Нора Робъртс
Родени в смъртта (8)

8.

Гневът се надигна и скова гърлото му, докато профучаваше по коридорите към кабинета си, затръшвайки всички врати след себе си. Знаеше, че ако не бе излязъл, сега щеше да се е скарал още по-люто с Ив.

Всичко това е само заради проклетата й работа, повтаряше си той. Проклети, гадни ченгета. Защо, по дяволите, се опитваше да се заблуждава, защо вярваше, че вече са го приели такъв, какъвто е?

Не, той не беше невинен и никога не бе претендирал за това.

Дали беше извършвал кражби? Неведнъж. Беше ли мамил? Още по-често. Беше ли прибягвал до всевъзможни кодове, трикове, машинации и всичко останало, което му бе подръка, за да се пребори със съперниците си и да си проправи пътя извън низините, за да стигне до сегашното си завидно положение? Да, това беше цялата истина за неговото минало и той бе готов отново да поеме по този път, без никакво угризение или съжаление.

Нито пък бе искал да го възприемат като праведник и светец. Той бе започнал като уличник от Дъблин, обаче бе надарен с някои умения и ги бе използвал ловко, за да осъществи амбициите си. И защо не?

Беше потомък на човек, който бе убивал хладнокръвно, и да, понякога и сам бе причинявал много грижи на баща си.

Обаче бе успял да се изгради като личност, при това като много, много по-добър член на обществото. А когато се влюби в една жена полицай, достойна за уважението му във всяко едно отношение, той възприе това като дар от съдбата. Понастоящем всяко начинание в бизнеса му беше напълно законно. Можеха да го възприемат като акула в света на бизнеса, но той вече се придържаше стриктно към буквата на закона.

Нещо повече, действително бе сътрудничил на полицията, на същите ченгета, които навремето бяха най-злите му врагове. Беше им предложил ресурсите си, при това неведнъж, а безброй пъти. Фактът, че това му доставяше неизразимо голямо забавление, че го интригуваше и изпълваше със задоволство, принципно не променяше нещата.

А ето че сега се чувстваше обиден, оскърбен, отхвърлен и унизен.

С ръце, напъхани в джобовете, Рурк стоеше безмълвен, изправен до прозореца, загледан в примигващите светлини на града, който бе приел за свой дом.

Сам бе успял да се издигне, повтаряше си той. Сам бе моделирал живота си и бе обикнал тази жена, която бе по-ценна за него от всичко останало на този свят. Именно заради това се разяри от подозрението, че би могъл да я използва за някакви користни цели. Както и другото — че тя би му позволила това.

Е, онези биха могли да възложат на друг да се заеме с издирването на безмилостния убиец. На някого от другите следователи, който на свой ред също щеше да работи до изнемогване. Само че ще имат да вземат, ако по-късно решат отново да ползват услугите му като консултант, експерт или съветник.

Рурк чу отварянето на вратата между своя кабинет и кабинета на Ив, обаче не се обърна.

— Казах ти всичко, което имах да ти казвам по този въпрос — рече й той. — Повече нямам какво да кажа.

— Чудесно, тогава само ме изслушай. Не те виня, че си разстроен.

— Разстроен?

— Не те виня, че си вбесен. И аз го изпитах.

— Чудесно. Значи постигнахме съгласие.

— Не мисля, че е точно така. Рурк…

— Ако си мислиш, че става дума само за спонтанно, но краткотрайно избухване или за нещо, което бих могъл да преглътна, значи жестоко се лъжеш. Не, тук става дума за нещо много по-сериозно — за линия на поведение. Ние вече изчерпахме темата за моята линия на поведение, Ив. Очаквам от теб да уважаваш моето становище по този въпрос. — Едва сега се извърна към нея. — Очаквам аз да съм на първо място за теб и с това се изчерпва всичко.

— Ти имаш цялото ми уважение, на което съм способна, Рурк. Но все пак трябва да ме изслушаш докрай. Независимо за каква линия на поведение става въпрос, не можеш само да раздаваш заповеди.

— Беше само желание.

— Стига, Рурк, просто престани. — Гневът й се надигна отново, макар все още да го потискаше. — Аз съм бясна, ти си бесен и ако продължаваме така, като нищо ще се скараме сериозно, след което ще прекрачим прага, от който няма да има връщане назад. И в крайна сметка ще се окаже, че са ни победили външни сили.

— И откога централното полицейско управление се превърна във външна сила за теб?

— Трябва ли сега да ти го доказвам? — В гласа й се смесваха нотки на огорчение, обида, гняв и страх. — Точно на теб ли? Какво още ще трябва да доказвам? Моята лоялност ли? Да започна ли да изброявам всички висшестоящи, към които винаги съм била лоялна?

