Нора Робъртс
Спасение в смъртта (19)

22.

Макнаб мина преднамерено нехайно през офиса на отдел „Убийства“ и отправи към Пийбоди един предизвикателен поглед иззад свъсените си вежди. Ако можеше, тя би пробила дупка в корема му само с поглед. Съвсем невъзмутим, той продължи да се мотае около бюрото й и дори по някое време седна върху него.

— Махни си кльощавия задник оттук. Опитвам се да работя.

— Ти обичаш кльощавия ми задник, по него все още личат следи от зъбите ти, останали от снощи.

Пийбоди изсумтя нацупено и се врътна на другата страна.

— Това няма нищо общо със секса — каза тя.

— Дай ми пет минути — предложи й той.

— Казах, че имам работа — сряза го Пийбоди, но отново се обърна към него. — Ти може и да имаш цялото време на света, за да се моткаш наоколо, но не и аз. Мога да ти кажа, че пиша доклада от разпита, който направихме на Хуанита Търнър, и сега вече улиците на Ню Йорк са малко по-безопасно място, след като задържахме една скърбяща майка, която някаква алчна и безсърдечна кучка е използвала като оръдие за убийство.

Макнаб забарабани с пръсти по коленете си и изгледа бясната й физиономия.

— Добре, нека излезем само за пет минути, за да се разберем.

— И главата ти е толкова куха, колкото е кльощав задникът ти — току-що казах, че съм заета.

— Хубаво. — Макнаб се обърна към детектива на съседното бюро. — Хей, Кармайкъл, искаш ли да гледаш как с Пийбоди ще се сбием, а след това ще се цункаме и ще се сдобрим?

— О, да! — извика Кармайкъл и само му махна с една ръка, защото погледът му беше зает с екрана на компютъра пред него. — Само че първо се съблечете.

— Перверзник! — процеди Пийбоди през зъби, но въпреки това стана от бюрото си и се отправи навън гордо изпъната.

Макнаб смига на Кармайкъл и я последва.

— Ей, това значи ли, че няма поне да се поразсъблечете? — извика детективът след тях.

— Сигурно си мислиш, че ми е забавно — започна Пийбоди, но изведнъж усети как гърбът й се оказа опрян на стената до автомата за безалкохолни напитки, а устните му завладяха нейните. Сякаш гореща спирала се издигна от корема до главата й. Тя успя да си поеме дъх едва когато двама униформени, които минаваха край тях, се спряха да им ръкопляскат.

— Ей! Престани! Какво ти става?

— Не мога да се спра. Устните ти бяха толкова близо, а вече ми липсваха.

— Боже, такъв си идиот! — Тя го сграбчи за ръка и го помъкна надолу по коридора към конферентната зала. Пъхна глава през вратата, за да се увери, че няма никого, и след това издърпа и него вътре. — Слушай… — започна тя. Този път гърбът й опря във вратата и докато устните му се занимаваха с нейните, ръцете му също не останаха да мируват. Тя се забрави дотолкова, че несъзнателно сграбчи кльощавия му задник и го стисна, но изведнъж се опомни и се отдръпна. — Спри, само за пишката си мислиш!

— О, може да са ми останали зъби и по пишката — пошегува се той. — Признай си, че нямаше предвид, че не става въпрос за секса, ами че не ти се ще да става въпрос за него, нали? — Той отстъпи крачка назад и пъхна ръце — за нейно тайно съжаление — в два от многото си джобове. — Виждам, че все още те държи настроението от сутринта, затова ще те попитам само това: Да не би да искаш двамата винаги да сме на едно и също мнение за всичко?

— Не, но… може би. Ти искаш аз да се съгласявам с теб за всичко.

— Не съвсем. Но ми харесва, когато го правиш, защото след това сме кротки и щастливи заедно, което в крайна сметка води и до секса, за който изобщо не става въпрос. Или пък оставя, как да кажа… някакво чувство на солидарност. Но пък може да се каже, че ми харесва, когато не се съгласяваш с мен, защото тогава така побесняваш и си толкова готина, че аз също полудявам и ставам похотлив, което пак води до секса, за който въобще не става въпрос. Но в повечето случаи, в които не мислиш като мен, това просто ме кара да се замисля. Но дори и тогава си мисля, че ако не се поддам и започна да смятам като теб, всичко пак си е наред, нали? Защото все пак това, което си мислиш, те прави такава, каквато си. А ти си си моето момиче.

— Уф, по дяволите — каза Пийбоди след малко. — Мамка му, и сега трябва да се успокоя и да се държа мило. — Без значение колко й се искаше, днес сякаш просто не й беше ден за сдобряване. — Добре. Виж, предполагам, че просто я съжалих — Хуанита имам предвид, и това, че ти започна с лошо, ме накара да си помисля дали не съм прекалено мекушава за ченге.

— Не съм искал да кажа това — успокои я той и леко я побутна с показалец по рамото. — Шегуваш се, нали?

— Понякога и сама не мога да повярвам как съм успяла да стигна дотук. Ню Йорк, Централата на полицията, Далас и детективския отдел. А някой може просто да се вгледа в мен и да си каже: „Голяма работа, я да си ходи на село“.

— Когато си тръгнеш за натам, само си спомни за всички лоши момчета, които си помогнала да бъдат затворени.

