кухнята и се сприятелило със сестра Реджина Каркаси. Монахинята станала негова майка и учителка. Научила го да чете и пише. Научила го да цени картините и музиката. Научила го да обича Бога и да говори немски. Наричала го Топчо заради бузестото му лице. След войната, когато тя се отрекла от обета си и напуснала манастира, момчето също го напуснало. Както сестра Реджина, и то се разколебало във вярата си в Църквата заради събитията по време на войната. Стигнало до Милано, където се борело за оцеляването си по улиците с джебчийство и кражби от магазините. Много пъти полицаите го арестували и пребивали. Една нощ банда престъпници го пребили почти до смърт и мислейки го за мъртъв, го оставили на стъпалата пред енорийска църква. На сутринта го открил енорийският свещеник и го откарал в болница. Свещеникът идвал при него всеки ден и плащал за престоя му. Узнал, че мръсното улично хлапе е прекарало известно време в манастир и знае доста за Светото писание и Църквата. Убедил го да постъпи в семинария и да учи за свещеник — начин да се избави от мизерния живот и затвора. Момчето се съгласило и животът му се променил завинаги.

По време на разказа Габриел, Шамрон и Ели Лавон седяха неподвижни и слушаха в захлас. Отец Донати бе свел поглед към бележника си, но ръцете му не помръдваха. Когато папата свърши, в стаята се възцари гробна тишина. Най-сетне я наруши Шамрон:

— Трябва да разберете, Ваше Светейшества, че нямахме намерение да изравяме информацията за манастира край Лаго ди Гарда и за вашето минало. Искахме само да открием кой уби Бенджамин Щерн и защо.

— Не ви се сърдя, че ми донесохте тази информация, господин Шамрон. Колкото и да е мъчително, тези документи трябва да станат публично достояние, за да ги прочетат историците, обикновените евреи и католиците, и да бъдат поставени в подобаващ контекст.

Шамрон сложи документите пред папата.

— Нямаме желание да ги предоставяме на обществеността. Оставяме ги във вашите ръце, за да постъпите както намерите за добре.

Папата сведе глава към книжата, но после се загледа напред, потънал в размисъл.

— Нашият папа Пий Дванайсети не е бил толкова порочен, колкото твърдят враговете ни. Но за съжаление не е бил и светец, какъвто го представят защитниците му, включително и Църквата. Имал е причини да мълчи: страх от разцепление сред немските католици, страх от германско възмездие за Ватикана, желание да изиграе дипломатическа роля на миротворец… Но трябва да приемем мъчителния факт, че Съюзниците са искали да се обяви против холокоста, а Адолф Хитлер е настоявал да запази мълчание. Поради някаква причина — любовта си към Германия или факта, че е бил заобиколен от немци в папския дом — Пий е взел решение в интерес на Хитлер и сянката на този негов избор тегне над нас до ден днешен. Искал е да бъде държавник, когато светът е имал най-голяма нужда от свещеник, от човек в расо, който да изкрещи на убийците с пълен глас да престанат — в името на Бога и всичко свято.

Папата вдигна очи и погледна първо Ели Лавон, после Габриел и накрая Шамрон, в чието лице се взира най-дълго.

— Трябва да приемем неудобния факт, че неговото мълчание е било оръжие в ръцете на нацистите. Допуснало е арестите и депортиранията да продължат с минимум съпротива. Може би хиляди католици са участвали в спасяването на евреи. Но ако свещениците и монахините в Европа бяха получили наставления или просто благословията на папата да се опълчат срещу холокоста, много повече католици щяха да приютят евреи и много повече евреи щяха да оцелеят по време на войната. Ако Германската епископия се бе обявила по-рано срещу избиването на евреите, вероятно холокостът нямаше да достигне тези чудовищни размери. Папа Пий е знаел, че масовото механизирано умъртвяване на европейските евреи е в ход, но е предпочел да запази тази информация за себе си. Защо не е казал на света? Защо не е казал дори на своите епископи в страните, където са били извършвани арестите? Защо е одобрил пъкления заговор, сключен на брега на езерото?

