Нора Робъртс
Сродници в смъртта (2)

2.

— Запис — включен. Лейтенант Ив Далас на местопрестъплението, жертва Макмастърс, Дийна.

Първо огледа стаята, докато изваждаше запечатващия спрей, за да напръска ръцете и ботушите си. Просторно помещение, светло и проветриво, с тройни прозорци — в момента скрити зад включените защитни екрани — с изглед към парка. Канапе с разноцветни меки възглавнички, стъклена масичка. Множество плакати на популярни музиканти, актьори и други знаменитости по стените, боядисани в нежно виолетово. Ив усети леко свиване в стомаха, когато видя един на приятелката си Мейвис Фрийстоун, със сини коси на спирали и победоносно вдигнати ръце. Под снимката пишеше „Майчинството е върхът!“.

На него Ив разпозна едрия енергичен почерк на Мейвис:

На Дийна.

И ти си върхът!

Мейвис Фрийстоун

Може би Дийна й бе подала този плакат на някой концерт или друго събитие и Мейвис с весел смях се бе подписала върху него с лилавия си маркер? Глъчка, светлина, цветове — представи си сцената Ив — и живот. Вълнуващ спомен за едно шестнадесетгодишно момиче, което не би могло да знае, че му остава толкова малко време да му се радва.

Част от стаята бе обзаведена за учебен кът — с бяло лъскаво бюро, етажерки, компютър от последно поколение и пулт за комуникация, класьори с дискове — всичко идеално подредено. Друга част, очевидно кътче за отдих и може би за разговори с приятелки, също бе непокътната. Там имаше пухкави възглавнички, меки покривки и плюшени играчки, навярно събирани през цялото й детство.

Четка за коса и огледало с дръжка, няколко цветни флакона, купичка с малки раковини и три снимки в рамки стояха върху тоалетката, бяла и лъскава като бюрото.

Дебели постелки в ярки цветове грееха върху полирания паркет на пода. Ив забеляза, че най-близката до леглото е леко изместена спрямо другите. Или убиецът се бе подхлъзнал на нея, или жертвата.

Чифт бикини — семпли, бели, бяха хвърлени близо до постелката.

— Свалил е бельото й — каза Ив на глас — и го е захвърлил.

На нощните шкафчета до леглото имаше лампи, чиито абажури бяха украсени с дантели и пискюли по края. Единият абажур също бе леко наклонен. Може би в резултат на случаен удар с рамо или лакът. Всичко друго наоколо създаваше усещане за ред и организираност и слабост към малки момичешки съкровища.

Нормално за шестнайсетгодишна, предположи Ив. Самата тя на шестнадесет бе брояла нетърпеливо дните до навършване на пълнолетие, за да се измъкне от системата на приемните грижи. В нейния свят не бе имало розови възглавнички, дантелки и плюшени мечета дори в най-ранно детство.

Все пак личеше, че това е стая на момиче, все още в прегръдката на детството, но вече на прага на съзряването. Това момиче бе срещнало смъртта по най-ужасяващия за една жена начин.

В средата на тази красива, весела стая леглото се открояваше като смразяваща сцена на насилие. Усукани розови и бели чаршафи, целите в засъхваща кръв, бяха увити около краката на момичето като въжета. Убиецът ги бе използвал, за да върже краката й за таблата на леглото, разтворени.

Беше се борила — синините и протриванията по глезените, по бедрата, които набраната нагоре лилава пола разкриваше, показваха, че се е борила, че е била брутално изнасилена. Ив застана до леглото, наведе се и огледа полицейските белезници, с които ръцете на жертвата бяха закопчани зад гърба й.

— Белезници. Жертвата е дъщеря на ченге. Следи от борба, охлузвания по китките. Не се е дала лесно. Няма признаци на счупвания. Няколкото синини по лицето са от юмручни удари, петната на шията — от душене с ръце.

Отвори устата на жертвата, използва фенерчето и лупата си, за да огледа устната кухина.

— Конци и парченца плат по зъбите и езика, кръв по устните и зъбите. Прехапала е едната си устна, дълбоко. Кръв и може би слюнка по калъфката на възглавницата. Изглежда, я е използвал, за да я задуши. Дрехите не са свалени, ризата е разкъсана на раменете, липсват копчета…

— Дърпал ги е — отново заговори тя, докато продължаваше огледа на тялото. — Повдигнал ги е, за да не му пречат, но не е имало прелюдия към изнасилването.

