Нора Робъртс
Спомени в смъртта (21)

21.

Долови го в очите й само за миг. „Не просто учудване — помисли си Ив, — а вълнение.“ После те отново добиха предишния невинен и учуден израз на малко дете.

— Не разбирам за какво говориш. Не искам да оставам повече тук. — Устните, които бе харесвала твърде много, за да промени, затрепериха. — Искам при Боби.

— Дали някога наистина си искала да бъдеш с него? — запита се Ив. — Или просто е бил удобно средство? Но ще стигнем и до това. Време е да свалиш маската, Марни. И за двете ни ще бъде по-лесно. Едва ли е забавно да играеш ролята на скучно създание като Зейна.

Марни жално заподсмърча.

— Толкова си жестока.

— Да, такава съм, когато някой ме лъже. Ти доста се позабавлява с това. Но си проявила малко небрежност в стаята до тази на Труди, където си се измила. Оставила си кръв. Още по-лошо — оставила си отпечатъци.

Ив стана, заобиколи масата и се наведе над рамото й. Усети лек аромат на цветя и се запита дали сутринта Марни не се е напръскана с новия парфюм на Труди. Представи си как с наслада се възползва от избора на жертвата.

„Навярно дори се е посмяла“, предположи Ив.

— Справила си се забележително добре със смяната на самоличността — тихо каза тя. — Но пълното съвършенство е непостижимо. Освен това какво ще кажеш за видеотелефона на Труди? Малки подробности, Марни, но именно дребните камъчета обръщат колата. Просто не си устояла на изкушението да задигнеш някои неща от нея. Винаги си имала слабост да отмъкваш това-онова.

Ив разтвори папката на масата и показа двете снимки, които бе разпечатала една до друга, както и криминалното досие на Марни Ралстън.

— Малка хитруша, която не губи времето си напразно. Това видях в теб още в първата минута, когато те заварих пред стаята на Труди. Умела използвачка, която се преструва на скромна домакиня.

— Не си видяла нищо — промълви Марни под носа си.

— Нима? Е, поне не биваше да вземаш парфюма, Марни, нито пък пуловера или онази хубава чанта.

— Тя ми ги подари. Мама Тру…

— Пълни глупости, този път се издъни. По-хитро би било отново да пророниш няколко фалшиви сълзи и да признаеш, че просто не си се сдържала. Да кажеш, че се срамуваш. И двете знаем, че Труди никога не би подарила нищо на когото и да било.

— Тя ме обичаше. — Марни закри лицето си с ръце и зарида. — Обичаше ме.

— Отново глупави лъжи — нехайно каза Ив. — Проблемът е, че се сблъска с ченге, което я е познавало и я помни. Не си очаквала да се появя онази сутрин, преди да успееш напълно да заличиш всички следи. Не си предполагала, че аз ще ръководя разследването. — Потупа я по рамото и се облегна с хълбок на масата. — Кой да предвиди това? — Ив хвърли поглед към Пийбоди. — Вероятност едно на милион.

— Никой не би предположил — съгласи се Пийбоди. — Впрочем чантата наистина е страхотна. Би било жалко да остане неизползвана. Знаеш ли какво си мисля, лейтенант? Че нашата приятелка преигра с онова мнимо отвличане. Щеше да е по-разумно да си трае. Но просто не е устояла на възможността да привлече малко внимание.

— Мисля, че си права. Обичаш светлината на прожекторите, нали, Марни? Толкова години си била принудена да играеш различни роли. Пред полицията, пред организациите за закрила на децата, пред Труди… За известно време си се покрила и си имала спокоен живот. Но не ти е било достатъчно. Ти си умно момиче. Когато пред теб се разкрие възможност, знаеш как да се вкопчиш в нея.

— Просто си измисляш, защото не знаеш какво съм преживяла.

