Нора Робъртс
Спасение в смъртта (16)

19.

Ив знаеше, че щеше да отнеме известно време — може би малко повече, отколкото би трябвало на Рурк, за да направи холограмата — за да провери недвижимите имоти и собствениците им. Реши да започне с триъгълната територия, заключваща се между църквата, младежкия център и дома на Ортис.

Може би всичко това е само загуба на време, каза си тя, просто гонене на вятъра или на каквото беше там.

Но винаги имаше замесена някаква злоупотреба, нали? „Истината беше в това, че Лино Мартинес бе изнудвал някого на едро“, мислеше си Ив, докато чакаше компютъра да приключи с възложената му задача. А подобно изнудване предполагаше планиране, изцяло посвещаване на идеята, проучване и в крайна сметка тлъста плячка и отплата.

В този ред на мисли, Ив взе линка си, за да се обади на добрата си приятелка, която знаеше това-онова за печеленето на пари по не съвсем почтен начин.

Радостната физиономия на Мейвис Фрийстоун, украсена с последната й прическа в цветовете на целунати от слънцето пролетни листа, изпълни екрана.

— Хей! Тъкмо навреме ме хващаш. Оправих бебето и Леонардо отскочи да купи малко сладолед — много ми се дощя този „Мондо-Мучо-Мока“, а нямахме от него в хладилника.

— Мм, звучи добре. Исках само… Дощя ти се? — Ив усети как кръвта й се изцежда от главата. — Да не би пак да си бременна?

— Бременност? Е, това са негативните последици от многото секс. — Очите на Мейвис заискриха в същото невероятно зелено като косата й. — Просто ми се прияде от „Тройното М“.

— Добре — пфу! — изпъшка Ив. — Може ли един бърз въпрос? За колко време най-много си успявала да играеш на онази интерактивна игра с изнудването?

— Амии, връщаш ме доста назад във времето. Ей, обзема ме носталгията, като си помисля. Хм, да видим — по онова време играех с една Карлота — бях я нарекла така на една стара приятелка. Мисля, че сега играта е качена на „Вегас 2“. Както и да е, за да си обработваш Карлота, ти трябва…

— Без подробности, искам само периода.

— О! — Мейвис стисна устни. — Може би около четири месеца. На тази Карлота й трябваше доста предварителна работа и постоянно подклаждане на огъня.

— А познаваш ли някой, който е успявал да играе тази игра с години?

— Знам доста хора, които са се справяли, но с различните й издания, нали се сещаш. Колкото до една и съща игра…

— Да, това искам да разбера.

— Ами имаше едно момче, невероятен гений, казваше се Слатс. Той успя да поддържа „Градския Боб“ цели три години. Но след това се сдуха — просто изчезна през следващите пет. После дочух, че се бил върнал, преместил се в Париж, Франция, сменил си името и всичко останало. Говореше се, че Слатс си живее доста охолно от печалбата от „Градския Боб“, но продължава да се занимава с това по малко, просто не можеше да се откаже съвсем.

— Защо се е върнал?

— Ами нали се сещаш — „Веднъж нюйоркчанин — завинаги нюйоркчанин“.

— Да, така е. Определено има смисъл. А какво знаеш за религиозните игри на изнудване?

— Е, те са фасулска работа — лесни са и протичат леко. Знам няколко „Света Мери“, „Моли се на Бог“, „Кашер“, „Изкупление“…

— Добре, а някога чувала ли си за играч измамник на име Лино? Лино Мартинес?

— Нищо не ми говори, но вече отдавна съм се откъснала от играта. Вече съм майка.

— Добре. — В този момент Ив усети, че въобще не се сети да попита за бебето. — Е, как е Бела?

— Тя е най-страхотното от всички страхотни бебета. В момента спинка или поне спеше, когато я оставих. Знаеш ли, започна да гука и никое друго бебче не може да гугука като моята Беларина.

— Аха, ами погукай й и от мен. Благодаря ти за информацията.

— Няма проблеми. Ще се видим на момичешкото парти, ако не успеем по-рано. Направо ми се ще да си хвърля сутиена от кеф, че това предстои.

— Страхотно! Но все пак носи сутиен. Благодаря ти, Мейвис.

Ив се обърна и внезапно попадна в холограмен модел на „Сен Кристобал“. Не можа да се сдържи и възкликна:

— Господи!

— Чувал съм, че Той често ходи там — подкачи я Рурк.

— Как успя да направиш това? Нямаше и двайсет минути.

— Понякога съм дори по-добър, отколкото си мисля.

