Нора Робъртс
Сродници в смъртта (15)

15.

Беше се казвала Ирен Шулц — поне през юни 2039 година, когато младият Джона Макмастърс я арестувал за измами, притежание на незаконни вещества и предлагане на секс услуги без лиценз.

Партньорът й, на име Виктор Патерсън, бил разпитан и освободен, въпреки че бележките на Макмастърс сочеха съучастие. Липсата на доказателства и самопризнанията на жената бяха направили задържането и изправянето му пред съд невъзможно.

Детето й — момче на име Деймиън Патерсън — било отведено от социалните служби и настанено в приемно семейство по време на разследването, а по-късно върнато на бащата. Шулц се бе договорила със съда и влязла в затвора за осемнадесет месеца.

Случаят бе приключен.

— Трябва да е тя — каза Ив, докато с Рурк влизаха в къщата. — Всичко съвпада. Два месеца след освобождаването си се изпарява, Патерсън и детето — също. Изчезват, по-нататък няма никакви сведения за тях.

— Приели са нови самоличности.

— Това е моделът. — Тя тръгна към стълбите. — Смяна на самоличност, преместване в друг град. Играта започва отново. Но ето ти нова гледна точка. От записките става ясно, че Макмастърс е вярвал, че Патерсън, или Поули, е замесен в измамите. Накиснал я е, а той се е изплъзнал. Влязла е в затвор. Освен това Вини не спомена за наркотици. В досието на брат му няма нищо, свързано с незаконни вещества. Това е ново. Откъде е дошло? — Не се вписваше, не се връзваше, помисли си Ив. — А проституирането? Глупав риск за мошеничка като нея. По всичко личи, че не е била глупава. Жената е разигравала Вини цяла година. Знае… или е знаела, как да върти игрите си, дълги или кратки. После — бум! — попада в затвора не само за измами, а и за притежание на наркотици и проституция. Има нещо гнило.

— Сексът и наркотиците носят бързи пари, ако имаш нужда от тях — отбеляза Рурк. — И големи пари, ако си добър играч. Това разкрива нещо.

Ив се спря на стълбите, замисли се. Големи пари, бързо.

— Може би се вписва в профила на Поули. Алчност, нетърпение. Може би.

— Разкрива — продължи Рурк, — че когато е сключила сделката със съда да излежи осемнадесетте месеца, е прикрила Поули. Не е ли логично да й предложат още по-лека присъда, ако издаде съучастника си?

— Да, логично е. Сигурно е събудила известно съчувствие. Млада майка, чисто досие, поне така е изглеждало. Защитавал я е служебен адвокат. — Ив влезе в кабинета си, тръгна право към компютъра. — Имам името й и името на прокурора от записките на Макмастърс. Но преговорите не са там. Трябва да разчитаме на добрата памет на Макмастърс.

— Не е умряла в затвора.

— Не, не е. Тогава защо Макмастърс е виновен за смъртта й, където, когато и както и да се е случило? Не е логично, а убиецът следва някаква своя извратена логика. — Закрачи пред таблото си. — Ключът трябва да се крие в нещо, което не е в докладите, в записките, в регистрите? Но е бил дете, почти бебе, нали? Тогава откъде знае, че Макмастърс трябва да плати? — Закачи снимката от криминалното досие на Ирен. — Поули му е казал — заключи тя, докато се взираше в снимката, в суровите и уморени очи на жената. — Поули му е разказал своята версия за нещата. Или така, както е искал детето да си ги представи. Не е можел да каже: „Оставих майка ти да опере пешкира, а аз офейках“. Не, изключено.

Докато Ив обикаляше в кръг, Рурк се облегна с хълбок на ръба на бюрото й. Обичаше да я гледа, докато работи, докато изгражда версии и разравя случаите.