— Зная, Марни. Трябва да призная, че ти се възхищавам за способността да кроиш хитри планове и да се превъплъщаваш в каквато пожелаеш. Знаеш точно как трябва да се държиш, за да постигнеш своето. Разбира се, тя се е хванала на въдицата ти. Решила е да дойде тук, да ме потърси. После, прилагайки старата си тактика, се е самонаранила, за да обвини някой друг. Наложило се е месеци наред да играеш ролята на покорна съпруга и мила снаха, докато осъществиш плана си. Хайде, Марни. — Ив се наведе напред. — Зная, че изгаряш от желание да ми разкажеш всичко. Кой би те разбрал по-добре от човек, преживял същото? Караше ли те да се къпеш със студена вода всяка вечер? Да търкаш пода? Колко пъти те е заключвала на тъмно и ти е втълпявала, че си нищожество?

— Защо теб толкова те е грижа за онова, което я сполетя? — тихо промълви Марни.

— Кой казва, че ме е грижа?

— Нямаш нищо срещу мен. Онези неща? — Тя махна с ръка към пакета с доказателствата. — Мама Тру ми ги подари. Тя ме обичаше.

— Никога не е обичала друго същество на планетата, освен себе си. Но може би ще трогнеш съдебните заседатели. Какво мислиш, Пийбоди?

Партньорката й замислено присви устни.

— Има шанс, щом умее да пролива сълзи, когато пожелае. Но останалото значително ще наклони везните в другата посока. Знаете, лейтенант, че освен голямото обвинение, ще бъде добавено още едно, за приемане на фалшива самоличност. Незначително в сравнение с другото, но все пак сериозно — Пийбоди сви рамене, — щом предполагаемата цел е извършване на убийство. Господи, само като узнаят, че се е омъжила за сина на жертвата, за да си осигури възможност да убие някогашната си приемна майка толкова хладнокръвно. Към това се прибавя и факторът пари като мотив за убийството. Заточението далеч от Земята няма да й се размине. Очакват я тежки дни. — Пийбоди погледна Марни. — Може би ще ни убедиш, че убийството е станало непредумишлено. Че е станало при самозащита. Възползвай се от съчувствието ни.

— Навярно трябва да повикам адвокат.

— Добре. — Ив се отдръпна от масата. — Няма да те свържа със своя. Ти избираш адвоката си, Марни. Имаш това право. Когато го направиш, вече няма да разчиташ на съчувствието и възхищението ми. Имаш ли познат адвокат? — нехайно попита Ив. — Или да ти назнача служебен?

— Почакай. Само почакай. — Марни повдигна чашата с безалкохолно и отпи. Когато я остави, невинното изражение бе заменено от нескрита пресметливост. — А ако ти кажа, че тя възнамеряваше да смъкне кожата на твоя човек? Аз я спрях. Трябва да получа нещо в замяна.

— Разбира се. Ще поговорим по въпроса. — Ив отново седна. — Но ще се наложи да ми разкажеш всичко от игла до конец. Какво ще кажеш да започнем от самото начало?

— Защо не? Бог ми е свидетел, писна ми от Зейна. Имаш досието ми. Криминални провинения и прочие…

— Да.

— Това не е цялата ми история. Знаеш как е, като дете бях подритвана насам-натам.

— Видях медицинските сведения. Не ти е било леко.

— Научих се да отвръщам на ударите. Сама се грижех за себе си, защото нямаше кой друг. — С отвращение побутна чашата с останалото питие. — Може ли кафе? Без захар.

— Разбира се, ще донеса. — Пийбоди излезе.

— Системата е скапана — продължи Марни. — Умът ми не побира как можеш да работиш за нея след всичко, което ти е причинила.

Ив я гледаше равнодушно.

— Обичам да командвам парада.

— Да, да, мога да си обясня това. Сдобила си се със значка, с лъскаво оръжие. Често сритваш задници. Ясно ми е с какво те привлича тази работа. Връщаш си го на някои хора по свой начин.

— Да поговорим за теб.