— Да — каза тя и въздъхна. — Да, но… Хуанита не е от лошите. Не е от този тип, които можеш просто да хвърлиш в затвора и да си кажеш: „Свърших добра работа“. Трудно е да чувстваш всичко това и да знаеш, че просто такава ти е работата.

Той пак я побутна лекичко с пръст и я погледна право в очите:

— Вие успяхте ли да приключите следствието?

— Да.

— Е, това е важното. Ти не можеш да поемеш и работата на прокурора, на съдията и на съдебните заседатели. От теб се иска само да приключиш следствието.

— Знам, знам. Но този случай… Далас доста се потруди — беше довела Рео и Майра, и дори свещеника. Наложи се малко да попритиснем Хуанита, но не толкова много, колкото можехме.

— Но другата ще я пречупите доста по-трудно. Двете с Далас искате точно това, нали? А аз съм ви приготвил нещо малко, което може да ви улесни.

— Какво?

— Тъкмо отивах да кажа на Далас, когато те видях, и се разсеях, Секси Боди.

— Да вървим.

— Ей, може би само още пет минутки за…

— Не — каза Пийбоди, но се разсмя и отново закачливо го стисна за задника. — Абсолютно не, но довечера… ще имаш белези от зъби навсякъде.

— Уау! Гореща новина.

 

 

Седнала в своя офис, Ив разглеждаше картата, отворена на компютъра й, и смяташе. „Имаше си начини, помисли си тя, и то такива, с които да си заработиш незаслужена печалба.“ Проблемът беше в това, че всяка една от сградите, собственост на Ортега, в момента беше заета с хора, но можеше да се поработи върху това, ако се наложеше. Ако трябваше да опита това, което беше замислила, дори и в най-опростената му форма, трябваше да се погрижи те да бъдат поне временно изведени оттам.

Ако нещо се объркаше, ако бъде ранен някой цивилен, цялата вина щеше да падне върху нея.

„Но си има начини и начини“ — помисли си тя. Взе линка си и се свърза с офиса на Рурк. Тъй като знаеше каква е процедурата, тя мина през задължителния разговор с администратора на Рурк — Каро.

— В среща е — каза й Каро, — но мога да го прекъсна, ако е нещо спешно.

— Не — отвърна тя. — Можеш ли да ми кажеш кога горе-долу се очаква да приключи?

— Има друга среща след тридесет минути и смятам, че тази няма да продължи повече.

— Ще бъде идеално, ако успее да се свърже с мен след трийсет минути. Ако не стане, може пак да ти се обадя, за да го прекъснеш, благодаря ти.

— Радвам се да помогна, лейтенант.

Ив си програмира кафе и отново седна да разглежда картата.

— Ако нямаш да ми казваш нещо — каза тя, когато видя Пийбоди и Макнаб да се появяват на вратата, — махайте се оттук.

— Какво ще кажеш за изхвърления линк, който Хуанита Търнър всъщност не е изхвърлила?

Ив рязко изправи глава и отправи поглед към Макнаб.

— Ако на него има запис на Пени Сото, която говори за убийството, ще си затворя очите следващия път, когато вие двамата започнете да си стискате задниците по време на дежурство. Иначе самата аз ще ви сграбча отзад.

— Задникът ми днес получава доста голямо внимание — каза Макнаб и извади от джоба си линка, който предварително беше запечатал, и един диск. — Копирах разговорите на диск. Тази, която е набрала, е била с блокирано видео, но има доста материал, за да се направи сравнение на гласа, и тъй като ми стана интересно, взех, че го съпоставих с гласа на Пени Сото по време на разпита, който й направихте. Съвпада едно към едно.

Ив грабна диска и го пъхна в компютъра си.

— Последният запис ще ти свърши работа — каза Макнаб.

— Компютър, пусни последния разговор от диска.

Разбрано… Разговорът съдържа само глас… Работи…

 

 

— Здравей, Пен…

— Ей, без имена, не помниш ли? Много е важно след това да изхвърлиш линка в коша, не забравяй.

 

 

По лицето на Ив се разля широка усмивка.

 

 

— Няма да забравя, но…

— Мислех си, че може би имаш нужда от някого, с когото да си поговориш, да знаеш, че имаш приятелка, която те разбира за това, което ще направиш утре, и която знае защо трябва да го направиш.

— Цял ден се моля, моля се, моля се на Бог и искам да ми помогне, да ми даде силата да направя каквото трябва. Да видя правилното нещо… Не съм сигурна…

— Тази нощ той отново ме изнасили.

— Не, о, не!

— Успях да го преглътна — с молитва и като знам, че никога повече няма да се случи. Никога вече няма да ми се случи, защото ти ще го спреш. Страхувам се, мисля си, че ако не бях сигурна в това, нямаше да мога да го преживея, мисля си, че бих отнела собствения си живот, за да се отърва от този ад.

— Не, Пен — никога! Никога не трябва да си мислиш за това, не трябва да отнемаш този най-ценен дар — живота. Живот. Точно това се питам и аз, питам и Бог. Въпреки всичко, дали имам правото да отнема неговия?