— Може би си струва. — Той сведе глава и заговори по-хладно: — Чудя се само къде ще попадна аз в това изброяване.

— Да, няма съмнение, че си много дълбоко засегнат. — Ив пое дълбоко дъх, за да не изгуби съвсем самообладание. Или да стане още по-лошо — да даде воля на сълзите, вече насъбрали се в очите й. — Имам какво да кажа, по дяволите, и ще го кажа. А като свърша, ако пак поискаш да се откажа от разследването, ще го направя.

Нещо дълбоко в него се стегна, но веднага се отпусна. Привидно обаче с нищо не го показа, вместо това само сви рамене.

— Тогава говори.

— Ти не ми вярваш — бавно започна тя. — Разбирам го. Мислиш си или поне се чудиш дали просто не те разигравам, за да спечеля. Това също е обидно за мен, а за днес, дяволите да го вземат, ми се насъбраха предостатъчно обиди. Затова поне ме изслушай. Когато някой удря теб, удря и мен. И не само понеже съм твоята жена, а защото не съм някоя празноглава хубавица, която чака само заповедите на съпруга си.

— Не ми се вярва някога да съм те наричал „празноглава хубавица“.

— Но точно така ми прозвуча, когато каза жена ми.

— О, стига, Ив, това са пълни глупости.

— Не разбираш ли, че всичко се стоварва върху теб! Те се прицелват в теб, прицелват се в мен, защото сме едно цяло. Защото може да не се справям както трябва в цялата тази каша, но съм дяволски добра, когато трябва да заловя някого. Затова ми повярвай, като ти кажа, че в отдела знаят какви чувства изпитвам към този бизнес.

— Много добре тогава…

— Този път аз съм тази, която още не е свършила! — изрева тя. — Опитваш се да подсладиш малко горчилката, така ли? Но искаш ли да ти кажа още нещо? Когато се оплаках на Фийни, а после на Бакстър и Пийбоди, те ми отвърнаха в един глас, че с нищо не съм заслужила тази обида. Проклета да бъда, Рурк, ако ми се иска да си подвия опашката и да остана равнодушна. Не само заради жертвите, макар че те много, адски много означават за мен сега. Но и заради моята гордост, и заради твоята. По дяволите, трябваше да кажа нашата. Не искам да отстъпвам само защото кметът или командирът, или който и да е иска да прикрие изцапания си задник, понеже някакви чакали вият, тъй като си по-добър и по-умен от тях. И съм побесняла от гняв! — изкрещя тя и яростно ритна бюрото на Рурк. — Побесняла, вбесена, не съм на себе си от гняв заради пълната липса на уважение. Чувствам се като някаква жалка идиотка, да ме набеждават, че съм готова да компрометирам едно разследване само заради изгодата на мъжа си. Сякаш си закоравял мошеник, готов да погребе конкурентите си, без окото му да мигне. Само че те няма да се откажат така лесно. Ние пък няма им позволим да ни изтикат на заден план. Няма да им позволим да се възползват от двама напълно невинни нещастници, които загинаха, защото са се опитвали да сторят нещо справедливо, обаче по доста глупав начин — да забият трън в задниците на шибаните политици. — Отново ритна бюрото му и сега вече се поуспокои. — Ти направи много повече за мен, освен подкрепата ти за моята работа. И заслужаваш нещо по-добро от нашия отдел. Така че аз ще сторя нещо повече, няма само да стоя до теб. Или казано с две думи, Рурк, ако непременно настояваш да се оттегля от този случай, така ще бъде. Но повече няма да говорим за него. — Дъхът й секна за миг. — Точно това ще направя, защото, ако не разбираш, че за мен ти си на първо място, значи си много глупав. Но не това е начинът да смажеш онези, които заслужават да бъдат поставени на местата им. Много по-разумно е да издържим, да останем такива, каквито сме — ти да запазиш официалната си позиция като консултант, а аз да открия този или тези, който са убили двете жертви. Искам да приключа този случай и искам да си до мен, когато това стане. Но все пак ти сам трябва да вземеш решение.

Тя прокара пръсти през косата си и едва сега усети колко е изтощена.

— Ето, сега е твой ред.

Той обаче не каза нищо. Надвисна дълга, тягостна пауза.

— Наистина ли си готова да зарежеш случая само защото те моля за това?

— Не. Но ще го направя, ще се откажа от него само защото при тези обстоятелства допускам, че имаш право да го искаш. Не скачам, щом ме изкомандваш, както и ти не би го сторил заради мен. Но когато си струва, ще го направя. Това ли искаш?