— Любимата ми тема. Е, най-сетне ме отърваха от онази кучка, майка ми, и къде ме пратиха? При Труди. Първо си помислих: „Хей, добро място. Хубава къща, хубави неща, добра жена и момчето й“. Но се оказа по-лоша и от майка ми. Знаеш какво имам предвид.

— Да.

— Беше силна. Аз бях кльощаво хлапе, а тя беше силна. Студена вана всяка вечер, всяка шибана вечер, сякаш това беше нещо като религия. После винаги ме заключваше. Нямах нищо против, беше тихо и имах предостатъчно време да мисля.

Пийбоди донесе кафето и го сложи на масата.

— Знаеш ли, веднъж сложи нещо в храната ми, за да повърна, защото бях взела чифт нейни обици. — Марни отпи глътка кафе и направи гримаса. — Отдавна не бях попадала в участък. При вас все още не може да се намери свястно кафе.

— Това е част от жертвите, които правим в името на борбата срещу престъпността — сухо каза Пийбоди и това накара Марни да се засмее.

— Добро обяснение. Да се върнем на моята история. И така, втория път, когато кучката ме хвана, отряза косата ми. Имах хубава коса. Тогава беше по-къса, но хубава. — Повдигна ръка, докосна косата си и я тръсна назад. — Подстрига ме нула номер, сякаш бях извършила военно престъпление или нещо подобно. После каза на социалната работничка, че сама съм го направила. Никой не стори нищо по въпроса. Тогава се зарекох един ден да я накарам да си плати. Тя ме острига до кожа.

Ив си позволи миг съчувствие:

— Избягала си.

— Да. Мислех да подпаля къщата, докато е вътре, но реших, че е глупаво. Ако го бях направила, щяха да ме хванат.

Съчувствието бързо се изпари.

— Палеж, убийство… да, нямаше да ти се размине.

— Както и да е, животът беше пред мен. Щях да имам достатъчно време за отмъщение. Все пак тръгнаха по петите ми. Вие, ченгетата, просто не можете да оставите човек на мира.

Поклати глава и отпи нова глътка кафе.

— Избягала си, когато си била на тринайсет. Това е половината ти живот, Марни. Твърде дълго време да таиш жажда за мъст.

Тонът й бе горчив като кафето.

— Какъв смисъл има да се заканиш да отмъстиш на някого, а по-късно да забравиш? Тя ме наричаше курва. Казваше, че такава съм се родила и такава ще си умра. Че съм грозна и никому ненужна. Че съм нищожество. Повтаряше го всеки ден, докато живеех при нея. Когато й се прииска да сложи нови мебели в хола си, изпотроши старите, лепна го на мен и получи чек от държавата, а аз отнесох наказание. Превръщаше живота ми в ад близо година.

— Твърде дълго си чакала да й го върнеш тъпкано.

— Имах други грижи. Винаги знаех къде се намира, в случай че ми се удаде възможност. И тази възможност почука на вратата ми.

— В нощта на взрива в Маями.

— Понякога съдбата просто ни поднася подаръци, нали? В онази нощ не се чувствах добре, колежката ми ме прикри. В долнопробно заведение като онова никой не обърна внимание. Трябваше да й дам своята лична карта и пропуск, за да отвори шкафчето ми в съблекалнята, където държах служебното си облекло. Чух по телевизията, че заведението е гръмнало, почти всички вътре са загинали и телата им са се разхвърчали на парчета. Невероятен късмет за мен. Ако бях отишла на работа, щях да съм мъртва. Беше разтърсващо. Накара ме да се замисля.

— Тогава си помислила: „Защо да не стана друг човек?“.

— Е, ето как стояха нещата. Дължах по малко пари на този-онзи. Нямаше нужда да ги връщам, ако съм мъртва. Взех личната карта на загиналата си приятелка, нейните и моите пари и изчезнах. Беше скътала солидна сума.

— Има ли си име?

