Нора Робъртс
Спасение в смъртта (8)

10.

Би предпочела кафе, но изпи шейка, който не й се стори толкова отвратителен, колкото очакваше.

— Има вкус на плодове — реши тя. — Такива, от планетата Зевс.

— Това е идеята. — Той разгледа останалото количество в собствената си чаша, въздъхна леко и го допи. — Е, свършихме и тази неприятна задача.

— Защо не ги правят с вкус на кафе?

— Има всякакви напитки с вкус на кафе, нали? Идеята на протеиновия шейк е да изпиеш нещо здравословно. Нещо, което е добро за теб и става бързо и лесно.

— Може би повече хора щяха да го пият, ако имаше вкус на нещо не толкова здравословно, което наистина се харесва. Тогава, вместо да ги пиеш по задължение, ще си казваш: „Мм, обичам тези толкова хранителни протеинови шейкове!“

— Хм! — понечи да каже нещо той, но само наклони глава.

— Само отбелязвам. Както и да е… Трябва да взема душ, преди да започна.

— Аз също.

Тя го изгледа с присвити очи и попита:

— Душ ли имаш предвид, че трябва да вземеш, или мен.

— Хайде да разберем.

Ив смъкна нощницата си по пътя от спалнята към банята и първа се пъхна под душа.

— Всички дюзи на 101 градуса — изкомандва тя.

— Господи, ще се свариш като яйце за закуска.

Запръскаха кръстосани струи вода, които подействаха като шок върху кожата, а топлината им достигна право до костите й. Когато горещата вода я обля, Ив се обърна и го сграбчи.

— Чувствам прилив на енергия — засмука тя устните му в жадна целувка и леко го захапа. Засмя се, когато гърбът й се сблъска с мократа стъклена стена. Той проникна в нея.

— Ей, и на теб ти е дошла енергия. Какво съвпадение!

Той прокара ръцете си по нея, мокра и гладка, а всеки милиметър от тялото й закопня за още.

— По-бързо! — каза тя и го обгърна цялата. Отново го захапа, а златистокафявите й очи се озариха от предизвикателството. — По-бързо, по-силно, по-горещо! Сега!

Той я сграбчи за хълбоците, което я наелектризира цялата. Тръпката пробягна чак до пръстите на краката й, а след това й даде това, което искаше.

Обзе я тъмно удоволствие. Очите му — невероятно сини и пламтящи — не изпускаха от поглед нейните, докато тялото му се движеше бясно, отвеждайки я до първия остър връх на насладата.

Тя извика, усещаше тръпката, знаеше, че той е тук, тук и сега, осъзнаваше силата на откриването, приемаше го напълно, сливаше се с него. Отново усети познатия огън, който я обземаше, когато е с него — само с него — доверявайки се напълно на силата му, която се беше превърнала в любов.

Каквото и да се бе случило преди това, каквито и кошмари да я преследваха, тя знаеше коя е и се наслаждаваше на целия нов свят, който беше открила чрез любовта си.

Ив се притисна към него още по-силно, колкото можеше по-силно, докато цялото й същество потръпна. Устните й, толкова бързи и ненаситни, нетърпеливо търсеха горещата му мокра кожа, а сърцето й препускаше.

— Още! Още!

Обвиха ги облаци пара; водата се лееше по мокрото стъкло. Тя заби нокти в раменете му, все още плътно обгърнала го. Но не свърши в този миг. Той знаеше, че няма да го направи. Заедно бяха открили, че може да издържи още, можеше да почака още малко.

Изпепеляващото страстно желание, което тя събуждаше в него, ги вплиташе в свирепа и всепоглъщаща любов — възел, в който сплетените им тела бяха стегнати толкова силно, че за тях двамата краят и началото не съществуваха.

Той отново я възбуди, като доведе и двама им до върха. Когато почувства извисяването на тялото й и видя зашеметения от наслада поглед, той също се присъедини към нейното удоволствие.

Тя все още го прегръщаше. Тялото й се изопна с освобождаването, но ръцете й останаха обвити около него. Зашеметен, той сгуши лице в извивката на шията й. След това устните му намериха нейните в дълга и сладка целувка.