— Той е убил сина и съпруга ти. Убил е толкова много хора и никой не е могъл да го спре. А сега се подиграва с Бог. Тази нощ… след като ме изнасили, той ми каза, че започва да се отегчава. Можел да си тръгне — кара ме да отида с него. Но преди това щял да сложи бомба в църквата, иска да я взриви. Каза, че някоя неделя, когато никой няма да подозира и цялата църква ще е пълна с хора, точно тогава щял да я вдигне във въздуха.

— Не! Не, о, господи, не.

— Ти си единствената ни надежда. Сам Бог ти дава този шанс. Ти си единствената. Сега ти си божията ръка. Утре — кажи ми, че утре ще го спреш, иначе не знам дали ще преживея нощта. Кажи ми, обещай ми, че ще сложиш край на това, така че най-накрая той да намери божието наказание.

— Да, да. Утре.

— Обещай ми. Закълни се в сина си — в кръвта на убития си син.

— Кълна се, кълна се в моя Куинто.

— Унищожи линка сега, не забравяй. Веднага щом приключиш, унищожи линка.

— Бог да те благослови.

 

 

— Според съпоставката на гласовете това с абсолютна сигурност са Пени Сото, която се е обадила, и Хуанита Търнър, която е вдигнала от другата страна на линията — каза Макнаб. — На мен ми намирисва на заговор за убийство.

— Да, това ще ни свърши работа. С материала оттук ще я закопаем.

— Задникът ми вече е готов за стискане — съобщи Макнаб, но нито една от двете жени не му обърна внимание.

— Мисля, че Хуанита е забравила да изхвърли линка — каза Пийбоди.

— Не, не е забравила — трябвал й е. Трябвало е отново да чуе записания разговор, преди да го довърши и след като е приключила с него. Трябвало е още веднъж да чуе как Пени я надъхва, за да притъпи съзнанието й. Сега имаме с какво да привлечем Сото и получихме доста добро доказателство за онези бомби, но все още не можем напълно да я заковем. — Трябва само още малко да я притиснем, съвсем мъничко — каза Ив. — А имаме и нещо друго — продължи тя. — Освен съучастието в смъртта на Флорес и Ортега, имаме измамата. Тя ще ни помогне да я обвиним в съучастие. Ако направим всичко както трябва, тя никога повече няма да види слънчевата светлина, така че да се залавяме за работа.

В този момент линкът на Ив иззвъня. Един бърз поглед към екрана й подсказа, че това е Рурк.

— Осигурете ми стая за конференция. Искам Бакстър и Трухарт тук.

— Те са по петите на Пени.

— Отмени задачата им и ги доведи. Среща след трийсет минути. Веднага — добави тя. — И си вземи и задника оттук. Далас — отговори Ив на линка си.

— Какво мога да направя за теб, лейтенант?

— Имаш ли някакъв недвижим имот — независимо дали търговска или жилищна сграда, за предпочитане в Горен Ийст Сайд, в която да не е настанен никой?

— Мисля, че имам. Защо?

— Ще ми трябва за няколко часа.

— Парти ли ще правиш?

— Може да се каже. Ще бъде перфектно, ако може да е в Ел Барио или някъде наоколо.

— Какво ще кажеш за една приятна четириетажна постройка на Ийст 95, която в момента е в ремонт?

— Това да не би просто сега да го измъкна от ръкава си?

— Не, проверих — усмихна й се той, — ще ти свърши ли работа?

— Почти идеално. Трябва ми точният адрес, правната индивидуализация, настоящата пазарна стойност и всички подобни. Ако мога да ги получа, заедно с кодовете на ключалките… — тя погледна часовника си — да кажем, до четири следобед, ще бъде перфектно.

— Лесна работа. За всеки случай, дотогава ще ти се обадя пак.

Ив отново разгледа картата. Можеше да стане, можеше. Тя отново се обади на Файнбърг.

— Ще се наложи да дойдете в Централата.

— Лейтенант, както вече се опитах да ви обясня, днес цял ден съм зает, имам срещи с клиенти.

— Ще се наложи да отмените всичките си срещи до края на деня. Трябвате ми тук, в отдел „Убийства“, след час. Не искате клиентите ви да научат, че сте замесен в огромна измама, която включва няколко убийства, извършени през последните шест години, нали?

— Ще бъда там веднага щом мога.

— О, сигурна съм — измърмори Ив, след като прекъсна връзката.

Тя събра каквото й беше необходимо, отвори да провери коя стая за конференция е запазила Пийбоди и по пътя натам се свърза с командира, за да го уведоми докъде са стигнали.

— Гласовите записи и показанията на Търнър са достатъчни, за да я привлечем като обвиняем по случая „Сен Кристобал“.

— Да, сър.

— Искаме всичко да приключи с наказание, лейтенант. За Търнър ще има доста съчувствие и внимание от страна на медиите. Ако приберем Сото, част от тях ще бъдат неутрализирани.

— Имам намерение да я прибера за това и не само. Но и това ще бъде достатъчно. Тя ще се опита да хапе, алчността я е накарала да притисне Хуанита за убийството на Лино. Същата алчност ще я вкара право в капана и тогава няма да може да ни се измъкне. А веднъж щом я пипнем, ще я съдим за измамата, а измамата ще я уличи и за смъртта на Флорес и Ортега, вероятно и на Чавез — цели три други убийства.

— Заподозряна.

