Нора Робъртс
Сродници в смъртта (5)

5.

Фийни отхапваше от парче с дебела плънка. Стоеше до масата в конферентната зала, съсредоточен върху пицата, докато Джейми и Макнаб вече унищожаваха по още едно парче. Бившият партньор на Ив, сега капитан в електронния отдел, с остатък от пица в едната ръка и с кутия сода в другата, гледаше снимките, които Пийбоди все още не бе закачила на таблото.

Скоро се бе подстригал, забеляза Ив, но въпреки това прошарените му рижи коси упорито стърчаха на всички страни. Лицето му, загоряло и уморено, имаше унилото изражение на сънена хрътка. Тютюневото му яке и измачканите панталони в същия цвят навярно бяха купени преди най-добрият му ученик — Макнаб — да бъде отбит от гърдата на майка си.

За разлика от него, младият ас от електронния отдел, с когото Пийбоди съжителстваше на семейни начала, искреше със светлоотразителните си червени панталони и тениска с цвят на радиоактивни жълтъци, разбъркани със светкавици. Дългите му руси коси бяха пригладени назад, разкривайки издълженото му миловидно лице, и сплетени на стегната плитка.

Пиците така или иначе бяха там и Ив си взе парче.

— Нали нямаш нищо против Джейми да сътрудничи? — попита тя Фийни.

— Не може да не се опита да направи нещо. По-добре е да бъде тук, където ще го държа под око. — Фийни отпи глътка сода. — В началото ще бъде твърде напорист, но ще се успокои. И аз познавах Дийна. Добро хлапе. — Той продължи да се взира в снимките от местопрестъплението. — Шибан извратеняк! Когато се разчуе из управлението, толкова ченгета ще разпитват за подробности, че няма да смогнеш да им отговориш.

— Колко добре познаваш Макмастърс?

— Работили сме заедно по няколко случая, сядали сме да пийнем бира. Добро ченге. — Ив знаеше, че това е най-високата оценка на Фийни. — При случаи като този, Далас, осъзнаваш, че колкото и да си въобразяваш, че като ченге, като баща, можеш да се справяш с всичко, да вършиш работата си, да избягваш опасности, все пак не можеш да защитиш детето си от нещо подобно. Вярваш, че можеш, макар и да знаеш колко зло има по света, трябва да вярваш, че можеш. Но когато се случи нещо такова, проумяваш жестоката истина, а тя е, че не си способен. — Поклати глава, но гневът, изписан на лицето му, не изчезна. — Иска ни се да вярваме, че можем да защитим децата си. — Замълча, отпи още една голяма глътка. — Щях да пътувам с жена си до Ню Джърси днес следобед, бяхме канени на барбекю у сина ни. Ню Джърси, за бога! — добави той с презрението на човек, родом от Ню Йорк.

— Е, помисли от тази гледна точка: движението щеше да бъде ужасно.

— Както и да е, жената ще ми донесе пържоли. — Отново сведе поглед към снимките на Дийна. — Малката е загубила далеч повече от празнично барбекю.

— Набелязал я е, Фийни, и е знаел как да се добере до нея. Трябва да има причина. Ще започнем с това.

— Отмъщение? — Фийни кимна. — Може би. Той е ченге с дългогодишен стаж, лейтенант в отдела за наркотици от близо десет години, мисля. Сега капитан. Разнищва случаите и не обича работа, свършена наполовина. Добро ченге — повтори той. — Добрите ченгета си създават врагове, но…

— Да, работя върху няколко „но“. Да започваме, сега ще ги обсъдим. Екран — включен — нареди тя.

Командата бе сигнал за другите, че съвещанието започва.

— Жертвата е Дийна Макмастърс, шестнадесетгодишна. Медицинската експертиза потвърди, че причината за смъртта е удушаване с ръце. Жертвата е била многократно изнасилвана в рамките на шест-осем часа. Следите от барбитурат, известен с наименованието „Слайдър“, смесен с малко количество „Зоунър“ на прах, открити при токсикологичния анализ, сочат, че е била упоена.

— Това е „Шаш“.

Ив замълча, повдигна вежди срещу Джейми.

— Извинявайте, лейтенант. Исках да ви осведомя, че откачалниците наричат този коктейл „Шаш“, защото… просто те шашва. Ако поемеш достатъчна доза, следват ужасяващи кошмари. Струват ти се адски реални и после имаш страхотно главоболие.

Фийни размаха пръст срещу Джейми.

— Откъде знаеш толкова по въпроса? Ако си играеш с такива гадости в колежа, ще…

— Хей, по-спокойно! Чист съм. Дори при едно провинение губя стипендията си. Освен това, за бога, ако искам кошмари, по-добре да хапна „бурито“ и да изгледам някой филм на ужасите в полунощ.

— Дяволски си прав.

— Джейми току-що потвърди нещо, което вече узнах от Дикхед в лабораторията. Тъй като няма рани, получени при самозащита, и следи от борба преди връзването, смятаме, че е била упоена с тази комбинация от наркотици, а после отнесена в стаята си, където е била обездвижена на леглото. С белезници на ръцете и въжета, направени от чаршафите, за краката.