— Боже! — изпъшка тя. — Господи! Уау!

— Това ли е твоята „Света Троица“? — попита я той и натисна един стъклен панел, като подложи шепа за кремообразната субстанция, която потече от него. — Усещам как трябва да се запася за цял живот с достатъчно количество от тази енергизираща напитка.

Тя се усмихна, докато ръцете му нежно разтриваха сапуна по раменете, гърба и гърдите й.

— Не мисля, че ще ни е необходима.

 

 

Дали от зареждането с енергия, от страхотния секс или от това, че бе преодоляла кошмара, Ив седна да напише доклада си по разследването на Дженкинс с прояснено съзнание.

Прегледа отново показанията на свидетелите и започна да ги подрежда във времето на извършване на престъплението. И защото такава беше процедурата, извърши и проверка за вероятни съвпадения между двете убийства.

Както и очакваше, компютърът определи с вероятност от 86,3 процента, че двете жертви са покосени от един и същ убиец.

Въпреки че не се налагаше, тя раздели работната си дъска на две части — една за случая „Флорес/Лино“ и една за — този на Дженкинс.

Разгледа резултатите, докато отпиваше малки глътки от кафето си.

Привидно съвпадението бе голямо. Привидно — промърмори тя, — но това не е достатъчно задълбочено; не се вземат предвид някои тънки моменти.

Обикновен свещеник — този, който всъщност не беше такъв — в енория с предимно латино население и велик евангелист — богат и с широка изява в медиите. Различна вяра, различни култури, различни доктрини.

Тя замислено започна да обикаля в кръг около таблото. Компютърът бе прав, а тя може би грешеше — може би медиите бяха част от мотива. Първият убиец е имал солидно прикритие, което при втория случай е отишло по дяволите. И двете убийства са извършени пред свидетели, и двете — по време на събитие, което може да се определи като добре отрепетирано представление, и в двата случая оръжието е било приготвено зад кулисите, а там, дори и при наличието на охрана в случая на Дженкинс, хората са обикаляли доста свободно.

И двете жертви са имали тайни и никой от тях не е бил: толкова добър и непорочен, колкото се е представял. Или колкото е предполагал изграденият имидж.

Тя се обърна, когато видя Рурк да влиза в стаята.

— Според компютъра вероятността да имаме две жертви и един убиец надхвърля осемдесет процента.

— Ти предполагаше, че ще отчете така.

— И ето какво си мисля: Ако убиецът е един, възможно ли е да е разкрил двойствения живот на всяка от жертвите? Фалша на Флорес и Дженкинс с неговия ликьор и страничната забежка?

— Убити заради двуличие? — Рурк се приближи, за да разгледа новата подредба на работната й дъска. — Значи хиляди религиозни водачи трябва да започнат да внимават какво пият.

— Да, но не само. Защо точно тези двамата и именно в този град? Защото убиецът живее тук. Дженкинс не е местен. Има няколко къщи, но нито една в Ню Йорк. А и е пътувал доста интензивно, така че е можело да бъде убит почти навсякъде и по всяко друго време.

— Но е бил убит точно тук и сега. И то само няколко дни след Флорес.

— Аха, след него. Може би фанатичен убиец психопат? Тогава защо да започва със скромния свещеник, а не с голямата си цел? А и къде отива желанието за изява на самия убиец?

Ив поклати глава и заобиколи таблото.

— Със сигурност доста серийни убийци и такива, които оставят свой знак, успяват поне за известно време да запазят пълно мълчание. Но ми се струва, че ако се целиш в религиозни водачи, значи си фанатик. Вярващ. А когато си фанатично вярващ, за бога — трябва да направиш така, че да се разчуе.

— Иначе къде му е удоволствието да си фанатик? — съгласи се Рурк.

— О, да. Но засега не се е чуло нищо. Убиваш фалшивия свещеник и се надяваш ченгетата да разкрият, че той не е бил този, за когото се е представял? Ти — фанатикът — не се уверяваш предварително, че със сигурност ще бъде изобличен? Не мисля. Би оставил знак, дори би наел огромен светещ билборд, от който да го изобличи.