— Мислех така, преди да дойдеш. — Рурк пристъпи към нея и обхвана лицето й с длани. — Длъжен съм да ти призная, че беше точно така. По едно време бях почти сигурен, че ще откажеш случая. Това обаче щеше да ми предостави удобен повод да те обвиня за тази бъркотия. И щеше да се наложи да измисля как да се измъкнем невредими от цялата налудничава ситуация, ние двамата с теб. Разбира се, с помощта на една страхотна разправия с твоите началници. — Целуна веждите й, носа й, устните й. — Само че ти не отстъпи, затова сега вече не може да става и дума за разправии.

— Винаги съм държала на думата си.

Сега бе негов ред да се усмихне.

— Не си въобразявай, че ми коства малко усилия признанието, че имаш право. Макар че е доста дразнещо. Всичко, което току-що каза, описва съвсем точно цялата грозна ситуация. Жертвите заслужават да участваш в издирването на убиеца им. Проклет да съм, ако помогна на онези там да доволстват, че са те отхвърлили заради мен. Отново повтарям, проклет да съм, ако позволя да ме сочат пръст като измамник, способен да използва жена си. В бизнеса е имало много поводи заслужено да ме сочат с пръст, но не и сега.

— Нали и двамата сме честни един към друг?

Леко разтри раменете й, преди да се отдръпне от нея.

— Да, така е. Обаче, когато казвам жена ми, това за мен съвсем не е еднакво с „празноглава хубавица“. Аз много обичам жена си. А пък празноглавите хубавици стават само да преспиш с тях, и то от време на време. И то в далечното ми минало.

Ядът му още не бе стихнал, забеляза тя. Но като го познаваше толкова добре, знаеше колко разумен и съсредоточен може да изглежда, дори когато вътрешно кипи от гняв. Сякаш виждаше как под повърхността бълбука черната лава на възмущението му. Не можеше да го вини. Но имаше и други начини да се справя с гнева, освен изтощителните упражнения във фитнес салона или някоя страхотна разправия.

— Нуждая се от един душ. — Тя се запъти към вратата, като му метна многозначителен поглед през рамо на излизане. — Би ли ми правил компания?

 

Ив нагласи джакузито на пълни обороти, а температурата — на тридесет и осем градуса. Остави топлината да сгрее цялото й тяло. Затвори очи и замря, докато водата се лееше над главата й, опитвайки се да се отърве от най-лошото главоболие, което я бе сполетявало от доста време насам.

Когато усети силните мъжки ръце, които я обгърнаха, напрежението в тялото й се промени.

— Извинявай — промълви тя, все още със затворени очи. — Трябваше да дойдеш малко по-рано. Вече си поръчах специалист по секс под душа.

Ръцете му се вдигнаха нагоре и обхванаха бюста й, а зъбите му леко се впиха в рамото й.

— А няма ли да ми позволиш поне да те притисна?

Тя се опита да се завърти, но ръцете му не й позволяваха да помръдне, докато устата му обхождаше врата и раменете й. По кожата й пропълзяха леки тръпки.

С ръка, обвита около кръста й, той се пресегна към стъкления шкаф и извади благоуханен сапун. Веднага се зае да сапунисва гърдите, корема, гърба й. Със сапуна в ръка бавно описваше кръгове, докато наоколо водата се пенеше.

Всичко в нея се стегна, сякаш тялото й бе осеяно с мънички възли, които за миг се отпускаха, но само за да настръхнат отново. Топлината, обилно примесена с влага, както и гладките му ръце, галещи я до предела на издръжливостта й, я заливаха със страхотно чувствени преживявания.

Вдигна ръце, а после ги спусна обратно, за да ги обвие около врата му и да може още по-пълно да се отвори за него. Същите лениви кръгове пак се заредиха надолу по тялото й, придружени най-често с плъзгане между бедрата й. Тялото й се изви в дъга, дъхът й се накъса в стенания, докато той я водеше неумолимо към върха.

Ив изтръпна, плътно обгърната от него, отново изтръпна и се отдръпна назад, изплашена от настойчивите му, неумолими длани, подклаждайки с това огъня в него, докато той засищаше нейния. Всичко в нея започна да кипи, да жадува за още и още, да иска, да търси подлудяващата смесица от страст и любов, тъй плътно сплетени, че се получаваше огнено кълбо, разпръскващо топлина от сърцето до слабините й.

Едно цяло, повтаряше си той. Две изгубени души, потопени в сенките, търсещи се една друга. Никога не можеше да забрави това, дори в разгара на страстта, какво чудо бе всичко това за него.

Когато я заобиколи, за да застане с лице срещу нея, погледът й вече бе натежал, а лицето й — пламнало; устните — леко изкривени.

— О, та това си бил ти. Стори ми се нещо познат, но не бях сигурна. — Тя се пресегна надолу, за да обхване горещата му твърдост. — О, да, това ми е познато.

