Нора Робъртс
Сродници в смъртта (22)

22.

— Късмет? — Ив се залюля на стола си и отвърна на самодоволната му усмивка със същата. — Кое е късмет? Че електронният отдел разби вируса ти? Или че знаем с какво си бил облечен на Нова година, когато си задигнал личната карта на Дариан Паудърс? Зная откъде си купил обувките, които носиш, Дарин, и колко си платил за тях. Както и за раницата, и за суичъра с емблемата на Колумбийския, с който си бил, когато си омаял Дийна при първата ви среща в Сентрал Парк. — Съзнателно се подсмихваше, заела поза, която издаваше нехайно подигравателно отношение. — Зная какъв еър борд караш и точно къде си го карал с Дийна в един дъждовен следобед през май.

— Пълни глупости.

Не изглеждаше изплашен, все още не, помисли си Ив. Но очевидно бе озадачен и се държеше леко предизвикателно.

— Продължавай да ни баламосваш, нещастнико! — почти изръмжа Пийбоди и Ив си помисли, че трябва да научи новото си „лошо ченге“ да се владее.

— Знаех как изглеждаш, когато ти устроих капан на пресконференцията, ден след като изнасили и удуши Карлийн Робинс. Да, Дрю. Зная как в действителност се казваш, къде си роден… и с какво име са те наричали, когато майка ти си е търсела белята в Чикаго.

Това бе попадение право в целта и Ив го забеляза. В очите му пламна гняв. Бързо успя да го прикрие, не можеше да се отрече, но тя го бе видяла и продължи да човърка раната му.

— По-умни сме от теб, Дарин. Извади късмет на поклонението, безспорно. Но, изглежда, късметът започва да ти изневерява. Както е изневерил на майка ти в онзи бардак в Чикаго.

— Мери си приказките.

— Защо? Ти си окован и под стража. Имаш известни компютърни умения, но твърде посредствени. Не си намерил начин да блокираш камерите и ключалката, да проникнеш през системата отвън. А вирусът? — Ив разкърши рамене, лениво се протегна. — Добър опит, отвори доста работа на електронния ни отдел. Но е факт, че не си особено добър, дори за новак. Впрочем, нищо чудно, щом си научил всичко от баща си.

— Е, зависи. — Пийбоди сви рамене. — Не сме сигурни дали баща му е Винсънт или Ванс Поули. Майка му се е чукала и с двамата.

— Точно така. — Ив махна с ръка, а Дарин стисна зъби. — Питам се дали и майка ти е знаела чий син си, щом е спяла и с двамата. Всъщност може да е бил някой друг. Била е проститутка.

— Затваряй си шибаната уста.

— Или ти ще ми я затвориш, а, Дарин? Както на Дийна и Карлийн, с възглавница, след като си ги изнасилил? Питам се дали тогава, докато си ги гледал в очите и си разкъсвал плътта им, си виждал майка си. Така ли го вдигаше, Дарин? Като си мислиш за мамчето и си представяш, че чукаш нея? — Ив не трепна, когато той рязко се изправи, ръцете му се свиха в юмруци и веригата на белезниците му издрънча. — Иска ти се да ме удариш? Гадно е да си с вързани ръце, нали? Сега знаеш как са се чувствали Дийна и Карлийн. Разочарован си, че няма да гледаш как майката на съдия Мимото се мъчи, да слушаш писъците й. Или Елис Уогман — добави тя, прикова поглед в очите му и изрецитира имената на другите набелязани жертви.

— Открихме ги всичките — каза Пийбоди с явно презрение. — Наистина имахме страхотен късмет.

— Сега няма да можеш да довършиш пъкленото деяние в памет на развратната си майка. — Дарин пъхна ръце под масата, опита се да я преобърне, но Ив и Пийбоди я натиснаха. — Да, мъчително е — продължи да го дразни Ив. — Да бъдеш безпомощен. Да бъдеш под нечий контрол.

Мускулите му трепереха от усилието. Накрая се отказа и седна отново.

— Щом имате толкова доказателства срещу мен, защо си губим времето тук?