— Искал е да се мъчи дори когато е в безсъзнание — промълви Пийбоди.

— И докато е била в безсъзнание, може би е използвал времето, за да прекара чиниите и чашата си през стерилизатора, може би дори е проникнал в контролната зала. Би имал време да свърши всичко това и да се върне в стаята й, преди тя да се свести.

— С изключение на бельото, дрехите й не са били свалени, а само повдигнати по време на издевателствата. Блузата й е разкъсана на няколко места, но не е била употребена голяма сила. Това не говори за ярост, настървение, а за съзнателни, решителни действия. — Ив се обърна към Джейми, който понечи да каже нещо. Беше достатъчно да го погледне, за да го накара да замълчи. — Леките синини по лицето и тялото сочат, че е била удряна, но не особено силно. Петната по бицепсите и раменете издават, че е била притискана надолу. Протриванията на китките и глезените са от упорита, отчаяна борба. Убиецът не е бързал, укротявал я е с душене с ръце или възглавница, докато загуби съзнание, и тогава, предполагаме, че е развързвал въжетата на глезените, обръщал я е и я е връзвал отново. Най-вероятно е изчаквал, докато се съвземе, и я е изнасилвал пак. Изглежда е повторил тази поредица от действия няколко пъти. — Ив отново погледна към Джейми. Лицето му бе много бледо, очите — много мрачни, но не каза нищо. — Това ни разкрива много — довърши тя и изчака.

— Хм! Не е губил време и енергия да я блъска и подмята насам-натам — заговори Пийбоди. — Не е имал интерес да я наранява по този начин. Не си е направил труда да я съблече, защото му е било все едно. Не е целял подобен вид унижение.

Ив кимна.

— По-обидно е било да я остави облечена. Това прави деянието още по-долно. Проникване. Демонстриране на надмощие. Болка. — Сърцето й заплашваше да изскочи от гърдите. Погледна Рурк в очите, за да възвърне спокойствието си. — От лабораторията потвърдиха, че чашата, оставена на кухненския плот, е съдържала същите наркотици като откритите в кръвта й. Потвърдено е и че белезниците на китките й са стандартни полицейски. По тях са открити следи само от нейна кръв и тъкан. Досега криминолозите не са намерили следи от убиеца на местопрестъплението. Нищо с неговата ДНК по тялото на жертвата. Запечатал се е. Пийбоди, свидетелските показания.

— С лейтенанта разпитахме две от приятелките на жертвата, за които знаем, както и Джейми. Разговарях и с още две от списъка, даден от родителите й. От всички тях единствено Джо Дженингс потвърди, че е знаела за мъж, с когото жертвата се е срещала. Твърдял, че е на възраст деветнадесет години и е студент в Колумбийския университет, но родом от Джорджия. Запознали се преди няколко седмици в парка, където Дийна често тичала, и започнали да се виждат тайно. Всички разпитани свидетели потвърдиха, че жертвата е имала джобен компютър и линк, но никое от двете устройства не беше открито на местопрестъплението или в жилището. Заключихме, че убиецът ги е взел, тъй като е било възможно да има записани разговори и негови съобщения. Никоя от приятелките и близките на Дийна не може да идентифицира този мъж, според показанията им.

— Според показанията на Джо — продължи Ив, — жертвата е казала на неидентифицирания мъж, че баща й е полицай от отдел „Незаконни вещества“. Тогава той признал, че преди време е бил арестуван за употреба на наркотици, и изглежда е използвал това, за да я убеди да пази връзката им в тайна от приятелите и семейството си.

— И тя, разбира се, се е съгласила. — Джейми погледна към Ив и тя кимна. — Ако е казал, че се срамува и се чувства зле заради това, Дийна би се съгласила, за да не го поставя в неудобно положение. Тя не искаше да създава неприятности на никого.

— Освен това — изтъкна Макнаб — е имала тайно гадже. Което е много вълнуващо за хлапачка на тази възраст.

— По всичко личи, че жертвата не просто го е пуснала в дома си в нощта на убийството, а го е очаквала. Отново според показанията на Джо, тя е очаквала приятелят й да намине да хапнат нещо за вечеря, а после да я заведе на театър. В паметта на готварската печка са регистрирани две единични пици, едната с месо — жертвата е била вегетарианка — програмирани около осемнадесет и тридесет. Поела е първата доза наркотик с безалкохолното.

— Първата доза? — попита Фийни с недоумение.

— Дал й е и втора около полунощ. Предполагам, че убиецът е знаел кога трябва да се върнат родителите, късно следобед. Мисля, че тази втора доза е била дадена, за да имаме настоящия резултат от токсикологичния анализ. Не е можел да знае, че родителите й ще решат да се върнат няколко часа по-рано от планираното. Оставил е чашата на плота, за да бъде сигурен, че ще я изследваме и ще открием следите от наркотика.