— Да, сър. Ще използвам част от това, за да си подготвя почвата и да я накарам да направи признание за бомбите.

— Имаш цял ден — ще ти се удаде възможност. Ако се опита да ти се изплъзне, закови я за случая „Сен Кристобал“, така че да няма мърдане.

— Да, сър — каза Ив и прекъсна връзката. Беше стигнала до конферентната зала и влезе вътре.

— Изпратихме подкрепление към квартала — посрещна я най-напред Пийбоди. — Бакстър и Трухарт ще дойдат веднага щом могат, но може да се забавят повече от половин час.

— Добре. Обади се на детектив Стъбън от „Четири-шест“ и го попитай дали той и бившият му партньор ще искат да участват в това.

— Може ли да им кажа какво точно е „това“?

— Приключването на техните случаи. Ти още ли си тук? — учуди се тя, щом видя Макнаб.

— Ти каза, че ще имаме брифинг, и не спомена, че аз не трябва да присъствам.

— Всъщност остани, може да ми потрябваш. Извиках адвоката, който тази кучка използва, и той е тръгнал. Искам, като дойде, да свържеш линка му към нашия компютър, така че когато се свързваме оттук, да предава сякаш само той говори от него. Тя може и да е наясно как да провери за това, Лино може и да й е показал как да проверява сигурността на връзката. Искам всичко да минава през тук, всички входящи обаждания да се проследят и да имаме записи — и направете всичко възможно ти и твоите хакери от отдела да идентифицирате тези обаждания откъде точно са направени и през чий телефон.

— Може да стане.

— Тогава действай — нареди му Ив и посочи снимката на Пени Сото, залепена в центъра на таблото. — Тази тук ще се постараем да я заловим днес.

След около час стаята беше готова, а Макнаб свързваше последните няколко кабела на изградената електронна станция. На таблото в центъра на стаята, освен снимката на Пени Сото бяха залепени в кръг и снимките на всички жертви, които можеха да бъдат свързани с нея.

Ив се огледа изненадано, когато в стаята влезе Фийни.

— Хей!

— Здрасти. Щом ми крадеш едно от момчетата за някаква задача, искам поне да знам за какво става въпрос.

— Извинявай — тя приглади косата си назад, — трябваше да ти се обадя, но се хванах с други неща.

— Слушам те — каза Фийни и се заразхожда около електронната станция, разглеждайки работата на Макнаб с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете на торбестите му панталони. — Мисля, че ще поседна.

— Бакстър, Трухарт, радвам се, че дойдохте — каза тя, щом видя, че двамата влизат през вратата. — Очаквам и двама детективи, които ще дойдат от „Четири-шест“. Ще изчакаме и тях и започваме. Ще ни трябва… — Тя изведнъж спря и се намръщи, щом видя Рурк, който тъкмо се беше запътил да влиза през отворената врата на залата, и отиде да го посрещне.

— Трябваха ми само данните — започна тя.

— Данните за моята собственост — усмихна й се той. — Искам и аз да съм в играта. — Той й подаде един диск и също се запъти да разгледа електронната станция заедно с Фийни.

Когато и Стъбън, и партньорът му Коън дойдоха, Ив откри срещата, направи кратко въведение в случая и разказа за Пени Сото.

— За момента не оповестяваме ареста на Хуанита Търнър — каза тя. — Искам да изненадам Пени с новината веднага щом я задържим. Скоро нейният адвокат ще е тук и ако Макнаб си е свършил работата, ще имаме възможност да проследим разговор оттук до мястото, където се намира тя сега, и ще я хванем по сигнала. Просто няма да има накъде да бяга, ще я подлъжем да падне в капана.

Тя зареди информацията от диска на Рурк и превъртя надолу, докато стигна до снимката на сградата.

— Това е една необитаема сграда — умишлено сме избегнали наличието на цивилен фактор. Планът е адвокатът да й се обади и да й намекне, че партньорът й е знаел за това, че този имот е присъединен към наследството след смъртта на наскоро починал възрастен братовчед на господин Ортис. Трябва ни само някаква адвокатска измишльотина за претекст, тя със сигурност няма да се задълбочи много-много върху това. Той ще й каже, че Хосе Ортега е бил упоменат като наследник в завещанието на братовчед си, и Пени вече ще пресмята наум печалбата си.

Адвокатът ще я забаламоса с правни термини, като доверителни сметки, тръстове, пазарни стойности, данъци и други подобни, но ще й спомене, че има известни колебания дали да прехвърли кодовете за достъп до имота. Тя ще ги поиска, със сигурност ще ги изиска да й ги даде и ще отиде там веднага щом може, за да погледне новата си придобивка. А когато го направи, ние ще я заловим. Ще я следим през цялото време. — Ив отвори картата и увеличи мащаба, така че 95-а улица да се вижда по-ясно. — Бакстър и Трухарт ще заемат позиции тук и тук, облечени цивилно. Детектив Стъбън и Коън ще поемат тази половина от сградата, става ли?

— С удоволствие.

— Двете с Пийбоди ще бъдем тук, а електронният екип и микробусът — тук. Ще я подлъжем да влезе и ще я сгащим. Трябва да можем бързо да се придвижваме един до друг, в случай че тя се опита да ни се измъкне. Ако заловим нея, ще решим случаи, които стоят отворени още от 2043-та. Някакви въпроси?