— Никой не може да е по-добър от теб в нещата, за които ти си мислиш, че си добър.

Рурк бе сканирал холограмните изображения, но ги бе направил значително по-големи от фигурките върху тортата на Ариел. Кръстът на върха на църквата например стигаше до коляното на Ив. Тя се отдалечи от църквичката и разгледа модела отстрани.

— Това е просто невероятно!

— Мога да ти го пусна и в холограмната стая, ако ти трябва по-голям мащаб.

— Не, така е добре. Църквата, закусвалнята, енорийското жилище — започна да се мести Ив из квартала, пристъпвайки от крак на крак — младежкият център, къщата на Хектор Ортис. Мястото на първата бомба. — Тя се придвижи на югоизток. — Тук все още има училище — мястото на втората бомба. — Този път тя отиде на северозапад. Тогава е било павилион за сандвичи — място, където са се размотавали — сега е денонощен магазин.

Рурк също разглеждаше холограмата.

— За горе-долу същото време мога да ти програмирам една и за 2043-та или която и да е друга година.

— Просто ти харесва да си играеш — подкачи го тя. — Това е гледал той всеки ден, каквото и да е било някога… — реши тя да използва термина на Мейвис — важно е какво е сега. Може би малко се е променило, но нещото, което е искал тогава, е било неговото желание и сега.

— Това всъщност го разбирам — каза Рурк.

— Ние двете с Пийбоди ще намерим и разпитаме някои от оцелелите тогава и членове на семействата им. При втората бомба са загинали петима — каза тя и се намръщи, докато гледаше яркия червено-жълт надпис на денонощния магазин. — Това не е в енорията на „Сен Кристобал“, остава извън нея и определено е било спорна територия. По време на удара е принадлежала по-скоро на „Черепите“. Намира се на границата между териториите на двете банди. Лино е обичал да тича и винаги, когато са можели с другия свещеник, са го правели. Обичайно маршрутът им минавал на изток от енорийското жилище, след това са завивали на север, а после отново на запад, като са минавали през тази част на Испанския Харлем и покрай тези имоти на хора от средната и по-висшата класа. Покрай Хектор Ортис. После отново са се връщали на юг на път към младежкия център. Той е израснал тук, но е избягвал улицата, където се намира старият му апартамент. Не се е интересувал от него, не е изпитвал нужда да го види. Харесвало му е да се цели по-нависоко с по-хубавите къщи.

Рурк понечи да каже нещо, но се отказа и се премести настрана, за да я погледа как работи. Наля си малко бренди, за да увеличи удоволствието.

— Човек усвоява определени навици по точно определени причини — говореше Ив на себе си. Може би това е бил обичайният му маршрут, защото просто така е бил свикнал, станало му е навик. Но той е можел да промени малко разстоянието и времето за бягане — повечето хора, които тичат редовно, обичат да разнообразяват, така им е по-интересно и ги ободрява. И той е можел да го прави, ако е тръгвал първо на запад от енорийското жилище, след това на юг и после по обиколния маршрут, но Фриймън каза, че той никога не е пробвал. Затова трябва да открием какво е виждал всеки път, когато е минавал по маршрута си, както и кой го е засичал редовно.

Тя приклекна и размаха ръка през холограмните сгради, които потрепнаха и проблеснаха при контакта й с тях.

— Всичко това тук, всички тези апартаменти и къщи, те са част от енорията, а също и част от училищния район. Може би всеки, който е живял тук по онова време, е познавал големия лош бандит Лино. Със сигурност е имало и доста, които са се преместили, на тяхно място са дошли нови, някои са починали, други са се родили. Но има много семейства, като това на Ортис, които, изглежда, са вкоренени в този квартал. Всеки божи ден той трябва да е чувал: „Добро утро, отче! Здравейте, отче! Как е, отче“. Обзалагам се, че от това „отче“ му е капело мед на сърцето. Това е неговото дежурство, не мислиш ли? Било е нещо като всекидневен патрул из неговата територия. Обход на собствена почва, подобно на кучето, което маркира територията си. — Ив посочи с пръст къщата на семейство Ортис и попита: — Колко би струвала на съвременния пазар на недвижими имоти?

— Зависи. Ако я разглеждаме като място за живеене…

— Не се впрягай с подробности. Трябва ми само ориентировъчно, на колко възлиза една добре поддържана семейна къща, построена преди Градските войни?

— На квадратен метър ли? Или като материали и изработка? Зависи — настоя той, докато Ив му показа нацупената си муцунка. — Но ако ти трябва само най-обща оценка… — Той приклекна, подобно на нея, поразгледа холограмата и назова цифра, която накара Ив да се ококори.