Внимателно и съсредоточено, въпреки че устата й пресъхна и започна да усеща пулсираща болка в тила, тя продължи да оглежда следите от жестокото изнасилване по тялото.

— Мъчение: задушаване, притискане на шията, изнасилване, задушаване, притискане, изнасилване. Вагинално и анално. Няколко пъти, съдейки по нараняванията и разкъсванията. — Ив имаше усещането, че въздухът не й достига, и няколко пъти вдиша и издиша дълбоко. — Кръвта по вагиналната област разкрива, че вероятно жертвата е била девствена. Да бъде потвърдено от медицинската експертиза.

Трябваше да се изправи и да си поеме дъх още няколко пъти, за да се успокои. Не можеше да си позволи да изключи диктофона, докато се овладее, не можеше да позволи на записа да проличи как ръцете й всеки момент ще затреперят, как стомахът й се бунтува.

Знаеше какво е да бъдеш толкова безпомощна при подобна жестокост, толкова ужасена.

— Изглежда системата за сигурност е била активирана. После камерите са били изключени, а всички дискове — изнесени от жилището. Няма видими следи от взлом, което трябва да бъде потвърдено от оперативната група. Отворила е вратата, пуснала го е вътре. Дъщеря на полицай. Познавала го е, имала му е доверие. Изнасилил я е, гледайки я в лицето, и я убил. Познавал я е, искал е да вижда лицето й. Лично, много лично. — Малко по-спокойна, Ив извади принадлежностите си за установяване на часа на смъртта. — Смъртта е настъпила в три и двадесет и шест. Заключение от първия оглед: изнасилване и убийство. Необходимо е потвърждение от патолог. Доктор Морис да се яви на местопрестъплението при възможност.

— Далас!

Ив си даде сметка колко е била погълната от мига — и от миналото си — твърде дълбоко, за да чуе пристигането на партньорката си. Придаде си овладяно изражение и се обърна към Пийбоди, която стоеше на прага.

— Момичето е умряло мъчително — осведоми я Ив. — Борило се е и е страдало. Не намерих тъкан под ноктите, но има много следи по чаршафите. Изглежда, е натискал възглавницата върху лицето й, захапала я е и е наранила устната си. Вероятно го е повторил многократно и може би е бил изненадан от силата й. Освен това я е душил с ръце. Би трябвало да можем да установим големината на ръцете му по синините.

— Познавах я.

Ив инстинктивно застана пред трупа, скри го от погледа на Пийбоди, за да вижда партньорката й нея вместо жертвата.

— Откъде?

Тъга, чиста и неподправена, проблесна в тъмнокафявите очи на Пийбоди.

— Когато бях новачка, имахме разни обществени прояви в училищата. — Пийбоди прочисти гърлото си, стисна устни. — Беше моя помощничка, нещо като представител на учениците. Много мило, умно момиче. Мисля, че тогава беше на единадесет-дванадесет. Отскоро живеех в Ню Йорк и тя ми даваше съвети къде да пазарувам и за други неща. А, и миналата година пишеше доклад за Фрий Ейдж движението за училище. — Пийбоди замълча, докато се напръска със запечатващ спрей. — Обади ми се и й помогнах с малко информация и няколко разказа за забавни случки.

— Ще бъде ли проблем за теб?

— Не. — С въздишка Пийбоди отмести тъмните коси от лицето си, прокара пръсти през бухналия си перчем. — Не. Беше симпатично хлапе и я харесвах. Много. Искам да открием кой й го е причинил. Искам да участвам в залавянето на това копеле.

— Започни с проверка на системата за сигурност и електрониката в къщата. Търси следи от проникване с взлом. — Голяма къща, помисли си Ив, щеше да бъде нужно доста време, достатъчно, за да накара Пийбоди да влезе в ролята си на ченге. — Трябва да проверим всички линкове, да получим разпечатки от паметта им. Искам разследването да протича под поверителност. Целта не е медийно затъмнение, не можем да го запазим в тайна, когато е свързано с ченге, но не бива да изтича вътрешна информация. Искам Морис да се включи, ако е на разположение.