Не й се искаше да отвори очи, но когато той я притисна с все сила назад към мократа стена, не издържа и ги отвори. И докато водните вихри бумтяха около тях, той превзе устата й, вкуси я и я изпълни с трепета на езика си, докато устните им се сляха със същата страст.

После обхвана бедрата й и проникна в нея, а устата му погълна виковете й, охкането й, стенанията й, увличайки двете тела в страстна поредица от тласъци.

Пръстите й се плъзнаха надолу по него. Не издържа и заби нокти в плътта му, когато шокът и възбудата я обляха цялата. Всичко изчезна, стопи се, освен топлината, водата, великолепното му твърдо тяло, залепено о нейното. Насладата я порази тъй силно, че трябваше да се бори за глътка въздух дори само за да простене името му.

После нещо внезапно я накара се сгърчи, преди да омекне и погледът й да се замъгли. Усети го как се отдръпва леко, след като й се отдаде изцяло, а тя съвсем отмаля.

— Та цион агам орт. — Промърмори го едва чуто, докато топлото му тяло още бе притиснато към нея.

Обичам те, припомни си Ив значението на келтския израз. Знаеше, че прибягва до езика на прадедите си само когато преживява нещо наистина съкровено. На устните й грейна щастлива усмивка.

 

 

Успокоена, отпусната, тя го остави да се заеме с вечерята, която приключи с похапването на някаква леко запечена риба, гарнирана с ориз с пикантни подправки и хрупкави зеленчуци. Макар да предпочиташе хамбургер и пържени картофки, поръсени със сол, точно сега нямаше право да се оплаква.

Чашата превъзходно изстудено бяло италианско вино й помогна всичко наоколо да й изглежда прекрасно и гладко като коприна.

— Преди да продължим — започна Рурк, — бих искал да кажа нещо повече, а не само това колко зле се чувствах доскоро. Как се усещах като някакъв наивник, изигран и наранен.

— Съжалявам.

— Надали вината е твоя. Всъщност бях бесен по-скоро на самия себе си. Длъжен бях да предвидя, че ще се стигне дотам.

— Но защо? Откъде би могъл да знаеш?

— Представи си една преуспяваща счетоводна фирма с преуспяващи клиенти. — Той помръдна рамене. — Неминуемо щеше да се стигне до въпроса дали трябва да имам достъп до финансовите данни на някои от конкурентите си. И след това щеше да се вдигне ужасна врява.

— Почакай. — Тя едва не го намушка с вилицата си. — Не си длъжен да се съгласяваш с тяхното тълкуване на ситуацията. Тъкмо така можеш отново да ме накараш пак да се почувствам оскърбена.

— Не, не мисля така. Но се опасявам, че не се справих добре. Е, да, редно бе да очаквам това развитие на събитията и да се подготвя по-старателно.

— Те ни нападнаха много подло. И двамата. Никога няма да го забравя.

— Нито пък аз. Защо вместо това не ми разкажеш за напредъка на разследването? Ако не друго, поне ще ми помогнеш да се почувствам така, сякаш съм ги улучил в болното място.

— Разбира се.

Той изслуша внимателно разказа й за последните новини от разследването.

— И така някой е успял да се докопа до файловете й и е изтрил това, което е проучвала. Чисто свършена работа, според Макнаб. По всяка вероятност продължават да търсят нещо важно за тях.

— Това е по-умен ход, отколкото да вземат компютъра със себе си, както става в криминалните филми.

— Да, така е. Всеки ще се съгласи, ако поразмисли малко. Но аз продължавам да си задавам въпроса дали убиецът не се опасява, че ще успеем да го пипнем по някоя банкова сметка. Може би затова е ровил из файловете на Копърфийлд. Но докато не говоря с началничката й, не зная дали намирането на една конкретна сметка ще ни помогне за залавянето му. Ако можеше да хвърлиш един поглед в кабинета на Натали в офиса, веднага щеше да се убедиш, че е била извънредно подредена личност и чудесно е организирала както папките си, така и компютърните си файлове. Липсващите късчета от тази чудесна мозайка само доказват, че трябва да продължим с търсенето им. При това за конкретни дати и дори часове.

— Хм, значи тя се е занимавала само с чуждестранните сметки — замислено процеди Рурк. — В такъв случай най-вероятно се касае за компания или отделни личности от нея, чиито интереси са били засегнати. По-вероятно е тези лица да са тук, в Ню Йорк. Специалистите от електронния ви отдел успяха ли да установят дали тази намеса във файловете е била осъществена дистанционно, или на място?