— Кой? О, по дяволите, как се казваше?… Роузи, да, Роузи О’Хара. Защо?

— Може би близките й я търсят.

— Съмнявам се. Беше отраснала на улицата и се друсаше. — Отношението й към жената, загинала вместо нея, бе така пренебрежително и безчувствено, както към скапаното кафе. — Нейната лична карта нямаше дълго да ми върши работа, знаех, че трябва да започна на чисто. Тогава ми хрумна идеята за Зейна. Не е трудно човек да се снабди с нова карта и лични данни, ако знае къде да отиде и на кого да бутне пачка. Подложих се на пластични операции, промених лицето си. Реших, че инвестицията си заслужава. Особено когато направих справка за Боби.

— Млад хубавец, необвързан и амбициозен.

— Всичко това, а и все още близък с мамчето. Нямах намерение да я убивам, нека сме наясно. — Тя повдигна двете си ръце и посочи с показалци към Ив. — Не съм живяла при тях в очакване на удобен момент. Исках само да открадна синчето й и да превърна живота й в ад, както някога тя моя, а може би и да си осигуря прилично състояние.

— С един куршум — два заека — отбеляза Ив.

— Точно така. Боби беше лесен. Всъщност не е лошо момче. Малко скучен, но добряк. И в леглото го бива. А Труди? — Марни се облегна назад, усмихната до уши. — Беше истинско удоволствие. Отначало си въобразяваше, че си е намерила нова робиня, покорната малка Зейна. „О, мамо Тру, с удоволствие ще свърша това вместо теб. Когато ти е нужен човек за малко мръсна работа, аз съм насреща.“ Тогава дойде голямата изненада. Тя имала заделени пари. Доста пари, от които защо да не се възползвам? Къщата й беше на мое разположение, защото бях малката й помощничка. Имаше хубави нещица тук-там, доста скъпи. Откъде ли се бяха взели? Трябваше малко детективска работа. Изнудване. Можех да използвам това, което бях открила, за да разчистя сметките си с нея. Трябваше ми само време да обмисля плана си.

Облегната с лакът на масата, Марни подпря брадичка на юмрука си.

— Търсех най-добрия начин да се добера до част от парите и да я разоблича. Щяха да я затворят, както тя мен навремето.

„Изпитвала си безкрайно удоволствие — помисли си Ив. — Във всеки миг.“

— Един ден те видя по телевизията и си науми на всяка цена да дойде в Ню Йорк. Щях да ти поднеса всичко това на тепсия и да ококоря големите си сини очи, ужасена, че свекърва ми се е оказала изнудвачка. А вътрешно щях да се заливам от смях.

— Добър план — призна Ив, — но съдбата отново ти е предоставила възможност.

— Ако се бяхте хванали, нещата щяха да се развият различно. Помисли върху това — каза Марни и повдигна чашата. — Мислех, че ще й платите, или поне ще си помислите няколко дни. Тогава щях да дойда при вас, разстроена и цивреща, и да ви кажа какво съм узнала за мамчето на скъпия си съпруг. — Побутна кафето встрани. — И двете щяхме да извлечем полза. Всяко дете, което някога е малтретирала, щеше да ни бъде благодарно. Но вие адски сте я ядосали. Рурк я е накарал да побеснее. Заканила се е да ви принуди да платите скъпо и прескъпо. Само за това можеше да мисли. Когато някой се е подиграл с нея, да му го върне тъпкано. Видя как се бе подредила.

— Да, да, видях.

— Не за първи път, както изтъкна ти. Ако питаш мен, онази ужасна жена имаше ясна цел. Вече се беше разкрасила, когато ми се обади. Не на Боби, той нямаше да се примири с това, което тя искаше да направи. Щеше да я спре, или поне да опита. А аз? Сладката послушна снахичка? Знаеше, че може да разчита на мен, ако ме сплаши. Няма да е преувеличено да кажа, че бях смаяна, когато влязох в стаята й. Лицето й беше обезобразено. Знаеш ли какво ми каза? Искаш ли да узнаеш?