— Що за човек би накиснал майката на детето си така? Как би могъл да остане безучастен, да я остави в ръцете на ченгетата и да изчезне? — продължи да разсъждава Ив. Сети се за Рисо Банкс. — Трябваше да проверя един младеж. По-големият му брат го направил наркоман, въвлякъл го в своднически игри, а когато станало напечено, зарязал малкия и тръгнал да се спасява. С това Рисо запомнил брат си: че го е изоставил и се е опитал да спаси собствения си задник.

— Дарин Поули е бил твърде малък, за да помни.

— Да — кимна Ив. — Значи Ванс Поули е могъл да му разкаже историята както пожелае. Действали са заедно, няма спор, а само тя е загазила. Не би допуснал нещата да достигнат така до сина му и той да го сметне за страхливец, използвач. Казал му е, че Макмастърс я е изиграл? Защо не, винаги можеш да обвиниш ченгетата, че са те прецакали. И все пак…

— Година и половина в затвора могат ли да са достатъчно силен мотив, за да извършиш изнасилване и убийство на полицейска дъщеря двадесет години по-късно? — Рурк погледна снимките, натрапчивите разлики в информацията на таблото. — Твърде неравностойно.

— Символи. Майра каза, че всичко е някакъв символ. Значи има още за търсене. Нещо между освобождаването и смъртта й, за което Поули би могъл да се захване? Нещо, свързано с ареста и пребиваването й в затвора, което може да е довело до смъртта й? — Ив приглади косите си назад, опита се да се постави на мястото на Дарин Поули. — Ако Дарин е казал на Вини истината за смъртта й, а защо да лъже, значи е било около две години след арестуването, около шест месеца след освобождаването й. Какво се е случило през тези шест месеца? Трябва да открия как е умряла и да тръгна оттам.

— Вече имаш значително повече информация за нея. Ще можеш да въведеш по-ясни критерии за търсене.

— Точно така. Компютър, зареди резултатите от търсене за жени, жертви на изнасилване и убийство чрез удушаване и задушаване, с филтър „2041-ва“. Жертви с инициали И. Ш.

Прието…

— Компютър — добави Ив, — въведи възраст на жертвите между двадесет и двадесет и осем, родили поне по едно дете.

— Вярно — отбеляза Рурк.

Ив му се усмихна.

— За цивилен се справи доста добре.

Прието… Файл отворен, начало на търсене. Обработване…

— Не — каза Рурк, когато тя тръгна към кухнята. — Стига толкова кафе, не по това време. Няма да заспиш. Колкото и важни резултати да получиш от това търсене, те няма да ти помогнат да хванеш убиеца още тази нощ.

Не можеше да отрече, въпреки че искаше проклетото кафе.

Пъхна ръце в джобовете си. Не само компютърът можеше да й даде отговори.

— Трябва да има и друга лична карта, която използва. Защо не изниква? Защо попадаме само на Дарин Поули?

— Променяш цвета на косата, очите, дори на кожата си, някои черти. Всичко е съвършено законно, плюс това модерно. За студентската карта, която е използвал с Дийна, е избрал почти същата външност като на Дарин Поули, но вероятно има пет-шест други превъплъщения, с достатъчно разлики, за да не бъдат уловени при търсене. Повече или по-малко коса, леко изменение на чертите, за да може да мине и за мулат. С малко хитрост и пари лесно би могъл напълно да скрие лична карта.

— Ако работи, трябва да има карта, която да минава за валидна, да бъде в системата. Поне да е била в началото. Обичайна практика е да се направи бърза справка за миналото на кандидата преди назначаване.

— Зависи от работодателя, но в повечето случаи се процедира така. Не е нужно после да оставаш със същата самоличност. Веднъж назначен, колко често е проверяван един служител в системата? Особено ако избягва неприятности и съвестно върши работата си, каквато е теорията ни.

— Значи е използвал една външност при следването си в Колумбийския университет, друга — при запознанството си с Дийна, и може би промените са чести. Различен външен вид и личност за различните жертви. Мейвис действаше така преди време. — Умираше за кафе, но пъхна палци в предните си джобове и се съсредоточи върху работата. — Според профила на Майра живее сам. Може би е така, може би. А може би все още съжителства със своя старец. Подобно партньорство постоянно поддържа мотивацията, нали? Помага му да запазва това самообладание, това търпение, защото винаги има с кого да поговори, да сподели, пред кого да се похвали с успеха си.