— Защото за това ни плащат. Ако бързаш, просто разкажи всичко, за да се запише — подкани го Ив. — Изгаряш от желание да го направиш, зная. Ще бъде страхотно удоволствие да се похвалиш с подвизите си. Дори ще ти помогна да започнеш. Дебнел си жертвите си от месеци, проучвал си ги, планирал си. По дяволите, кроил си този замисъл от години. Откакто се помниш. Предполагам, че си избрал да започнеш с Дийна, защото е била най-лесната. Срамежлива хлапачка, девствена, лесно е било да я омаеш с жестове на внимание, с вълнуващата идея да има тайно гадже от Колумбийския университет. Учил си там, така че познаваш района. Нейният приятел Джейми Лингстрьом учи там и си се постарал да събереш малко информация, да споменеш имената на хора, които познава. Така си спечелил доверието й.

Той сви рамене.

— Ако очакваш да ти предложим сделка, както са предложили на майка ти, когато е била хваната да упражнява курвенския занаят преди двадесет години, грешно си правиш сметката.

Дарин оголи зъби в злобна усмивка.

— Можеш да кажеш на Макмастърс, че курвата беше скъпоценната му дъщеря. Чуках я седмици.

Ив се спогледа с Пийбоди.

— Нима наистина смятахме този идиот за умно момче?

— Да. Определено сме грешали, защото всички отлично знаем, че единственият начин да вкара жалкия си чеп в тялото на Дийна е бил да я дрогира, върже и изнасили.

— А на майка му е било достатъчно да платиш.

— Млъквай, мамка ти! Нищо не знаеш.

— Просвети ме. Обясни ми защо смяташ, че хората, свързани с ареста на майка ти в Ню Йорк преди двадесет и една години, са виновни за смъртта й в Чикаго преди деветнадесет. Помогни ми да направя връзката, Дарин.

— Онова шибано ченге я съсипа. Натопи я.

— Макмастърс я е натопил?

— Подхвърлил й наркотици, изнудил я да спи с него, а това е същото като изнасилване. После замазал положението, изкарал я проститутка. Майка ми беше най-добрата фалшификаторка на всички времена.

Ив смени тона, добави нотка на възхищение в гласа си.

— Умеела е да фалшифицира лични карти.

— Можеше да приеме всяка самоличност, да получи всичко, което поиска. Но какво от това? Никой не е пострадал.

— А хората, които е измамила? А Винсънт Поули?

— Шарани. — Дарин отново сви рамене. — Били са глупави и са се хванали. А Вини винаги е бил неудачник, завижда на баща ми, защото не може да се мери с него. Майка ми е имала нужда от място, където да живее, когато е била бременна с мен, а баща ми е лежал в затвора. Спяла е с онзи нещастник само заради мен.

— Тя ли ти каза това?

— Никога не е говорила за случилото се. Но то я е съсипало. Отнело е живота й, преди онези ченгета да я изпратят на сигурна смърт при Жребците в Чикаго.

— Интересно. — Ив смръщи вежди, прелисти докладите в папката си на масата. — В документацията ми няма нищо подобно. Откъде получи тази информация?

— Баща ми ми каза всичко. Как са съсипали живота й, преди да я убият, как семейството ни се е разпаднало, защото ченгетата са я принудили да им стане информатор.

— Значи… чикагските ченгета са принудили майка ти да се сдуши с Жребците?

— Макмастърс го е организирал. Била е пречупена, когато е излязла от затвора, и е използвал това. Бил е близък с онази корумпирана съдийка и заедно са я накарали да слухти и да донася, иначе щели да я изпратят обратно в панделата.

— Но е била убита в Чикаго.

— Опитала се да се измъкне, да ме отведе, но той я издирил и изпратил чикагските ченгета да я тормозят.

— Трябва да е бил луд по нея, за да си направи толкова труд.

— Така е било.

— От баща си ли узна това?

— Сам ме отгледа, защото те я убиха. Гаврили са се с нея, заключили са я и са я изнасилили. Беше красива, а я убиха.

— А тя те е обичала — каза Пийбоди, сякаш с известно съчувствие. — Пожертвала се е заради теб.