Папата посегна към каничката в средата на масата. Когато отец Донати се наведе напред, за да му помогне, той протегна ръка, сякаш искаше да каже: „Негово Светейшество все още знае как да си налее чаша чай“. Няколко секунди замислено разбърква захарта и млякото, преди да продължи:

— За съжаление, поведението на Пий е само един от аспектите на войната, които се нуждаят от анализиране. Трябва да приемем неудобната истина, че сред католиците е имало много повече убийци, отколкото спасители. Католически капелани съдействали на самите извършители за изтребването на евреите. Изслушвали изповедите им и им давали Свето причастие. Във Виши, Франция, католически свещеници съзнателно помагали на френски и немски военни да залавят евреи за депортиране и избиване. В Литва висшите духовници изрично забранили на свещениците да спасяват евреи. В Словакия — страна, управлявана от свещеник — правителството платило на немците да откарат еврейското малцинство в лагерите на смъртта. В католическа Хърватия духовници лично участвали в убийствата, а францисканец с прозвището Брат на Сатаната станал главен надзирател в концентрационен лагер, където били избити двайсет хиляди евреи. — Папата замълча и отпи глътка чай, сякаш да отмие горчивия вкус в устата си. — Трябва да приемем и истината, че Църквата е настоявала за милост към убийците и е помогнала на стотици от тях напълно да избегнат правосъдието.

Шамрон неспокойно се размърда на мястото си, но не каза нищо.

— Утре в Голямата синагога Католическата църква за първи път ще застане честно срещу тези въпроси.

— Речта ви беше трогателна, Ваше Светейшество — каза Шамрон, — но вероятно не е безопасно за вас да осъществите посещението си отвъд реката и да кажете тези думи в синагога, за да ги чуе целият свят.

— Синагогата е единственото място, на което трябва да бъдат изречени, особено тази в римското гето, където евреите били залавяни буквално под прозорците на папата, без никакъв израз на неодобрение. Предшественикът ми отиде там веднъж и започна този поход. Бе избрал вярната посока, но за жалост много хора от Курията не бяха с него и той не успя да постигне крайната цел. Утре аз ще довърша делото му там, където той го започна.

— Изглежда, имате още нещо общо със своя предшественик, Ваше Светейшество — каза Шамрон. — Съществуват хора в самата Църква, и то тук, в Рим, които не биха подкрепили обективно анализиране за ролята на Ватикана в холокоста. Вече са доказали, че са способни на убийства, за да запазят миналото в тайна, и трябва да действате, имайки предвид, че и вашият живот е в опасност.

— Говорите за „Крукс Вера“?

— Съществува ли такава организация в рамките на Църквата?

Двамата свещеници се спогледаха. След това очите на папата отново се спряха на лицето на Шамрон.

— За съжаление — да, „Крукс Вера“ съществува, господин Шамрон. През тридесетте и по време на Студената война било допуснато това общество да достигне разцвета си, защото показало, че е ефективно оръжие в борбата с болшевизма. Жалкото е, че много от жестокостите, извършени в тази борба, са дело на „Крукс Вера“ и поддръжниците й.

— А сега, след края на Студената война? — попита Габриел.

— „Крукс Вера“ винаги се е приспособявала към новите реалности. Доказала е ролята си на ценно средство за поддържане на религиозна дисциплина. В Латинска Америка „Крукс Вера“ се бори срещу привържениците на либералната теология, понякога прибягвайки до чудовищно насилие, за да потиска свещениците, които открито се противопоставят. Насажда непримиримост срещу либерализма, релативизма и каноните на Втория ватикански събор. В резултат мнозина в самата Църква започнаха да си затварят очите за някои неподобаващи методи.

— Свързана ли е и с усилията неудобните истини за Църквата да се пазят в тайна от обществеността?

— Без съмнение — отвърна отец Донати.

— Карло Казагранде член ли е на „Крукс Вера“?

— Предполагам, че във вашата сфера на работа би могъл да се нарече оперативен директор.

— Има ли други членове на организацията във Ватикана?

Този път папата отговори на Габриел.

— Държавният ми секретар, кардинал Марко Бриндизи, е лидерът на „Крукс Вера“ — мрачно каза той.

— Щом знаете, че Бриндизи и Казагранде са членове на „Крукс Вера“, защо им позволявате все още да заемат тези постове?