Трябваха й още двайсет минути, за да въведе и адвоката в играта.

— Ето това ще трябва да кажете — подаде му Ив лист с разпечатката — можете да използвате свои думи и да го направите да звучи по-правно, но тя трябва да чуе именно това. Разбирате ли?

— Не съвсем. Ако към наследството беше добавен нов актив, аз със сигурност щях да информирам първо господин Алдо — е… човека, който считах, че е господин Алдо.

— А тя откъде ще знае, че не сте го направили? Можете да се разпростирате по темата колкото си искате — вие, адвокатите, сте царе на говоренето на безсмислици надълго и нашироко. Искам тя да повярва, че ще получи собствеността над този имот — двуетажната сграда на този адрес с приблизителна пазарна стойност от осем цяло и три милиона. Искам така да го кажете, че тя да иска да научи повече. Това е всичко, което ще трябва да направите.

— Ами, добре, но…

— Мога да го направя и без вас, Файнбърг, но не ми се ще тя да надуши и грам от това, което й готвим. Тя ще повярва напълно само ако й се обадите вие. А за това, което й казвате, няма да се усъмни изобщо, защото все пак става въпрос за осем цяло и три милиона. Просто го направете.

— Как обикновено комуникирате с нея — писмено или гласово? — попита го Макнаб.

— Ами… гласово.

— Добре. Просто направете както обикновено, но не давайте потвърждение на обаждането сам — аз ще се погрижа за това. Готови сме да започнем, когато кажете — добави Макнаб.

— Добре. — Файнбърг въздъхна и седна. Каза на глас името на получателя на обаждането, номера на сметката при него и изчете текста.

Докато говореше, Ив кимаше одобрително. „Да, той доста добре го подкрепи със солидна доза правни термини и използваше по десет думи, когато и една би свършила работа“, помисли си тя. Ив чудесно знаеше за какво говори адвокатът и въпреки това едва разбра и половината от казаното.

Когато Файнбърг приключи, Ив даде знак на Макнаб да изпрати гласовото съобщение.

— А сега какво? — попита я адвокатът.

— Сега ще преместим електронната станция в микробуса. Тя все още не знае адреса и кодовете за достъп и ще ги иска. Трябва да бъдем на мястото, когато ги получи и отиде там. Да вървим да подготвим нещата и да приключваме с това — каза Ив.

 

 

Когато стигнаха до сградата, Рурк въведе Ив и Пийбоди през най-крайния западен портал. Той се огледа, когато двете достигнаха до строгата врата.

— Сигурни ли сте, че тя ще дойде откъм тази страна?

— Искам да си осигуря повече пространство, за да я задържим. Но, да — мисля, че първо ще мине оттук. Ти не беше ли разпределен към електрониката?

— По-скоро ми се иска да остана с теб и Пийбоди — каза той и огледа тясното преддверие и коридора, а след това сви към една от стаите вляво. — На сградата й трябва още малко ремонт, но ще се получи много хубаво.

— Подредбата е доста оригинална, не мислиш ли? О, брат ми със сигурност ще се напишка от кеф, ако има възможност да види това.

— Ей, Пийбоди — смъмри я Ив, — ако просто ти се иска да разгледаш… — каза тя, но изведнъж млъкна и измъкна комуникатора си: — Тук Далас.

— Тя захапа въдицата — каза й Фийни. — Макнаб е готов да включи адвоката и да й предаде отговор.

— Изчакайте двайсет минути, да я оставим да се поизпоти. След това й кажете адреса и останалото — дайте й всичко. — Ив се свърза и с останалите от екипа. — Сега ще чакаме — каза тя. — Сигурна съм, че няма да е задълго.

Скоро започна да се здрачава и светлините на уличното движение взеха все по-силно да проблясват. Ив вече можеше ясно да ги види отдалеч, когато най-накрая Бакстър й се обади около час по-късно.

— Заподозряната приближава от запад по 95-та, пеша е. Облечена е в червена риза и черни панталони, носи черна чанта. Върви доста бързо. Ще бъде при вас след около минута.

— Разбрано. Останете на позиция. Никой да не влиза, докато тя не е вече в сградата. След това влизате — напомни им Ив, — само след това.

— Далас, тя е на вратата. Ти си на ход.

— Задръжте на позиция.

„Ела ми, кучко“, помисли си Ив. От мястото си можеше да види как светлинката на системата за сигурност на входа проблесна от червено в зелено и ключалките се отвориха. Ив я причака зад вратата и когато тя влезе, веднага затвори зад нея.

Пени погледна към стълбището, а по лицето й се разля ужасена гримаса. В този момент Ив включи осветлението.

— Изненада!

— Какво, по дяволите, е това? — опита се Пени да се измъкне назад към вратата.

— Организирали сме едно малко парти, наречено „Твоя арест“ — за измама, фалшификация на официални документи, за използване на фалшива самоличност и осъществяване на вече споменатата измама по интернет. Освен това за съучастие в убийство — за това ще има няколко обвинения, а изброеното е само началото.

— Пълни глупости! Ти си луда!

— Ако се опиташ да излезеш през тази врата, това ще бъде оказване на съпротива.