— Шамар за Макмастърс. — Фийни смръщи вежди, четейки доклада от токсикологичния анализ на стенния екран. — Логичен извод. Ако имаш зъб на ченге и търсиш начин да му навредиш чрез семейството му, как ще постъпиш? Безспорно така, че за ченгето да бъде очевидно, че е отмъщение. Освен това всички знаем, че извратенякът не е можел напълно да контролира малката преди това. Било е рисковано да увлече Дийна в играта на тайна връзка. Момичетата на тази възраст си споделят. Казала е това-онова на приятелката си.

— Така е било по-забавно. — Ив смени изображението на екрана със снимката на Дийна от личната карта. Млада, свежа и усмихната девойка. — Било е и по-лично. Не просто в къщата, а в прекрасната спалня на момичето. А и тя му е отворила вратата. Потвърдено ли е?

Фийни кимна.

— Няма следи от блокиране на камерите, от манипулации с устройствата на прозорците и вратите. Времевият отрязък съвпада с твоя. Ключалките са били деактивирани отвътре, по обичайния начин, около осемнадесет и тридесет часа, и веднага отново задействани отвътре. Пуснала го е в къщата и е заключила. В двадесет и три часа и осемнадесет минути вратата на контролната зала е била отворена с парола и камерите са били изключени по нормалния начин.

— Измъчвал я е близо четири часа дотогава. — Ив си представи, не можеше да спре да си представя какво е да бъде изнасилвана и наранявана часове наред. — Дала му е кода. Не е било нужно сам да го разбива. Можел е лесно да го изкопчи от нея.

— Тя беше дете на полицай — възрази Джейми. — И беше умна. Не мисля, че му е било лесно.

Явно младежът не можеше да разбере. Как би могъл, когато никога не го е преживявал?

— Четири часа изнасилвания, мъчения и душене. Казва й: „Добре, ще си тръгна, но трябва да изключа камерите, да взема дисковете“. Може би тя отказва първоначално, може няколко пъти. Той продължава да я измъчва, отново и отново й причинява страдание: „Дай ми кодовете, Дийна, и всичко това ще свърши“.

— Не му е дала кодовете за достъп до дисковете, поне не истинските — намеси се Макнаб. — Навярно не ги е знаела. Не е имало и защо да ги знае. Сам ги е налучкал и не му е отнело много време. Може би десетина минути, което означава, че има известни умения и добра техника. Според паметта на системата дисковете са били извадени в двадесет и три часа и тридесет и една минути. Хардовете са изтрити или блокирани, но успяхме да установим часа. Може би ще успеем да извлечем и изображенията. Няма да бъде лесно, но ще опитаме. Системата е „ултра“. Колкото по-модерна е една система, толкова повече защити има срещу изтриване, а с това се увеличават и шансовете ни да възстановим нещо изтрито или блокирано.

— Тогава първо се заемете с това — каза Ив и продължи с разказа си: — След като се е добрал до дисковете, заличил е каквото е могъл и е изключил камерите, се е качил при нея за още час или два.

— Тръгнал си е през входната врата — продължи Фийни вместо нея. — Отворил е ключалките отвътре, настроил ги е да се затворят в четири часа и три минути.

— Това му е дало достатъчно време след настъпването на смъртта да заличи следите си и да остави чашата. Без бързане, без паника, стъпка по стъпка. Но е имал ясен план — промърмори Ив. — Тръгнал си е рано, за да не бъде забелязан. Все пак, пристигнал е по светло, а никой не го е видял. Умело се слива с тълпата и се придвижва незабелязано. На три преки оттук има няколко спирки. Поръчах копия от всички дискове от охранителните камери, но… — Не възлагаше големи надежди на тези записи. — Щом е достатъчно умен, за да направи всичко това, не би допуснал да бъде заснет от охранителни камери на спирка близо до местопрестъплението. Най-вероятно се е придвижвал пеша. Ако свърталището му се намира по-далеч, може би е хващал такси и е слизал на десетина преки. Или е ползвал автобус. А може би има собствено транспо.

— В събота най-вероятно се е придвижил пеша — отбеляза Рурк. — Тогава градът беше оживен. Времето беше хубаво. Кой би обърнал внимание на момче или млад мъж? Сигурно е бил добре облечен, но така, че да не привлича погледите. Слънцето беше силно, така че сигурно е носел слънчеви очила, може би шапка или качулка. Може би е бил със слушалка в ухото, сякаш слуша музика, или е използвал линка си, все едно говори или пуска съобщения. При възможност се е смесил с група хора — на неговата възраст. Сред други би станал още по-незабележим. Ако човек възнамерява да извърши престъпление в друг квартал, най-добре е да се слива с тълпата. Аз на негово място бих използвал линка си, когато наближа на две преки, за да се обадя на мишената.

Ив присви очи.

— За да й кажеш, че си на път. За да се увериш, че няма търпение да те види. „Наблизо съм. Уговорката ни остава, нали?“ Нещо подобно.

— Да. Тогава тя застава до прозореца и наднича, докато си говорят. Готова е да му отвори още преди да е изкачил стъпалата. Той влиза, въпрос на секунди. — Рурк сви рамене. — Е, така бих го разиграл аз.