— Живееше заради мен. Имахме хубав живот. Не бяхме длъжни да играем по ничии правила. — Дарин сви ръцете си в юмруци на масата. — Беше свободна и красива. Затова Макмастърс я е искал за себе си, затова я е принудил да бъде с него. После е трябвало да се прикрие. Изпратили са онази кучка да ме отведе.

— Джейни Робинс.

— Макмастърс я е въртял на пръста си, както и останалите. Опитали са се да ме отнемат от баща ми, но той се е борил за мен. Обещал на майка ми, че ще се грижи за мен.

— А началникът на Робинс, прокурорът, съдията, всички останали?

Лицето му отново стана студено, безизразно.

— Всичките са виновни, по един или друг начин.

— И с баща ти измислихте как да отмъстите за майка ти, как да накарате онези, които са я наранили, да си платят.

— Защо да остават ненаказани? Защо да продължават живота си спокойно, със семействата си?

— Значи баща ти Ванс е определил реда. Той е избрал Дийна за първа жертва.

— Заедно го решихме. Ние сме тандем, винаги сме били.

— Значи той е можел да проучва една жертва, докато ти преследваш друга. Много ефективно.

— Ние сме тандем — повтори Дарин, — винаги сме били.

— Можел е дори да отскочи до Колорадо, за да проучи прокурора, докато ти си зает тук с Дийна. Как решихте да убиете сестрата там, а не майката, например?

— Сестрата е в Ню Джърси, за бога! Елементарна география.

— Той я следил в началото, нали? До първия контакт.

— Нали ви казах, че сме тандем? Той започваше наблюдението и компютърните проучвания, събираше информация, после аз… — Изражението му стана напрегнато. — Няма да кажа нищо повече за баща си.

— Добре. Защитавай го, както е направила майка ти. Ти влизаш в затвора, той остава на свобода. Пак старата песен. Само че няма да лежиш година и половина като нея. Ще получиш две доживотни присъди без право на замяна, плюс още двадесет и пет години за опита за убийство на госпожа Мимото.

— Дълго време — отбеляза Пийбоди, — като се има предвид младостта ти. Знаеш ли, Далас, обзалагам се, че Ванс си е осигурил алиби за часа на всяко убийство, извършено от малкия. Това е в стила му.

— Няма значение. Старият е страхливец. Хванахме голямата риба и сега ще се мята сама на брега.

— Ако мислите, че ще издам баща си, вие сте луди. Никога няма да го намерите.

— Не ме е грижа ни най-малко. Само ти ми трябваш, Дарин. Млад си и като те гледам, ми се иска да запея и затанцувам. Защото това означава, че ще прекараш почти век в кафез на друга планета. Ще имаш предостатъчно време да размишляваш за това как си бил изигран.

— Мислиш, че ще ме изплашиш? Струваше си само за да видя Макмастърс да стои до ковчега на дъщеря си. Още по-добре е, че сега ще знае защо. Всеки ден, всеки път, когато си поеме дъх, ще знае, че е убил собствената си дъщеря, в деня, когато уби майка ми.

— Ще ти дам бонус. Можеш да го накараш да страда още повече. Като ни опишеш подробно какво стори с Дийна.

Устните му се разтегнаха в усмивка.

— Имаш право. Наистина беше лесна.

Почувства гадене, стомахът й се сгърчи от отвращение. Вече бе видяла почти всичко във въображението си. Но той го разказа отново, с най-малки подробности. Не изпитваше наслада, забеляза Ив. Но хладната му изчерпателност бе по-ужасяваща от злорадство.

Бе направил каквото е смятал за свой дълг. Това, мислеше тя, на което единствено е бил способен.

Когато завърши разказа си за убийствата на Дийна и Карлийн и разкри намеренията си за другите жертви, той се облегна назад и спокойно погледна Ив.

— Е, достатъчно ли е?

— Приключихме с теб. Ще те отведат в килията ти. Съдът ще ти назначи адвокат, ако не повикаш свой.

— Нямам нужда от адвокат. Нямам нужда от съдебен процес. Вашите закони не означават нищо за мен. Млад съм, както казваш. Рано или късно ще намеря начин да изляза, да се върна. И да довърша започнатото.

— Не се и съмнявам. — Ив стана. — Запис — изключен. Пийбоди, повикай някого да отведе Дарин в килията му.

