Даниъл Силва
Изповедникът (41)

Благодарности

Не бих могъл да напиша този роман, както и предишните две книги от поредицата — „Художникът убиец“ и „Английският убиец“, без напътствията, подкрепата и приятелството на Дейвид Бул. За разлика от измисления герой Габриел Алон, Дейвид наистина е един от най-великите реставратори на картини в света. Енциклопедичните му познания по история на изкуството и опитът му като реставратор се оказаха безценни и вдъхновяващи, за което ще съм му вечно задължен. Той отговаряше на всички мои въпроси, проверяваше ръкописите ми за точност и винаги успяваше да ме разсмее.

Фред Франсис, кореспондентът на „Ен Би Си Нюз“, сподели с мен преживяванията си зад стените на Ватикана и спомените си за размирните години, когато Италия е била в мрежите на терористите от „Червените бригади“. Брайън Рос, гениалният разследващ репортер на „Ей Би Си Нюз“, щедро ми предостави материали за по-непочтената страна на Ватикана, включително и разказ за скандалната си среща с кардинал Йозеф Ратцингер, заради което наистина получи плесница от Инквизитора^[1]. Журналистът И Джей Дион, който отразяваше събитията във Ватикана за „Ню Йорк Таймс“, ми позволи да включа разсъжденията на пъргавия му аналитичен ум, както и Даниел Джона Голдхаген. Братовчедите ми Аксел Лорка и Стейси Блат ми разказаха подробно и с чувство за хумор за дните си на Адалбертщрасе 68, благодарение на което успях да напиша частта „Апартамент в Мюнхен“. Лица от италианските сили на реда, които не мога да назова, ми помогнаха да се запозная с подробности за службите за сигурност и полицията, за да съм възможно най-точен. Специални благодарности и на израелските официални представители в Рим, които също ми съдействаха.

Един от най-скъпите ми приятели — журналистът и писателят Луис Тоскано, прочете ръкописа ми и както винаги, направи забележителни подобрения. Бил Прес, автор на статии и коментатор на Ем Ес Ен Би Си, сподели спомените си от богословския факултет на университета във Фрибур и доизглади цялата католическа терминология в ръкописа ми. Равин Минди Портной от храма „Синай“ във Вашингтон бе мой съветник и приятел и междувременно успя да промени живота ми към по-добро.

Доказателствата за нови прояви на антисемитизъм в Европа са твърде очевидни в Рим, където хора от еврейската общност се молят всяка вечер в синагога, заобиколена от тежковъоръжени отряди на карабинерите. Също както евреите във Венеция, те се отнесоха любезно към мен и ми разказаха за преживявания, които никога не ще забравя. Екскурзоводът ми във Венеция — Валентина Ронзан от Еврейския музей във Венеция — ми показа кътчета на старото гето, които не са описани в никоя историческа книга.

Докато пишех „Изповедникът“, се консултирах с десетки книги, статии и сайтове, свързани с управлението на папа Пий XII, Шоа и историята на Римокатолическата църква. Сред авторите, чиито статии бяха особено ценни, са Джон Корнуел, Сюзън Дзукоти, Гари Уилс, Дейвид И. Керцер, Джеймс Карол, Майкъл Файер, Джита Серени, Гюнтер Леви, Майкъл Новак, Роналд Рихлак, Робърт С. Уистрич, Кевин Мадигън, Карл Бърнстейн, Томас Рийс, Даниел Джона Голдхаген, Марк Арънс и Джон Лофтъс, Питър Хебълтуейт и Тад Шулц. Без старателните им исторически проучвания нямаше да е възможно да изградя тази литературна творба.

Имам щастието да ме представлява най-добрият агент в импресарския бранш — Естер Нюберг от „Интернешънъл Криейтив Мениджмънт“, и както винаги, нейното приятелство, насърчение и редакторски идеи бяха безценни. Талантливата й помощничка — Андреа Барзви, бе отзивчива всеки път, когато се нуждаех от помощта й. Сърдечни благодарности и на невероятния екип от професионалисти в „Пенгуин Пътнам“: Карол Бейрън, Дан Харви, Мерилин Дъксуърт и особено на редактора ми — Нийл Найрън, чиито гениални предложения и твърда ръка направиха „Изповедникът“ по-добра книга. Приносът му е огромен, както и благодарността ми към него.

Накрая не бих пропуснал да спомена съпругата си — Джейми, която търпеливо изслушваше идеите, които нахвърлях, умело редактираше ранните ми бележки и ми помагаше да открия най-същественото в историята, когато то ми убягваше. Тя направи и тази книга възможна, както всичко друго.