— И кой да го насърчава — добави Рурк. — Да помага с ходенето, търсенето, с издръжката.

— Може би изобщо не работи. Източникът на доходи са измамите. И двамата ги бива в тях, чрез тях се е научил да става незабележим, да се приспособява. Това съвпада с профила.

Задачата е изпълнена, съобщи компютърът. Един резултат от търсенето. Показване?

— На стенен екран едно — нареди Ив. — Илая Шунър, двадесет и пет годишна, родена в Северна Дакота, родители починали, няма братя и сестри.

— По-лесно е, когато няма семейство, защото иначе се налага да търсиш информация и за тях.

— Да, но тук фигурира детето. Дейвид Прут този път, а като съпруг и най-близък роднина е посочен Вал Прут, бащата на детето. Изглежда различно от личната карта и затворническата снимка на Ирен Шулц. По-дълга коса, по-светла, друг цвят на очите, по-плътни устни, по-изпъкнали скули, бенка над горната устна. Подмладена е с няколко години, шията е по-дълга, веждите по-дебели и по-високи.

— Голяма част от това се постига с компютърна обработка, ако човек няма желание наистина да променя чертите си. Кой би забелязал някои от по-фините разлики, освен ченге? А и много промени могат да бъдат взети просто за прищявка. Променила е косата си, искала е зелени очи вместо сини.

— Умряла е с това лице, или много близко до това, в Чикаго, където е бил адресът й по онова време, през май 2041 година. Изнасилване и убийство чрез удушаване. Трябва ми нещо повече. Докладите по случая, главният разследващ.

— Ив, твърде късно е да искаш от чикагската полиция доклад за убийство отпреди деветнадесет години. Сутринта ще имаш повече късмет.

— Мога да се добера до част от материалите още сега от международната база данни за криминални деяния. И… Компютър, търсене на информация за Дейвид Прут, роден на шести октомври 2037 година, майка Илая Шунър, баща Вал Прут. Второ търсене за Вал Прут, същите данни.

Прието. Изпълнение…

— Няма да ги има в базата данни.

— Сигурно, но искам потвърждение. Все някога ще са използвали отново по-ранна самоличност, нали? Вложили са време, усилия, средства? Защо просто да не я подновят?

— Силен аргумент.

— Междувременно мога да се свържа с международната централа и ще подам официална молба за получаване на докладите.

— Добре тогава, но стига за тази вечер.

Ако пийнеше кафе, може би щеше да издържи още час-два. А и не можеше да направи друго, освен да зареди търсения, които можеха да текат и докато си почива.

— Колко трудно ще бъде да стартирам търсене за такива минимални различия? — Зареди снимката на Инга, раздели екрана на две. — Като добавя отрязък от двадесет и пет години, инициалите?

— Стартирането е лесно. Но помисли за резултатите? Ще има безброй попадения. Тя е много привлекателна жена между двадесет и двадесет и пет години, с определени инициали и леко вариращи черти. Имаш ли представа колко жени по света отговарят на това кратко описание?

— Ще се придържаме към САЩ. Мисля и за него. Дарин/Дейвид/Деймиън.

— Все пак.

— Аз ще отсея резултатите. Трябва само да ги получиш.

— Ще стартирам търсенето и си лягаме.

— Добре.

 

 

Събуди се малко след пет от божествения аромат на кафе. Повдигна клепачи и видя Рурк до автоматичната печка, който отпиваше от голяма чаша и я гледаше.

— Тъкмо навреме — каза той, взе втора чаша и й я донесе.

— Благодаря. Започна ли вече днешният си поход за световно икономическо господство?

— Началото е в шест, когато мисля, че започва и твоят поход за истина, справедливост и сритване на задници.