Изчака, докато Пийбоди излезе.

— Той те е накиснал, Дарин, човекът, когото боготвориш. Изопачавал е съзнанието ти още откакто си бил бебе, за да прикрива собствените си действия, собствената си вина. Накиснал те е както майка ти, както брат си. Изложил е майка ти на опасност тук, в Ню Йорк, и отново, в Чикаго. Защото е искал бързи пари. Защото е искал тя да свърши работата вместо него. Защото е бил и си остава страхливец.

— Лъжеш, кучко!

От устата му пръсна слюнка, злобната усмивка не слизаше от лицето му.

— Защо да лъжа? Накрая ще стигнеш сам до този извод. Ванс Поули е използвач.

— Нищо не знаеш, по дяволите!

— Зная повече, отколкото можеш да си представиш — каза тя, мислейки за първите осем години от живота си. — Причината да ти го казвам е, че все някога през дългите години в бетонната килия ще се замислиш върху това. Ще се замислиш, ще си зададеш въпроси и може би ще проумееш истината. Искрено се надявам да я проумееш. Защото тя ще те накара да страдаш. Баща ти е убил майка ти.

— Лъжкиня!

Ив само поклати глава.

— Нямам никаква полза да те лъжа. Приключих с този случай и с теб. Ще имаш дълго време за размисъл. — Обърна се към вратата, кимна на двамата униформени, които влязоха. — Отведете това жалко нищожество в килията му.

Тя остана на мястото си, притисна ръце към лицето си. Силно го потърка, сякаш за да отстрани пласт грозни спомени.

Обърна се към Макмастърс, когато той застана на прага.

— Съжалявам, че трябваше да чуеш това.

— Няма за какво. Тя беше моя дъщеря и трябваше да узная… всичко. Сега тръгваш по петите на бащата?

— Да.

Макмастърс кимна.

— За мен това е достатъчно. Излизам в отпуск. Със съпругата ми имаме нужда от време. Каръл ме помоли да ти поднеса извиненията й.

— Няма нужда.

Лицето му бе непоносимо тъжно, непоносимо уморено.

— Тя има нужда. Моля те, приеми ги.

— Тогава приемам.

Той отново кимна.

— Довиждане, лейтенант.

— Довиждане, капитане.

Ив направи копие от записа, събра разпечатките. Когато влезе в офиса си, Рурк, който гледаше през прозореца, се обърна към нея.

— Изглежда, ти става навик. Не знаех, че си тук.

— Дойдох преди малко. Но навреме, за да чуя последната част. — Приближи се, погали я по бузата. — Беше трудно за теб. Ужасно беше да чуеш как описва стъпка по стъпка какво е сторил с момичето и с младата жена.

— Ще има и по-лошо. Винаги има по-лошо. — За миг почувства в себе си това, което бе доловила в очите на Макмастърс. Непоносима тъга. — Подобни изроди те карат да мислиш, че жестокостта няма граници.

— Далас… — Пийбоди се поколеба на вратата дали да влезе. — Исках само да ти кажа, че аз ще напиша доклада. Майра е в стаята за наблюдение, както ти искаше, и ще запише изводите си.

— Добре. Не се тревожи за документацията. Върви. Аз трябва да уредя още някои неща. Направи ми услуга и се погрижи за онази работа с Луиз. Поне последната част от репетицията.

— Няма проблем, ако закъснеем. Тя ще разбере.

— Да, сигурна съм, но няма смисъл. Върви. Ако ти си там, няма да се чувствам виновна за закъснението си.

— Добре. Ще бъде хубаво да се отърсим от всичко това и да участваме в нещо… весело.

— Да. Идвам след час-два. — Ив въздъхна, щом стъпките на Пийбоди се отдалечиха. — Весело. Не съм в настроение за весели неща. Компютър, покажи карта на Манхатън, Лоуър Уест.

— Защо? — попита Рурк, когато компютърът изпълни командата.