— Нейният линк е в ръката й, ето така — добави Ив. — Така няма да бъде нужно да го търси после, в случай че тя го прибере в чантата си. Хитро и ефективно. Пасва на почерка му.

Тя закрачи из стаята, като потупваше с пръсти бедрото си.

— Ще обиколим останалата част от квартала. И парка. Най-добре е да започнем с парка. Пийбоди, отиваме там сутринта. Фийни, твоят екип да започва с електрониката. Съсредоточете се върху системата за сигурност. Аз ще проверя в архива за подобни престъпления и ще се свържа с Майра за психологически профил. В момента униформени обикалят местата, които Дийна често е посещавала, други двама издирват Хуан Гарсия, пласьора на наркотици.

Фийни вдигна поглед към снимките от местопрестъплението.

— Този тип не действа по такъв начин.

— Съгласна съм, но трябва да проучим и него, и други, чиито имена изникнат от файловете или спомените на Макмастърс. Вероятността да е ходил с нея някъде, където я познават, е нищожна. След първата среща е трябвало да я отведе далеч от обичайния за нея периметър, на кино, но не в това, в което е свикнала да ходи. В парка? Може би са си уговаряли срещи на по-отдалечени алеи, където той каже.

— Ако е било отмъщение… — Фийни започна да размишлява на глас и Ив му кимна. — Ще прегледаме материалите по случаите на Макмастърс и отново ще поговоря с него, ще се върнем назад. Джейми, мислиш ли, че тя би разпознала бандит?

— Да, сигурно. Беше умна, както казах. Беше наясно какво се случва на улицата, не беше съвсем наясно само… със себе си. Надявам се, разбирате какво имам предвид. Но определено знаеше как да бъде предпазлива, какви типове да избягва.

— Какъв тип мъж би я привлякъл?

— Ами… трябва да е чист. Не само външно. Трябва да изглежда добре, да говори добре. Джо твърди, че й е казал, че учи в Колумбийския университет? Би се хванала на това, защото аз уча там, а и тя също щеше да кандидатства догодина. Мръсникът е използвал това, за да се сближат? А, и с маниери. Учтиво държание. Ако е твърде напорист, би я отблъснал.

„В Ню Йорк има безброй други училища — помисли си Ив, — а той избира точно това, в което учи един от най-близките й приятели и където самата тя възнамерява да следва.“ Не беше просто съвпадение.

— Опознавал я е, следил я е, изучавал я е. И не е бързал. Не, не е някой търговец на незаконни вещества или негова горила. Макмастърс е направил резервацията за почивката десет дни предварително. Копелето се е подготвило. Това е била неговата златна възможност. Дийна със сигурност му е казала за повишението на баща си.

— Изпрати ми съобщение още същата вечер — обади се Джейми. — Мисля, че е казала на всички, които познаваше. Много се гордееше. Бях изненадан, когато разбрах, че не е отишла с родителите си на почивката, за да го отпразнува с тях.

— Момичето току-що е започнало романтична връзка — изтъкна Пийбоди. — Защо да заминава с тях за уикенда, когато може да остане у дома и да бъде с любимия. Дори ако се е двоумяла, е била достатъчна една негова дума — например, че ще му липсва — за да остане.

— Ще тръгнем по следите, които имаме. Пийбоди, свържи се с някого в Колумбийския университет, за да проверим минималната вероятност да й е казал истината. Искам списък на всички студенти от мъжки пол, както и на всички настоящи служители, назначени през последните пет години, на възраст от осемнадесет до тридесет години. След като свършиш това, звънни на Бакстър. Двамата с младия му помощник да се включат в разследването. Искам да поемат Гарсия, а после да продължат с разпитите на съседите в радиус от три преки от местопрестъплението.

От офиса си Ив провери архива за подобни престъпления и използва гениалната идея на Фийни да се свърже с международната база данни за криминални деяния, за да направи проучването глобално и дори космическо.

Докато компютърът работеше, тя започна да подрежда второ табло с материали в офиса си. Образът на Дийна — жива и мъртва — щеше да остане с нея, докато работи по случая.

— Умно момиче — промърмори Ив, докато закачаше снимки, доклади и отбелязани часове. — Дъщеря на полицай. Всички казват това. Но дълбоко в себе си ти си обикновено момиче. Симпатично момче ти обръща внимание, казва каквото трябва, гледа те по особен начин. И вече не си толкова умна.

Бе преживяла това. Не беше дъщеря на ченге, а самата тя закалено, цинично ченге. И не друг, а Рурк я обгръщаше с внимание, изричаше подходящите думи и я гледаше по онзи специален начин. Не можеше да твърди, че е била умна. Бе нарушила собствените си правила, бе поела риск, бе хлътнала по мъж, за когото знаеше, че е опасен, че е бил заподозрян в убийство.

Не, тогава не бе умна. Бе заслепена и омаяна. Как можеше да очаква нещо друго от Дийна?