— Цялата съм в слух — отвърна Ив.

— Каза, че ти си го направила.

Ив се отпусна на стола си, преструвайки се на учудена.

— Нима?

— О, да, постара се да бъде много трогателна. „Виж какво ми стори тя. След като я приютих и й осигурих дом. А е полицайка!“ И аз изиграх добре ролята си. „О, господи! Боже мой, трябва да те откараме в болница, да кажем на Боби, да се обадим в полицията!“ Но тя отсече: „Не, не, не. Извърши го ченге, съпруга на влиятелен човек“. Страхувала се за живота си и затова ме накара да направя записа. „За да се защитя“, каза, и в този миг разбрах точно какво цели. Замисълът й ми стана пределно ясен. Ако не сторите това, което иска, ще отиде при началника на полицията. Всички ще узнаят. Трябвало да направя копие, за да може тя да задържи оригинала, и да ти го донеса лично в управлението. Без да казвам на Боби. Накара ме да се закълна.

Марни се засмя и сложи ръка на гърдите си.

— Приготвих й супа, сложих в нея солидна доза успокоителни и й налях вино. След малко стана доста замаяна. Знаеш ли, бих могла да я убия тогава. Трябва да помислиш и по този въпрос.

— Мисля.

— Претършувах стаята и намерих собственоръчно направеното й оръжие. Намерих и копие от досието ти. Интересни неща. Грабнах всичко. Тя ми се обади по-късно, но й казах, че не мога да говоря. Боби беше там. Обещах да й позвъня, когато се приберем и той заспи. Това никак не й хареса, уверявам те. Е, щом имаш видеотелефона, вече си чула.

— Смъмрила те е — подкани я Ив. — Труди не обичаше да я карат да чака.

— Да. Но аз настоявах: „О, нека кажем на Боби. Няма да излизаме, ще стоим тук и ще се грижим за теб“. Знаех, че няма да се съгласи на това, така че тя взе още една таблетка, а аз излязох в града. Дълга нощ за мен, но, господи, колко беше забавно. Само примигвах съблазнително и молех Боби да поръча шампанско. Той се стараеше да угоди на капризите ми, в типичния си стил на момче от средната класа. Изглеждах много въодушевена, нали разбираш? — Марни си пое въздух през носа, затвори очи и се наслади на спомена. — Замаях го още повече, когато се прибрахме и му дадох нещо допълнително, за да заспи. После отидох от другата страна на коридора да си поговоря с Труди.

— Взела си оръжието със себе си.

— Разбира се. Не за да го използвам — побърза да добави тя. — Държа да изясня това и то да бъде записано. Реших да проявя характер поне веднъж. „Какво си направила? Ти ме излъга! Ще кажа на Боби. Ще отида в полицията!“ — Марни сложи ръце на корема си и се засмя. — Господи! Да беше видяла физиономията й. Не го очакваше. Удари ми плесница. Нарече ме истеричка и ме удари. Каза, че ще направя каквото тя иска от мен, без повече да й противореча. Ако искам да запазя уютното си гнезденце, щяла съм да държа езика си зад зъбите, а иначе — да се озова на улицата. Тя щяла да се погрижи. — Изражението на Марни стана сурово. — Нарече ме „нищожество“, също както когато бях дете. „Ти си едно нищожество — каза, — и не бива да забравяш кой командва.“ После се обърна с гръб към мен. Все още държах чорапа в ръката си. Дори не се замислих. Просто се случи. Дадох й да разбере. Когато падна на колене, продължих. Никога в живота си не съм се чувствала по-добре. Кой бе „нищожество“ сега? — Тя повдигна чашата си. — Хей, може ли още едно кафе? Скапано е, но ободрява.

— Разбира се.

Ив даде знак на Пийбоди и стана да вземе каната с вода, която държаха в стаята.