— На работа ли е вече?

— Трябва да се върне утре. Но ако е в града и има желание, искам да бъде той.

Пийбоди кимна, извади комуникатора си.

— Предвид това, че става дума за дъщеря на полицай, мисля, че ще ни бъде нужен и Фийни.

— Правилно, позвъни и на гаджето си да довлече кльощавия си задник. И без това Фийни ще има нужда от помощта му, така че да вдигнем електронния отдел накрак.

— Макнаб е в готовност. Когато Уитни ми се обади, му казах да очаква позвъняване. Ако искаш да я обърнеш, ще ти помогна.

Ив долови скритото послание в думите й: „Трябва да направя това. Да докажа, че мога“.

Отдръпна се крачка назад и се обърна към тялото.

— Не е свалил дрехите й. Разкъсал ги е на няколко места. Още един знак, че мотивът не е бил сексуален, нито унижение, а по-скоро наказание, жестокост, причиняване на болка. Не е искал да я разсъблече, да я разголи. На три — каза тя, преброи и заедно обърнаха тялото по корем.

— Господи! — Пийбоди си пое дъх и го изпусна. — Тази кръв не е само от насилието. Мисля… че е била девствена. А това са полицейски белезници. Използвал ги е да закопчае ръцете й зад гърба. Какво мислиш? С първото се опитва да каже нещо, а с второто й причинява още повече болка. Виж как са се впили в китките й под тежестта на тялото. Би могъл да я закопчае за таблата. Жестоко е.

— Целта е болката — отсече Ив. — Болката дава на извършителя чувство за контрол над жертвата. Знаеш ли нещо за приятели, гаджета, мъже?

— Не, нищо. Докато й помагах за доклада, подпитах за момчета, на шега.

Докато говореше, Пийбоди започна да оглежда стаята. „Идва на себе си — прецени Ив, — превключва на режим ченге“.

— Засрами се и каза, че не излиза често, защото заляга над уроците. Интересуваше се от музика и театър, но искаше да изучава философия и различни култури. Мислеше да се присъедини към Корпуса на мира или организацията „Образование за всички“, след като завърши колеж.

Срамежлива, помисли си Ив, използвайки впечатленията на Пийбоди, за да си състави представа за жертвата. Идеалистка, сериозна в учението.

— Веднъж — продължи Пийбоди, — когато се срещнахме в едно кибер кафене по повод на доклада й, Макнаб дойде при нас. Много се засрами от него. Изчерви се. Мисля, че беше от момичетата, които се срамуват от момчета и мъже. Има такива.

— Добре. Огледай другите стаи. Аз ще довърша тук.

Срамежлива с момчетата, помисли си Ив. Родителите заминават за уикенда. Идеализмът често граничеше с наивност, особено при младите.

Може би бе събрала смелост да покани някого — мъж или момче — у дома. Отново огледа разкъсаните дрехи.

Хубава пола, красива блуза. Дали жертвата се бе издокарала просто за себе си, или бе по-вероятно да се е облякла така за среща? Обици, гривна, която навярно бе направила болката от врязването на белезниците още по-силна. Лакирани нокти на ръцете и краката. Грим, забеляза Ив, когато сложи микроскопски очила и се вгледа в лицето. Размазан от сълзите, борбата и притискането с възглавницата.

Нима младите момичета се гримираха за вечер, която смятат да прекарат у дома?

Дали бе излязла и се е върнала с някого? Среща с гадже или случайно запознанство, завършило зле?

— Пускаш го да влезе или се прибираш с него. Няма следи от любовна игра долу в приемната, но може би другаде. Няма време да разтребиш. Влизате, сваляш и захвърляш лилавите си сандали по някое време през деня или нощта. Може би той е подредил долу. Ти ли го доведе горе, Дийна? В твоята стая. Не се вписва в профила на тийнейджърка без сексуален опит, но винаги има първи път. И тук няма следи от съпротива другаде, освен на леглото. Дори тези очевидно са от борбата след връзването. Дали е подредил и тук? Защо да го прави? Той те е донесъл. Да — бавно продължи тя, — не си захвърлила сандалите си. Имала си вродено чувство за ред. Паднали са, докато те е влачел насила или носел към стълбите. Анализът ще покаже.