— Все още не. Но предчувствам, че е извършена на място. Убиецът е задигнал домашния й компютър. Но ако е притежавал солидни хакерски умения, защо просто не ги е изтрил, докато е бил там? А което е още по-добро за него — защо не го е сторил дистанционно, през мрежата, независимо дали преди или след убийството? Вместо това е взел компютъра. Не е било толкова лесно обаче да задигне и служебния й компютър.

— Добра ли е охраната във фирмата?

— Дяволски добра. Не вярвам някой да е можел свободно да обикаля из служебните помещения след работно време, без да го засекат охранителните видеокамери. Но в записите им няма нищо за мен. Следователно той е изтрил файловете й в работно време. Може би се е добрал до паролите и е осъществил изтриването от друг служебен компютър, но може и да е проникнал в кабинета на Натали, когато секретарката й се е запиляла нанякъде. Имал е време заради забавянето на съдебното решение за конфискация. Според мен убиецът или съучастникът му е някой от фирмата.

Рурк отпи малко от виното в чашата си.

— Дали Копърфийлд не се е сдобила с нови банкови сметки през последните няколко седмици?

— И това проверих. Не, не е имала нови клиенти напоследък. Доколкото ми е известно, нищо ново не се е случило през последните две седмици. Така че, ако търсим в тази насока, най-вероятно нищо няма да открием. Ако е решила да изтрие някакви данни, не можем да ги възстановим, но може нещо в една от банковите й сметки внезапно да се е променило и тя да е решила да го провери по-старателно. Например клиентът да е започнал да печели от някакъв сенчест бизнес. Често се случва. Тя обаче не е обсъждала какъвто и да било проблем с началниците си, нито със секретарката си.

— Само с годеника си — кимна Рурк. — Защото само на него се е доверявала напълно.

— Това го разбирам. Но не вярвам да не е споменала нещо на някого от старшите партньори или поне на пряката си началничка в дирекцията. Да ти припомня нещо много важно, Копърфийлд е била извънредно педантична личност. Това си личи дори само от реда в кабинета й.

— Ще го имам предвид.

Ив остави чашата си на масата.

— Надявах се ние с теб да обмисляме вариантите във връзка с финансовите тънкости по случая, да сформираме екип, така да се каже. Поне когато имаш свободно време.

— Засега предпочитам да изчакам, преди да надникна в тези файлове. Като спомена, че Копърфийлд е била педантична личност, навярно искаше да кажеш, че е поддържала всичко в идеален ред.

Този път Ив успя да се пребори с надигащото се раздразнение.

— Да, така е, но исках да наблегна още, че е била такава не само в кабинета си, но и в апартамента, и дори в килера си. Човек като нея никога не оставя една работа недовършена. Поддържала е добри отношения с началничката си и очевидно се е разбирала чудесно с всички, с които е работила. Дори се е сближила много с внука на един от старшите партньори в „Слоън, Майерс и Краус“.

— Имали са романтична връзка?

— Не. Изглежда са били добри приятели. Внукът си има приятелка и четиримата често излизали заедно. Това момиче ми каза, че Натали е имала някакъв сериозен проблем.

— Който не й е давал покой?

— Да, може да е било точно така. — Тя се отдръпна от малката маса, на която бе сервирана вечерята. — Да спотайва някаква тайна, обаче, е било несъвместимо с характера й. Натали Копърфийлд винаги е била склонна да работи в екип, а освен това стриктно е спазвала правилата в професията си. Така че по всяка вероятност тя е споделила подозренията си за някоя от поверените й банкови сметки с някого, но той се е оказал грешният избор.

— А означава ли това, че е общувала директно поне с част от клиентите си?

— Да. Някои са я посещавали в офиса, с други се е срещала извън сградата, а е трябвало и да пътува до градовете, където са седалищата на компаниите на трети. Но никъде не открих следи за нещо необикновено. Според секретарката й не е имала навик да си урежда ангажименти в последната минута. Нито внезапно да потегля за среща с някой клиент или негов представител. Ако огледаш кабинета й, ще останеш с впечатлението за съвсем стандартен бизнес. Така че убиецът е допуснал грешка, като е задигнал домашния й компютър, без да се е постарал това да изглежда като обир.

— Не зная какво да ти кажа — замислено произнесе Рурк. — Както казваш, за него е било много по-лесно да вземе компютъра й, вместо да остане там и да започне да рови из паметта му. Особено ако не е притежавал сериозни компютърни умения. Но може да е просто съвпадение. Продължавай да търсиш сред файловете в служебния й компютър. Ще ти помогна, ако с нещо не можеш да се справиш. След което обаче ще се постарая да прикрия следите от участието си в разследването.