— Не бях го планирала — продължи Марни. — Но понякога човек просто е принуден да промени плановете си. Има ли някого зад огледалото?

Ив погледна отражението си.

— От значение ли е за теб?

— Просто искам да зная дали имам публика. Не съм замисляла убийство. Изпуснах нервите си за момент. Тя ме зашлеви в лицето.

— С разперени пръсти — промърмори Ив, когато си спомни. — Кратка остра болка, без да остане никаква следа. Беше усвоила начина.

— Тя обичаше болката — да я изпитва и причинява.

Марни се раздвижи на стола си и застана така, че очите й срещнаха погледа на Ив в огледалото, сякаш искаше да каже: „Зная, че напълно ме разбираш“.

Ив почувства, че нещо в нея се пречупи. Знаеше какво е да държи оръжие и да го използва, заслепена от ярост.

— Беше от онези садо-мазо типове, но не сексуално извратена — продължи Марни. — Така мисля. Просто кучка с болен мозък. Не съм имала съзнателно намерение да я убивам. Дори не успях да й разкрия коя съм. Да гледам лицето й, докато ме слуша. Понякога сънувах този миг.

— Сигурно е било голямо разочарование за теб. — Ив се обърна, когато Пийбоди донесе прясно кафе. Изражението й остана хладно. — После е трябвало да мислиш бързо.

— Хрумна ми просто да избягам. Но запазих самообладание. Може би не биваше да вземам пуловера и другите неща. — Марни сведе поглед към пуловера и се усмихна. — Не можах да устоя. Трябваше да почакам, по-късно щяха да бъдат мои, но постъпих импулсивно.

— Знаела си, че съседната стая е празна.

— Да. Камериерката спомена. Чудела се защо не са ни настанили в нея, за да сме наблизо. Добре, че прозорецът беше заключен, иначе щеше да се наложи да се забърша и преоблека на площадката за аварийния изход и да заобиколя отпред. Скапан хотел, скапана охрана. Не предположих, че някой ще претърси съседната стая. Оставих следа, водеща надолу по аварийната стълба. Отворен прозорец, убита жена, кървава диря. Бях съобразителна.

— Никак не е зле — съгласи се Ив. — Но не биваше да насилваш нещата. Трябваше да изчакаш Боби да я открие.

— Така беше по-забавно. Понякога не е зле човек да ускори събитията. Едва не припаднах, когато се появихте ти и Рурк. Последните хора, които очаквах да почукат на вратата на старата кучка. Наложи се да импровизирам.

— Сигурно си се поизпотила. Била си принудена да оставиш видеотелефона, оръжието и окървавените кърпи в съседната стая, докато претърсваме местопрестъплението.

— Да, някои неща. Но реших, че дори и да ги откриете, все още няма да имате основания да заподозрете мен. Онова, което свърших на следващия ден, беше просто малка застраховка. Изнесох всичко и го хвърлих в различни контейнери за боклук, после открих подходящо място за отвличането. Живяла съм в Ню Йорк, помнех онзи бар.

— Знаех си.

Марни изсумтя.

— Знаела си… друг път.

— Онзи ден ти сгафи с една реплика за соевите хотдози. Бях закачила подслушвателни устройства и на двама ви. Малка застраховка и за мен.

Лицето на Марни издаде недоумение, а после отново раздразнение. После тя сви рамене.

— Боби се подхлъзна.

— Щом стигна дотук и се надяваш на снизходителност в замяна на съдействието си, не започвай да ме будалкаш. Труди е мъртва и Боби наследява цялото й състояние. Той е единствената пречка между теб и парите. Скучният Боби.

— Ще изляза след шест месеца — каза Марни, когато Ив я придружи по коридора.

— Мечтай си.

— Боби ще ми наеме адвокати. Тя го заслужаваше. Кажи го! Заслужаваше да свърши така. Ти я мразеше не по-малко от мен.