— Бъзикаш ме!

— Не. Но може да се каже, че това си е само изстрел напосоки, защото всъщност не съм преглеждал сградата. А и оценката по-скоро леко би се покачила, ако гентрификацията на квартала продължава в същия дух. Но ако говорим за продажба от собственик на дома на друго физическо лице, цената ще варира според интериора на къщата — каква е кухнята, колко са баните, коридорите, каква част от първоначалните материали на строежа са били запазени и други подобни неща.

— Това прави доста пари.

— Парите са такива само в Ню Йорк, скъпа. Същата къща на друго място, да кажем в… Балтимор или Албукерк, би струвала от една трета до една втора от пазарната цена тук.

— География — кимна Ив. — „Веднъж нюйоркчанин — винаги нюйоркчанин“ — добави тя и мисълта на Мейвис. — Значи той тича покрай тези сгради всеки ден, патрулира из района. А човекът, който го е убил, трябва да го е познавал — ходил е в „Сен Кристобал“ и е живял в този квартал, когато и самият Лино е живял тук. Познава и Пени Сото, защото тази кучка също е замесена. Тя знае всичко. Който и да го е убил, е бил достатъчно умен да изчака това да стане по време на голяма церемония, като погребението на Ортис, или просто е имал късмет. Но на мен ми се струва, че е бил умен и достатъчно предвидлив. Цианидът — продължи да излага мислите си на глас Ив — не се намира евтино. Не съм се насочвала към разследване на черния пазар, но, по дяволите, кой би очаквал нещата да тръгнат в такава посока.

— Мога да поразпитам тук-там.

— Да, обзалагам се, че можеш, но ще го направиш само ако се наложи. Но както и да е, цианидът е скъп. Който и да е убиецът, бил е католик в достатъчна степен, за да чувства вътрешна потребност да отиде и да се изповяда на свещеника. Не знам, не знам… на мен това ми говори, че убиецът трябва да е човек на възраст, зрял човек. Да, и Майра така смята — „зрял“ — каза Ив тихо, почти на себе си. — Достатъчно зрял, за да се справи с това, но и да почувства вина. Не е било заради някаква облага, няма облага, този ъгъл на разследването е глух, ако убиецът бе търсил изгода, щеше да затрие копелето с нож.

Тя барабанеше с пръсти по коляното си, докато си представяше сцената.

— Ако е било заради изгодата, дори и най-малкото за отмъщение или от инстинкт за самосъхранение, убиецът би работил в комбина с Пени и двамата биха го примамили, както тя някога е примамила баща си под ножа. Можел е да го нагласи като въоръжено нападение, бил е достатъчно умен, за да го представи в такава светлина.

— Но не го е направил — намеси се Рурк, — защото не е толкова просто.

— Да, така нещата стигат още по-надълбоко. Пени — тя е замесена във всичко това единствено заради печалбата, а убиецът — при него става въпрос за разплата и наказание. Око за око. Кой ли е бил убит или ранен? Някой близък до убиеца на Лино, но той не се е изправил срещу него своевременно, не го е издал на полицията, не го е посочил с пръст. — Ив бавно се изправи. — Защото преди това не е могъл, Лино е избягал — нямало е разплата и наказание. Затова е трябвало да бъде извършено, и то в божия дом. Убиецът се е уповавал само на вярата си през всичките тези години, вярвал е, въпреки че за него нещо от жизненоважно значение е липсвало. И изведнъж той отново се появява като истински богохулник, опозорява Църквата и е на свобода всеки божи ден. И всичко това право в лицето на засегнатия! Лино продължава да го прави цели пет проклети години, а убиецът няма как да знае, не и докато Пени не му е казала.

Тя погледна надолу към холограмата и се намръщи, представи си ги и сякаш можеше да чуе заговорническия им шепот.

— Защо? Защо, каква е била връзката тук? Трябва отново да се върна на това, защото няма какво друго да е. Пени му го е предала и той е трябвало да действа, трябвало е да възстанови баланса. По дяволите! — каза тя и отстъпи крачка назад. — Имаме това, това и това! Почти мога да го видя, мога да видя всяко отделно парченце от пъзела, но как се подреждат?

— Продължавай в същия дух — каза Рурк. — Ако е било „око за око“, кого е убил Мартинес?