Рурк й направи знак с пръст да изчака и отиде до кухнята, за да си направи кафе.

— Като цяло изяснихме, че не си съгласна с компютъра.

— Мисля, че компютърът е пълна дупка — раздразнено го изгледа тя. — При първото убийство имаме ритуал. Сякаш е било много лично, както и самото присъствие по време на церемонията. А при второто? Сякаш…

— … е направено за изгода — предположи Рурк, при което Ив насочи пръст към него.

— Точно! Възползване от представилата се възможност. Изпратих доклада си до Майра и помолих да ми определи час за среща.

— Искаш ли да чуеш и моето мнение?

— Да.

— Високата вероятност убиецът да е един и същ не ми се връзва, не и след като повърхностният слой на престъпленията е бил разнищен. И двете жертви привидно са били божии хора. Но за първата няма мотив — или поне нищо не се знае.

Рурк почука с пръст върху снимката на Лино.

— Като Флорес — продължи той — е бил харесван от тези, с които е работил, и е бил популярен сред хората, посещаващи църквата, а като всеки енорийски свещеник той е можел и е щял да бъде заменен. При втория имаме налице значителен мотив — финансов, както и потенциал за реализиране на загуби. Поне в краткосрочен план. В този случай, за да бъде заместен, трябва да мине известно време. Дженкинс все пак е управлявал нещо, което в основната си същност е било бизнес. Със сигурност ще бъдат предприети определени действия за запазване на тази дейност. Дори бих се изненадал, ако вече не са направени стъпки в тази посока. И в двата случая бих казал, че убийствата са на лична основа и че са били насочени точно спрямо тази жертва. Убиецът или убийците са изпълнили точно това, което са възнамерявали да направят.

— Целели са да бъдат елиминирани. Но не задължително да бъдат изобличени. — Тя отпи още от кафето си и погледна към таблото. — Всъщност изобличаването на Дженкинс би поставило бизнеса в сериозен риск. А човек, който е заинтересован от този бизнес, не би искал това.

— Точно така.

— Да се надяваме, че сме тръгнали на прав път, иначе съвсем скоро в моргата може да се озове някой равин или монах, или друг подобен. А, ето я и Пийбоди, довела е и Макнаб.

— Чуваш добре като котка.

Ив погледна към един от удобните столове, където Галахад тъкмо се беше излегнал за дрямка между закуската и обяда.

— Зависи от котката. Докладвайте — каза Ив в мига, в който Пийбоди и Макнаб влязоха.

— Ето. — С все още размазан от съня поглед, Пийбоди й подаде дискове. — Може ли кафе, моля, както и малко храна или още по-добре — директно вливане на солидна доза витамини?

Ив посочи с палец към кухнята и се пресегна, за да постави дисковете в компютъра си. Без все още да ги е прочела, тя изпрати копия от докладите и до Майра и командир Уитни. Щеше да навакса след това.

— Докато твоите хора пребъркват кухнята, аз имам да свърша малко своя работа — каза Рурк, вдигна брадичката й с пръст и нежно я целуна по устните. — Успешен лов, лейтенант.

— Благодаря. Ей, имаш си достатъчно работа, за която да се грижиш.

— Едно-две неща — обърна се той на вратата, преди да излезе.

— Безкрайно много неща — довърши тя. — Имаш да се занимаваш с обезопасяване на възникнали повреди, с непредвидени обстоятелства и какво ли още не, да говориш с различни хора, които ще направят най-различни неща, когато в неясното и тъй далечно бъдеще, когато станеш на двеста и шест, умреш, след като сме правили секс под горещ душ.

— Надявах се да са двеста и дванадесет години, но да.

— И предполагам, че Съмърсет отново ще е на линия и ще отговаря за координацията. Той е единственият човек, който ще успее да жонглира с всички топки, без да изпусне нито една.

— Осъзнаваш, че това би означавало, че той ще доживее поне до двеста и четиридесет, но да. Мога да се доверя и на теб, но не очаквам да оставиш настрана собствените си… топки, за да жонглираш с моите. Особено когато ще бъдеш в безсъзнание от мъка и ще оплакваш празнотата на годините, които ти остава да доживееш без мен.