— Яд ме е на теб — отегчено каза Ив. — Лиши ме от възможността да застана лице в лице с нея, да свърша работата си и да се погрижа да плати за всичко сторено.

— Искам адвокат. Искам психологична експертиза.

— Ще получиш и двете.

Ив я побутна към асансьора и слезе с нея за регистрация.

 

 

Когато се върна в кабинета си, Майра влезе при нея и затвори вратата.

— Добре се справи с разпита.

— Имах късмет. Егото й наклони везните в моя полза.

— Ти я разбираше. Но не и тя теб.

— Не се различаваме много. Убивала съм и зная, че нося в себе си достатъчно агресивност, за да съм способна на това. И преди години, и сега. Но хладнокръвното убийство е нещо друго. Когато погледна в огледалото си, не виждам лице на убийца. Интересното е — добави Ив, — че навярно и тя не го вижда в своето.

— Ти осъзнаваш истината, за разлика от нея. Зная, че не ти беше никак лесно да се върнеш към всичко това от самото начало. Как се чувстваш?

— Трябва да отида в болницата и да кажа на горкия нещастник какво е извършила жена му и защо. Ще разбия сърцето му. Ще му оставя рана за цял живот. Чувствам се просто страхотно.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Той ще има нужда от помощ след разговора ни. Сам ще реши дали да поговори с теб. Но мисля, че трябва да му го кажа насаме. Дължа му поне това. Дали да не позвъня на съдружника му? Изглежда са близки. Ще му кажа да довлече задника си тук.

— Боби има късмет, че си толкова загрижена за него.

— Приятелите ти подават ръка, дори когато мислиш, че не се нуждаеш от тях. Благодаря ти, че се отби да поговорим. Добре съм.

— Тогава ще те оставя да довършиш.

 

 

Час по-късно Ив седеше до леглото на Боби в болницата и безпомощно и отчаяно гледаше как от очите му се стичат сълзи.

— Сигурно има грешка. Заблудила си се.

— Не, не съм. Съжалявам, но не знаех как иначе да ти го кажа, освен направо. Използвала те е. Планирала го е. Може би от тринайсетгодишна. Твърди, че не е възнамерявала да убива майка ти, и навярно това е истина. Било е импулсивна постъпка. От самото начало изглеждаше възможно да е така. Но колкото и тежък удар да е за теб, Боби, имала е план, преструвала се е и те е използвала. Не е била жената, в която умело се е превъплътила. Тази жена никога не е съществувала.

— Не… просто не е способна…

— Зейна Клайн Ломбард не беше. Но Марни Ралстън винаги е била. Тя направи пълни самопризнания, Боби.

— Но ние бяхме женени толкова месеци. Живеехме заедно. Познавам я.

— Знаеш това, което е искала да знаеш. Тя е професионална манипулаторка с досие, дълго колкото ръката ми, Боби. Погледни ме, Боби. Ти си отгледан от жена с манипулативно поведение, идеалната жертва за друга такава.

— Що за човек съм тогава? — Ръката му се сви в юмрук и силно удари по леглото. — В какво съм се превърнал, по дяволите?

— В мишена. Но не си длъжен да продължаваш да се поддаваш. Тя ще се опита да те изиграе. Ще плаче, ще моли за прошка и ще твърди, че всичко е започнало, преди да те опознае, а после истински се е влюбила. Ще каже, че не те е лъгала, че го е направила заради теб.

— Обичам я.

— Това, което обичаш, е вятър и мъгла. — Измъчвана от нетърпение и известна доза гняв, Ив се изправи. — Постъпи, както желаеш. Не мога да те спра. Но ще ти кажа, че заслужаваш нещо по-добро. Зная, че е нужна смелост у едно дванайсетгодишно момче, за да отмъква храна за мен, опитвайки се да направи живота ми малко по-лек. Ще ти бъде нужна и за изпитанието, което ти предстои. Ще се опитам да ти помогна, доколкото мога.