— Имам добро предчувствие. С това, което вече имаме и което ще получим, ще можем да го спипаме още днес. Мога да събера достатъчно улики, за да го завлечем в управлението. Ако електронният отдел ми даде ясен образ при влизането му в къщата, ще имам още повече. Мотив, средство, възможност. Всичко е налице. Косвени улики, но силни.

— Харесваш ми, когато си оптимистично ченге.

Беше още по-оптимистично настроена, след като взе душ, облече се, изпи втора чаша кафе и хапна няколко сладки.

В офиса си провери за входящи съобщения, надявайки се някой от нощната смяна на чикагската полиция да е решил да извърши добро дело. Нямаше късмет с тях, но скоро щеше да опита отново. Провери резултатите от търсенето, което Рурк бе започнал по нейна молба, и оптимизмът й леко спадна.

— Триста тридесет и три хиляди резултата? Мамка му!

Забеляза, че е направил ново търсене, добавяйки филтър „настоящ адрес в Ню Йорк“. Беше ги свел до малко над тринадесет хиляди.

Бе съпоставил тези резултати със списъка на хората, закупили същата охранителна система. Можеше да разсъждава като ченге, помисли си тя, въпреки че резултатът се оказа безполезен.

Трябваше да има друг признак, друг начин за отсяване между всички тези попадения. Реши да остави това на заден план, докато изглади докладите си и се подготви за съвещанието.

Тази работа й отне близо час и възвърна повечето от предишния й оптимизъм. Малко преди седем позвъни на Уитни.

— Командир Уитни, току-що ви изпратих нов доклад.

— Да, получавам го в момента. Очертай най-важното.

Направи го, сдържайки желанието си да стане права, както предпочиташе, когато докладва устно.

— Мисля — започна тя, — че трупаме улики, с които ще изградим солидно обвинение, и изясняваме критериите си за търсене. Убедена съм, че капитан Макмастърс ще може да ни даде още подробности за ареста, разпитите и осъждането на Ирен Шулц и това ще ни помогне в издирването на Дарин Поули.

— Кога ще осведомиш екипа си?

— Тъкмо пристигат за оперативка, сър. — Тя даде знак на Пийбоди, Макнаб и Джейми да замълчат, когато влязоха, разговаряйки оживено.

— Капитанът ще дойде в кабинета ми в девет. Съгласил се е да направи кратко изявление за медиите в дванадесет. Ще трябва да направим същото и да застанем до него. Няма да отговаря на въпроси, ти ще отговаряш. Пет минути.

„Мамка му, мамка му, мамка му!“, помисли си тя.

— Да, сър.

— Проведете съвещанието си, лейтенант. Аз ще се обадя в Чикаго оттук и ще настоя да побързат с информацията, която ви е нужна.

— Благодаря, командир Уитни.

Приключи разговора точно когато Съмърсет влезе, бутайки дълга маса на колела, отрупана с храна. Трухарт му помагаше да я прекара през вратата.

— Господи, никой тук ли не мисли за друго, освен за плюскане? — попита възмутено тя.

— Умът винаги е по-продуктивен, когато тялото е добре нахранено. — Съмърсет умело направи маневра с масата около нея. Ив забеляза как погледът му се плъзна по работното табло и се спря на снимката на Дийна. После отново погледна нея. — Искам всички умове тук да работят възможно най-добре.

Когато той излезе от стаята, Ив стана и донесе кафе.

— Сядайте бе, хора! Започва съвещание, а не състезание по надяждане. Екрани — включени — нареди тя. — Ето как изглежда нашият заподозрян. Рождено име Дарин Поули, на двадесет и три години. Това знаем или мислим, че знаем за него. — Премина от заподозрения към мъжа, за когото се предполагаше, че е негов баща, и покойната му майка. — Тя е ключът — изтъкна Ив. — Уитни ще съдейства за спешното изпращане на докладите за убийството й от Чикаго и за личен разговор с главния разследващ и други детективи, работили по случая.

— Мога да намеря публикации в медиите — предложи Джейми. — Било е преди двадесет години, но мога да изровя статии за убийството.