— Точно така.

— Все още ли мислиш, че е мениджърът?

— Ще видим.

Тя се върна на бюрото си и стартира цялостно проучване на данните за Били Крокър. Пийбоди и Макнаб се върнаха с по една чиния с вафли.

— Въглехидрати — каза Пийбоди между две хапки. — Енергия.

— Да, днес ще бъде доста енергичен ден. Били Крокър е вдовец. Жена му — единствен брак — е умряла при автомобилна катастрофа преди шест години. Има две пораснали деца. Дъщеря му е професионална майка, живее в Алабама със съпруга си и двете си малолетни дъщери. Синът му работи за „Вечната светлина“ (ВС), женен е, съпругата му работи като журналист за ВС. Доста добре се е уредил финансово, въпреки че двадесет процента от годишните му доходи се връщат обратно във ВС. Домът му в Мисисипи е буквално врата до врата с дома на Дженкинс, а има и второ, по-малко, жилище в близост до дома на омъжената си дъщеря.

Ив седна.

— Мениджърът отговаря за уреждането на участията му, уточнява местата, където ще се проведат, съставя график на всички срещи на Дженкинс и осигурява сигурността на транспорта му — съвместно с началника на транспортния им отдел. За да се стигне до Джими Джей, задължително е трябвало да се мине през Били.

— Вторият в строя — каза Пийбоди.

— Абсолютно. Определял е срещите му — повтори Ив. — Аз съм сто процента сигурна, че Каро и Съмърсет знаят къде се намира Рурк по всяко време на деня или нощта. Ако не точно, то поне знаят как да се свържат с него винаги и по всяко време. Ако някога е толкова глупав, че да ми изневери…

— Това го чух — извика Рурк от другата стая.

— … те ще знаят. Единият от тях или и двамата ще знаят.

— Така, значи Били е бил наясно, че Дженкинс е… проповядвал на певиците от хора? — предположи Макнаб.

— Според Ула — страничната забежка — тя и Дженкинс са викали „Алилуя“ почти пет месеца. Редовно. Обзалагам се, че Били е знаел, а и съм сигурна, че Ула не е първото прегрешение на Дженкинс.

— Значи да разпитаме Били какво точно е знаел и да видим какво ще стане — добави Пийбоди. — Да пробваме да научим нещо и за предишните прегрешения.

— Междувременно провеждаме разследването на Флорес паралелно, но е възможно линиите да се пресекат. Получих резултатите от проучването, което започнах снощи, преди да научим за второто убийство. Имам почти половин дузина Линовци, кръстени в „Сен Кристобал“ в този период от време, които не са живели в енорията през последните шест години. На първия етап елиминирах тези, които са женени или имат признат партньор, съжителстват съпружески с някого или са в затвора. Ако не успеем на този етап, ще направим още едно проучване на тези, които са били елиминирани. Възможно е да е създал капан, фалшива самоличност за прикритие, също толкова мнима, колкото и него самия.

— Това е доста повече работа — дояде вафлите си Макнаб. — Става много по-сложно. Ако добавим и данните от данъчните служби, няма да има кой знае колко голяма полза.

— Значи да се надяваме, че ще ударим джакпота от първия път. Фийни може ли да се лиши от теб, ако поискам ти да се занимаеш с това?

— Изобщо не знам как успява да управлява електронния отдел без мен, но ако го питаш и той се съгласи — твой съм. Какво стана с издирването на самоличността?

— Не може ли Календър да го поеме?

— Тя е добра почти колкото мен — направи физиономия той, — а и така или иначе вече съм я насочил в правилна посока.

— Ще се свържа с Фийни. Междувременно идете в Централата и започнете да викате тези Линовци за разпит — тя им подхвърли диска. — Ако Фийни не може без теб, просто засега се заеми с това. Аз си имам копие. Пийбоди, идваш с мен. И ако двамата трябва да сключите устни, преди да се разделите, бъдете бързи.

Ив тръгна да излиза, така че да не й се налага да гледа. Но розовите страни на партньорката й, когато я настигна, й подсказаха, че е имало нещо повече от бързо докосване на устните.