— Като заговорихме за прикриване на следи, трябва да те уверя, че никой не е съвършен в това отношение. Е, да, да, добре, освен присъстващия тук представител на една едра компания — побърза да добави тя, когато Рурк въпросително повдигна вежди. — Ако убиецът е бил добър, колкото теб примерно, и педантичен като Копърфийлд, то той би могъл да измисли по-добър начин да се добере до жертвите си.

— Например?

— Ами да си уреди среща с единия, а после и с другия. Да ги накара да излязат от апартаментите си, а после да нагласи всичко така, че да прилича на случаен грабеж или убийство, извършено от улична банда. Да изнасили жената или мъжа, или и двамата. Така би изпратил грешни сигнали на следователите. Представям си го как се е фокусирал върху изпълнението на плана си — да отстрани опасността да бъде заловен, като премахне всички доказателства. Това е стандартната тактика на убийците, при която не се допуска нещо по-необичайно.

— Може би единственият начин да ги ликвидира е бил да ги издебне един по един, когато са били сами и най-лесно уязвими. Стремял се е да се добере до мишената си, без да се замисля за чудовищността на престъплението.

— Не мисля така или поне не изцяло. Да, добре, да кажем, че се е добрал до мишената си. Но ако е искал да се дистанцира емоционално от този акт, не е трябвало да избира удушаването. Това е прекалено интимно. И освен това се извършва буквално очи в очи.

Ив присви очи и си представи сцените на убийствата, гледката с труповете, които не можеше да заличи от паметта си.

— Представи си за миг, че ти си убиецът. Не искаш да играеш прекалено активна роля, нали? Затова използваш самозалепваща се лента. Залепваш я върху устата на жертвите, после ги удряш по лицата, счупваш им носовете и си заминаваш. Не искаш да гледаш как страдат, как издъхнат. Само че, когато това е ставало, той ги е гледал право в очите.

— Аз обаче не искам от теб помощ за възстановяване на събитията — прекъсна го тя със сърдит тон. — Защото мога и сама да проникна в мисленето му. Бих могла да поискам Майра да му състави психологичен профил, достатъчно е само да поговоря с нея. На мен ми е необходим по-скоро някой, който да се оправи с банковите сметки. Нуждая се от опитен бизнесмен. От човек на едрия бизнес, на големите рискове, на тлъстите печалби. Имам нужда от твоята помощ, за да се ориентирам в данните, както и за анализа им според финансовите методи, които аз не владея.

— Ще се заема. Но тази вечер предпочитам разговор от общ характер. Мога да прегледам списъка с клиентите й и да ти съобщя какво ми се струва съмнително.

— Защо предпочиташ така?

Рурк отново замълча. Лесно можеше да избегне прямия отговор, но тя бе напълно откровена с него, така че заслужаваше да получи същото.

— Длъжен съм първо да се посъветвам с адвокатите си дали няма нещо от правен характер, което да ми забранява да работя с данни, които могат да се окажат под защитата на правата на личността в процеса на това разследване.

— Не, не съм съгласна.

— Но разбери, Ив, така ще си предпазим гърбовете. Не си ли слушала за забрани, които не позволяват да се разкрива името на организация, корпорация или компания, чиито данни аз ще анализирам? Аз мога без никакви проблеми да работя само с числата, без да имам и най-малка представа за кого се отнасят.

Тя отново настръхна от възмущение.

— Това са глупости. Твоята честна дума ми е напълно достатъчна.

— Достатъчна е за теб. И ти благодаря за доверието. Но е много лесно да се извърши злоупотреба, пък е и съвсем логично. Много е вероятно да се окажа сред конкурентите на въпросната компания или че поддържам делови контакти с някои, ако не и с всички клиенти на Копърфийлд. И каквото и клетва да ти дам, че няма да използвам данните, които ти ще тикнеш в ръцете ми…

— Не ти искам проклетата клетва! — избухна тя.

Яростта й можеше да бъде угасена само с една топла, успокояваща целувка.

— Тогава между нас няма да има никакви проблеми. Но нека разсъждаваме по-практично. Някой може да оспори правото ми на достъп до тази информация. При това подобно възражение може да се основава на съвсем добри намерения.

— Но това звучи обидно за теб!

— Не, лейтенант, няма да е обидно, щом аз самият го предлагам и дори настоявам за това. С което именно се занимавам в момента. — Той знаеше как да преценява шансовете си. Как да се възползва от тях. И как да печели. — Не искам да надзъртам дори за миг в тези данни, освен ако ти не се съгласиш с условието ми. Можем да спорим колкото искаш, Ив, но аз няма да отстъпя. Първо трябва да осигуря тази предпазна мярка, а после ще продължим напред.

— Чудесно. Чудесно. Щом така предпочиташ… — Трябваше да се пребори с желанието си отново да изрита нещо.