— Добре. Информацията от международната база данни сочи, че е била многократно изнасилена, вероятно от повече от един нападател. Не е била вързана, което обяснява защо не попаднахме на този случай при търсенето на подобни престъпления. Била е бита по-жестоко от нашата жертва, а в кръвта й е имало следи от употреба на незаконни вещества. — Ив посочи към таблото, където бе отбелязала приликите между убийствата на Дийна Макмастърс и Илая Шунър. — Доказателствата сочат, че е била задушавана с възглавница, намерена на местопрестъплението, и в крайна сметка удушена с чаршаф. Открита е в публичен дом от камериерки, според доклада, мъртва от осем часа. Не са се явили доброволни свидетели, а призованите от полицията не са дали съществена информация.

— Шок и изумление — промърмори Бакстър.

— Не е била лицензирана компаньонка — продължи Ив. — Но когато бил разпитан, Виктор Патерсън заявил, че семейството има затруднения и е започнала да проституира, за да си набавя дрогата, към която все повече се пристрастявала. Имал е алиби за времето на убийството.

— Възможно е да е платил на някого да го извърши — предположи Бакстър. — Ако заради зависимостта си се е превърнала в пречка за него, може да е искал да се отърве от нея.

— Възможно, но малко вероятно. Погледнете миналото им. — Ив извика досието на екрана. — Арест, арест, неприятности, докато е излязъл от затвора и е избягал с нея. После нищо. Покрил се е. А за нея? Нищо, абсолютно нищо преди залавянето й за измами. В затвора ли е станал толкова умен? Бих се обзаложила, че тя е била мозъкът, тя е крояла плановете. Но нещо се е променило, когато е излежала присъдата си. Настъпил е обрат. Пийбоди, изрови сведения за пребиваването й в „Райкърс“, намери някого, който я помни.

— Няма да бъде трудно. Може би това е била промяната. Както казваш, по-рано не е имала никакви проблеми. Волна птичка, правела е каквото поиска. После изведнъж — бам! — в кафеза за година и половина.

— Пречупила се е — замислено каза Ив. — Самочувствието й е било разклатено. Ако навън е опитвала наркотици, може би вътре се е пристрастила. Започнала е да затъва все по-дълбоко.

— Сякаш не е един и същи човек при влизането и при излизането си. — Пийбоди се загледа в снимката от досието. — Тук изглежда малко грубовата.

— Да. Не е красавицата, кипяща от енергия, която Винсънт Поули помни от няколко години по-рано.

— Събрала се е с лош човек. — Трухарт примигна, когато всички отместиха погледи към него. — Имам предвид… а… дългата й връзка с Поули, лошия. Може би неговото влияние я е тласнало надолу.

— Има логика. Времето, промените. Едно от нещата, които знаем — добави Ив, — е, че между Инга, която е познавал Вини Поули, и брутално убитата в чикагски бардак Илая е имало голямо падение. Изглежда, през част от това време, както и през следващите години, Ванс Поули е имал влияние върху Дарин Поули. Какво стана с изображението от охранителната камера?

— Тук е. — Макнаб стана, извади диск. — Да го заредя ли?

— Давай.

Отиде до бюрото й.

— Зареждане, екран три. Както виждаш, вече е по-ясно — започна той.

— Така ли?

— Бавно става. Не е като обикновено изчистване и изясняване и отнема повече време. Успяхме да уловим образа, но е сериозно повреден. Пикселите трябва да се възстановяват на всяко ниво, стъпка по стъпка. Снощи с Фийни хванахме още два кадъра посредством същата процедура. В момента ги обработваме.

— Търсим начин да ускорим процеса — продължи Фийни. — На път сме да го постигнем, но не обещаваме нищо.

— В девет ще се срещна с Уитни и Макмастърс и се надявам да изкопча от паметта на Макмастърс нещо за ареста на Ирен Шулц, някаква друга информация. Пийбоди продължава с проследяването на обувките и дрехите. Бакстър и Трухарт ще обиколят още веднъж квартала на жертвата с портретната скица. В дванадесет Макмастърс ще направи изявление за медиите, аз също. Ще отговоря накратко на някои въпроси. Проведох друго търсене, на този етап резултатът е тринадесет хиляди попадения.