— Сото. Убил е Ник Сото заради това, което е бил, и това, което е правил с Пени. А като си е мислел за нея и как се е чувствала, той е пребил и онзи Солас. На никой не му е пукало за Сото, никой не се е интересувал от две четиринайсет-петнайсетгодишни деца, които са нарязали човек на парчета. Дори е вероятно много хора вътрешно да са отпразнували новината, че Сото е бил премахнат от играта. На Лино това може и да е било първото убийство, с него е получил и отличителния знак на татуировката. Времето съвпада, а и ченгето, което се е занимавало със случая тогава, днес говори с мен и си го спомня като хлапе, което е създавало проблеми, като гаден задник, но пък така и никога не са го прибрали, за да го разпитат за убийството — не за това на Сото, а за следващото… — Ив се обърна и отиде до бележките си, за да провери: — Упражняване на насилие чрез бандата — разпитван е няколко пъти за смъртта и изчезванията на няколко известни членове на банда от конкуренцията. Нямало е доказателства, той е бил с алиби.

— Били ли са членове на енорията?

— Не, но отново имаме пресичане на границите в териториите на отделните банди — каза тя и се приближи към холограмата. — С това пресичане на територии може да са свързани приятели или членове на семействата на убитите, както и други лица, които са били от енорията и са ходели в същата църква. Но… мога ли да ти задам един католически въпрос?

— Не знам защо, по дяволите, трябва да ми искаш разрешение.

— Защото така. Ако да речем, това е било „око за око“ като отплата или наказание, в такъв случай предишната жертва е бил известен гангстер, който е бил на свобода и си е правел каквото си иска, точно както и Лино. И е бил убит или ранен по време на спор между бандите?

— Ако е бил някой ценен и обичан, не виждам какво значение има. Тук любовта няма значение.

— Ами от католическа гледна точка? — настоя Ив. Той въздъхна, отпи малко от брендито си и се опита да се съсредоточи върху това. — Изглежда, че ако следваме твоя ход на мисли, за да определим как, по дяволите, е станало убийството, трябва да считаме, че то е акт на отмъщение за смъртта на невинен или поне на такъв, който навремето си е получил своето, но самият той не е бил убиец. Но…

— Така мисля аз, но се досещам какво ще кажеш с това „но“ — намеси се Рурк, — убийството не е логическа дейност, то не е подчинено на ясни и известни мотиви. Тези, които са се решили да извършат убийство, следват собствените си правила. Но за да се противопоставя на твоето „но“…

— Господи, ето затова те обичам! В този случай е било логично и е следвало правила — убит е свещеник в църква чрез отливане от Христовата кръв. Добре де, технически е било вино, защото Лино не е бил истински свещеник и не е можел да извърши преосъществяването.

— И ти смееш да ми задаваш въпроси за католицизма, след като знаеш неща като „преосъществяване“.

— Научила съм си урока. Искам да кажа, че мотивът е подбран така, че да съвпада с метода. Мисля, че…

Тя спря за момент, когато компютърът й оповести: Задачата приключена.

— Мисля — продължи Ив, — че убиецът е силно вярващ член на Църквата — от тези, които не пропускат неделна служба и редовно ходят да се изповядват… Колко често човек трябва да ходи на изповед?

— Откъде, по дяволите, да знам? — намръщи се Рурк и пъхна ръце в джобовете си.

— Защо ставаш такъв докачлив, като ти задавам католически въпроси — усмихна му се Ив с най-сладката си усмивка.

— И ти ще си докачлива, ако те питам неща, които те карат да почувстваш как адските огнени езици ти дишат във врата.

— Ти няма да отидеш в ада — увери го тя.

— О, да не би да имаш сигурен източник, който те е снабдил с тази информация?

— Женен си за ченге — оженил си се за мен. Аз съм проклетото ти спасение! Компютър — нареди тя, — покажи първите резултати на монитор едно. Това е списък на собствениците и/или наемателите на недвижимите имоти по маршрута за джогинг на Лино.

— Как така ти си моето спасение? — хвана я той през кръста и я придърпа към себе си. — И в такъв случай аз какво съм за теб?

— Предполагам, че ти пък си моето, приятел. А ако случайно греша, ще си горим в пламъци заедно. А сега можеш да си заслужиш малко изкупление, като ми помогнеш да проверим тези данни.

Той я целуна с една от дългите си и разтапящи целувки.

— Не мога да проумея едно нещо, свързано с ада — каза той.

— Какво е то?

— Дали там ще има секс в изобилие, защото всички присъстващи са грешници, или въобще няма да има и ще се дава обет за безбрачие като вечно наказание?