— Не си чул всичко. Самопризнанията му уличават стария. В съучастие в заговор за убийство и опит за убийство. Без да се усети. Също така не ми разкри директно къде е свърталището им, но каза, че е вървял пеша до дома. След като е убил Робинс, се е прибрал пеша. — Разтри тила си. — И кафето. Чашите за еднократна употреба. Тези чаши с надпис „Хотс Кафес“ се употребяват навсякъде. Но едва ли е вървял от единия до другия край на острова, по-скоро е взел кафето от заведение, което му е било на път. Може би по-близо до бърлогата му, отколкото до местопрестъплението. Значи от дома им до мансардата в Сохо се стига бързо пеша.

Рурк застана зад нея и започна да разтрива врата и раменете й.

— Тогава информацията, която ти намерих, ще те зарадва.

— Каква информация?

— За охранителната система. Опитай се да се отпуснеш поне за минута. Цялата си стегната. Порових се в няколко насоки, използвах и находките на екипа на Надин. И сведох списъка до десетина вероятности, които, предполагам, че ще искаш да провериш.

— Страхотен си! В набирането на информация, но и в разтриването — поясни тя.

— Просто си върша работата. Ето, сега е малко по-добре. — Рурк се отдръпна назад, извади джобния си компютър. — Ако добавим географския елемент към параметрите… Получаваме не десет, а една-единствена възможност.

Очите й светнаха от въодушевление.

— Казвай!

— И това е моя работа. — Задържа устройството далеч от нея. — Компания „Передайн“ в Уест Вилидж.

— Не индивидуален клиент, не обичайните инициали. Само „П.“. Може би затова досега ми убягваше.

— А може би защото „Передайн“ е регистрирана като клон на „Ирис Сомърс Мемориъл“.

— „И. С.“ Хитро. Е, щом си го открил, значи ти си по-хитър. Трябва да направя справка, за да се уверя, че не е…

— Вече я направих — каза й той. — И… в Ню Йорк няма регистрирани клиенти на никоя от двете компании. Фиктивни са.

Тя се обърна и бързо излезе в общото помещение.

— Бакстър.

— Добра работа, Далас. — Намигна й и козирува. — Обичам да зная, че почивката ми е заслужена.

— Все още не си свободен. В конферентната зала след пет минути. Трухарт, с Бакстър.

— Но…

Ив им обърна гръб и извади комуникатора от джоба си в движение.

— Фийни, намерихме бърлогата на копелето. В конферентната зала. Веднага.

— Искам и аз да играя — настоя Рурк.

— Заслужаваш. — Овладя се, преди да го сграбчи и целуне страстно в коридора, пълен с ченгета. Вместо това му се усмихна широко. — Ще ми донесеш ли кутия пепси?

* * *

След по-малко от деветдесет минути кокетната тухлена къща в Уест Вилидж бе обградена. Цивилни полицаи седяха на маса пред близкото бистро, чакаха в коли или се разхождаха по тротоара. Ив си купи соев хотдог от сергия, зад която стоеше Дженкинс.

— Някои дават бакшиши — каза й той. — Ще ги задържа.

— Не ме интересува.

— Може да е офейкал, лейтенант.

Подаде й хотдога.

— Няма причина. Синчето не му се е обадило. Все още не е поискало. Ако му хрумне да използва правото си, ще проследим обаждането. Поули знае, че в момента шибаното му отроче убива възрастна жена.

Рурк взе втория хотдог и продължи с нея по тротоара.

— Лесно мога да проникна вътре.

— Да, и това ще направим, ако не се появи до час. Имаме съдебна заповед. Но щом сензорите показват, че къщата е празна, предпочитам да изчакаме. — Тя отхапа от хотдога. — Ще изчакаме да се върне, да влезе в онова малко дворче. Там няма накъде да бяга. Господи, къщата на Луиз е само на една пряка. Минах оттук преди няколко дни. Може да съм се разминала със стария негодник на улицата.

Рурк хвана ръката й, преплете пръсти с нейните.

— Част от прикритието ни — непринудено каза той.

— Добре. Не си е у дома, защото трябва да бъде на място, където ще го забележат, където ще получи касова бележка с час. За всеки случай. Винаги е пазел собствения си задник.

Неприятна тема за хубава лятна вечер, помисли си Рурк, но трябваше да я обсъдят.

— Защо е превърнал момчето в убиец?