— Това вече съм го чувала, нали? Схванах. — Пени се обърна и рязко отвори вратата. Ив се приближи към нея, но в същия миг тя се обърна, вече въоръжена с нож.

Пени замахна и ударът й закачи ръкава на Ив, а острието на ножа само я одраска. Тя нападна отново, като този път Ив почти несъзнателно отстъпи крачка назад, за да се защити.

— А това вече съм го виждала — напомни й Ив.

Зад нея Рурк сложи ръка на рамото на Пийбоди.

— Недей — каза й той, когато я видя, че вади оръжието си. — Тя иска да се справи с това сама.

— Господи, наистина си била толкова тъпа — каза Ив и извади собственото си оръжие. — Нож! Направо прекрасно. Сама си прецени — или го хвърляш, или ще те просна на земята и, кълна се, ще го направя с удоволствие.

— Не ми трябва проклетия нож, за да те пребия, кучко. — Пени го захвърли настрана и той се плъзна по пода. — На кучка като теб й трябва само здрав бой.

— Предизвикваш ли ме? Обичам предизвикателствата. Защо пък да не. Рурк! — Тя го погледна за момент и му хвърли оръжието си. — Да се пробваме! — каза тя на Пени.

Омразата и възбудата създаваха странна смесица във физиономията на Пени. Ив почувства как кръвта й се качва в главата и пулсът й се ускори. Съсредоточи се в парещата болка от раната на ръката си и успя да отблъсне юмрука на Пени, но се откри за другите средства за атака на нападателката — отнесе един ритник в бедрото и усети парещата болка от остри нокти, които я одраха отстрани по бузата.

Ив се раздвижи и също нападна, като нанесе няколко бързи удара. Забеляза пламъците на жестоко удоволствие, които светеха в очите на Пени.

— Дори не можеш да се биеш като хората — изкрещя Пени. — Ченге-лигла!

— О, не знаех, че вече сме започнали да се бием. Добре тогава!

Ив се приближи още повече. От първия бърз удар главата на Пени отскочи назад като боксова круша, Ив се завъртя и я ритна в корема, от което Пени изгуби равновесие и залитна, Ив я изправи отново с един ъперкът, а с финалния прав десен я просна окончателно на земята.

— Това, последното — наведе се Ив над Пени, която лежеше в краката й в безсъзнание, — това беше за Куинто Търнър. Докарайте кола — нареди Ив и кимна с глава на Рурк да й върне оръжието.

— Носът ти кърви, лейтенант.

— А, да. Пийбоди, ти видя ли, че носът ми кърви?

— Да, сър, както и ръката ви.

— И тези наранявания бяха получени, докато заподозряната се опитваше да избяга от арестуване и оказа съпротива, като по този начин умишлено нападна полицай с намерение да убие?

— Точно така. Всичко е вярно.

— Добре. Благодаря — добави тя, когато Рурк й подаде кърпичка.

Той се пресегна и покри с длан микрофона на записващото устройство, закачено на ревера й.

— Ти я предизвика, поигра си с нея и й даде да те поодраска малко, така че после да можеш да използваш синините и драскотините като доказателство. Всъщност си търсеше повод да я набиеш.

— Може би — ухили му се тя, докато бършеше кръвта от носа си, — но това ще бъде ужасно трудно за доказване. Сега трябва да я прибера и да я тикна в ареста.

— Ще дойда с теб. Искам да видя какво ще стане и да се уверя, че ще се погрижат и за ръката ти.

 

 

Пени си извика адвоката от първия път и твърдеше за проявена бруталност от страна на полицията и неправомерно задържане. Монтоя се опита да извърти нещата към даване под съд, дори когато Ив влезе в стаята с все още кървящата рана на ръката, с издрано лице и следи от нокти по бузата.

— Нека първо да погледнем това, за да го отметнем. Превърти записа отново — каза Ив, а докато на екрана вървяха кадрите от вътрешността на двуетажната сграда, на които ясно се виждаше как Пени се обръща и замахва с нож, Ив заговори: — Тъй като очаквахме да направим ареста, бяхме подготвили и възможност за видеозапис, на който се вижда ясно как субектът ме напада с нож. Всъщност, тя го е правила и при предишен случай.

„Затова си и мислех, че ще се опита отново да повтори представлението“ — помисли си Ив.

Тя изключи записа.

— Обвинена сте в опит за убийство на полицейски служител. Само за това ще ви дадат петдесет години.

— Това са пълни простотии.

— О, пак ли тази песен, Пени? Имаме запис, имаме свидетели, имаме полицейски доклад, имаме всичко. Успяхме да те заковем и за измамата — напълно законно по електронен път проследихме разговора ти с Файнбърг.

— Това нищо не значи.

— Пени — прекъсна я адвокатът.

— Нищо! — Тя изблъска с лакът Монтоя. — Това беше работа на Лино. Той го започна, аз само се включих. А и защо не, по дяволите? Просто отидох в проклетата къща, за да я видя. Не е престъпление да влезеш в къща, след като тъпият адвокат ми е дал кодовете.

— Грешиш. Ти си продължила измамата, но може и да съм склонна да се споразумеем по тези и предишните обвинения, свързани с мен, ако ми кажеш къде се намират Мигел Флорес, Хосе Ортега и Стивън Чавез. Искаме да приключим случая. — Ив се изправи, като се увери, че Пени добре е видяла раздразнението, изписано на лицето й. — Шефовете ми искат вече да приключим това. Предлагам ти сделка.