Отново си пое дъх. Беше й по-лесно сега, след като бе поговорила с Пийбоди и намерила подходящото кътче в себе си, където да потули миналото, отново.

Остави трупа и започна да претърсва стаята.

Хубави дрехи, забеляза тя, качествени тъкани и — нещо непривично за Ив — колекция от обувки. Още по-голяма колекция от книги на дискове — художествена и нехудожествена литература. Огромна колекция от дискове с музика, а бърз преглед на паметта на лилавата музикална система разкри и безброй свалени албуми.

Не откри таен дневник, джобен компютър или линк, скрит нейде от родителски очи.

Прослуша последните записи на настолния линк — шеговити разговори на жертвата с момиче, което наричаше Джо, за пазаруване, музика и досадния по-малък брат на Джо. Нито дума за момчета. Не беше ли това най-често обсъжданата тема от тийнейджърките?

И нито дума за планове за събота вечер.

Банята също беше във виолетово и бяло и безупречно подредена. Ив намери козметичните принадлежности — множество тубички с полуизразходвани червила. Никакви скрити кондоми или противозачатъчни таблетки. Нищо, което да издава, че жертвата е имала намерение да започне сексуален живот.

Но все пак, напомни си Ив, бе поканила убиеца да влезе или го бе довела у дома.

Тръгна към вратата, спря се още веднъж до леглото.

— Тялото да бъде поставено в найлонов чувал и откарано в моргата.

След като излезе от стаята, нареди на един от униформените да пази отпред, докато пристигнат оперативната група и медицинският екип.

Отдели доста време за оглед на стаите на втория етаж. Главната спалня бе в топли, успокояващи тонове, с голямо тапицирано легло. Два сака лежаха на пода до дълбоко кресло с висока облегалка, захвърлени и преобърнати.

Навярно Макмастърс ги бе донесъл, а жена му бе отишла да нагледа дъщерята. Разнесъл се е писък, Макмастърс е хвърлил чантите и побягнал към стаята на дъщеря си.

В никое от другите помещения — два кабинета, уютна стая за мултимедийни развлечения, още две бани и спалня за гости — нямаше следи от влизане.

Ив слезе долу, отбеляза местоположението на сандалите и потърси Пийбоди.

— Проверката показва — докладва Пийбоди, — че охранителната система и ключалките са били изключени отвътре. Нищо не говори за някакво външно вмешателство в системата. Може би електронният отдел ще открие друго, но както изглежда, после отново са били задействани отвътре, а камерите — изключени централно. Последният диск със запис е от събота. Прегледах го на джобния си компютър. Жертвата е заснета да се прибира сама малко след осемнадесет часа с две торби с покупки, и двете от „Гърлфрендс“. Това е бутик, главно за тийнейджърски и колежански облекла, на ъгъла на Пето авеню и Петдесет и осма улица.

— Ще отскочим дотам, за да видим какво си е купила и дали е била сама. Имала е уговорка за пазаруване с приятелка и в събота следобед. Не открих личния й линк или джобен компютър, никакви съобщения на настолния, освен едно от приятелка и две от родителите, получени през последните четиридесет и осем часа. Намерих осем дамски чанти, всичките празни.

— Носела е бяла френска сламена чанта с презрамка и сребърна тока.

— Не видях нищо подобно в стаята. Провери във вградения гардероб и шкафовете долу. Прибрани хора са. Може би имат определено място за подобни неща. С лилави сандали ли е била?

— Онези във фоайето ли имаш предвид? Не. Със сини еспадрили.

— Добре.

— Далас, има още нещо. Контролната зала. Всичко е с код за достъп. И там не открих признаци за вмешателство. Или тя е изключила системата, или му е дала паролата. Или е адски добър в разбиването на кодове.

— Би издала всичко, ако й е обещал, че ще спре. Но ще накараме експертите да проверят за проникване в системата.

— На плота в кухнята имаше само една чаша. Сложих я в плик. Всичко друго е прибрано, затова тя привлече вниманието ми. Проверих и паметта на готварската печка. Програмирала е две пици снощи в осемнадесет и тридесет. Една вегетарианска и една с месо. Имала е компания, Далас.