— Ако намина към църквата, ще питам Лопес. А сега данните.

Той се подчини и я завъртя с гръб към себе си, но все още в прегръдките му така, че да може да вижда екрана, притисна я и също се загледа в монитора, подпрял брадичка на главата й.

— И какво ни говорят всичките тези имена?

— Имам още данни — проучвания за собствениците, наемателите, включително данни от колко време живеят на съответния адрес и къде са живели преди това. Ортега… Роза О’Донъл спомена това име. Компютър, изведи вторичните данни на екран две.

— Значи ако трябва да следваме мисълта ти, търсим човек, живеещ от дълго време в квартала. Или цяло семейство, които са били там още от времето, когато Лино е бил глава на „Солдадос“.

— Да, това е едното нещо. Другото е маршрутът, по който е тичал. Какво там е предизвикало интереса на Лино или е било свързано с него? Търсим печалбата — той е мислил само за печалба и за собственото си его. Първият мотив е отмъщението. Хм, доста хора отговарят на критериите — забеляза тя. — Погледни Ортега — трето поколение собственици на тази сграда. Преди шейсет години са имали малка фабрика — вероятно са действали повече на сивия пазар — имали са доста незаконно работещи. Сега там се намират само празни тавански помещения и мазета, собственост на същия човек. Хм, който, между другото, е собственик на къща в съседство с тази на Ортис. Компютър, покажи пълните данни за Хосе Ортега.

Работи…

— Чувал съм това име — каза тихо Рурк. — Имаше нещо около него. А… около една сграда в Ийст Сайд, средата на деветдесетте, с място за магазини, на нивото на улицата, просторно студио на втория етаж. Предполагам, че на третия и четвъртия са жилищните площи. Преди няколко години търсех начин да я купя.

— Търсил си начин?

— Не мога да си спомня съвсем точно, но знам, че не я купих. Имаше някакви правни пречки с този Ортега…

Задачата приключена…

— Да видим… Компютър, раздели екрана на две и покажи новите данни. Хосе Ортега фигурира като тридесет и пет годишен — връстник на жертвата. Как, по дяволите, е възможно да е бил собственик на тази сграда преди шейсет години?

— Бих казал, че я е наследил от предшественик със същото име. Спомням си, че онзи Хосе Ортега почина преди няколко години. Да, сега си спомних — правната пречка беше свързана с имота му. А това трябва да е внукът му и негов наследник.

Ив нареди на компютъра да провери и поклати глава, когато данните се появиха.

— Така, значи Хосе Ортега е починал през 2052-ра на деветдесет и осем годишна възраст. Има един син — Нико, който е починал през 2036-та, заедно с жена си и майка си при пожар в хотел в Мексико сити. Старецът е оцелял, както и внукът му, който тогава е бил на единадесет.

— Възрастният човек го е отгледал. Да, сега се сетих за част от историята. А внукът е наследил всичко по закон след смъртта на дядо си. Говореше се — и това го разбрах по времето, когато се интересувах от тази сграда, а впоследствие като порових тук-там се потвърди — че младият Ортега не е притежавал бизнес таланта на дядо си. Беше приел част от наследството, а друга — не. Аз си харесах сградата в Ийст Сайд и му направих оферта.

— И той ти е отказал?

— Не успяхме да го открием, когато му изпратих преговарящи. А после аз пък намерих друг имот, който ми хареса повече.

— Не е могло да бъде открит. Тук като негов постоянен адрес е посочена къщата на Ийст 120.

— Може и така да е, но преди четири или по-скоро пет години, когато исках сградата, Ортега не беше в Ню Йорк. Трябваше да говорим с адвоката му, който по мои спомени беше доста притеснен от изчезването на клиента си.

— Компютър, търси доклади за изчезнали лица на името на Хосе Ортега, покажи последен известен адрес — каза Ив.

— Не бих казал чак, че е бил изчезнал, по-скоро бяха изгубили връзка с него — започна да обяснява Рурк и вдигна вежди, когато първите данни от докладите започнаха да излизат на екрана. — Каква си ми умница!

— Обявен е за изчезнал през септември 2053-та в Лас Вегас, Невада, от Кен Алдо, негов съпруг. Компютър, изведи наличните данни и снимка за идентификация на Кен Алдо — каза тя и зачака. Изведнъж всичко си дойде на мястото: — Здравей, Лино! — възкликна тя.

— Ето я твоята жертва.

— Да, това е Лино. Сменил си е прическата, тук е с брада, вероятно с цветни лещи, но това е Лино Мартинес.