— Първо накъде?

— Към моргата.

— Вафли, мъртъвци и дисекционни маси — трите най-важни неща в живота на ченгето. Успя ли да поспиш?

— За няколко часа.

— Щеше ми се и аз да се задоволявах с няколко часа като теб.

— Аз не те задоволявам. Макнаб те задоволява.

— Аха — Пийбоди потисна една прозявка, докато излизаха през външната врата, — ти само ме ръчкаш да работя, а аз едва пълзя.

Пийбоди се тръшна на предната седалка на колата, която чакаше паркирана пред стълбите.

— Значи страничната забежка не е в списъка ти със заподозрени?

— Тъпа е като царевичен кочан. Рурк каза, че е сладка, и мисля, че има нещо такова. Бих казала, че му е била предана. Може би е била част от мотива, но не е участвала в екзекуцията.

— Спомена, че може да има преплитане със случая на Флорес, но аз не мисля така.

— Защо?

— Ами знам, че изглежда така, сякаш двете са свързани — един и същ метод и тип на жертвите. С изключение на това, че жертвите съвсем не са еднакви по тип. А и ако убиецът ги затрива с мисия, защо да я пази в тайна само за себе си? Възможно е жертвите да са свързани по друг начин, но не мога да намеря такъв. Отделих малко време да направя основно проучване на Дженкинс. Просто не мога да открия къде може да се е срещал с човека, представящ се за Флорес, нито дали имат нещо общо.

— Може да не си задоволена, но доста добре си „попълзяла“ за тези няколко часа. — Ив успя да измине почти пет пресечки, преди да се сблъска с първото задръстване на трафика, и изръмжа: — По дяволите! Мамка му! Защо го наричат „забързано време“^[1], когато продължава с дни и никой не може да се придвижи, за да бърза за някъде?

Ив извади линка си, за да се свърже с Фийни.

Едва бе успяла да осигури Макнаб в екипа си, когато линкът й отново иззвъня.

— Далас.

— Лейтенант — на екрана се появи електронният администратор на Майра, — програмата на доктор Майра за днес е претрупана.

— Трябва ми само…

— Въпреки това доктор Майра ще се радва да обсъдите настоящите ви случаи по време на обедната почивка. В дванадесет часа, „При Ърнест“.

— Ще бъда там.

— Бъдете точна. Докторката няма време да чака.

Преди да успее да измисли подходящ хаплив отговор, екранът угасна.

— Все едно по цял ден си стоя и играя маджонг^[2].

— Какво точно е маджонг?

— Откъде, по дяволите, да знам? Да не би да го играя?! Зарежи това! — Ако не друго, то само отношението на дракона пазител на Майра раздразни Ив достатъчно, за да включи сирените и да излети вертикално с колата.

Пийбоди стисна зъби и сграбчи седалката, докато Ив се плъзгаше над покривите на бързите таксита и летящите влакове и маневрираше умело между тежките макси буси и опушените спирачки на една вагонетка за доставки.

— Все още ще си е мъртъв, когато стигнем — с писък се опита да протестира Пийбоди. После успя да си поеме дъх, когато Ив приземи колата на едно свободно място на пътя.

— Погледни — посочи Ив към един от анимираните билбордове, който в момента показваше заглавия от основните новини.

Там, точно над кръговото кръстовище на Таймс Скуеър, тъкмо показваха как Джими Джей Дженкинс се бори за последните си глътки въздух и пада, подобно на голям бял бор, отсечен от брадва.

— Този клип ще се върти с дни — предрече Пийбоди, — както ще го прожектират и всеки път в бъдеще, когато правят филм за него, отново и отново. Който държи правата за това клипче, в момента е дяволски богато копеле.

— Тъпачка! — Ив стовари юмрук върху волана и отново излетя вертикално, за да избегне друго, по-малко задръстване. — Идиотка! Дебил!

— Кой? Какво?

— Аз. Кой е собственик на глупавото клипче? Кой взема печалбата? Намери го. Сега.

— Чакай, чакай. — Пийбоди се концентрира само върху преносимия си компютър и престана да си представя как след жесток въздушен сблъсък изваждат смачканото й тяло от разбитата полицейска кола.

