Даниъл Силва
Изповедникът (40)

Послеслов

„Изповедникът“ е литературна творба. Кардиналите и духовниците, шпионите и убийците, тайните агента и тайните църковни общества, описани в този роман, са продукт на въображението на автора или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, е напълно случайна. Манастирът „Светото сърце“ в Бренцоне не съществува. Мартин Лутер от Външното министерство на Райха е присъствал на конференцията от Ванзее, но действията, приписани му в „Изповедникът“, са изцяло художествена измислица. Папа Пий XII е бил глава на Католическата църква от 1939 до смъртта си през 1958 г. Отказът му от публични изявления за геноцида на евреите в Европа, въпреки многократните настоявания на Съюзниците да заеме позиция, по думите на експерта по холокоста Сюзън Дзукоти, е факт, „рядко обсъждан и неподлежащ на тълкуване“. Както и фактът, че влиятелни лица от Католическата църква са осигурили убежище на нацистките убийци след поражението на Третия райх.

Защитниците на Пий XII, включително и Ватиканът, го описват като приятел на евреите, чиято неуморна и тиха дипломация е спасила живота на стотици хиляди. Критиците му го описват като пресметлив политик, който, най-меко казано, е проявил коравосърдечно и почти престъпно безразличие към страданията на евреите, а според най-крайните твърдения, е бил съучастник в холокоста.

По-пълен портрет на папа Пий XII може да се получи от документи, съхранявани в тайните архиви на Ватикана, но повече от половин век след края на войната Светият престол все още отказва да даде достъп до тях на историци, търсещи истината. Вместо това, настоява експертите да проучват само единайсетте тома архивен материал, главно военновременен дипломатически обмен, публикувани между 1965 и 1981 г. Тези томове, известни като Actes et Documents du Saint Siege relatifs a la Seconde Guerre Mondiale^[1], допълват много от неоспоримите исторически сведения за войната — и са документи, които Ватиканът е съгласен да предостави на света.

Какви други изобличаващи материали могат да се открият в тайните архиви? През октомври 1999 г. в опит да охлади страстите около папата, поставен в безизходица, Ватиканът сформира комисия от шестима независими историци, които да анализират поведението на Пий XII и Светия престол по време на войната. След прегледа на вече издадените томове комисията стига до заключението: „Никой сериозен историк не би приел, че публикуваните и редактирани документи могат да сложат край на тази история“. Историците изпратиха на Ватикана списък от четирийсет и седем въпроса, придружен с молба за допълнителни материали от тайните архиви: „дневници, меморандуми, бележници с часове за уговорени срещи, чернови“, както и лични книжа на лица, заемали висши административни длъжности във Ватикана по време на войната. Десет месеца нямаше никакъв отговор. Когато стана ясно, че Ватиканът не възнамерява да предостави материалите, комисията се разпусна и работата й остана незавършена. Ватиканът отправи гневно обвинение към тримата й членове евреи в „очевидно некоректно поведение“ и провеждане на „клеветническа кампания“ срещу Църквата, но се въздържа от подобни обвинения към тримата католици, участвали в комисията. Според източници, цитирани от вестник „Гардиън“, достъпът до тайните архиви е бил „блокиран от групировка, оглавявана от държавния секретар на Ватикана — кардинал Анджело Содано“. Твърдеше се, че кардинал Содано се противопоставя на отварянето на архивите, защото това би създало опасен прецедент и би изложило Ватикана на опасност от последващи други исторически разследвания, например за връзките на Светия престол с жестоките военни режими в Латинска Америка.

Очевидно в самата Църква има лица, които искат Ватиканът да предложи по-пълна информация за действията си по време на войната, както и по-откровено признаване на вината на Църквата за преследванията на евреите. Архиепископ Рембърт Уийкланд от Милуоки е един от тях. „В продължение на векове ние, католиците, сме постъпвали с нашите братя и сестри евреи по начин, който противоречи на Божия закон — каза той пред събора «Шалом» във Фокс Пойнт, Уисконсин, през ноември 1999 г. — Тези действия са причинили страдания на еврейската общност през вековете — и физически, и психически“.

Архиепископът направи следното забележително изказване: „Признавам, че ние, католиците — проповядвайки доктрината, че евреите са неверници, лицемери и убийци на Христа, — не зачитахме човешкото достойнство на нашите братя и сестри евреи и формирахме убеждението, че проявите на враждебност към тях не противоречат на Божията воля. Признавам, че по този начин ние, католиците, сме допринесли за отношението към евреите, което направи холокоста възможен“.