— Зная какво си изпитвала или си мислела, че изпитваш — промълви Ив. — Зная как е влязъл под кожата ти, разрушил е бронята ти, надвил е здравия ти разум. Аз имах късмет. Ти не. Но зная как те е спечелил.

Сега, вместо да разсъждава като момичето, трябваше да започне да мисли като убиеца.

Обърна се към автоматичната печка и се замисли за миг.

Кафе, спомни си тя. Първият й подарък от Рурк бе пакет кафе. Истинско. Неустоимо за нея и по-ценно от шепа диаманти.

Очарователно, съобразително… и право в целта.

Дали и тя бе получила някакъв подарък. Нещо малко и много подходящо?

Върна се до бюрото си, разгледа внимателно снимката на Дийна. Музика и театър, спомни си Ив. Имала е голям интерес и към двете. И към четенето. Толкова много дискове с музика. Може би бе записал музикален микс, създаден специално за нея. Или поезия. Нали жените се впечатляваха от поезия, особено ако е от мъж?

Искала да се присъедини към Корпуса на мира или „Образование за всички“. Но едва ли можеше да се намери подходящ подарък, свързан с това.

Компютърът даде сигнал, че първото търсене е приключило. Седна да прочете информацията за случаи на изнасилване и убийство.

Нищо не се открои, въпреки че ги прочете и анализира внимателно и повече от час проверяваше вероятности. Търсенето в международната база данни доведе до същия резултат. Имаше няколко тънки нишки за проследяване, но дълбоко в себе си знаеше, че всичко това няма да доведе до нищо. Просто трябваше да бъде свършено заради процедурата.

Бе елиминирала половината от незначителните вероятности, когато влезе Пийбоди.

— Получих частичен списък от университета — на настоящите студенти и служители. На бившите мога да получа най-рано утре. В момента има шестдесет и трима студенти от мъжки пол от щата Джорджия, четирима преподаватели, един охранител и двама други служители. Охранителят е на възрастовата граница, точно тридесет, един от градинарите е на двадесет и четири и работник по поддръжката е на двадесет и шест.

— Ще проучим миналото им, на всичките.

— Едва ли миналото му е истина.

— Според мен й е казал достатъчно верни неща, та ако като полицейска дъщеря реши да направи проучване, да се увери, че са истина. Твърде предпазлив е, за да не се подсигури.

Пийбоди кимна към печката, получи разрешение.

— Мислиш ли, че е студент там? — попита тя и отиде да програмира кафе.

— По-скоро е нагласил нещата така, че ако Дийна провери, да се увери, че е студент. Но може би вече се е погрижил да заличи уликите от регистъра. Ето как би постъпил съобразителен човек: намира студент, клонира личната му карта, приема неговото име или го променя, без значение. Можеш да бъдеш сигурна, че е имал нещо, което изглежда като студентска лична карта. С нея получаваш отстъпки, когато ходиш на кино, театър, концерти. Когато я е водил, е трябвало да показва картата си… и скенерът да отчита, че е валидна.

— Не се сетих. Ето затова получаваш малко повече кинти от мен. — Тя подаде на Ив прясно кафе. — Значи може би някой от тези шестдесет и трима е негов двойник. Или… или е имал съучастник.

— Действа сам. За да имаш съучастник, трябва да му се доверяваш. Нима е възможно чак такова доверие? Избягваш рискове, ако работиш сам. Бих се обзаложила, че личната карта на някой от тези студенти е била открадната или загубена през последните шест месеца. Дублира я, сменя снимката със своя, подправя основните данни, ако трябва. Ако Дийна се усъмни и провери, ще открие, че е регистриран като студент. Засега ще проучим тях. Всичките до един. Утре ще проверим дали някой е сменил личната си карта. Ти поеми първите тридесет — нареди тя, — аз ще поема останалите. Работи тук или у дома и се обади в домашния ми офис сутринта, точно в седем.

— А ти къде тръгна?

— Искам да се върна на местопрестъплението, за да огледам отново, после ще се заловя с досиетата на студентите. Копирай ги на домашния ми компютър.

— Добре, ако попадна на нещо, ще ти се обадя.

Ив пийна още кафе и позвъни на Рурк.

— Някакъв напредък?

— Няма да бъде нито бързо, нито лесно.

— Аз приключих тук. Ще отскоча до местопрестъплението за още един кратък оглед на къщата и после се прибирам.

— Ще те чакам в гаража.

— Нито бързо, нито лесно, нали така каза?

— С позволението на капитана, част от устройствата ще бъдат донесени в лабораторията ми у дома. Там имам по-добра техника. Пет минути.

Затвори.

Ив събра всичко, от което щеше да има нужда, изпрати копия от всички бележки, доклади и файлове на домашния си компютър. Докато се придвижваше към гаража, получи съобщение от един от полицаите, които разговаряха със съседите. Всички живеещи на улицата на жертвата вече бяха издирени и разпитани. И нито един от тях не бе видял никого да влиза или излиза от дома на семейство Макмастърс, освен самата Дийна през уикенда.