— Ако това не е Църквата, значи аз съм още по-голям дебил! Защо да дават тази печалба на друг? Дори и да е различен клон, основното тяло ще е същото. По дяволите, трябва да е същата институция.

— Излиза само „Добрия пастир Продакшънс“.

— Това е нещо от Църквата. Добрия пастир — едва ли се занимава с овце. Свържи се с Рурк. Той може да ги намери по-бързо. — Погледът на Ив нито за миг не се отмести от пътя, докато маневрираше. — Свържи се с Рурк и го питай може ли да разбере дали „Добрия пастир Продакшънс“ е клон на Църквата на „Вечната светлина“.

— Само секунда. Здравей, извинявай — каза Пийбоди, когато Рурк се появи на екрана, като в същия миг си помисли: „Господи, красавец!“. — Ъъ, Далас се чудеше дали можеш да откриеш дали „Добрия пастир Продакшънс“ е част от църквата на Дженкинс. Тя самата в момента се опитва да ни опази живи в сутрешния трафик, така че е малко заета.

— Ако лейтенантът е успяла да прочете данните, които добавих към файла на нейния случай, трябва да е намерила пълен списък на различните клонове и подразделения на Църквата на „Вечната светлина“, сред които е и „Добрия пастир Продакшънс“.

— Знаех си! Благодаря. Чао, до после.

— Добре, и аз ти благодаря — усмихна се Пийбоди. — Пожелавам ти приятен ден.

— Църквата ще направи цяло състояние дори само от този клип. Ако трябва да работим с точни цифри, Надин би могла да ни каже приблизителната сума. — Ив проби сред трафика и отпраши на юг. — Значи, изгубва се основната фигура и основният източник на доходи. Но се изгубва по начин, който носи моментален приход — няма спад в постъпленията, нито вероятност от загуби. Налице е обаче потенциал, ако си достатъчно умен, да печелиш от това с години. Да кажем за следващата безкрайност.

— Ей! Аз го казах! — изперчи се Пийбоди и след това си размени един шокиран поглед с шофьора на една от носещите се във въздуха коли, която задминаха на една боя разстояние.

— Все още имаме семейството и си дяволски права, че вече е решено кой да го замести. Като добавим и факта, че основната фигура е пиел и кръшкал наред, излиза, че влакът трезор ще се наложи да направи дълго и непредвидено спиране. Ами това? Цялото ламтене за повече печалби?

Ив размишлява върху това, като наум разгледа въпроса от всички възможни ъгли, докато стигнаха до моргата. Докато вървяха през белия тунел, Ив извади линка си, за да провери един от възможните варианти, но внезапно спря, когато видя Морис, застанал пред един автомат за напитки. Беше с детектив „Магнолиев цвят“.

Детективът първа забеляза Ив и Пийбоди и отметна назад един копринен кичур от косата си с цвят на разтопено масло.

— Лейтенант, детектив — поздрави ги тя.

— Детектив — кимна Ив. — Ще изпиете ли по нещо с нас?

— Всъщност, не, тъкмо си тръгвах. Благодаря за кафето — каза тя на Морис с блясък в дълбоките сини очи, който подсказа, че му благодари за нещо много повече от възгорчивата соева напитка.

— Ще те изпратя. Изчакайте ме една минута — каза той на Ив и тръгна рамо до рамо с детектив Колтрейн през кънтящия тунел. Ръката му се протегна и леко погали гърба й.

— Уау! Изглежда се докосват! О, гледай! Тя прави онова нещо с накланянето на главата. Това определено си е покана. Обзалагам се, че на вратата ще си разменят една сладникава целувка — предрече Пийбоди.

— Дали? — От мисълта за сладникава целувка на Ив й се дощя да направи бърз преглед на трудовото досие на детектив Амарилис Колтрейн. И тъй като това я смути, тя веднага го изтика от съзнанието си. — Той е голямо момче.

— И аз така съм чувала — ухили се Пийбоди, когато Ив я изгледа свирепо. — Е, чувам разни неща. Да, голяма и сантиментална ще да е била — прошушна Пийбоди под носа си, докато Морис се връщаше. — Той определено изглежда щастлив.