— Е, това е. Сега вече с радост ще прегледам списъка с клиентите й.

Тя отиде до бюрото си и го извади от чантата си за документи.

— Хм, мислех, че всичко е готово, но май ще трябва да го проверя още веднъж.

И да останеш за малко сама, за да продължиш да ми се сърдиш, каза си той.

— Тогава ще те изчакам в кабинета си.

Щом остана сама, Ив продължи да се муси, но в същото време се зае да свърши някаква работа.

Първо се зае с изчисляването на вероятността и остана безкрайно доволна, когато компютърът потвърди предположението й, при това с 93.4%, че с двойното убийство може да е свързан вътрешен човек.

След това се надвеси над бележките си от разпитите, върху рапортите на Пийбоди, продължи с резултатите от лабораторията и протоколите от аутопсиите, за да завърши със сведенията от огледите на местопрестъпленията. Отдели най-важните документи и ги закрепи на таблото, което бе поставила специално за второто убийство.

Нови ключалки на вратата — припомни си тя. — Кухненски нож под леглото в спалнята. Но Натали не се е страхувала чак толкова, че да избяга при годеника си или да се укрие в някой хотел. Нито е била чак толкова подплашена, че да сподели опасенията си със сестра си или да я помоли да се върне по-рано, за да не бъде съвсем сама.

— Познавала е убиеца — заключи гласно Ив. — Ако не него, то поне посредника му. А самият убиец се е появил зад гърба му. Била е нервна, възбудена, била е нащрек, но не се е опасявала наистина за живота си. Да пъхне кухненски нож под леглото. Момичешка работа.

Докато продължаваше да разсъждава, крачеше напрегнато напред-назад пред таблата с фотографии и листове. Всеки сериозен нападател вероятно би могъл да обезоръжи много лесно една жена с телосложението на Копърфийлд. Но тъй като е била сама, надали се е стигнало до ожесточена схватка. Нападателят би избил ножа от ръката й, ако тя се е опитала да го заплаши с него.

„Не е била глупачка, но е проявила голяма наивност — помисли си Ив. — Опитала се е да се справи сама, по-точно с помощта на съветите на годеника си. Може би защото всичко това е внасяло малко оживление в ежедневието им. Но на кого другиго би могла да каже?“

Видеотелефонът й иззвъня, тя се обърна и разсеяно произнесе:

— Далас слуша.

— Хей, знам, че вече стана много късно, но не мога да се стърпя да ти се похваля. Постигнах пробив! — На екранчето на видеотелефона веждите на Пийбоди се извиха нагоре. — Още ли работиш?

— На кого другиго би могла да каже?

— Кой? Какво?

Очевидно — каза си Ив, като се отдалечи от двете табла с фотографиите — Пийбоди вече е приключила с работата за днес.

— Какъв пробив?

— За бебешкото парти.

— О, да, сигурно си измислила да подарим статуетка на Христос с пластмасова патерица.

— Слушай, партито е вдругиден.

— Не, не. В събота е.

— Ами утре е петък. Значи събота е вдругиден. Така е поне в нашия малък, но хубав свят.

— По дяволите, по дяволите, по дяволите!

— Както и да е. Та аз не престанах да мисля по темата и по пътя към дома взех това-онова. Мисля, че ако дойда утре вечер, ще остана до по-късно и ще можем да сглобим всичко за сутринта.

— Какво искаш да кажеш с това „да сглобим всичко“?

— Ами, украсата, както и цветните гирлянди, които поръчах, пък и другите… неща. А освен това имам идея за онзи толкова сложен стол, който й кули, и как да го използваме като център на вниманието, само че не ми допада хрумването да го украсим като трон, освен ако…

— В името на бога, моля те, не ми говори повече.

— Тогава ми кажи само ще се сърдиш ли, ако с Макнаб се натресем у вас следващата нощ?

— Разбира се, че няма да има проблеми. Ако щеш, доведи цялата си фамилия, всичките ти приятели, дори и непознати вземи, каквито там ти се изпречат пред очите на улицата. Всички са добре дошли.

— Върховно! Тогава да знаеш, че утре рано ще ти звънна.

Ив побърза да прекъсне връзката, за да приседне в края на бюрото и да отдъхне за миг, без да може да фокусира погледа си върху нещо конкретно. Бебешко парти и двойно убийство. Дали пък тя бе единствената ненормална на този свят, която не иска да ги смесва в едно цяло? Не беше готова за първото. Не се вписваше в програмата й.

Колко бе уморена само… А трябваше да повика онези от фирмата за доставки и да позволи на Дилия Пийбоди да покани цяла орда натрапници, повечето от които ще се окажат по-непознати от извънземни мутанти дори. Но май и това нямаше да се окаже достатъчно.