— Който според тези данни е встъпил в брак с Ортега малко преди смъртта на стареца.

— Това е нелепо. Просто още една загадка — нямаме нищо, което да навежда на мисълта, че Лино може да е бил гей или бисексуален. Той си е нормален хетеро, харесвал е жени. Лино трябва да е познавал Ортега — израснали са в един и същи квартал. Компютър, покажи пълното досие на Хосе Ортега. Хм, година на раждане 2025-та, на същата възраст като Лино, учили са в едно и също училище. Предполагам, че старецът е дарявал средства за общественото образование. А, виж тук — има някакви арести заради незаконно притежание и употреба на забранени вещества. Осъден на лечение.

Водена от едно особено чувство, тя изкомандва:

— Компютър, провери за налични татуировки върху настоящия субект.

Прието. Работи… Настоящият субект има татуировка на лявата ръка. Да опиша или да покажа?

— Покажи. Ето я! — възкликна Ив, когато на екрана се появи кръстът с прободено сърце в средата. — Ортега е бил от „Солдадос“, един от хората на Лино. Не му е истински съпруг, не и в леглото. Това е било фалш. Лино е бил неговият водач.

— Данните за женитбата може да са били подправени и записани след това. Било е достатъчно лесно за човек, който се е справил с фалшифицирането на самоличността на Флорес.

— Да. Било е лесно. Кой е адвокатът му? — настоя Ив. — Кой е бил адвокатът, с който си преговарял по това нещо за Ортега?

— Ще проверя и ще ти кажа.

— Обзалагам се с истински пари, че Лино е ползвал правни съвети и че е попитал какво трябва да предприеме, за да обяви съпруга си за изчезнал. Седем години… необходими са седем години, за да бъде обявена смъртта му. Вече са минали шест от тях и той е бил почти готов да се завърне у дома в пълния си блясък. Доста дълго е търпял — каза тя. — Оставали са му още няколко месеца и ако си е наредил правилно нещата, е щял да наследи мечтата си — голямата къща, бизнеса, сградите. Милиони — много, много милиони.

— Е, ако е нужно толкова дълго време — вметна Рурк, — човек би искал да е наоколо, за да наглежда ситуацията, поне аз бих искал. Да, определено е искал да си наглежда делата, за да е сигурен, че всичко върви по план.

— Флорес е обявен за изчезнал горе-долу по същото време, като се добави и времето, когато е бил видян за последно жив и през което Лино, представяйки се за него, е поискал назначението в „Сен Кристобал“.

— Горе-долу по онова време трябва да си е направил и лицевата реконструкция — кимна в знак на съгласие с думите й Рурк. — Трябвало е да се изучи, да планира нещата, да премахне татуировката си, да промени досиетата. За това са му необходими поне няколко месеца — сметна той наум, — повече от достатъчно, ако си съсредоточен и знаеш какво правиш.

— Какъв по-добър начин да наглеждаш нещата, без някой да направи връзката между теб и истинското ти аз или личността, която възнамеряваш да бъдеш, когато настъпи подходящият момент?

— Тази къща е посочена като постоянен адрес на липсващия Ортега, но сега там има вписан наемател… — посочи Рурк към екрана — или по-скоро наематели: Хю и Сара Грег. Живеят на това място от почти пет години.

Ив потърси данните за тях.

— Изглеждат редовни. Имат две деца, и двамата са лекари. Трябва да си поговорим с тях по някое време. А сега имам нужда от кафе.

Тя се отправи към кухнята, за да го програмира, и междувременно се опита да подреди мислите си.

„Ортега и Лино са се познавали от деца, израснали са в един и същи квартал, ходили са в едно и също училища. Ортега се присъединява към «Солдадос», след което се сприятелява и с Лино. Не е бил много високо в йерархията на бандата, защото името му не се появява никъде из източниците ми. Може би е бил обикновен боец, а с парите на дядо си е представлявал и нещо като ковчеже със съкровище. После са се свързали отново, а може и да са поддържали постоянна връзка. След това дядото на Ортега умира и му оставя безмерното си богатство, зъбчатите механизми в главата на Лино започват да се въртят и той измисля плана.“

Тя отпи от кафето си и след това забоде снимката на Ортега на таблото.

— Лино е подмамил Ортега да замине на запад — каза Ив, — ей така, вероятно с мотива да се помотаят, да позалагат на рулетка и да разнообразят. После се отървава от него, вади фалшивите документи и съобщава, че е изчезнал. Всичко си е наред и е напълно законно. Ще ми трябват досиетата за това.