— Да, имала е гост. Ще поговоря с Макмастърс и жена му. Оперативната група трябва да пристигне всеки момент. Нали ще ги заведеш където трябва?

Ив се върна в приемната. Анна Уитни седеше до Каръл като предано и елегантно куче пазач. Макмастърс бе седнал от другата й страна, стискаше ръката й в своята. Уитни стоеше до прозореца към улицата и гледаше навън.

Госпожа Уитни първа погледна към нея и на Ив за миг й се стори, че самата утешителка се нуждае от утеха. В очите й гореше дълбока скръб и молба, която Ив прочете ясно.

„Помогни ни.“

Макмастърс се изправи с влизането на Ив и застана изпънат като струна.

— Не желая да ви безпокоя. Зная, че е много тежък момент.

— Имате ли деца? — глухо попита Каръл.

— Не, госпожо.

— Тогава няма как да знаете, нали?

— Каръл — плахо я смъмри Макмастърс.

— Права сте — отвърна Ив и седна срещу тримата на дивана. — Няма как. Но зная какво е сполетяло дъщеря ви, госпожо Макмастърс. И ще направя всичко по силите си, за да открия човека, който го е извършил. Ще се погрижа за нея, обещавам ви.

— Оставихме я сама, не разбирате ли? Оставихме я.

— Обадили сте се два пъти. Постарали сте се да бъде в пълна безопасност — побърза да изтъкне Ив, когато Анна понечи да каже нещо. — Работата ми е да преценям и анализирам и вече успях да се убедя, че сте добри и любящи родители. Нямате вина за случилото се. Аз ще открия виновника. А вие можете да ми помогнете, като отговорите на няколко въпроса.

— Върнахме се по-рано от предвиденото. Бяхме решили да я изненадаме и всички да излезем на голям празничен обяд, а после на матине. Тя обичаше да ходи на театър. Щеше да бъде изненада.

— Кога трябваше да се върнете?

— Отначало мислехме да си дойдем днес следобед — отвърна Макмастърс. — Тръгнахме в петък следобед и взехме совалка до „Интерлюд“ — частен хотел в Смоуки Маунтинс в Тенеси. С Каръл искахме да прекараме един спокоен уикенд и да отпразнуваме повишението ми. — Прочисти гърлото си. — Направих резервацията преди десет дни. Бяхме ходили преди цялото семейство, но…

— Дийна искаше да отидем само двамата — промълви Каръл. — Обикновено идва с нас, но този път… Трябваше да я убедим да погостува на семейство Дженингс. Но вече е почти на седемнадесет и е толкова отговорна. Догодина постъпва в колеж и решихме, просто решихме…

— Семейство Дженингс ваши приятели ли са?

— Да. Артър и Мелиса. Дъщеря им Джо е най-добрата приятелка на Дийна. — Устните на Каръл трепереха. — Дийна настоя да остане сама и мислехме… и двамата мислехме, че трябва да уважим желанието й, да й имаме доверие и да й дадем независимост. Ако…

— Можете ли да ми кажете имената на други нейни приятелки?

Каръл си пое дъх на пресекулки.

— Джо, Хили Роу и Либи Грох от училище. Те са й най-близки. И Джейми, Джейми Лингстрьом.

Ив настръхна.

— Внукът на покойния сержант Франк Вожински?

— Да — кимна Макмастърс. — С Франк поддържахме близки отношения и Джейми и Дийна бяха приятели от години.

— Гаджета?

— Дийна не се интересуваше от момчета. Не по този начин все още.

Докато Макмастърс говореше, Ив забеляза погледа на съпругата му.

— Госпожо?

— Беше срамежлива с момчетата, но проявяваше интерес. Мисля, че харесваше някого.

— Кого?

— Не ми е споделяла. Не и директно. Но през последните два месеца обръщаше по-голямо внимание на външността си и… не съм сигурна как да го обясня, но знаех, че си пада по някого. Дори се опитвах да поговоря с нея относно сексуалните контакти.

Макмастърс погледна съпругата си изпод вежди, по-скоро озадачен, отколкото раздразнен.

