Даниъл Силва
Изповедникът (39)

39. Гринделвалд, Швейцария, Пет месеца по-късно

Снеговете подраниха. За една нощ ноемврийската хала, която брулеше зъберите на Айгер и Юнгфрау, навя половин метър бял пух върху склоновете под Клайне Шайдег. Ерик Ланге скочи от седалковия лифт за последен път и грациозно се спусна по пистата през издължените сенки на късния следобед.

В подножието на склона се отклони от трасето и навлезе сред борове. Слънцето се бе скрило зад планината и горичката тънеше в сянка. Той се придвижи между дърветата без усилие.

Съзря вилата си, кацнала в края на гората и вперила поглед в долината и Гринделвалд. Плъзна се със ските до задния вход, свали ръкавиците си и въведе кода на охранителната система.

Чу звук. Нечии стъпки по снега. Обърна се и видя мъж, който вървеше към него. Тъмносин анорак, късо подстригани коси, посивели на слепоочията. Слънчеви очила. Ланге рязко свали ципа на скиорското си яке и посегна към „Стечкин“-а. Твърде късно. Мъжът със синия анорак вече бе насочил берета към гърдите му и постепенно ускоряваше крачките си.

Израелецът… Ерик знаеше, че е той. Знаеше как са обучавани да убиват. Да напредват към противника, докато стрелят, и да не престават, преди да се уверят, че е мъртъв.

Ланге сграбчи „Стечкин“-а, но преди да успее да го използва, израелецът стреля… един-единствен куршум, който го улучи право в сърцето. Падна по гръб върху снега. Пистолетът се изплъзна от пръстите му.

Нападателят се надвеси над него. Ерик се подготви за болката от още куршуми, но израелецът само повдигна слънчевите очила на главата си и любопитно се вгледа в лицето му. Очите му имаха удивително ярък зелен цвят — последното, което Ланге видя.

* * *

Мъжът слезе пеш до долината в спускащия се здрач. Колата го чакаше, паркирана край каменист поток. Двигателят забръмча, Киара се наведе над предната седалка и бутна вратата. Габриел се качи и затвори очи. За теб, Бени — помисли си той. — За теб.