Когато Ив обясни за какво търсене става въпрос, Трухарт прочисти гърлото си.

— Може би, ако притежават такава охранителна система, я е купил бащата. Използвал е някоя от многото си самоличности.

— Добро предположение. Провери го. Следващо съвещание в Централата, точно в шестнадесет, когато ще избера кои други от екипа да присъстват на поклонението. После, ако дотогава не сме заловили шибаняка, ще се съберем отново утре в седем, в пълен състав. Сега вървете и намерете това копеле. Бакстър, остани за минута.

Отиде в кухнята и донесе торбичка, която му подхвърли.

Когато надникна вътре, лицето му засия като слънце.

— Мамка му, ще хапнем барбекю от Алабама. Обичам тази жена.

— Запази любовта си за Рурк. Той се погрижи. Тръгвай. Пийбоди, с мен.

 

 

Пийбоди изчака, докато излязоха от къщата, качиха се в колата и Ив потегли към портите.

— Зная, че сме в разгара на разследването и имаме много нишки за проследяване и свързване. Но всеки е зает със своята. Аз веднага тръгвам на обиколка по магазините.

— Е, и?

— Мисля, че можем да отделим няколко минути да поговорим за сватбата.

— Луиз се справя и без нас. Зная, защото наминах през тях и поговорих с нея. Изпълних дълга си.

— Направила си много повече. Чух се с нея и ме осведоми за всичко — каза Пийбоди с радостен блясък в очите. — Страхотно е, че си я поканила да спи у вас в петък и че ние ще бъдем с нея, Далас.

— Беше момент на слабост. — Докато караше към центъра, Ив отправи молитва да не съжалява после за това. — Кои „ние“?

— Както обикновено — аз, Мейвис, Надин, Трина. Може би Рио, ако успее да дойде — добави тя, имайки предвид прокурорката. — Трина ще доведе още една консултантка и ще направят всички ни ослепително красиви. Но най-хубавото е, че ще бъдем до Луиз. С нея. Мисля, че може да подготвим нещо като будоар.

— За какво говориш? Няма да спи на палатка отвън. Ще подготвя стая. Будоар. Както и да го наричаш.

— Да, но какво ще кажеш да я поукрасим? Цветя, шампанско, свещи… сестра ми прави ароматни свещи, които наистина успокояват. Женски лакомства, музика. За настроение.

Ив не каза нищо за известно време.

— Трябваше да се сетя, нали?

— Не. Ето защо съм тук. Всичко ще бъде великолепно и това ще бъде изненада за нея.

— Добре. Чудесно.

— Супер! Мислех си, че можем…

— Стига толкова, нали каза няколко минути? Искам Дженкинсън и Рейник на поклонението. Ще се погрижим да научат подробностите за часа и мястото на съвещанията. Ще помоля Макмастърс да препоръча и двама от своите детективи. Ще ни бъдат нужни петима-шестима униформени, поне половината от отдела на Макмастърс.

— Добър ход е да включим част от хората на Макмастърс.

— Всяко ченге, което има възможност, ще присъства. Искам всеки ъгъл да бъде заварден, но трябва да внимаваме. Колкото повече ченгета познават лицето му, толкова по-голяма е вероятността някой да се издаде, да го изплаши.

— Със сигурност знае, че ще бъде пълно с ченгета, дошли от уважение. Може изобщо да не се осмели да дойде.

— Не мисля. — Ив се провря умело между един макси бус и нисокоскоростно такси. — Няма да пропусне да се промъкне там. Още една възможност да докаже колко е велик. Все още не знае, че сме по петите му.

— След пресконференцията днес…

— И на поклонението все още няма да знае.

Ив възнамеряваше да се погрижи за това.

 

 

В мига, когато влезе в отдел „Убийства“, долови мириса на понички. Първата й мисъл бе: „Надин“.