— Не си ми казвала.

Тя го стрелна с поглед и треперещите й устни леко се присвиха.

— Някои неща са лични, Джона, и се обсъждат само между момичета. Не е била интимна с момче. Щях да разбера. Щеше да ми каже. Разговаряхме за противозачатъчни и безопасен секс. Тя знаеше, че съм готова да я заведа в клиника да си избере метод за предпазване от нежелана бременност.

— Знаете ли дали е водела дневник?

— По-скоро бележник, в който записваше интересни мисли, наблюдения, неща, които са я ядосали, предполагам понякога стихове и текстове за песни. — От очите й бликнаха сълзи и Каръл посегна за още една кърпичка. — Обича музиката. Винаги носи този бележник в чантата си.

— Има ли джобен компютър, линк?

— Да, те също би трябвало да са в чантата й.

— В бялата сламена чанта със сребърна тока?

— Да. Това е новата й лятна чанта. Аз й я купих миналия месец. В момента е любимата й.

— Къде я държи, когато не излиза с нея?

— В стаята си, на куката отвътре на вратата на гардероба.

Ив бе видяла тази кука, но на нея не висеше нищо. Убиецът бе отнесъл чантата и всичко в нея.

— Извинете, но съм длъжна да попитам. Употребявала ли е някога незаконни вещества?

— Не. Твърдя го с абсолютна сигурност не само защото ми е дъщеря, а защото съм се уверил лично. — Макмастърс гледаше Ив право в очите. — Познавам признаците, лейтенант. И отлично зная колко податливи са момичетата на възрастта на Дийна на влиянието на връстниците и как искат да опитат от всичко. Тя беше твърдо против наркотиците не само защото са незаконни, а от дълбоко уважение към тялото си, към здравето си.

— Много е внимателна по отношение на храната — добави Каръл. — Всъщност често съм се чувствала виновна, че пия кафе и си позволявам нездравословни храни. Тренира по шест дни в седмицата: йога, джогинг и упражнения за издръжливост.

— Кой фитнес клуб посещаваше?

— Не обича фитнес клубовете. Имаме малък салон в сутерена. Ако иска да потича навън, отива в парка, по охраняваните алеи. Носи паникбутон и владее техники за самозащита. Джона се погрижи за това. Напоследък, откакто времето се затопли, тича в парка по-често. Никога не би посегнала към незаконни вещества. Твърде много уважава и себе си, и баща си.

„Сегашно време — забеляза Ив, — говори в сегашно време.“ За майка й Дийна все още бе жива. Дали щеше да изживее нов кошмар, когато напълно осъзнае реалността?

Ив се поколеба, преценяйки подходящия тон да се обърне към бащата, без да направи кошмара на майката още по-мъчителен. Другите ченгета в стаята доловиха това.

— Каръл. — Макмастърс стисна леко ръката на съпругата си. — Ще направите ли с Анна кафе? Мисля, че всички имаме нужда.

— Ще ви бъда благодарен — потвърди Уитни.

— Разбира се. — Очевидно схванала замисъла, Анна стана и подаде ръка на Каръл. — И аз бих пийнала.

— Да, добре, трябваше да се сетя…

— Хайде, заедно ще го направим.

Анна изведе Каръл от стаята.

— Искате да знаете дали някой е отправял заплахи към мен и семейството ми — наруши пръв Макмастърс настъпилото мълчание. — Дали нещо, свързано с работата ми, би могло да доведе до това. Все се намира по някое наркоманче с голяма уста или пласьор, който се прави на важен, просто за да поддържа имидж. Имам файл само за по-сериозните заплахи. Преди два месеца разбихме голяма група. Тарторът, Хуан Гарсия, се отърва под гаранция. — На лицето му се изписа отвращение. — Адвокатът беше голяма акула, броиха куп пари. Носи гривна с микрочип, но това не би го спряло.

— Ще го проверим.

— Да, да. Но… не е в стила му. — Макмастърс прокара длани по лицето си. — Би нападнал мен или друго ченге от участвалите в акцията. Би прерязал гърлото ми, без окото му да мигне, ако вярва, че ще му се размине, но не го виждам да извърши или поръча това. А и ако бе решил да стори нещо на семейството ми, щеше да иска да узная кой е.