— Майка ми е мъртва. Жена ми е в ареста, обвинена в убийство. Вероятно и в опит да убие мен. Господи, как ще ми помогнеш?

— Признавам, че не мога.

— Трябва да поговоря със Зейна. Искам да я видя.

Ив кимна.

— Да, добре. Когато те изпишат, ще можеш да ходиш на свиждания.

— Тя ще има обяснение, ще видиш.

„А ти може би никога няма да прозреш истината“, помисли си тя.

 

 

Ив се прибра у дома, ядосана, че този път приключването на случая я кара да изпитва разочарование и чувство за провал. Мъжът отново щеше да бъде манипулиран, а може би и системата.

Бе разкрила престъплението, но това не бе краят. „Някои неща никога не свършват“, помисли си тя.

Влезе в къщата и погледна Съмърсет.

— Нека примирието продължи още няколко часа. Твърде уморена съм, за да се заяждам с теб.

Отиде направо в спалнята. Завари Рурк там, гол до кръста, да изважда тениска от едно чекмедже.

— Лейтенант, не е нужно да питам как е минал денят ти. Изписано е на лицето ти. Тя се е издънила?

— Не, притиснах я. Пълни самопризнания. Прокурорът ще повдигне обвинение в непредумишлено убийство на Труди и безразсъдно застрашаване на живота на Боби. Ще лежи на топло доста време.

Рурк облече тениската, приближи се към нея и попита:

— Какво има?

— Преди малко бях в болницата. Казах на Боби.

— Разбира се, направила си го лично — промърмори той и докосна косите й. — Ужасно ли беше?

— Не можеше да е по-трудно. Дълбоко в себе си отказва да повярва. Очевидно част от него разбираше, че му казвам истината. По-скоро не желаеше да го приеме. Ще дойде в управлението. Настоява да говори с нея. Тя се зарече, че ще го убеди да й наеме адвокати, и навярно ще успее.

Рурк обгърна талията й.

— Любов. Кой може да се бори с нея?

— Той е жертва — Ив допря чело до неговото, — а не мога да му помогна.

— Пълнолетен е, сам взема решения. Не е безпомощен, Ив. — Повдигна брадичката й. — Ти изпълни дълга си.

— Свърших работата си. Тогава защо съм в такова скапано настроение? Не завърши така, както ми се искаше. Това е проблемът. Все пак се радвам, че си тук.

Тя се обърна и закрачи към елхата.

— Какво друго те мъчи?

— Зейна мисли, че двете сме еднакви. Не е така, зная. Но част от мен е като нея и напълно разбира как е могла да грабне чорапа и да нанесе ударите.

— Ив, ако тази част я нямаше и не разбираше защо някои хора постъпват така, а ти не, нямаше да си толкова добро ченге.

Товарът просто се свлече от плещите й, когато застана срещу него и го погледна.

— Да, да. Прав си. Знаех си, че има полза да бъдеш близо до мен. — Върна се при него и дръпна ръкава на тениската му. — За какво е това, баровец?

— Реших да се поизпотя във фитнес залата, но жена ми се прибра по-рано, отколкото очаквах.

— И аз бих потренирала, за да излея част от насъбрания гняв. — Ив се отдръпна назад, свали оръжието си и наклони глава встрани. — Ако някога разбереш, че не съм човекът, за когото се представям, и съм се докопала до теб само заради бездънната ти хазна, какво ще направиш?

На лицето му се появи неповторимата дяволита усмивка и в очите му проблеснаха сини пламъчета.

— Тогава, скъпа Ив, ще сритам жалкия ти задник и ще вложа значителна част от съдържанието на хазната си, за да превърна остатъка от живота ти в ад.

Още един товар падна от гърба й и тя му се усмихна.

— Така си и помислих. Голяма късметлийка съм.

После хвърли оръжието на стола и остави значката си до него. Потърси ръката му, преплете пръсти с неговите и поне за малко остави работата си настрана.