— След това Мартинес трябва да се е свързал с адвоката — добави Рурк. — Той сигурно е имал цялата му документация. Представям си как се е обадил и е казал: „Изненада! Аз съм Кен, бившият съпруг на Хосе, а той изчезна. Съобщил съм в полицията“. След това сигурно се е покрил и е помолил адвоката да се свърже с него, ако чуе нещо за Хосе или има някаква друга информация. Все пак адвокатът беше доста притеснен.

— Като законен съпруг той сигурно е имал достъп до някои банкови сметки, може да е искал повече пари, но той не се е тревожел за това, имал е план. Трябвало е да бъде търпелив, седем години търпение. А после? Джакпот! Проблемът в бил в това, че не е успял да се опази далеч от Пени, нито е устискал да не й каже. Той всъщност я е обичал, искал е да сподели с нея цялото богатство. Върнал се е — или по-скоро е щял да се върне — с високо навирен нос.

— Като Кен Алдо?

— Не, не. Това би помрачило пълния му блясък, а той много е държал на него. Накрая е трябвало да се върне като себе си, бил го е обмислил. Но как е можел да го направи? — попита тя.

— Да прехвърли собствеността на недвижимите имоти — само на хартия, разбира се. Предполагам, че като Кен Алдо е имал фалшиво завещание от Ортега, с което той го е „определял“ за свой единствен наследник. След като веднъж всичко му падне в ръчичките, е щял да прехвърли цялата собственост — от Алдо на Мартинес.

— Да, да, всичко е възможно на хартия. Просто трябва да се подправят необходимите документи, а след това Лино си връща своето лице и се връща у дома като богат човек, който е направил големия си удар на запад. Трябвало е само да издържи седем години под прикритие и след това е щял да има всичко, което си пожелае.

Ив се обърна, за да разгледа холограмата още веднъж.

— Баща му ги е напуснал, когато е бил дете, съответно майка му е трябвало да го обяви за починал, за да може да продължи живота си. Лино няма как да е забравил това, нито срока от седем години. Ченгетата на запад не е трябвало да душат около Кен Алдо, защото е нямало и най-блед намек за нечиста игра. Вместо това той е излъгал системата и досието му за притежание на незаконни вещества е било заличено.

— И все пак някой е щял да потърси този Алдо, нали? — Рурк взе чашата й с кафе, за да си пийне — Не е ли същото, което правиш и ти — първо подозираш съпруга?

— „Правилото на палеца“. Сигурно са щели да го задържат и да го разпитват, но той е бил достатъчно умен да избере Вегас, за да изпълни плана си. Рулетка, секс, постарал се е да бъдат забелязани заедно. Може и да е придумал Ортега да направят някое залагане — не е имало никакво значение дали ще спечели, или ще изгуби — загубата на пари, както и печалбата им — винаги е била мотив човек да се развихри. Той си е изиграл картите добре — реши Ив. — Да предположим, че не са се разбирали идеално, имали са някои проблеми в брака си, но са се обичали. Той е бил толкова притеснен, просто е искал да разбере дали Хосе е добре, но преди това е трябвало да вложи малко усилия, за да си подготви почвата. Ако ченгетата не са били пълни идиоти, със сигурност е трябвало да проверят хората, които са познавали изчезналия, или този, който е съобщил, че е изчезнал.

— Той просто е трябвало да познава правилните хора и да знае за колко могат да бъдат купени.

— Аха, именно. Там в момента е по-рано, нали — във Вегас имам предвид. Тази глупост с часовите зони всъщност този път е в моя полза и още тази вечер мога да получа докладите по тогавашното разследване.

— Ами убиецът на твоя убиец?

— Работя по това, но сега ще трябва да притисна Пени повече, тя е знаела за всичко това, той трябва да й е разказал в подробности. А ако и тя има пръст в това убийство, а аз залагам главата си за това — значи, че има дял от парите на Ортега. Няма начин да се е отказала от милионите, само и само да изкара Лино от играта — тя е помогнала да го убият, за да прибере всичко. Определено ще ми трябва името на онзи адвокат.

— Сега ще го намеря — каза Рурк и тръгна към офиса си, но по средата на стаята се обърна и каза: — Това е доста добро парче от тортата, лейтенант.

— Ама и тортата си я бива! — ухили му се тя, докато се свързваше по линка си.

 

 

Тя набързо прегледа първоначалния доклад, показанията и информацията от разпитите. Не се изненада особено, когато прочете, че един от разпитваните е Стивън Хорхе Чавез, идентифициран като дългогодишен приятел на изчезналия. Бил е във Вегас по това време, за да се срещне с него, дошъл по покана на изчезналия.

