Даниъл Силва
Изповедникът (26)

26. Виена

Офисът на Ели Лавон приличаше на команден бункер на армия при отстъпление. По плотовете лежаха разхвърляни папки, на стената висеше закачена накриво карта, пепелниците бяха препълнени с недопушени цигари и хартийки, а кошчетата за смет — с полуизядени порции готова храна. Чаша кафе едва се крепеше на ръба на купчина книги. Телевизорът с изключен звук примигваше в ъгъла, незабелязван от никого.

Явно Лавон ги бе очаквал. Широко бе отворил вратата си още преди Габриел да натисне бутона и бързо ги придърпа вътре като гости, закъснели за тържество в тяхна чест. Размаха копието от писмото на сестра Реджина и засипа Габриел с въпроси, вървейки по коридора. Къде намери това? Какво си правил пак в Мюнхен? Знаеш ли какви проблеми ни създаде? Половината персонал на Службата те търси! Господи, Габриел, така ни изплаши!

Шамрон не каза нищо. Бе преживял достатъчно критични ситуации, за да знае, че само трябва да прояви търпение и скоро ще разбере всичко, което му е нужно. Докато Лавон хокаше Габриел, старецът крачеше по паркета покрай прозореца с изглед към вътрешния двор. Лицето му се отразяваше в блиндираното стъкло. За Габриел огледалният образ бе като друга версия на Шамрон. По-млад и здраво стъпил на крака. Неуязвимият Шамрон.

Габриел тежко се отпусна на канапето. Когато и Киара се настани до него, той сложи плика, който фрау Ратцингер му бе дала в Мюнхен, върху папките на масата. Лавон намести очилата за четене на носа си и внимателно извади съдържанието: ксерокопие от две плътно напечатани страници. Зачете, след секунди лицето му стана бледо като восък и листът затрепери между пръстите му. Вдигна поглед към Габриел и прошепна:

— Невероятно.

Подаде листа на Шамрон.

— Мисля, че трябва да видите това, шефе.

Шамрон го погледна само за миг и продължи разходката си.

— Чети на глас, Ели — каза той. — На немски, ако обичаш. Искам да го чуя на немски.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РАЙХА

До: Оберщурмбанфюрер Адолф Айхман

RSHA IV В4^[1]

От: Заместник държавен секретар Мартин Лутер, отдел „Германия“, относно политиката на Светия престол по еврейския въпрос

Берлин, 30 март 1942 г.

64–34 25/1

Срещата ми с Негова милост епископ Себастиано Лоренци в манастира „Светото сърце“ в Северна Италия беше изключително успешна. Както знаете, епископ Лоренци е водещ експерт по отношенията между Германия и Светия престол във Ватиканския държавен секретариат. Освен това е член на консервативното католическо общество, известно с името „Крукс Вера“, което горещо поддържа националсоциализма от самото начало. Епископ Лоренци е много близък със Светия отец и всекидневно разговаря с него. Заедно са посещавали Грегорианския колеж и епископът е бил ключова фигура при подписването на Конкордата^[2], постигнат между Райха и Светия престол през 1933 г.

Работил съм известно време с епископ Лоренци. Смятам, че съгласието му с политиката ни по отношение на евреите е искрено, въпреки че по обясними причини не може да го заяви. Обосновава позицията си относно евреите с теологически аргументи, но дискретно разкрива дълбокото си убеждение, че те са социална и икономическа заплаха, както и еретици и смъртни врагове на Църквата.

По време на нашата среща, която се състоя в приятната обстановка на манастир край Лаго ди Гарда, обсъдихме доста аспекти на политиката ни спрямо евреите и защо е необходимо тя да продължи безпрепятствено. Епископ Лоренци изглеждаше много впечатлен от предупреждението ми, че ако не успеем да се справим с евреите бързо и ефективно, провалът ни ще доведе до създаването на еврейска държава в Светите земи. В подкрепа на аргументите си използвах цитати от Вашия меморандум по темата, в който заявявате, че появата на еврейска държава в Палестина само ще засили влиянието на евреите по света в юридическите и международните отношения, защото ще позволи на юдаизма да изпраща посланици и делегати в цял свят и да задоволява манията си за господство. В това отношение юдаизмът ще бъде поставен наравно с католицизма — нещо, което епископ Лоренци държи да предотврати на всяка цена. Нито той, нито Светият отец биха искали да видят християнските свещени места под еврейска власт.

Ясно изразих позицията си, че отрицателно изявление от страна на папата относно арестите и депортирането на евреи определено ще е нарушение на Конкордата. Освен това категорично заявих, че папското неодобрение би се отразило катастрофално на политиката ни по еврейския въпрос. Лоренци разбира по-добре от всеки друг какво влияние притежава Светият престол и е твърдо решен да се погрижи папата да не проговори. Мисля, че с негова помощ Светият отец ще успее да устои на натиска, който му оказват враговете ни, и ще продължи да поддържа пълен неутралитет. Според мен позициите ни пред Ватикана са стабилни и не можем да очакваме значителна съпротива срещу политиката ни спрямо евреите от Светя престол или Римокатолическата църква при управлението на Райха.