— Може би не е било нужно да го моделира. Не зная, по дяволите. Това е въпрос за Майра или някой неин колега. Предполагам, че не е можел да намери покой. Може би това е бил неговият начин да изопачи нещата — не само за да бъде герой в очите на Дарин, а и сам да повярва в приказките си. Всички други са виновни. Трябва да бъдат наказани.

— Причините имат ли значение за теб?

— Не, не мисля.

— Далас?

Ив се обърна, видя Чарлз Монро, бъдещия младоженец, да се усмихва забързан към тях.

— Проклятие!

— Какво правите вие двамата в този район? Тръгнах от къщата ви преди по-малко от час. Мислех, че дамите имат големи планове за тази вечер.

— Така е. Трябва вече да са започнали… с нещо. — „Какво беше, по дяволите“, помисли си тя. Разговорът беше добро прикритие. Просто приятели, срещнали се случайно на улицата. — Това не е вашата пресечка.

— Разхождам се за успокоение на нервите. Утре е… денят.

— Не ми изглеждаш нервен — отбеляза Рурк.

Не, не изглеждаше, съгласи се мислено Ив. Изглеждаше безумно щастлив, както Луиз. И елегантен, въпреки спортната риза и панталон.

— Явно репетицията е минала добре. Съжалявам, че е трябвало да ни търсят заместници.

— Няма проблем. Наистина мина много добре. Поне според мен. — Чарлз се засмя. — Искам всичко да бъде съвършено, заради нея. По пътя към дома осъзнах, че проверявам прогнозата за времето на всеки десет минути, и когато се прибрах, продължих да го правя. Затова реших да поизляза. Какво ще кажете да пийнем по нещо, за да ме спасите от тази мания?

— Не можем. В акция съм и току-що забелязах заподозрения — каза тя. — Стойте на постовете си. Оставете го да влезе в дворчето и действайте.

— Какво?

— Просто продължавайте да си говорите — каза тя на Чарлз. — Рурк, говори си с Чарлз.

— Докъде стигнахте с плановете за медения месец? — приятелски попита Рурк, докато проследяваше с поглед мъжа, който крачеше по тротоара с пазарска торба.

— Ами ще го прекараме в Тоскана.

— Не се обръщай, Чарлз, говори си с Рурк.

— А… резервирахме вила за две седмици. После…

— Радвам се, че се видяхме. — Ив му се усмихна чаровно и заговори по-силно, когато Поули посегна към портата на двора си. — Жалко, че нямам повече време, но трябва… Сега!

Спринтира и хвана портата, която Поули бе оставил да се затвори зад гърба му. Допря оръжието си до тила му. — Съветвам те да не мърдаш.

Десет полицаи заобиколиха малкия двор, с насочени оръжия. Торбата, която Поули държеше, падна на земята, съдържанието й се разпиля.

— Какво става? Какъв е проблемът?

— Ръцете на тила. О, моля те, поколебай се. Опитай се да побегнеш или да се съпротивиш. Дай ми повод да ти пръсна мозъка.

— Оказвам пълно съдействие. — Сложи ръцете си зад тила и Ив ги закопча с белезници. — Не искам неприятности. Не разбирам.

— Тогава ще ти обясня. — Тя рязко го дръпна да се обърне към нея. — Ванс Поули, арестуван сте за съучастие в две убийства и в един опит за убийство. Имате право да мълчите.

— Не съм…

— Млъкни! Нали току-що ти казах, че имаш право да мълчиш? — Тя изрецитира останалата част от обновената версия на правата при арест и побутна парчетата стъкло по земята с крак. — Купил си първокласно пиво. Сигурно си планирал малко празненство със сина си, когато се прибере тази вечер. Проблемът е, че няма да се прибере до края на живота си. Освен това той те изпорти, татенце.

Поули пребледня и очите му станаха мрачни и гневни.

— Не зная за какво говорите. Къде е синът ми? Имам право да…

— Изредих ти всички права, които имаш. Какъвто бащата, такъв и синът. Когато стана напечено, мислеше само за собствения си задник.

— Блъфирате. Никога не би казал нищо срещу мен.

Тя се усмихна.

