Даниъл Силва
Изповедникът (38)

38. Ватикан

Габриел прекоси площад „Свети Петър“ по здрач. Отец Донати го посрещна на Бронзовите врати с официално ръкостискане и отбеляза, че изглежда доста по-добре, отколкото при последната им среща.

— Светият отец ви очаква — каза той. — Да не го караме да чака дълго.

Свещеникът поведе Габриел по Скала Реджа. След петминутното пътешествие из лабиринта от коридори с високи тавани и тъмни вътрешни дворове стигнаха до градините на Ватикана. Силуетът на папата се открояваше ясно на матовата жълтеникава светлина. Вървеше по една от алеите до Етиопския колеж и бялото му расо сияеше.

Отец Донати остави Габриел при него и бавно се оттегли обратно към двореца. Папата хвана ръката на Габриел над лакътя и го поведе по алеята. Вечерният въздух бе топъл и приятен, наситен с аромат на бор.

— Радвам се да ви видя в толкова добра форма — каза той. — Възстановявате се забележително бързо.

— Шамрон е убеден, че вашите молитви са ме извадили от комата. Готов е да свидетелства за чудото в клиника „Джемели“ при провъзгласяването ви за блажен.

— Не съм сигурен колко хора в Църквата ще одобрят канонизирането ми, след като комисията приключи работата си. — Светият отец се засмя и стисна бицепса на Габриел. — Доволен ли сте от реставрацията на картината в „Сан Дзакария“?

— Да, Ваше Светейшество. Благодаря за намесата ви в моя полза.

— Беше единственото справедливо решение. Вие бяхте започнали реставрацията. Уместно бе вие да я завършите. Освен това тази картина на Белини е една от любимите ми. Трябваше да я възстановят ръцете на великия Марио Делвекио. Елате. Искам да ви покажа нещо.

Поведе го по тясна пътека към оградата на Ватикана.

Тръгнаха към предавателната кула на Радио Ватикан. До оградата изкачиха ред каменни стъпала и продължиха към парапета. Пред тях се простираше градът, буден и кипящ от енергия, прашен и мръсен, вечният Рим. От този ъгъл и на тази светлина не изглеждаше твърде различен от Йерусалим. Липсваше единствено гласът на мюезина, призоваващ вярващите за вечерна молитва. После погледът на Габриел се плъзна по Тибър към синагогата на входа на старото гето и той разбра защо папата го бе довел тук.

— Имаш въпрос към мен, нали, Габриел?

— Да, Ваше Светейшество.

— Предполагам, че преди всичко искаш да узнаеш как приятелят ти Бенджамин се е добрал до документите за заговора край Лаго ди Гарда.

— Вие сте много мъдър човек, Ваше Светейшество.

— Нима? Виж какво причиних.

Известно време папата остана мълчалив, с прикован в извисяващата се синагога поглед. Най-сетне се обърна към Габриел:

— Ще бъдеш ли мой изповедник, Габриел… образно казано, разбира се?

— Ще бъда каквото поискате, Ваше Светейшество.

— Нали знаеш за тайната на изповедта? Това, което ще ти кажа тази вечер, не бива да бъде повторено пред никого. За втори път поверявам живота си в твоите ръце. — Извърна глава. — Въпросът е чии ръце са те? На Габриел Алон? Или на Марио Делвекио, реставратора?

— На кого предпочитате да се доверите?

Папата отново се загледа в синагогата отвъд реката и оставяйки въпроса без отговор, започна изповедта си.

* * *

Той разказа на Габриел за конклава, за драматичната нощ в спалните помещения на „Санта Марта“, когато — като Христос в Гетсиманската градина — бе отправил молитва да го отмине горчивата чаша. Как можеше човек, който знае ужасната тайна за срещата край Лаго ди Гарда, да стане глава на Църквата? Какво да прави с тази тайна? В нощта преди последното заседание на конклава беше повикал отец Донати в стаята си и му бе казал, че ако го изберат, ще откаже папството. Тогава за първи път бе казал на своя довереник за срещата край езерото в онази нощ през 1942-а.

— Отец Донати бе поразен. Сподели, че според него Светият Дух е посочил точно мен неслучайно, а за да разкрия тази тайна и да пречистя Църквата. Но отец Донати е много умен и ловък в дипломатическите машинации. Знаеше, че тайната трябва да се разкрие по начин, който да не провали папството ми още в самото начало.

— Трябвало е да я разкрие някой друг вместо вас.

Папата кимна. Именно.

Отец Донати потърсил сестра Реджина Каркаси. Навярно неговото неуморно тършуване из архивите на Църквата бе събудило подозренията на „Крукс Вера“. Открил бившата монахиня в малко селце на север, където живеела сама. Разпитал за спомените й от онази нощ през 1942-а и тя му дала копие от писмо, написано от нея вечерта преди сватбата й. Отец Донати я попитал дали е готова да разкаже всичко това публично. Измина достатъчно дълго време, казала Реджина Каркаси и обещала да стори всичко, за което я помолил свещеникът.