— Каква сделка?

— Да кажем, че измамата стане обвинение във фалшификация на документи, а опитът за убийство на полицейски служител може да се промени в обикновено оказване на съпротива при задържане. Така ще си спестиш няколко години от присъдата — да кажем, към седемдесет.

— Това вече е записано в протокола.

— Да, предложението за сделка е в протокола и се надявам да не приемеш, надявам се.

— Един момент — намеси се Монтоя и се наведе, за да прошепне нещо в ухото на Пени. Тя само потрепна нервно с рамене.

— Възможно е Лино да ми е казал някои неща — започна тя.

Ив се отпусна на стола с физиономия, сякаш беше силно раздразнена и разочарована.

— Ти получаваш сделката на живота си благодарение на шефовете ми, Пени, но някоя от гадостите, които ще ми кажеш, трябва да доведе до резултат, иначе няма сделка.

— Хубаво, имам много за разправяне. Какво ще кажеш за това? — каза тя и презрително присви очи, гледайки към Ив от другия край на масата. — Лино и Стив зарибяваха Ортега и смятаха, че ще могат да се докопат до част от това, което старецът му беше оставил. Известно време си поиграха с него и успяха да измъкнат няколкостотин хиляди. Тогава Чавез успя да го забаламоса за още малко и получиха още известна сума. Лино каза, че тогава си е помислил, че почти са го убедили и Ортега е бил съгласен да им прехвърли старата ни щабквартира. Това е била целта му, но изведнъж идиотът умира от свръхдоза и се оказва, че двамата имат само едно мъртво тяло — от това Лино много се вбесил.

Пени се облегна назад на стола си и се захили, след което продължи:

— Веднага започнал да мисли как да уредят нещата и решил да го занесат в пустинята и да го погребат там. След това Лино си преправил данните за самоличност — много го биваше — и така получил доста тлъста сума, която Ортега бил спечелил във Вегас. Решил да инвестира, снабдил се с брачно свидетелство, че той и Ортега са били женени. Знаеше се, че Ортега винаги е бил педал, а и двамата бяха живели почти три месеца в онази огромна лъскава къща. — Пени разсеяно заразглежда маникюра си, оцветен в червено и черно. — Успява да си извади свидетелство със задна дата, като платил на някакви хора, които познавал в Таос или нещо такова, за да кажат, че познават Алдо и Ортега като щастливо женена двойка. — Пени отново се облегна назад и се разсмя: — Този Лино — знаеше как да си прикрива задника! И така съобщил, че Ортега е изчезнал, и след това единствено е трябвало да кротува, защото Хосе имал милиони в имоти и пари.

— Но е трябвало да кротува седем години.

— Знаел е, че е така. Знаел е, че трябва да остане под прикритие като Кен Алдо. Но не е можел да се върне тук, като си пусне брада и си смени прическата. Вероятността да го познаят е голяма. Тогава онзи свещеник сам му паднал в ръцете. Лино каза, че не мислел да го убива — първоначално му хрумнала идеята за прикритието. Трябвало да си създаде нова самоличност и отново да се върне тук, като се прави на свещеник. Но тогава Чавез се разприказвал и църковният започнал да се усеща и Чавез го убил. Лино каза, че го е ударил много зле. Знаете ли, можеше да се каже, че имаше някакво уважение към религията, затова не му е харесала идеята да убие свещеник просто така — носело лош късмет, щял да си навлече божия гняв и други подобни.

— Аха, обзалагам се, че му е станало гадно.

— Достатъчно гадно, за да убие Чавез. Опитал се да спре Стив, докато пребивал свещеника, и нещата излезли от контрол. Тогава вече му паднал случай, от който можел максимално да се възползва. Погребал ги и двамата там, където били заровили и Ортега.

— Къде?

— Искаш да знаеш къде? — Пени присви очи, докато те заприличаха на две тесни цепки. — Мога да ти кажа къде, но само ако свалиш всички обвинения от мен.

— Клиентката ми има ценна информация — намеси се Монтоя, — може да съдейства. Ако искате да ви помогне по-нататък, обвиненията трябва да отпаднат. Сигурен съм, че семействата на тези хора искат случаят да бъде приключен.

На Ив не се наложи да се преструва, че изглежда отвратена, и само каза:

— Ако ми кажеш къде са заровени телата на Мигел Флорес, Хосе Ортега и Стивън Чавез, ще отпаднат само обвиненията за фалшифициране и оказване на съпротива при задържане.

— Той каза, че ги е погребал и тримата на около петдесет мили южно от Вегас на място, което местните наричали „Дяволската църква“, заради скала, която прилича на купол с кръст отгоре. Заровил ги точно под нея. Знаете ли, винаги е имал някакво религиозно чувство — затова е решил да ги погребе под кръста. — Пени отново примижа и се отпусна на стола. — Да се прави бизнес с ченге като теб, било лесна работа — изтърси тя.

Ив не каза нищо, само изучаваше физиономията й. Трябваше да е истина, щом Пени го знаеше.

— Имаме още за какво да правим сделки — каза Ив. — Сега да се върнем у дома и да видим какво е станало. Кажи за бомбите през 2043-та.