— Защо трябва да се занимавам с някаква украса? — сърдито си говореше сама тя, когато Рурк се появи на прага.

— Не трябва. Всъщност искрено ти пожелавам да не си губиш времето с тях. Харесвам нашия дом такъв, какъвто си е.

— Така ли? Аз също. — Тя разпери ръце. — Защо трябва всичко да се украсява заради някакво бебешко парти?

— О! Това ли било… Ами… ами нямам представа защо. Наистина предпочитам да си остана пълен невежа относно тази конкретна част от обществените обичаи.

— Пийбоди се обади, за да ми съобщи, че вече си имаме тема.

За миг, той остана озадачен.

— Някаква песен ли?

— Не знам. — Смутена, Ив прикри очи с ръцете си. — И щяло да има нещо като трон.

— За бебето?

— И това не знам. — Идеше й да заскубе косата си. — Не мога да мисля точно сега за това. Разсейва ме. Тъкмо се бях замислила за убийствата и се чувствах добре. А ето че трябва да си блъскам главата с теми и тронове, от което направо ми прилошава. — Ив въздъхна уморено. — На кого ли е казала?

— Пийбоди? Мисля, че на теб, току-що.

— Не, за бога, не Пийбоди. Натали Копърфийлд! На кого се е доверявала или към кого е питаела толкова голям респект, че се е почувствала задължена да му съобщи, ако намери нещо подозрително? На кого от своите клиенти е вярвала, макар че може да е вършел нещо незаконно, неетично, може дори да е предлагал подкупи, но е нямал вид на човек, способен да нанесе тежки телесни повреди? Защото в противен случай тя не би се уговаряла със сестра си да й погостува, а те дори са се разбрали за палачинки на закуска. Натали не би говорила така, ако действително се е опасявала, че я заплашва реална опасност.

— Първо, иска ми се да отбележа, че това, което е споделила, е зависело доколко незаконни са нещата, които е открила. Невъзможно е да се е свързала директно с компанията на клиента или с техен представител. По-вероятно е да е показала данните на някого от шефовете.

— Връщаш ме там, откъдето започнах. Омръзна ми да се въртя в този омагьосан кръг. Няма как да установя на кого би могла да разкрие истината, освен на годеника си.

— А колкото до списъка с клиентите й, открих сред тях някои доста известни компании. Всяка от тях или всички може да са преживели доста деликатни моменти. Не можеш да ръководиш голяма компания, без да се изкушиш поне за кратко да се хлъзнеш по наклонената плоскост. Затова именно плащаш на юристите. Да те предпазват от глоби, да се грижат да те измъкват от лапите на съда. Но сред всичките тези фирми, фигуриращи в списъка на Копърфийлд, не виждам нито една, която да е била забъркана в голям скандал. Нито пък съм чувал слухове някоя от тях да се занимава с незаконни дейности. Но ако желаеш, мога да направя така, че занапред до ушите ми да достигат повече от тези слухове.

— Това ще ми бъде от полза. — Тя отново се изправи пред двете табла и смръщи вежди. — Почакай. Какво ще стане, ако се окаже, че проблемът не е бил свързан с някого от клиентите й? Ако е доловила нещо вътре във фирмата, например като това, за което ме предупреди Уитни?

Рурк вдигна глава, после веднага кимна в знак на съгласие.

— Да предава поверителна информация за един клиент на друг. Интересна версия.

— Тогава ще иска процент, заплащане за сътрудничеството си, дори месечен хонорар за предоставяните сведения. Ако на някого му предстои сериозна сделка, би поискал този човек да надзърне във файловете на конкурентите му, на които е финансов представител. И за порядъчно възнаграждение той ще започне да се рови в данните… Може да се е натъкнала на нещо, например на някого, който непрекъснато се опитва да измести един или няколко от конкурентите си. Тя уточнява с възложителя процента си за услугата и играта се завърта.

— Това обяснява защо не е докладвала на началника си, при условие обаче, че наистина не го е сторила.

— Не е могла да го разкрие никому, особено на висшестоящите, защото не е била сигурна докъде в тресавището на неетичността е нагазила. Мога да се заема със сравнителен анализ на операциите през последните дванадесет месеца, да проверя клиенти, които най-често са изскачали на предни позиции пред останалите в тази сфера на бизнеса.

— Аз мога да го направя вместо теб.

— Да? — На Ив денят започна да й се струва чудесен. — Ти вероятно ще се ориентираш по-бързо от всички останали в тази сложна материя. Аз пък ще проуча по-отблизо финансовите документи на фирмата, особено на приходите и разходите на старшите партньори.

— О, те знаят как да укриват доходи. Нали затова са счетоводители.

— Но нали все отнякъде трябва да започнем…