Колкото и ценно да било писмото на сестра Реджина, отец Донати знаел, че не е достатъчно. От години в Курията се носели слухове, че КГБ притежава документ, който може да нанесе унищожителен удар на Църквата. Според машината за клюки, този документ едва бил опазен при разследването на покушението срещу полския папа, но по-трезвите умове в КГБ надделели и той останал погребан в архивите. Отец Донати пътувал тайно до Москва и се срещнал с началника на наследницата на КГБ — Руската служба за международно разузнаване. След три дни преговори се сдобил с документа. Представлявал кратък доклад от Мартин Лутер до Адолф Айхман за среща в манастир край Лаго ди Гарда, намерен от настъпващите руски сили в последните дни на войната.

— Когато го прочетох, разбрах, че ми предстои тежка битка — каза папата. — Както знаеш, този документ съдържаше две зловещи думи.

— „Крукс Вера“ — допълни Габриел и папата потвърди с кимване. Крукс Вера.

Отец Донати започнал да търси подходящия човек, на когото да предостави документите, за да станат достояние на света. Човек с хъс, доказал своята безкористност с досегашната си работа. Спрял се на израелския историк, експерт по холокоста, работещ в мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан“ — професор Бенджамин Щерн. Пътувал до Мюнхен, за да се срещне с него тайно в апартамента му на Адалбертщрасе. Показал документите на професор Щерн и му обещал пълно съдействие. Висши длъжностни лица от Ватикана, които поради обясними причини не можели да бъдат назовани по имена, били готови да потвърдят автентичността им. При издаването на книгата Ватиканът щял да се въздържи от публични критики. Професор Щерн приел предложението и документите. Сключил договор с нюйоркско издателство и уредил отпуска си от факултета в университета „Лудвиг-Максимилиан“. Скоро започнал работа. Вслушвайки се в съвета на отец Донати, запазил проекта си в пълна тайна.

Неприятностите започнали три месеца по-късно. Отец Чезаре Феличи изчезнал. Два дни след него — и отец Мандзини. Отец Донати се опитал да предупреди Реджина Каркаси, но се оказало твърде късно. Тя също се намирала в неизвестност. Заминал за Мюнхен, за да се срещне с Бенджамин Щерн и да го предупреди, че животът му е в сериозна опасност. Професорът обещал да вземе предпазни мерки. Отец Донати се страхувал за живота на Щерн и за своя замисъл. Като опитен стратег, започнал да подготвя резервен план.

— Тогава убиха Бенджамин — каза Габриел.

— Беше ужасен удар. Излишно е да споменавам, че се почувствах отговорен за смъртта му.

Отец Донати бил силно разгневен от убийството, продължи папата. Заклел се да използва тайната за срещата край Лаго ди Гарда, за да унищожи „Крукс Вера“… или по-добре — да я доведе до самоунищожение. Бързо организирал посещението в синагогата, подшушнал тайни на хора, за които се знаело, че са членове на „Крукс Вера“ — тайни, които знаел, че ще стигнат до ушите на Карло Казагранде и кардинал Бриндизи. Подтикнал Бенедето Фоа от „Ла Република“ да задава въпроси за детството на папата в пресслужбата, чийто началник — Рудолф Герц, членувал в тайното общество.

— Отец Донати е развявал червен плащ пред бика — отбеляза Габриел. — Вие сте били този червен плащ.

— Точно така — отвърна папата. — Надяваше се да подмами „Крукс Вера“ да планира ужасяващо деяние, което да използва като основание да ги унищожи веднъж завинаги и да пречисти Курията от влиянието на групировката.

— История, стара като света — каза Габриел. — Ватиканска интрига и вашият живот на везните. Получи се по-добре, отколкото отец Донати вероятно се е надявал. Карло Казагранде изпрати наемния убиец при кардинал Бриндизи, а после се самоуби. Отец Донати възнагради Бенедето Фоа, като му предостави цялата мръсотия за „Крукс Вера“. Групировката беше дискредитирана и изобличена.

— И Курията е свободна от отровното й влияние, поне за момента. — Папата хвана ръката на Габриел и го погледна в очите. — А сега аз имам един въпрос към теб. Ще получа ли прошка за смъртта на приятеля ти?

— Това не е в моя власт, Свети отче.

Папата се взря към реката.

— Понякога нощем, когато вятърът засвири, бих се заклел, че чувам шума. Тътена на немските камиони, отчаяните молби към папата да стори нещо. Понякога, щом погледна ръцете си, виждам кръв. Кръвта на Бенджамин. Използвахме го, за да свърши нашата мръсна работа. Затова сега е мъртъв. — Отново се обърна към Габриел: — Имам нужда от прошката ти. За да мога да спя.

Габриел го погледна в очите за миг и бавно кимна. Папата повдигна дясната си ръка със събрани пръсти, но се спря. Сложи длани на раменете му и го прегърна.

* * *

Отец Донати го изпрати. На прага на Бронзовите врати му подаде хартиен плик.

— Леопарда е успял да проникне в папския кабинет, преди да убие кардинал Бриндизи. Оставил е това на бюрото на папата. Реших, че навярно ще поискате да го видите.

След това стисна ръката му и отново изчезна в двореца. Габриел прекоси опустелия площад, докато камбаните на базиликата отбелязваха девет часа. До портата „Санта Анна“ го чакаше кола на Службата. Все още имаше време да хване нощния влак за Венеция.

Отвори плика. Кратката бележка, написана на ръка, беше копие. Но не и деветмилиметровият куршум.

Можеше да е за вас, Ваше Светейшество.

Габриел смачка бележката на топка. Прекосявайки Тибър, я хвърли в черните води на реката. Куршумът пъхна в джоба на сакото си.