— Все пак ще проверим и ще прегледаме другите заплахи във файла ви. Ще ви помоля за копие.

— Ще го получите. Зная, че никога не можем да бъдем сигурни… — Макмастърс замълча за миг, сякаш се бореше със себе си. — Никога не сме напълно сигурни дали и кога нещо ще сполети нас или семействата ни заради работата, но зная, че не съм бил следен. Това е порядъчен квартал и сме записали всичко на името на Каръл в обществените регистри. Зная, че се говори какво ли не, но къщата има надеждна система за сигурност и втълпявахме на Дийна да бъде внимателна и предпазлива още откакто беше съвсем малка.

— А нещо по-близо до дома ви? — предположи Ив. — Спор или свада със съсед?

— Не. Нищо подобно. — Той разпери ръце. — Разбираме се с всички. Особено Дийна, всички наоколо много я харесваха. Вършеше разни услуги на госпожа Коен, която живее през няколко къщи, когато тя беше със счупен крак. Хранеше котката на семейство Райли, докато бяха на почивка и…

— Не сте забелязали непознат да се навърта наоколо?

— Не. Не съм. Във всеки случай, никога не би отворила вратата на непознат, особено когато е сама в къщата. Погледнах… докато чаках полицаите. Не открих следи от взлом. Нямаше нищо липсващо или разхвърляно. Не е било обир с непредвиден развой, било е съзнателно и целенасочено срещу моето момиче. И го е извършил някой, когото е познавала.

— На този етап от разследването и аз съм на същото мнение, капитане. Ще разпитаме всеки, който може да знае нещо. Ще поговоря с приятелките й. Ако си е падала по някого — продължи Ив, използвайки израза на Каръл, — може би е споделила нещо повече с тях.

— Не е било… среща със злополучен край. Не е било импулсивно.

— Прав сте, сър. И аз не мисля така.

— Тогава кажете ми какво мислите.

Ив погледна към Уитни и той кимна.

— На този много ранен етап смятам, че може би е очаквала гост, планирала е да се позабавлява с приятел. Някой извън обичайната й среда. Някой, който може би я е набелязал. Вероятно е била упоена. Намерена е чаша — единствената вещ не на място в кухнята, която ще изпратим в лабораторията.

— Дрогирал я е — промълви бащата с одрезгавял глас.

— Възможно е, капитане. Все още не мога да направя заключения и да изградя ясна версия. Обещавам да ви държа в течение. Обещавам, че с партньорката ми и екипа, който вече започнах да събирам, ще работим неуморно, докато открием отговорите.

— Настоях вие да водите разследването, лейтенант, защото не се съмнявам в това. — Макмастърс потърка очи. — За записа, повтарям показанията, които дадох на командира: Със съпругата ми се прибрахме рано сутринта от двудневна почивка. Ключалките бяха активирани. Камерите, както установих после, не работеха. Не забелязах това веднага. Качихме се направо горе. Аз отнесох чантите в спалнята, а Каръл тръгна към стаята на Дийна да види дали се е събудила. Изпищя. Когато чух писъка на съпругата си, веднага изтичах при нея. Заварих я да се опитва да повдигне Дийна от леглото. Видях…

— Достатъчно, капитане. Мога да прослушам първите ви показания.

— Не, всички знаем, че трябва да бъдат повторени. Видях, че Дийна е мъртва. Видях следите от физическо и сексуално насилие — кръвта, синините, белезниците. Издърпах жена си от стаята, защото… знаех, че трябва. Тя се съпротивляваше, но успях да я отведа в нашата спалня, където използвах и сила, и заплахи, за да я накарам да стои там, докато се обадя на командира. Зная процедурата. Трябваше да повикам униформени полицаи, но…

— И аз бих постъпила така.

— Благодаря. — Гърдите му конвулсивно потръпваха, полагаше усилия да се владее. — Описах положението на командира. Помолих за помощ. Пристигнаха полицаите, изпратени от него. Не, не беше точно така. Първо се върнах в стаята на Дийна. Трябваше да видя… да се уверя. Убедих Каръл да слезе долу, проверих охранителната система за проникване с взлом. Тогава пристигнаха униформените. След малко дойдоха и командирът и госпожа Уитни. С командира се качихме до… местопрестъплението. Помолих да възложи разследването на вас.