Наистина изглеждаше щастлив, призна Ив. Това беше достатъчно.

— Съжалявам, че ви прекъснахме — каза тя.

— Сега или когато ме извика като на пожар?

— Когато и да е — и в двата случая.

— Не се притеснявай. Да отидем да кажем „добро утро“ на Благоговейния Дженкинс.

— Успя ли да започнеш с него?

— Всъщност да. Все още имам да правя някои тестове — добави Морис, докато слизаха към залата за аутопсии. — Причината за смъртта е била същата, която, предполагам, очаквате. Отравяне с цианид. През последните няколко часа от живота си е поел също така и около 220 мл водка и почти 850 мл минерална вода. Ял е пържено пиле, картофено пюре и запържен лук, задушени зеленчуци, бисквити и прасковен пай с ванилов сладолед около шест следобед. И тъй като това явно не му е било достатъчно, около осем вечерта е хапнал и към 300 грама пържени свински кожички с кисел сос.

— Изненадана съм, че е имало място и за цианида — смотолеви Ив.

— Предполагам, че редовно се е хранил така, защото е с около 13 килограма над нормата. Повечето се е събирало около корема му, както можете да забележите.

Трудно беше да не се забележи подобно нещо, тъй като в момента Джими Джей лежеше гол на една дисекционна маса.

— За разлика от предишното убийство, бих казал, че този не е залягал над редовните физически упражнения и е харесвал да се тъпче, като е предпочитал да яде пържено, тестени храни и/или такива, пълни с рафинирана захар. Дори и да не беше цианидът, вашият спасител на души е нямало да изкара още много.

— Какво е количеството на цианида?

— Почти половината от това, използвано за първия свещеник.

— Свалили са го, бързо и здраво. Ами ако го е поемал бавно в течение на час, да речем? Ако е бил добавен по малко във всяка от бутилките му с вода?

— Щеше да се почувства зле — слаб, объркан, да не му достига въздух.

— Значи не е станало така. Цялото количество е поето наведнъж. Първите две бутилки от сцената бяха почти чисти. Тук важно е било времето. Третата бутилка е била изпита малко преди почивката. Всичко и всички са били превъзбудени, бил е в стихията си. Потял се е, проповядвал е, свалил е сакото си — обикновено е правел точно така — публиката го харесвала. Не е можело да се рискува да се случи след почивката — почти само на себе си каза Ив. — Не е можело нито за миг да се рискува някой друг да отпие от бутилката или тя да бъде подменена. Затова е трябвало да стане преди почивката, когато все още е сам на сцената. Но за да е максимално внушително, е трябвало да бъде към края на първата част.

— Дъщеря му ги е оставила на масичката — изтъкна Ив.

— Да, да, какво й е коствало? — Ив се отдалечи от тялото. — Трябвало е единствено да пресече сцената. Всички са свикнали да я виждат наоколо, докато се занимава с уреждането на подобни подробности. Кой ли би я попитал: „Хей, какво правиш?“ Никой. Просто е проверявала водата. Уверявала се е, че капачките са леко отворени, за да му е лесно на добрия стар Джими Джей. Тогава добавя цианида. Водата стои на маса зад завесата — спомни си Ив и отново се приближи. — По-умно би било да го направи, когато певиците вече са излезли на… как се наричаше… горната сцена. Пред завесата. Жертвата е в гримьорната си, почти всички са по стаите си, освен тези на сцената. Би отнело около минута. Ръцете са били запечатани с тънки ръкавици, подобни на лекарските. Обзалагам се, че в персонала има и доктор. Умно, доста умно. И все още може да е била достатъчно глупава да изхвърли запечатващото вещество, ръкавиците или кутийката от отровата в някое от кошчетата за боклук. И защо да не го направи? Това би доказало единствено, че иска да разберем. Някой го е отровил.

Морис й се усмихна:

— След като двамата с Благоговейния Дженкинс вече се познаваме толкова добре, а ти, изглежда, знаеш кой е бил този „някой“, защо не споделиш с нас?

— Казва се Били Крокър. И е време пак да си поприказвам с него.