— Сталин ли беше казал, че човек трябва да държи приятелите близо, а враговете — още по-близо до себе си? — На лицето на папата проблесна усмивка, която бързо изчезна. — Освен това, кардинал Бриндизи е недосегаем. Ако се опитам да подема кампания срещу него, поддръжниците му в Курията и Съвета на кардиналите ще се възпротивят и в Църквата ще настъпи безнадеждно разцепление. Боя се, че засега съм принуден да го търпя, него и верните му привърженици.

— Това ни връща към първата ми мисъл, Ваше Светейшество. За сигурността ви се грижат хора, настроени против вас и вашата мисия. При тези обстоятелства смятам, че ще е най-разумно да отложите посещението си в синагогата, докато настъпи по-безопасен момент.

Шамрон сложи папка на масата и я отвори — досието на убиеца с прозвище Леопарда, което бе взел от булевард „Цар Саул“.

— Предполагаме, че този човек работи за „Крукс Вера“. Безспорно е един от най-опасните наемни убийци в света. Сигурни сме, че той е убил Питър Малоун в Лондон. Подозираме го и в убийството на Бенджамин Щерн. Не бива да изключваме опасността, че ще се опита да убие и вас.

Папата погледна снимките, а после Шамрон.

— Не забравяйте, господин Шамрон, че за сигурността ми се грижат едни и същи хора, където и да се намирам — във Ватикана или извън стените му. Заплахата за мен е една и съща, независимо дали съм в папския апартамент или в Голямата синагога.

— Разбирам, Ваше Светейшество.

Отец Донати се наведе напред.

— Когато Светият отец излезе от Ватикана и стъпи на италианска земя, охраната му се подсилва от италианската полиция. Благодарение на фалшивия слух за заговор срещу папата, пуснат от Карло Казагранде, за утрешното събитие в синагогата ще се вземат безпрецедентно строги мерки за сигурност. Смятаме, че е достатъчно безопасно негово Светейшество да направи посещението си.

— А ако този човек бъде внедрен в охранителния контингент на папата?

— Светият Дух ще ме закриля по време на похода ми — отвърна папата.

— При цялото ми уважение, Ваше Светейшество, предпочитам зад гърба ви да стои още някой.

— Бихте ли препоръчали някого, господин Шамрон?

— Да, Ваше Светейшество. — Ари положи грубата си ръка на рамото на Габриел. — Бих искал Габриел да ви придружава в синагогата. Той е опитен агент, който разбира от тези неща.

Папата погледна отец Донати.

— Това може да се уреди, нали, Луиджи?

— Да, Свети отче. Но има един проблем.

— Имате предвид факта, че Карло Казагранде е разпространил портрета на господин Алон като предполагаем атентатор?

— Да, Ваше Светейшество.

— Естествено ще трябва да се действа внимателно, но ако швейцарската охрана би послушала някого, това съм единствено аз. — Той погледна Шамрон. — Ще осъществя похода си до гетото според плана и вие ще стоите до мен, за да ме защитите, както аз би трябвало да бъда до вас преди шестдесет години. Доста уместно, не мислите ли, господин Шамрон?

Израелецът потвърди с енергично кимване и сурова усмивка. Наистина беше уместно.

* * *

Двайсет минути по-късно подробностите от плана за сутринта бяха уточнени. Папата и отец Донати потеглиха от тайната квартира покрай реката към Ватикана. Пред портата „Санта Анна“ колата спря. Донати спусна стъклото, когато швейцарският гвардеец се приближи от поста си.

— Отец Донати, какво, за… — Охранителят замълча, щом видя папа Павел Седми да подава глава. Изведнъж се сепна. — Свети отче!

— Никой не бива да узнае за това — спокойно каза папата. — Ясно ли е?

— Разбира се, Ваше Светейшество.

— Ако кажеш на някого, дори на началниците си, че си ме видял тази вечер, ще отговаряш пред мен. Уверявам те, че няма да бъде приятно изживяване.

— Няма да кажа нито дума, Свети отче. Кълна се!

— Надявам се, млади човече… заради теб.

Папата се облегна на седалката си. Отец Донати вдигна стъклото и бързо продължи към Апостолическия дворец.

— Едва ли горкото момче ще се съвземе след това — каза той, едва сдържайки смеха си.

— Наистина ли беше необходимо, Луиджи?

— Боя се, че да, Свети отче.

— Дано Бог ни проста. — Папата помълча и добави: — За всичко, което сме сторили.

— Скоро всичко ще свърши, Свети отче.

— Моля се да си прав.