— Благодаря, капитане. Изпратих двама полицаи да разпитат съседите. Щом получа разрешение от командира, ще ви дам копия от всички доклади.

— Имаш разрешението ми — намеси се Уитни. — Медицинският екип пристигна — добави той, когато видя линейката да спира отпред. — Най-добре е Каръл да остане в кухнята.

— Ще отида при нея. — Макмастърс се изправи. — Ако сте приключили с мен засега, лейтенант.

— Да. След малко оперативните ще бъдат из цялата къща. Има ли къде да отидете със съпругата си, докато свършат?

— Ще дойдете у дома с нас — предложи Уитни.

Макмастърс кимна. Ив си помисли, че у него вече нямаше и помен от коравото ченге. Ръцете му трепереха, а бръчките до очите му сякаш бяха станали по-дълбоки.

— Ще поддържаме връзка, капитане. Приемете отново моите съболезнования.

Докато се отдалечаваше, залитайки като замаян, Уитни се обърна към Ив.

— Заключения?

— По-точно предположения. Пуснала го е, очаквала го е. Засега е невъзможно да се каже дали тя го е довела след среща навън, или е дошъл тук сам. Програмирала е вечеря на печката. Вероятно са хапнали. Ако я е упоил и е оставил чашата върху плота, било е умишлено.

— Искал е да знаем това със сигурност — заключи Уитни.

— Да, сър. Било е лично и предумишлено. Изнасилванията са били брутални, ударите по лицето ме навеждат на мисълта, че е искал да остави някакъв знак. Мисля, че я е задушавал с възглавница, стискал е гърлото й с ръце, може би я е зашеметявал и свестявал, за да удължи страданието, болката и страха й. Целта му е била да й причинява болка и страх. Часът на смъртта е малко след три сутринта. Всичко, което узнах досега, сочи, че жертвата не би пуснала никого в дома си през нощта — дори момчето, което е харесвала.

— И аз не вярвам. Освен… ако е мислела, че някой се нуждае от помощ. Някой, когото е познавала.

— Възможно е. Най-вероятно е прекарал известно време тук, доста време. Ако оперативната група не открие друго, мисля, че цялото насилие е било извършено в нейната стая, след като я е вързал. Не е искал да поема рискове. Дошъл е с ясна цел и я е постигнал.

— Проверете архива за други подобни престъпления… — заговори Уитни, но изведнъж спря. — Всъщност не искам да ви казвам как да вършите работата си.

— Ще разпитам приятелките й. Може да имаме късмет с тях. Да получим име, описание. Чашата, която Пийбоди прибра като улика, веднага ще бъде изпратена в лабораторията. Настоях медицинският експерт да бъде Морис. Фийни, Макнаб и още някои от хората на Фийни ще се заемат с електрониката. Ще претърсим и парка, където е ходела да тича. Ако се е срещала с убиеца там, може би някой ги е виждал заедно. Ще направим проверка за Гарсия, макар и да съм съгласна с капитана за него.

— Осведомявай ме за всичко — каза Уитни и извърна глава към съпругата си, която в този момент влезе при тях.

— Исках да ги оставя насаме за малко. И да ви дам това, лейтенант. — Анна подаде на Ив няколко листа от бележник. — Имената и номерата на приятелките, за които ви каза Каръл.

— Благодаря.

— Зная, че трябва да продължите с това, което следва, но искам да ви кажа нещо. Каръл и Джона са наши скъпи приятели, а Дийна беше… прекрасна във всяко отношение. Невинаги ми харесва стилът ви, лейтенант. Джак! — Тя хвърли укорителен поглед към съпруга си, тъй като той понечи да я прекъсне. — Моля те, замълчи. Често ми се струвате твърде сурова. Но Каръл и Джона са ни скъпи, а Дийна беше прекрасна във всяко отношение. И ако Джона не бе помолил вие да поемете това разследване, сама щях да използвам влиянието си върху командира, за да го склоня да го повери на вас. Заловете го! Заловете копелето!

Анна избухна в сълзи и потърси прегръдката на съпруга си.