— Този Чавез, вторият главатар в „Солдадос“, му е прикривал гърба при случая с Ортега — каза Ив на Рурк, — а доколкото се вижда по данните за Кен Алдо, той е роден в Бая и е прекарал детството си в Калифорния и Ню Мексико, следователно не е имало причина да проверяват за евентуална връзка между него и Чавез. Казал е на ченгетата, че една нощ Ортега, с когото били особено близки, му признал, че се чувства потиснат от брака си и от отговорностите, които има на Изток, че му се искало „просто да изчезне“.

— Е, малко е преиграл — каза Рурк.

— Да, но номерът минал, нямало е причина да не мине. Двамата са си изиграли картите правилно. Ортега спечелил няколкостотин хиляди на блекджек два дни преди да съобщят, че е изчезнал.

— Щастлив удар — за добро или зло, зависи от гледната точка.

— Да, това може и да ги е подтикнало да се отърват от него.

— Във всички случаи — вметна Рурк, докато разглеждаше таблото й, което сега бе претъпкано със снимките на всички участващи в случая — били са достатъчно, за да си купи ново лице.

— А останалата част от финансите не може автоматично да се влеят право в джоба на съпруга, не и докато нямат труп. Дотогава изчезналият се води жив и здрав, поне за следващите седем години.

Той я погледна, сега Ив беше в стихията си. Беше набрала скорост, а с този адреналин и кафето, можеше да откара така цяла нощ.

— А скоро след показанията и Чавез изчезва — каза Рурк.

— Да, и той, и Флорес. Виж това — в бележките на разследващия се споменава, че Алдо бил толкова объркан, че попитал дали няма някакъв свещеник, с когото може да поговори.

— И Флорес е бил там.

— Мисля, че докато е странствал, Флорес е попаднал на грешното място в неподходящото време. А щом Лино е усетил печалбата, сериозно се е заел с работа. Когато се е върнал на следващия ден, за да провери в полицията, той е завел и Флорес със себе си. В доклада се казва, че човекът се е представил като Мигел Флорес, а Алдо се е обръщал към него с „отче“. Ченгето си е свършило работата — проверило е Флорес, видяло е данните за него и всичко се е потвърдило. Алдо е идвал още два пъти заедно с Флорес, а след това е заявил, че смята да се върне у дома в Таос, и е оставил адреса си на разследващите. През следващите три месеца се е обаждал всяка седмица, за да проверява какво става, а след това цяла година се е свързвал с тях веднъж месечно. После е престанал. — Ив се облегна на стола си и каза: — Мисля, че трябва да стесним периметъра за търсене на останките на Флорес до Невада. Има доста пустинни райони около Вегас и много места, където може да се зарови тяло, даже две. Ще се насочим към района между Вегас и Таос и ще разберем дали е придумал Флорес да тръгне на път с него и се е придържал към маршрута, който е дал на ченгетата.

— Няма да имаш мира, съзнанието ти непрекъснато ще е заето, докато не намериш Флорес или поне това, което е останало от него.

Ив се облегна на стола си. Не й беше нужно таблото със снимките, за да си представи образа на Флорес, лицето му беше в главата й.

„Пийбоди каза, че й се иска в такива случаи лошите да си останат просто лоши. Има прекалено много от тях, отговорих й аз. Човек като Флорес никога не е вършил зло, но е получил голям шамар от Господ, когато лошите са му взели името, и все пак той самият не е сторил нищо. Всъщност се е опитвал да води съвсем праведен живот. Често се случва точно невинните да попаднат под кръстосания огън. Да, а този е искал да изучи смисъла на живота си, да се посвети на вярата си. Поне така ми се струва — мислеше си Ив. — Отнели са живота му, защото той се е опитвал да помогне на когото е мислел, че има нужда.“

Не, определено не й трябваше таблото и снимката.

„Трябва да открия убиеца на Лино Мартинес. Такава ми е работата. Но Флорес заслужава някой да се погрижи за него, заслужава го. Както и да е…“ Тя погледна към кубчето с бележки, което Рурк остави на бюрото й:

— Това ли е адвокатът? — попита тя.

— Да, намерих го. — Тя взе бележката и линка си. — Ив, сега сме в една и съща часова зона, а минава полунощ.

Тя само му се усмихна, докато набираше:

— Даа, усещам онова мъничко дяволито задоволство от идеята да събудя адвокат. Не е правилно да го чувствам, но си е така.