Шамрон бе престанал да крачи и стоеше загледан в отражението си в стъклото. Дълго време пали следващата си цигара. Личеше, че обмисля ходовете напред.

— Измина доста време, откакто се чухме за последен път — каза той. — Преди да продължим, смятам, че трябва да обясниш как се добра до тези документи.

Габриел заговори, а Шамрон продължи самотната си разходка пред прозореца. Габриел разказа за разговора си с Питър Малоун в Лондон и как на следващата сутрин във Франция е узнал за убийството му. Разказа му за срещата си с инспектор Алесио Роси в пансиона „Абруци“ и престрелката, при която бяха загинали Роси и още четирима мъже. Стигна до решението да отвлече яхтата и да продължи разследването си, вместо да се върне в Израел.

— Забравяш нещо — прекъсна го Шамрон. Говореше с необичайно благ тон, като пред детска публика. — Видях оперативния доклад на Шимон Пацнер. Според него, когато сте тръгнали от тайната квартира, са ви следили двама мъже в бежова ланча седан. Вторият екип е отклонил ланчата и сте продължили безпрепятствено към точката за отплаване на брега. Така ли е?

— Не видях преследвачите. Знам само това, което ми каза Пацнер. Може хората в ланчата да са ни наблюдавали, а може и да са били двама обикновени римски граждани, решили да излязат на вечеря, които са преживели най-голямата изненада в живота си.

— Може би, но се съмнявам. Слушай, скоро след това до гарата е била открита бежова ланча. Зад волана седял мъртъв палестинец на име Маруан Азис, известен агент от разузнаването на ООП. Бил прострелян три пъти. Впрочем задната лява броня на ланчата била изкривена. Маруан Азис е бил единият от преследвачите ви. Чудя се къде ли е отишъл вторият. И дали той е очистил Азис? Но няма повече да те прекъсвам. Продължи, ако обичаш.

Заинтригуван от разкритията на Шамрон, Габриел побърза да довърши разказа си. За пътуването с яхта до Кан. За срещата с Антонела Хубер, която им бе дала писмото от майка й, някогашната сестра Реджина Каркаси. За преследвача, когото бе оставил умиращ на поляната в покрайнините на Сен Сезар. За среднощното претърсване на апартамента на Бенджамин и почти фаталната среща с фрау Ратцингер. Шамрон се спря само за миг, когато Габриел призна за заплахата, която бе отправил към Карло Казагранде. „Обяснима реакция“, казваше изразът върху сбръчканото лице на стареца, но не и постъпка, подобаваща на агент с подготовката и опита на Габриел.

— Това ни довежда до следващия логичен въпрос — каза Шамрон. — Автентичен ли е документът? Или е ватиканският еквивалент на дневниците на Хитлер?

Лавон повдигна листа.

— Виждаш ли тези знаци? Върху документите от архивите на КГБ има същите. Ако трябва да гадая, руснаците са се натъкнали на това, докато са разчиствали архивите си след разпадането на империята. По някакъв начин се е озовало в ръцете на Бенджамин.

— Но дали не е изфабрикувано?

— Взето отделно, лесно може да бъде прието като умело скалъпен компромат, създаден от КГБ за дискредитиране на Католическата църква. Все пак през миналия век често са се хващали за гушите, особено по времето на Войтила и кризата в Полша. — Габриел се наведе напред, опирайки лакти на коленете си. — Но ако се чете заедно с писмото на сестра Реджина и всички други неща, които узнах?

— Тогава това е най-унищожителният документ, който съм виждал. Висше официално лице от Ватикана да обсъжда геноцида с Мартин Лутер на вечеря? Заговор, сключен край Лаго ди Гарда? Нищо чудно, че заради това умират хора. Ако стане обществено достояние, ще е равносилно на падане на атомна бомба на площад „Свети Петър“.

— Можеш ли да докажеш автентичността му? — попита Габриел.

— Пазя някои връзки в старото КГБ. Както и дребничкият мълчаливец, който стои до прозореца. Не обича да говори за това, но той и приятелите му от площад „Дзержински“ са имали доста съвместни начинания през годините. Обзалагам се, че може да стигне до дъното на тази история за два дни, ако си го постави за цел.

Шамрон погледна Лавон, сякаш искаше да каже, че няма да му отнеме повече от един следобед.

— А после какво да правим с информацията? — попита отново Габриел. — Да я предоставим на „Ню Йорк Таймс“? Нацистки меморандум, открит чрез КГБ и израелското разузнаване? Църквата ще отрече, че някога се е състояла такава среща, и ще заклейми вестоносеца. Малцина ще ни повярват. Освен това ще се отрази зле на отношенията между Израел и Ватикана. Всичко, което направи папа Йоан Павел Втори за помирението между католици и евреи, ще отиде на вятъра.

Лицето на Лавон издаде отчаяние.