Може би Бакстър и верният му помощник Трухарт щяха да имат повече късмет, помисли си тя. Или тя и Пийбоди щяха да попаднат на следа при сутрешната си обиколка на парка. Но щом един престъпник не бе оставил никаква следа от себе си след изнасилване и убийство, щом бе отделил часове, за да се погрижи за всяка подробност, вероятността да е проявил небрежност и допуснал да бъде видян с жертвата бе нищожна.

Все някой някъде ги бе видял. Друг въпрос бе дали този някой ще си спомни.

Бяха се разхождали, сядали в заведения и търсили развлечения в града, и то седмици наред. Достатъчно бе да попадне на една следа, един човек, една пролука, за да потече порой от доказателства.

Отиде до колата си и се облегна на купето да нахвърля още записки на електронния си бележник.

Колумбийски университет. Студентска лична карта.

Джорджия. Южняшки акцент.

Истина или лъжа? Защо истина, защо лъжа?

Изчезнал джобен линк и компютър, може би електронен дневник, дамска чанта. Още нещо ценно в чантата? Прикриване на следи или трофей?

Вдигна поглед, щом чу стъпките на Рурк в гаража.

— Когато си набелязвал жертва, опитвал ли си се понякога да говориш с престорен акцент?

— Полицейското управление е странно място за обсъждане на тази тема, според мен. Щом работиш, аз ще карам.

Той изчака, докато се качиха в колата, преди да отговори на въпроса.

— Да, понякога избирах подходящ за ролята си. Но по-често ирландският си беше идеален. Може би го пресилвах, доближавах се до диалекта на Уест Каунти или се стараех да звучи превзето, като реч в държавно училище.

— Но ако е дълго планиран заговор или работа, за която са нужни няколко седмици и често общуване с жертвата, по-лесно и безопасно е да се придържаш към естественото. Пресилено или превзето, но близко до обичайния ти говор.

— Така е — съгласи се той, докато потегляше. — Една грешка, и цялата работа пропада.

— Нашият човек казва, че е от Джорджия. Тя харесва акцента, споделя с приятелката си. Умен е, а най-умно е да използваш това, което имаш, с което се чувстваш уверен. Може би е живял на юг, поне известно време. Казва й, че е студент в Колумбийския университет и може би е бил, или поне знае достатъчно, за да може да не се сконфузи, когато тя каже: „Хей, имам приятел, който учи там“. Няма смисъл да рискува с тези подробности. По-трудно е да се повярва, че е на деветнадесет, щом е способен на такова търпение, такава съсредоточеност. — Ив хвърли поглед към Рурк. — Всъщност някои са способни.

Той премина в друго платно, използвайки малка пролука в потока от коли.

— На деветнадесет аз имах зад гърба си перипетии за цял живот: подвизаване по улиците, преследвания, кражби и опити да се измъкна от калта. Вече бях усъвършенствал някои умения и се бях научил на търпение и самоконтрол.

— Убийството е нещо различно от кражбите.

— Разбира се, че е различно. Още повече, когато става дума за предумишлено убийство на невинно момиче.

— Всичко е в мотивацията, нали? За да го планира и изпълни така безупречно, е нужна силна мотивация. Но за някои мотивът е просто тръпката.

— Не прилича на убийство заради тръпката. Извършено е твърде прецизно. И хладнокръвно. — Той замълча, докато задмине високоскоростното такси пред тях и прекоси едно кръстовище, секунда преди да светне червено. — Когато отмъстих на хората, които изтезаваха и убиха Марлена, го направих хладнокръвно, с ясно съзнание. Някои биха си помислили друго, виждайки резултата, но нямаше никаква тръпка. Никаква.

Ив се замисли за дъщерята на Съмърсет — момиче, което Рурк бе обичал като сестра, убито като предупреждение към него.

— Няма нищо общо с това. Ако има някаква прилика, тя е между убийствата на Дийна и Марлена. Отмъщение. Не преставам да мисля за това. От друга страна, би могъл да я убие по други начини, по друго време. Да я отвлече, да подложи Макмастърс на агония, преди да я убие.

— Мислиш, че му е харесала ролята на кавалер. Впечатлява я, събужда чувства у нея. Може би се вживява в играта. Ако е имало тръпка, тя е била на този етап. Хладнокръвие и хладен ум. Нужно е да притежаваш и двете, за да започнеш любовен роман с момиче с ясната цел да отнемеш живота му.

Когато спря пред дома на Макмастърс, Ив слезе и застана на тротоара.

— Пристигнал е малко по-рано от този час. Трябва да е вървял пеша, най-логично е. Би могъл да дойде от всяка посока, дори през парка. Докато не открием някой, който го е видял, не можем да знаем. Носел е белезниците, дрогата. Вечерта е била топла, но сигурно е бил с яке. Много хлапета ги носят по-скоро за стил, отколкото защото е нужно. Белезниците са били в джоба му, може би и дрогата. Но е имал нужда от уреди за системата за сигурност, нали? Може би е носел чанта, малък сак или раница. Или просто са били в други джобове. Макнаб носи панталони с джобове къде ли не.

— Когато си с яке, можеш да пъхнеш белезниците отзад в колана си и да ги закриеш, както често правят ченгетата.