— О, това беше работа на Лино. И тъй като за това няма обвинения срещу мен, сега мога да си вървя, кучко.

— Не, кучко, не можеш. Ти си знаела предварително за бомбите, знаела си за намерението да се направят и двете атаки, от които първата да бъде приписана на „Черепите“, а това значи съучастие.

— Тогава съм била на петнайсет, какво, по дяволите, съм разбирала?

— Според моя свидетел — достатъчно, за да си била част от планирането и изпълнението на първата бомбена атака, а също така си помогнала и в планирането на втората — дори сама си натиснала копчето.

— Това не можеш да го докажеш.

— Имам свидетел, който е готов да даде показания в съда, а това те заковава с шест нови обвинения за убийства.

— Идиотщина, пълни простотии! — Тя удари с длан масата пред Монтоя, когато той се опита да заговори. — Знам как и сама да се защитавам, задник такъв! Бях малолетна. И какво, ако съм натиснала онова копче? Какво, по дяволите? И какво, ако дори два пъти повече задници бяха изпратени в ада, ако аз съм го направила? Това нищо не значи! Пази ме Реабилитиращата клауза.

— Ти така си мислиш, прокурорът работи върху оборването на тази хипотеза и като се има предвид, че нито си била арестувана, нито обвинявана в престъпление преди или след Реабилитацията, мисля, че това няма да важи в твоя случай.

— Що за глупост е това? Това са пълни простотии — изрече Пени и се обърна към адвоката си. — Това са глупости! Аз бях малолетна.

— Не казвайте нищо повече, лейтенант — започна Монтоя с тон на обида. — Клиентката ми…

— Още не съм свършила — каза Ив. — В менюто за теб имам още и заговор за убийството на Лино Мартинес. Тя не е изхвърлила линка, Пени, а след като и тя знае, че твоят пръст е натиснал копчето на детонатора, ще е склонна да ни съдейства изцяло.

— Онази кучка Хуанита уби Лино — каза Пени и скочи на крака, като яростно размаха пръст във въздуха. — Аз не съм го докосвала, дори не съм стъпвала в проклетата църква. Хуанита Търнър довърши Лино и не може да ми прехвърли това.

— Аз така и не казах коя е тя — допълни Ив.

— Хич не ми пука какво си казала! Хуанита отрови Лино заради нейния син. Това не можете да го прехвърлите на мен, аз даже не бях там, по дяволите!

— Затова се нарича „заговор за убийство“.

— Искам сделка — заяви Пени. — Искам сделка и ще ви кажа как точно го направи. Ти млъкни, мамка му! — изкрещя тя на Монтоя, който се опита да я накара да замълчи. — Слушайте, само слушайте! — Пени отново седна и каза: — Онази кучка полудя, когато разбра, че Лино се е върнал и се прикрива като свещеник.

— И как е разбрала?

— Виж, един ден оставих това да ми се „изплъзне“, не е престъпление. Тя го направи, използва погребението на онзи старец Ортис за прикритие. Взела ключовете от жилището зад църквата и сложила отровата във виното. Направи го, защото синът й е отишъл в ада при взрива, а след това и мъжът й се е довършил сам.

— Мерси, че го каза за протокола, което още веднъж потвърждава защо това е „заговор за убийство“. Освен това срещу теб има и укривателство, като се има предвид и фактът, че си знаела за убийствата на Мигел Флорес, Хосе Ортега и Стивън Чавез.

— Какво? Какво, по дяволите! Защо не кажеш нещо? — развика се тя на адвоката си.

— Мисля, че това, което чу, го порази и сега не знае какво да каже — допълни Ив.

— Имаме сделката в протокола… — опита се да се защити Пени.

— Да, за измамата и опита за убийство на полицай. За друго нямаме сделка. — Сега Ив беше тази, която се облегна доволно на стола си. — Мога да си позволя тези да отпаднат, като се има предвид, че за другите ще лежиш… да кажем няколко живота. Естествено, извън планетата, в бетонна клетка и без право на обжалване. Дори така не ми се струва, че това ще ти е достатъчно. Детективи?

При тези думи Стъбън и Коън влязоха в стаята.

— Обвиненията са в убийства от първа степен — започна Стъбън — за смъртта на…

Той изреди имената на всички, които бяха загинали през 2043-та. А когато Пени скочи на крака, Ив просто мина зад нея, изви ръцете й назад и я закопча.

— Мисля, че ще искате да я заведете долу и да запишете в какво е обвинена — каза тя на двамата детективи. — Напишете всички обвинения срещу нея.

— С удоволствие ще го сторя, лейтенант. Благодаря ви за това.

Ив чу как Пени крещи и обижда, докато я влачеха навън.

— Край на записа за протокола. Със сделката й дадохме доста повече, отколкото вие можехте да й осигурите с преговори — каза тя на адвоката. — Ако бях на ваше място, вече щях да бягам надалеч оттук.

Ив се обърна и излезе, в същия момент Рурк излизаше от стаята за наблюдение.

— Довечера ли тръгваме към Невада? — попита я той.

Малко вероятно е Пени да лъже за това, помисли си тя.

— Да, така ще бъде най-добре. Искам още някой да дойде с нас, ако нямаш нищо против.