— Поведението на папа Пий XII и Ватикана по време на войната е въпрос от държавно значение за правителството на Израел. В Църквата има хора, които искат да обявят Пий Дванадесети за светец. Израелското правителство настоява да не се избързва с канонизацията, преди всички документи от тайните архиви да бъдат прегледани и анализирани. Материалът трябва да се предаде на Външното министерство в Тел Авив и да се има предвид при по-нататъшни действия.

— Трябва, Елиджа — каза Шамрон, — но за съжаление това, което казва Габриел, е истина. Документът е твърде опасен, за да го оповестим публично. Какво според теб ще каже Ватиканът? „Господи, как е възможно това да се е случило? Ужасно съжаляваме“. Не, няма да реагират така. Ще ни нападнат и ще хвърлят кал в лицето ни. Отношенията ни с Ватикана са, меко казано, обтегнати. Много членове на Държавния секретариат ще използват всеки повод, включително и нашето замесване в тази афера, за да ги прекъснат. Ако искаме от тази история да излезе нещо добро, трябва да подходя тактично и безшумно — отвътре.

— Ти ли, шефе? Извини ме, но думите тактично и безшумно не ми идват наум, когато се сетя за теб. Лев е дал на теб и Габриел разрешение да разследвала смъртта на Бени, а не да предизвикате буря в отношенията ни със Светия престол. Трябва да предадеш материалите на Външно министерство и да се върнеш у дома.

— При нормални обстоятелства бих приел съвета ти, но се опасявам, че ситуацията се промени.

— Какво имаш предвид, шефе?

— Сутринта проведох телефонен разговор с Арон Шилох, нашия посланик във Ватикана. Съобщи ми за неочаквана добавка към графика на Светия отец.

* * *

— Това ни връща към господина, който ви е проследил, когато сте тръгнали от тайната квартира в Рим. — Шамрон седна срещу Габриел и сложи на масата една снимка. — Направена е в Букурещ преди петнайсет години. Познаваш ли го?

Габриел кимна. Мъжът на снимката бе наемен убиец и терорист, известен с прозвището Леопарда.

Шамрон сложи втора, плътно до първата.

— Мордекай е заснел този тук в Лондон минути след убийството на Питър Малоун. Хора от Следователския отдел прокараха снимката през компютърна програма за разпознаване на лица. Двете изображения са на един и същ човек. Питър Малоун е убит от Леопарда.

— А Бени? — попита Габриел.

— Щом са наели Леопарда да убие Малоун, твърде е възможно да са го наели и за Бени, но никога няма да бъдем напълно сигурни.

— Очевидно имаш теория за мъртвия палестинец в Рим.

— Да — кимна Шамрон. — Знаем, че Леопарда е имал дълго и плодотворно сътрудничество с палестински терористични групировки. Операцията в Кипър е доказателство за това. Знаем още, че е сключил сделка с Абу Джихад за извършването на терористични актове срещу израелски граждани. За щастие ти сложи край на забележителната кариера на Абу Джихад и операциите на Леопарда останаха неосъществени.

— Мислиш, че Леопарда е подновил партньорството си с палестинците само за да ме открие?

— Донякъде ми се струва правдоподобно. „Крукс Вера“ желае смъртта ти, както и доста хора в редиците на палестинското движение. Напълно възможно е Леопарда да е бил вторият човек в ланчата — и онзи, който е убил Маруан Азис.

Габриел взе снимките и внимателно ги разгледа, сякаш бяха две платна, едното от които бе с доказана автентичност, а за другото се предполагаше, че е нарисувано от същия художник. Не можеше да се установи с просто око, но той отдавна знаеше, че програмата за разпознаване на лица на Следователския отдел рядко греши. Затвори очи и видя множество лица. Лицата на мъртвите: Феличи… Мандзини… Каркаси… Бени… Роси… Последното бе на мъж с бяло расо, влизащ в синагогата край реката в Рим. Расо, изцапано с кръв.

Отвори очи и втренчи поглед в Шамрон.

— Трябва да изпратим съобщение до папата, че вероятно животът му е в голяма опасност.

Шамрон скръсти ръце и опря брадичка на гърдите си.

— И как ще стане това? Като се обадим на „Телефонни справки“ в Рим и поискаме личния номер на папата? Всичко става по канален ред, а Курията е известна със своята мудност. Ако посланикът се обърне към Държавния секретариат, ще са необходими седмици, за да уреди аудиенция при папата. Ако се опитам да стигна до него чрез Службата за сигурност на Ватикана, ще се сблъскаме лично с Карло Казагранде и горилите на „Крукс Вера“. Трябва да намерим някого, който да ни вкара през задния вход на Апостолическия дворец за лична среща с папата. И трябва да стане преди петък. Иначе има опасност негово Светейшество да не излезе жив от римската синагога, а това е последното, което ни е нужно.

В стаята настъпи дълго мълчание. Наруши го Габриел.

— Познавам човек, който може да ни уреди среща с папата — спокойно каза той. — Но трябва да ме върнете във Венеция.