— Откарайте това самозабравило се копеле в Централата. Регистрирайте го по всички обвинения и го затворете в килия. Скоро ще си поговорим, Ванс, много скоро. — Обърна се към Рурк и смаяния Чарлз: — Сега с електронния отдел можете да разбиете кода на охранителната система. По правилата, хора — извика тя. — Запис — включен. Искам цялата къща да бъде претърсена. Опаковайте веществените доказателства.

— Виж ти — усмихна се Чарлз. — Разходката из квартала се оказа вълнуваща.

— Грижим се улиците да бъдат по-безопасни за младоженци. Трябва да вървя. До утре.

— Ще ви очаквам. Впрочем, когато се видиш с Луиз, кажи й, че нямам търпение.

— Обещавам.

 

 

Пое разпита сама. Не виждаше смисъл да задържа друг от екипа. С голяма кутия в ръце влезе в стаята за разпити.

— Запис — включен — започна тя.

— Това е някаква нелепа грешка. Не съм поискал адвокат… все още, защото не искам да усложнявам нещата. Сега настоявам да видя сина си.

— Мълчи и слушай, защото няма да губя време. Имам планове за вечерта. Конфискувахме електрониката ви и вече имаме цялата информация, която сте събрали за Дийна Макмастърс, Карлийн Робинс, Черити Мимото, Елис… е, знаеш имената им. Старателно сте водили документация, събирали сте видеозаписи. Впрочем, за да не си създаваме излишни главоболия, ще забравим за обвиненията в измами и фалшифициране на лични карти. Донесохме и техниката, която сте използвали. Плюс наркотиците. Нещата се трупат, Ванс.

— Слушайте, вие не разбирате. — Той разпери ръце. — Трябва да видя момчето си. Да се уверя, че е добре. Има… той е болен. Боя се да не е извършил нещо ужасно. Опитвам се да го държа под око, но…

— Мислиш ли, че ще минеш с този тъп номер? — Ив просто даде воля на гнева си, хвана го за реверите и рязко го изправи. — Отвратително нищожество. Ти си го направил такъв, какъвто е, а сега го оставяш да се пържи сам. Също както нея. За да спасиш собствената си кожа. — После го тръшна обратно на стола. — Нямаш представа какво ми се иска да сторя с теб с голи ръце. Не ме будалкай. Ти си го превърнал в чудовище. Извратил си съзнанието му, напълнил си главата му с омраза и лъжи. От какво тесто са замесени хора като теб, бащи, способни да направят това с децата си?

Отдръпна се и се загледа в отражението си в двупосочното огледало. Сърцето й биеше бясно, ръцете й всеки момент щяха да затреперят. Започваше да губи самообладание, осъзна тя. Нямаше да го допусне.

Опря длан на огледалото. Представи си как Рурк притиска дланта си към нейната от другата страна.

Той я познаваше. И винаги щеше да бъде до нея. Можеше да се справи с това. Можеше да се справи с всичко. „Добре съм — каза си, — добре съм.“

Още миг остана загледана в очите на отражението си.

— И тя не го е обичала, или не достатъчно. За нея е бил… на второ място. На първо си бил ти. — Възвърнала самообладанието си, Ив се обърна. — Защитила те е, без да се замисли за него. А когато си се забъркал с Жребците, си я предложил като разменна монета. Поставял си я на второ място, след собствения си задник. Използвал си я. Не е означавала нищо за теб.

— Не е истина. — Каза го бавно, очите му святкаха. — Обичах майката на сина си.

— Не можеш дори да изречеш името му. Не знаеш кое име да използваш. Никога не е имал свое — добави Ив. — Както и тя. Не са й сложили име, за да остане никоя. Той ни каза всичко.

— Не би го направил.

— О, напротив. — Умората започна да си казва думата, но тя продължи: — По някакъв извратен начин гледа на теб като на герой. — Отиде при него, наведе се. — Хвалеше се с теб, Ванс. Как си го научил на всичко. Как заедно сте набелязвали жертвите. Как ти си ги следял, проучвал си ги, споделял си откритията си с него. Как двамата сте планирали убийствата. Дори и да нямах това… на запис… — Започна да вади дискове от кутията. — Информацията за двете му жертви е тук, за жената, която се опита да убие днес, че следващата и според плана, и прочие. За семействата им, навиците, работата, приятелите. Много подробна. — Извади купчета снимки. — Изображения, включително и снимките, които е направил на Дийна и Карлийн, след като е свършил с тях, за да сподели триумфа си с теб. Има и още. Още толкова много. Цял шибан куп от доказателства. Познавам прокурор, който ще заплаче от радост.