Хвърли смразяващ поглед към детективите и униформените в общото помещение и влезе право в офиса си. Както очакваше, медийната звезда седеше на стола за посетители. Надин отпиваше кафе, несъмнено програмирано на нейната автоматична печка. Хитро изгледа Ив под пърхащи мигли с усмихнатите си зелени очи и оправи изрусената си на кичури коса, винаги готова за пред камера.

— Наближава девет — изтъкна Надин. — Късно пристигаш.

— Не твърде късно, за да те изритам.

— Хайде, Далас, досега не съм любопитствала за случая „Макмастърс“. — Усмивката в очите й изчезна. — Отразявам случаите с подобаващо уважение и се придържам към изявленията на отдела за връзка с медиите. Познавам Макмастърс. Познавам ритъма на полицейската работа. Надявах се, поради ред причини, разследването да приключи бързо. Това не се случва.

Ив програмира кафе за себе си.

— Пресконференцията е обявена за дванадесет.

— Зная и ще присъствам. Дай ми малко предимство.

— Не мога. И няма да го направя — добави Ив, преди Надин да продължи да я увещава.

— Имаш нещо. Познавам те и съм убедена в това. — С присвити очи Надин размаха пръст срещу нея. — Имаш ли заподозрян? Колко близо си до арест?

— Щом ме познаваш толкова добре, трябва да знаеш, че няма да отговоря на никой от тези въпроси.

— Без да записвам. — Надин вдигна ръцете си, за да покаже, че няма диктофон. — Може да мога да помогна с нещо. — Беше помагала в миналото, безспорно. Но този път Ив реши, че не се нуждае от помощта й. — Ще кажеш „не“. Преди това държа да изтъкна, че когато работи в тясно сътрудничество с криминалната полиция като мен, човек вижда как действат ченгетата — добри, лоши и безразлични. Добива представа за работата ви. Сега жертвата е дете на полицай, убито по този начин буквално броени дни след убийството на детектив Колтрейн. Трудно е да стоя настрана. Мога да бъда обективна, Далас, защото това е работата ми. Това има значение.

Ив се загледа в кафето си.

— Може би не е зле да направиш предаване за най-модерните охранителни системи.

— Колко странно съвпадение! Мислех да посветя част от някое предаване на домашните системи за сигурност.

— Зловещо даже. — Ив се надигна на стола и пъхна ръка в джоба си, докато отпиваше. — Според много експерти, „Интерфейс Тотал Хоум 5500“ е една от най-добрите, ако можеш да си я позволиш. Знаеш, че като ченге не мога да не се питам дали хората хвърлят пари за нещо подобно, защото се боят за сигурността си, или защото имат нещо за криене.

С лукава котешка усмивка Надин отбеляза:

— Интересна гледна точка.

— Може би. Знаеш ли, хиляди жители на Ню Йорк са си купили тази система и редовно плащат за нейната поддръжка и обновяване. „Секюрити Плюс“ е голяма и утвърдена обслужваща компания. Може би повечето от тях са благоразумни граждани, спазващи закона. Но един е достатъчен.

— Трудно е да се открие онзи, който я е купил с нечисти намерения.

— Дълъг и досаден процес — спокойно се съгласи Ив. — Дори ако, да кажем, решиш да направиш справка само за клиенти с инициали Д. П. или В. П., ще сведеш броя им до по-малко, но вероятно отново ще трябва да проучваш стотици.

— Вярно, но репортерите и екипите им са подготвени за досадно ровене.

— Да. Ченгетата нищо не разбират от тази работа — леко се усмихна Ив. — Върви си, Надин. Имам среща.

— Ще се видим в дванадесет. — Надин стана, тръгна към вратата. — С нетърпение очаквам наближаващото сватбено празненство, включително и женското парти с преспиване.

— Млъквай.

Смеейки се, Надин излезе и докато допиваше кафето си, Ив си помисли, че може би е намерила начин да отсее част от вероятните попадения.