— Мисля, че е ходел съвсем нормално. Добре изглеждащ тийнейджър или колежанин, с чисти маркови дрехи. Никой не му е обърнал внимание. Мисля, че й се е обадил на линка, когато е бил на една-две преки, както ти каза. Може би само за да й каже: „Хей, наблизо съм“, или да се престори, че не е сигурен как да я намери. Това е хитро. Тя ще го напътства, ще се оглежда за него, ще отвори вратата, за да го посрещне още преди да се е изкачил по стъпалата.

— И тя е искала да влезе бързо и незабелязано, нали? Не е искала някой съсед да спомене пред родителите й, че е видял непознато момче да идва при нея в тяхно отсъствие.

— Имаш право. — Ив присви очи. — Да, имаш право. Може би дори са го обсъдили предварително, когато са се уговаряли. „Ще ти се обадя, когато съм наблизо, за да бъдеш готова.“ Малката им тайна.

Представи си сцената, докато се изкачваше до входната врата, разкъсваше полицейската лента и отключваше с универсалната си карта.

— Все пак възможно е някой да види. За него няма значение дали съседите ще споменат нещо. Тя скоро ще бъде мъртва, край на играта. Но трябва да внимава какво ще видят. Затова, да, бих се обзаложила за якето, може би шапка, слънчеви очила. Вървиш с наведена глава и ръце в джобовете, използваш слушалки. Може би ще опишат дрехите, но ще побързаш да се отървеш от тях. Може би ще дадат обща представа за ръста и телосложението ти. За цвета на кожата и косата. И какво от това? Очевидците често не могат да дадат конкретни показания. Просто ще са видели момче да влиза в дома на момиче.

Тя се спря във фоайето, мислено превъртя филма напред.

— Развълнувана е. Той я целува за поздрав. Все още е милото, срамежливо момче. Трябва да продължи да играе тази роля, за да я завърже, без да има шанс да се съпротиви, да избяга или да го одраска. Пуснала е музика. Обича музика, и двамата обичат. Може би го развежда из къщата или поне отиват до кухнята, за да вземат пиците, питиетата.

Ив продължи навътре, и Рурк с нея.

— Забавно е, вълнуващо е да вечерят заедно, само двамата. Той внимава да не докосне нещо или ако докосне, запомня, че после трябва да заличи отпечатъците си по него. Но отново е с ръце в джобовете. Срамежливо момче. Хлапаци са и решават да хапнат в кухнята. Ето тук. — Ив застана до кухненски ъгъл с яркосиня тапицерия и изглед към малък вътрешен двор с висока тухлена ограда. — Сядат един срещу друг, за да се гледат в очите, докато си говорят. Хапват, смеят се, флиртуват. Тя го пита: „Хей, искаш ли още газирано?“. Разбира се, че иска, и когато отива да му донесе, той сипва дрогата в чашата й. Толкова е лесно. За минута се чувства замаяна, отпаднала и когато „Зоунърът“ я хваща, просто се отпуска, задрямва. И той я отнася горе. — Ив тръгна по стъпките на убиеца към задното стълбище. — Тежала е четиридесет и няколко килограма. Била е отпусната, но не твърде тежка за млад, здрав младеж. По-умно е било да я качи оттук. Защо да хаби енергия? Ако е наблюдавал къщата преди това, в което не се съмнявам, отлично е знаел коя е нейната стая. Виждал я е през прозореца всеки път, когато защитният екран не е бил включен. Дори и да не е бил сигурен, не е било трудно да се досети коя е стаята. Цветът, плакатите. Всичко е типично момичешко. — Рурк не каза нищо, не биваше да я прекъсва. Знаеше какво прави тя — опитваше се да мисли едновременно като убиеца и като жертвата. — Първо искаш да я направиш безпомощна, да избегнеш всякакъв риск. Белезниците, чаршафите. Стягаш чаршафите, искаш да ги усети. Искаш да оставиш белези. Надяваш се да се бори. Знаеш, че ще се опита. Слизаш долу и разтребваш, пъхваш всички съдове, освен нейната чаша, в съдомиялната. Включваш на стерилизиране, за да заличиш всички следи. Проверяваш вратата на контролната зала. Няма смисъл да се мъчиш. Тя ще ти даде кода. Ще се постараеш да го изкопчиш. Събличаш се, напръскваш се със запечатващ спрей. — Ив се огледа, поклати глава с неодобрение. — Не, в друг ред. Правиш това още на долния етаж, преди да я отнесеш горе. Там не трябва да падне никаква частица от теб. Оставяш всичките си неща старателно подредени. След като приключваш с нея, вземаш чантата й, проверяваш съдържанието и я слагаш при своя багаж. Отново се качваш горе, оглеждаш стаята, за да се увериш напълно, че няма нищо, свързано с теб, на компютъра й, на настолния линк. Където и да е… — Тя замълча, закрачи из стаята, отново отвори чекмеджетата, които вече бе претърсила. — Дали е взел нещо, за да бъде във форма? За многократни изнасилвания е нужна доста енергия, доста издръжливост. Може би се е подсигурил. А може би не се е наложило да го използва: безпомощното й мятане в плен на кошмара, дори в безсъзнание, го е възбудило достатъчно. Когато постепенно се свестява, започва забавлението.