— Можем да сключим сделка. — Поули направи жест на политик, който иска да акцентува думите си. — Има още много неща, които не знаете. Аз ще ви дам информацията.

— Я, колко примамливо предложение. Но няма да се възползвам, благодаря. Вече имам предостатъчно информация, а и за бога, беше адски дълъг ден. Отпечатъците ти са по всички тези неща. Има безброй улики.

Той потърка устни.

— Разкайвам се. Той ме въвлече. Син ми е и се нуждаеше от помощ. Сам го отгледах, бяхме само двамата. И начинът, по който загубихме майка му… ни беляза. Щях да го убедя да се предаде, да получи помощ.

— Кога щеше да го направиш — след като убие майката на съдия Мимото или може би още една-две?

— Не знаех за днес. За Мимото. Аз… мислех, че е на работа. Консултант е на „Биодент“, анализатор на данни. Мислех, че е на работа.

— Господи, Ванс! — Ив направи пауза, после продължи през смях: — Толкова си извратен. Днешната жертва е записана в графика ви, като пациентка с час при зъболекар.

— Не можех да го спра.

— Нима се каниш да продължаваш с тези брътвежи, докато ти повярвам?

— Аз не съм убил никого. Това трябва да има значение. Помагах му, да. Е, добре, помагах му за подробностите, но нищо повече. И се разкайвам. Заслужавам милост. Никога не съм убивал.

— О, убивал си и още как. — Умората й премина в ледена ярост. — Ако можех, бих ти повдигнала обвинение за убийството на Илая Шунър и на четиригодишното дете, което си погубил и превърнал в чудовище. Единствената милост, която ще получиш от мен, е препоръката бъдеш затворен в друг сектор на Омега, за да нямаш никакви контакти със сина си. Защото рано или късно той ще разбере истината, днес се опитах да му отворя очите. Когато това стане, ще използва таланта си срещу теб. За каква милост говориш, Ванс? Достатъчно е, че ще живееш.

— Искам адвокат.

— Арестуваният иска адвокат. Край на разпита.

— Имам пари — каза той, когато Ив започна да прибира дисковете и снимките обратно в кутията. — Скътал съм прилична сума. На сигурно място. Струва си всички тези доказателства да се загубят по някакъв начин.

— Наистина ли? И колко мислиш, че струвам?

— Пет милиона.

— Значи ако унищожа доказателствата и се измъкнеш, ще ми дадеш пет милиона?

— В брой.

— Благодаря. — Ив докосна ревера си. — Предполагам, че не си забелязал диктофона тук. Ще добавим и опит за подкупване на ченге към обвиненията.

Ванс се разкрещя зад гърба на Ив, докато тя излизаше, и избълва куп грозни епитети, които бяха музика за ушите й.

— Занеси това в хранилището за доказателства. — Подаде кутията на униформения, който чакаше отвън. — И можеш да отведеш страхливеца. Иска адвокат. — Продължи по коридора. Рурк я пресрещна с кутия пепси. — Господи, какво удоволствие беше. Вече се чувствам доволна. — Тя отвори кутията, отпи голяма глътка. — Сега ми се прави нещо весело.

— Пийбоди се обади да попита какво става. Казах й, че приключваш случая. Трябва да ти предам, че Трина те чака.

— Мамка му! Много подло от твоя страна.

Тръгнаха заедно.

— Справи се добре. Просто го… разкъса.

— Бил си зад огледалото? Усетих те.

— Къде другаде да бъда?

Този път Ив хвана ръката му наистина, преплете пръсти с неговите. Длан в длан, помисли си тя. Той бе до нея. Винаги щеше да бъде.

— Зная, че звучи странно, но когато се изправих срещу него и сякаш видях своя баща, почувствах присъствието ти. Мисля, че ти ми даде сили. Помогна ми да се владея.

Рурк вдигна ръката й към устните си.

— Да вървим да видим какви весели неща те очакват.