— Не се подлагай на това. — Сърцето му се късаше като от остри нокти, кървеше. — Знаем какво става по-нататък, не е нужно.

— Но е важна част от случилото се. Тя е… объркана. Отначало разсъдъкът й е замъглен от дрогата, после започва да усеща главоболието, пронизващата болка. — Ив сведе поглед към вече голия матрак на леглото. — Струва ми се, че би могъл да го направи по-лесно. Да й даде доза „Проститутка“ или „Зайче“. Такъв е бил изборът му. Не е искал тя да участва дори под въздействието на наркотик. Искал е да бъде ужасена и да страда. Дали й казва какво прави, или просто действа, без да губи време? Все още не мога да го видя ясно. Просто не го разбирам. Тя плаче. Само на шестнадесет е и част от нея пита с недоумение защо се случва това и не иска да повярва, че симпатичното момче е чудовище. Но дъщерята на ченге знае. Дъщерята на ченге проумява истината. Той иска тя да я проумее… Бори се дори по време на изнасилването и това ти носи голяма наслада. Бори се и докато плаче и умолява. Девствена е — още по-възбуждащо. Кърви оттам, където си я разкъсал, от китките, от глезените. Силна е и се бори упорито.

Рурк я наблюдаваше със свит стомах, докато тя изживяваше ужаса миг по миг. Ив вървеше из стаята, обикаляше леглото, където бяха извършени тези зверства. Дори докато описваше последните мигове от живота на младото момиче, гласът й звучеше спокойно.

Рурк не проговори, докато Ив свърши и започна повторно претърсване на стаята.

— Дори след толкова време с теб не преставам да се питам как го правиш, как можеш да се поставяш на мястото на тези хора, да виждаш нещата по техния начин.

— Налага се.

— Глупости! Това не е просто обективност, проницателност. Правиш го за тях. Правиш го за Дийна и другите, чийто живот е бил откраднат. Не е просто застъпване за мъртвите. Ти го изживяваш заедно с тях. Дори след всичко, което съм преживял, не зная дали бих имал куража да върша това, което ти вършиш всеки ден.

Тя се спря за миг да почине и притисна клепачите си с пръсти.

— Не мога да не го правя. Не зная дали някога съм имала избор, но зная, че сега нямам. Не мога да си го представя. Не само защото не сме намерили човек, който го е виждал. Кой е, защо е такъв, какъвто е, защо го е извършил? Не го виждам. Всичко е смътно. Мисленото изживяване на случилото се помага да добия малко по-ясна представа. — Отново потърка клепачи, съсредоточи се. — Колко време би ти отнело да извадиш дисковете от система като тази тук и да изтриеш харда?

— Има две защити и за изваждането на дисковете е нужен код, но познавам системата.

— Да, производство на твоя компания е, проверих. Но и той я е познавал. Бих се обзаложила.

— Е, в такъв случай ще са ми нужни около тридесет секунди за изваждането и още една-две за изтриването. Но той е вкарал вирус. Днес установихме това. Сложен вирус, който уврежда устройството и заличава информация и образи. Било е нужно време за зареждане и умения и пари, за да се сдобие с него.

— Не е добър колкото теб. Не го приемай като потупване по рамото, просто няма твоя опит. Щом може да мине за деветнадесетгодишен, едва ли е на повече от тридесет. Значи може би му е било нужно два-три пъти по-дълго време за изваждането и може би двойно повече за изтриването, щом е използвал вирус.

— Какво точно търсиш, Ив? Ако имам някаква представа, бих могъл да помогна с нещо, вместо само да стоя тук.

— Не зная. Нещо. Ти ми изпрати кафе, помниш ли?

— Моля?

— Някакъв жест на внимание, нещо, с което да я спечели. Малък подарък, не особено ценен. Ти ми изпрати кафе, след като се запознахме.

— Разпитваше ме като заподозрян в убийство.

— Номерът ти успя. Имам предвид, с кафето. Беше право в целта. Какво ли й е подарил той? Какво… знаех си! Знаех си, мамка му! — Ив извади един от стотиците дискове с музика. — „Специален микс за Дийна“, това пише на обложката. Виж, сложил е и стикер — голямо червено сърце с инициали.

— Нейните — ДМ, и неговите — ДП.

— Поне на името, с което й се е представил — потвърди Ив. — Джо каза, че се казвал Дейвид. Никога не се оказват толкова умни, за колкото се мислят. Трябвало е да потърси и това, да го вземе. То е единствената връзка, засега.

Постави го в плик.

— Знаеш, че шансовете ни да проследим този съвсем обикновен диск са едно на астрономическа цифра.

— Той го е записал. Все пак е връзка. — Тя отново се огледа, доволна за момента. — Добре, няма какво повече да узная от местопрестъплението. Поне днес. Трябва да поработя с това, което имам.